Миналата седмица разбрах и още ми е някак тежко. Почина един човек, когото почти не познавах, но винаги усещах, че е точен, някак близък като някой, който не е в компанията ми само защото не сме имали късмета да се “засечем” по-рано. Ели ми каза в разговор точно преди седмица. А и Ели ми е близка и тя сега е тъжна.
Запознах се с Добри по работа — преди да започна в НАП, откъдето се махнах с огромно удоволствие няколко месеца по-късно. Ели беше казала още отдавна, че фирмата, в която е дизайнер може да си търси админ. Помня, че беше преди доста време и бяхме на балкона на квартирата на Мила и Венци за по цигарка и да си полафим на тихо и проветриво. Рядко сме се засичали с Ели на купони там след завършването. А тогава и Венци беше жив още, може би беше рожден ден на малката или пък на него.
Аз й казвам, че най-вече ще се радвам да работя с нея, но тогава беше първото ми опитване да работя сам и й обясних. След няколко месеца си търся вече работа и се разбрахме да ида да видя дали ще ми хареса при тях. Това беше едното от предложенията, другото беше при данъчните. Да ме питате сега да ви кажа в прав текст защо не отидох там и не приех предложението на Добри… не мога да ви кажа. Хареса ми много повече, но някак се “жертвах” за другата работа, може би търсейки сигурност, не зная. Когато след това на няколко пъти се търсехме за работа — я аз си търся, я на него пак му трябва админ — все си казвах, че има време. Има време и някой ден ще ида да работя там. Защото ми допадна как говорихме на интервюто, защото е сериозен и точен, пие бира и слуша правилна музика. Така подразбрах, не успях да се уверя сам.
И сега е починал неочаквано. Подробностите са за статистиците. Не са важни за хората, които се замислят сега за него. Инцидент на магистралата, за който изобщо не е бил виновен. Не че има значение днес. Не че има и значение, че се е връщал от почивка и че е говорил с колегите си преди тръгване. И че се е радвал и е бил нетърпелив да се гмурне отново в работата с приятели наоколо.
Нито пък има значение, че аз често се сещах за него и за работата с него и всеки път си казвах, че някой ден, някой ден… Няма значение, защото там, където и както е, предполагам не му трябва линукс администратор. Замислям се и за това, че беше на моите години, че даже и малко по-малък. Какво става, нормално ли е? Да не би да е време вече?!? И ако не е, тогава защо така някои си отиват?