Сигурно сте чули, през последните дни медиите проглушиха мрежата с новината. Списание “Тайм” обяви за “личност на годината” теб. Тоест мен… тъй де, иди разбери… Ентусиазирано се включват и някои блогове, но ми е приятно да видя, че отново на върха на измислената новина са точно измислилите я. Те си вярват, че са значими, ние им вярваме, че ги четем.

Има две големи обърквания в тази номинация. Първото е, че аз (тъй де, тоест ти…) не съм личност на годината, не само. Аз съм най-значимата личност за целия си живот. Не е нескромно, нито егоистично – поне не повече от най-нормалното, от това че именно аз живея живота си и дори да се жертвам или общувам, правя го аз, от мое име. Целият ми свят съществува не по друга причина, а защото аз го правя действителен. Аз “действам” в него. Не казвам, че няма свят сам по себе си, нито отричам действието на другите. Това е отделна тема и доста по-абстрактна. Просто в една действителност винаги има само един субект и това е действащият. А човек винаги има само една действителност – своята.

Да се каже, че досега е имало отделни други най-значими хора на годината, а сега изведнъж и то само за тази година това се оказвам аз е… просто тъпо. Ясно е, че медията “Тайм” е попаднала в собствения си капан на медийността – всеки посредник неминуемо губи съзнание за действителността, защото изпуска действието. То минава покрай него, без да е “негово”. Когато хората са откъснати от събитията, между събитието, действащите лица в него и публиката винаги остава някакъв вакуум. И този вакуум се завзема от медиите, с него те все повече отдалечават хората от събитията. Макар да твърдят, че “приближават света”. А във вакуум не се вирее. Още повече, че този е онтологичен.

Затова да се каже изведнъж, че “Ти” е най-значима личност на тази година е нищо повече от медиен трик. Поне не внася никаква ценност в общността, на която се подмазва – това действие е извън уики-общностите и блогсферата, то е в онзи вакуум на медиите. Хубав жест, благодаря, но ставате жалки вече. :)

Другото голямо недоразумение е, че уикитата, блоговете и всички създаващи съдържание в Интернет общности са наречени “медии”… Мо-о-оля? Някой трябва да отиде да се срещне със журналисти и да им съобщи “новината”, че блоговете не са медии. Блоговете са без-медийност, те са “не-медия”. Блогът е формата на пряка публицистика, директна връзка с публиката, читателите, хората – такава достъпна връзка, чиято липса в предишните времена е довела до появата на посредниците, “медиите”.

Винаги е имало такава пряка публицистика – такива са разказите на приятели, приказките на баба и дядо, клюките на чаша чай, обсъжданията на политика и мачове по спирки и опашки. Разликата е, че днес всеки има техническата, практическата възможност да заформи своя си седянка, да създаде свои си приказки и предания. Без да е ограничен от място, без да трябва да плаща с пари или с нещо трудно за правене или учене. Иначе всичко друго е същото като преди ерата на масовите медии – хората, самата “публика”, имат възможност да се свързват директно с други, да правят “публицистика” пряко. Без медии.

Но като оставим настрана тези две грешки и неразбирането, което проличава от тях, иначе жестът е готин. Та пак казвам, мерси… Смешни стават, ама нищо – стига да не прекалят. Догодина да не изберат някой друг, защото нали е ясно – щом вече са усетили силата на пряката публицистика, няма как да намерят медийното си скривалище. Просто не е такова вече – хората ще избират да общуват без посредници. Нали се сещате за онази реплика от “Синьо лято” – “Посредникът е лайно” :)