Дълго не се беше появявала наоколо из блоговете верижна тема – е този път не ме пропусна. След като много хора приеха присърце споделянето “пет неща, които не знаете за мен” и след като на няколко пъти вихрушката ме отминаваше, накрая ме предизвикаха от две места, почти едновременно – george и luchko.

Какво следва? Неуверено изправяне, тихичко прочистване на гърлото и с тих глас: “…здравейте, казвам се Ясен и има поне пет неща, които не знаете за мен…” “Здравееей, Ясееен!”

1. Преди да се изкуша от философията рисувах. След като разбрах, че за академията и дума не може да става и понеже 1) харесвах най-вече графика, а и най ми се удаваше и 2) цялото ми семейство е инженерно се стигна до компромис – архитект. За кратко бях вманиачен на тема капители. Но като се стигна до принудителното им рисуване, бързо се отказах. Няма да го пиша отделно, понеже някои го знаят, но аз всъщност не съм инженер, програмист или нещо подобно. Нямам техническо, а хуманитарно образование. /me е философ. Та с рисуването се разминах, но сега пък снимам. Приемам фотографията за някакъв изчистен технически вид живопис.

2. Свирил съм на сцена. Два пъти. Йес! Първия път ни слушаха много приятели, че даже и Краси имаше рожден ден, изобщо беше голям купон, но свиренето беше отчайващо. Бяхме последна група и предишните си прибраха барабаните, пък ги бяхме уговаряли. Отнякъде Гери домъкна за Сашо соло-барабанче и изкарахме на соло и фус (бяха го забравили да си го приберат). На хората им хареса, но ние не бяхме очаровани, особено едни други от нас. Втория път имахме много малко наша публика – просто закъсняха и ни изпуснаха. Но пък всичко останало беше мания! На една от песните като ме оставят за соло, аз почвам в някакви линии да раздробявам мелодията и така съм се отнесъл, че с притворени очи чак в последния момент виждам, че нещо пуши. Ама пуши, та се къса – около мен всичко в дим. Другите поеха след уплаха ми, а аз веднага се усетих, че е сценичен пушек – пичът на пулта толкова се изкефил на песента и солото, че изтичал да пусне дим-машина и да си поиграе с цветните светлини… И публиката се беше изкефила.

О, не два – три пъти бяха! Най-първият път беше един “кастинк” (да, с “К” накрая, така пише в разписката за парите за участие…). Имаше много групи, но се знаеше, че трябва да спечели групата на сина на организаторката. Малко след това тази група стана за кратко локално известна, даже по телевизията го даваха въпросния син. Нищо. Ние си бяхме доволни, въпреки че парите от таксите явно отидоха за издаване на студиен сингъл на синчето. Като свирехме второто парче, едноименното ни, отзад предишната група, която беше останала да ни слуша нарочно, видях че тактуват и мятат коси. След това ни изчакаха навън на спирката, за да ни стиснат ръцете. Готини момчета.

3. Като малък имах коте, на село. Дойде в двора треперещо, сигурно нямаше и месец, а пък беше с лишеи по целите уши и по главата. Много красиво, рижо тигрово, с малко беличко тук-там отпред. Убедих майка ми да го приютим и тогава за първи (май и за единствен) път къпах котка. Беше много топъл летен ден и въпреки това горкото трепереше като пневматичен чук, че и ме изподра в паниката си. Излязоха ми веднага пъпки в раничките и цял ден се търках със сапуни и води, докато се махнаха и заздравяха. Котето го излекувахме с налагане на ушите с утайка от кафе – хем го изстудяваше и облекчаваше сърбежа му, хем нещо има в кафето, което лекува тия неща. Така бях чел, а тогава четях всякакви книги по биология.

4. Интересът ми към компютрите и информационните технологии се влияе и поддържа основно и предимно от идеята за свободен софтуер. Ако няма GNU/Linux или някакъв свободен софтуер изобщо, интересът ми клони към нула. Някакви си програми – че то това не е за хуманитаристи. Като малък брат ми дълго ми е обяснявал разни неща за асемблер и устройство на микрочиповете. Това беше времето на “Правец-82”, но ако не бях направил връзката с философията – през свободния софтуер и идеите за споделяне и удържане на общото… просто нямаше да се занимавам с компютри. Поне не толкова много сигурно.

5. За петото се затрудних. Един вариант вече изтрих. Нека да е, че много се увличах навремето по кораби. Всякакви, най-вече ветроходи, най-вече клипери. За кратко съм ходил и на кръжок по корабомоделизъм в Двореца на пионерите. Навремето беше най-нормално да се ходи на кръжоци, бил съм и на авиомоделизъм също, и на жп-моделизъм. Явно съм харесвал моделизма изобщо. :) Но корабите са нещо специално, дори повлиян от разни книги на родни и чужди самотни мореплаватели имах идея да си построя своя си малка едномачтова яхта и да обикалям моретата, а защо не и света. Вече не съм така настроен за самотното мореплаване, доста време си е това и все далече от семейството. Особено ако си е далечно плаване – разни регати, околосветски и други подобни. Но пък не е задължително да е самотно, а и Черно море хич не е малко за плаване. Ще издам още една тайна, нещо като бонус – тази идея не е избледняла, ама хич даже. Някой ден, някой ден.

Нека след мен споделят Юнуз, Калоян, Видински, Ростислав, Иван, Емил и Йовко. Вие сте! :)