Опитвам се да разбера управлението на ИТ. Съответно и софтуера за това овладяване, поне имащия претенция да е “цялостно решение” и “корпоративно ориентиран”. Покрай това ми занимание намирам много въпроси и твърде малко отговори. Имам предвид твърде малко отговори, които отговарят – иначе всякакви повтаряния на фрази от маркетингови представяния се срещат често, но честно казано чудя се на кого вършат работа.

Не разбирам защо към “бизнеса” се подхожда като към някакво митично същество, което никой простосмъртен не смее да погледне в лице и затова за всички е с неясни черти. Знаят се някои неща за него, но никой не го познава достатъчно добре. Защо се казва “добре е за бизнеса”, когато е ясно, че “бизнесът” всъщност не различава добре от зле – единствената качествена разлика се прави от хората, имащи общо с него. Именно хората са тези, за които нещо е “добре” или “зле”. Та защо никой не казва “добре е за хората”? В смисъл, че е добре за служителите, клиентите, конкуренцията, обслужващите фирми и цялото общество. А бизнесът е на практика работата, продаването на труд – което винаги се върши от хора. Толкова е просто, няма нужда от ориентиране винаги към “бизнес-мисленето”, няма нужда от прехвърляне на цялата отговорност за благото на работещите върху бизнес-мениджмънта – просто винаги става дума за хора. Ако едно нещо е добро за хората, значи е ок. А ако друго нещо е “добро за бизнеса” и нищо повече, значи е някаква маркетингова безмислица.

Не разбирам и защо ИТ-сферата сама се поставя постоянно пред дилемата между налагане на стандарти на основата на технологични и на маркетингови решения. И това и то е пределно просто – което работи и работи добре, то следва да е решението. В общия случай това означава решение с публикувана, изпробвана и отворена спецификация. Наистина все по-често става дума за свободен софтуер. И това може да звучи леко стряскащо за управителите на фирми (поне на англоговорящите, заради двойното значение на “free”), но е работещото и правилното решение. Защо фирмите и специалистите, занимаващи се с внедряване на ИТ-решения продължават да залагат на неща, които са добили славата на решения, но всъщност не са и са само рекламни опаковки? Например ясно е, че внедряване на несвободен софтуер със затворен код за целите на ИТ-сигурността е неоправдано. Но се прави и това се смята за нещо в реда на нещата. По-скоро ако поискате свободно решение ще получите, в добиря случай, насмешка.

Защо се приема от самите ИТ-специалисти, че има неща, които са “индустриален стандарт” и други, дето “абе просто не стават”. Кое е индустриален стандарт – icq? Или пък Skype? Или MS Exchange за “сървър” за е-поща? Или защитна стена, работеща под Windows? Не казвам, че тези продукти не съществуват, нито че нямат своята си употреба. Може на мен да не ми е ясна, но сигурно някъде някой ги ползва с успех и по предназначение. Така е редно някак, щом съществуват. За друго говоря – защо ИТ-специалистите, които са тотално отговорни за т.нар. “индустриален стандарт” робуват на общата си представа за него? И вместо да изграждат общото разбиране за “стандарт”, да работят по понятието за този стандарт, те остават на ниво представа за “как стоят нещата” и влизат в омагьосан кръг?

Лошото е, че това засяга не само тези от специалистите, които не го разбират. Засяга и другите, засяга и мен като ИТ. Засяга и всички потребители на услуги и клиенти на компютърни фирми. Защото идва момент, в който питаш “а какво имаш предвид под индустриален стандарт?” и човекът няма какво да направи, освен да поклати глава, да се усмихне и да каже “абе нали знаеш – което си се е наложило”. А как се е наложило, кой го е наложил и защо – това няма значение. Всъщност наистина няма значение, така е – защото на нито едно от тези решения не му се е налагало да се “налага”, то просто е било приемано. Защото е “наложено” другаде. Кръг, нали ви казвам.

“Индустриален стандарт” трябва да е гарантирано работещ производствен метод. Когато става дума за производство на ИТ обаче нещата не са толкова ясни. Донякъде са обмислени нещата, свързани с управлението на ИТ – има книжки, писани по въпроса, има и софтуери. Но управлението не е отделна инудстрия, то си е… ами управление.

Проблемът на управлението на ИТ е в мисленето на всичко през бизнеса вместо през хората. А проблемът на производството на ИТ е в ширещия се отказ от стандарти за сметка на маркетинг и реклами.

Сигурно има и други неща, тези аз ги мислех в последните дни. Може да не съм прав в разсъжденията, но проблеми със сигурност има – ето ги, виждат се.