Сигурно има много неща, които трябва да се имат предвид при избора на работа. Дори и да съм разбрал вече някои от тях, пак не мога да ги опиша всичките с думи – много от тях се усещат лично и им казваме “настроения”, “усет” и т.н. А и не е нужно да се изброяват и описват – всеки сам решава кой път е най-добър за него и всяко буквално и постъпково упътване не помага, а винаги пречи. Защото чертае не друго, а всеки път “моя”, извървяния до момента път.

И все пак смятам, че едно от най-важните неща е там, където отива човек, да има професионална неизвестност и към нея да се пристъпя с вълнение. Дали ще е с ентусиазма на завладяването или с по-първичния адреналин на страха няма голямо значение – важното е да е интересно, да е задържащо вниманието.

Искам да кажа, че е много важно човек да не усеща работата като под нивото си. Ако ползвам бърза заемка от принципа на Питър, важно е да се вижда границата на некомпетентност. Защото това значи, че тя е по-високо, че не е достигната още. Когато се достигне границата на некомпетентност, човек просто вече е некомпетентен и така и така не може да я забележи подобаващо.

Не казвам работата да е трудна, мъчителна и да е непосилна жертва всеки път. Не, просто не трябва да е за същия човек, но отпреди четири-пет години, примерно. За такава работа има други хора, за които тя ще е предизвикателство и тръпка, ще им дава от неизвестността си.

Всичко това разбира се има съвсем други, изкривени измерения, когато става дума за държавна работа. Особено в ИТ-областта, за нея знам – макар да не ми е трудно да повярвам, че така е и в другите. Държавата изкривява много неща и ИТ определено е едно от тях. Но, както много пъти съм казвал – за държавата не трябва да се работи, така че този проблем отпада. :)