Малкият ми син за няколко дни е далеч от мен. Сам съм, малките деца се хоспитализират с майките си. Снова из стаята, по някое време сигурно ще се разходя в квартала. Въпреки че имам работа по сайтове. През последните седмици съм леко стреснат за днешния ден и разтеглих доста срокове и отказах няколко уговорки за срещи. Не се тревожа много, особено пък и като са далеч от мен с нищо не помага такава тревога – но все пак ми е притеснено.

Такава лека тревога не може да се спре. Не мога да мисля за други неща, не мога да се разсейвам. Който има дете ще се съгласи.

Искам всичко да е наред и изпращам положителна настройка, мисля си все хубави неща. Пък дано така и помагам малко. Мислех да пътувам всеки ден и да ги виждам, но не става, скъпо е.

Успех, малък Светли! И няма страшно, скоро пак ще сме си заедно вкъщи.