Или Дядо Блаз — както ви приляга. Ведно с красивата Бложанка и работливите блоджета. И блодаръци ще има за всички от сърце… Ще ги разнесе Дядо Блогеда с летящата си шейна (е, не може всичко) с блелените.

Идеята е на Бого Шопов, предал е на няколко човека поканата, посочил ме е и мен. За кратко в околните блогове хората се отзоваха и препредадоха. Става дума за блогърска среща преди празниците. Да се видим, да си полафим, да изпием по няколко, да поспорим и да се поскараме и накрая двама-трима да затворим заведението… Знам аз, я със sale ще допиваме последните бири пред разсъмване, бистрейки бизнес-моделите на отворения код, я с manitu ще се чудим дали във “Фенс” или в друго “Криво” да посрещнем трамваите… Не бях ходил на сбирки отдавна и на ОпънФест успях да видя само “виждането” в “Кривото” и накрая с Цецо разреждахме с бира бавния ни разговор за обективите на Pentax. Докато сервитьорките взеха да се плашат вече дали ще си тръгнем някога.

Защо хората не общуват онлайн? По-точно защо ИТ-тата не общуват онлайн? Постоянно някой ми иска телефонния номер, защото по джабър му “било неудобно”, а по е-пощата пък било “бавно”. А на мен пък по телефон не ми е удобно, ко прайм ся? На пръсти броя познатите ИТ-та, които са по-адекватни и намираеми онлайн, отколкото по телефон или на срещи наживо. И какво — работим с компютри, работим по уеб-сайтове, познаваме технологии и стандарти и изобщо сме страшни направо, с поглед само дебъгваме. Обаче най-великото откритие на века е мобилният. Никой не уважава не-интерактивната комуникация. Е, аз пък не уважавам телефоните. Отплеснах се, това е друга тема. Да се върнем на “социалното”…

Социално, социална, социални, мрежа, мрежи… Ако някой имаше представа колко анти-“социално” ми е и как напоследък за мен повече от трима души заедно в една компания, които да участват в разговора и да могат да се обръщат към мен… си е цяла тълпа… Да се чудя на Пейо как намира толкова ентусиазъм да комуникира така активно и масово — ей преди малко чета нещо за някаква книга на Жюстин Томс, нещо за онлайн-маркетинг или подобно и на снимките веднага разпознавам нашего агента. Пейо, нищо против — просто си бърборя ;)

Какво е луднал целият видим уеб по това “социално”, ум не ми побира. Вярно, за търговията е полезно — ако ще продаваш нещо в мрежата, ако ще правиш “маркетинг” и “мениджмънт”, тогава си е густо да имаш общност, да си адекватен на уеб-тълпата, даже да ти се създава от общността и самото съдържание… абе сладко си е. Ама любителите, те какво правят в кюпа за уеб-две-онлайн-ентърпрайз-маркетинга? Било важно да си уеб-две, трябвало едва ли не да имаш профил във всяка от измислените “социални мрежи”, да си активен, да имаш контакти, да си намбаруан… Абе хора, нямате ли си с какво да се занимавате? Тези, които правят бизнес някакъв в уеб — за тях разбирам. Въпреки че за уеб-две бизнеса е по-важно човек да има работеща идея, отколкото да е “социален” и свързан с “контакти”. Ама нейсе — то в българския уеб всичко или е изкопирано от западния, или го няма.

Блогерите и те — ако преди две години някой ми беше казал, че ще се появят мета-блогове и те ще са по-“модерни” от личните блогове, не знам дали щях да му повярвам. Самата идея за мета-блог е малко сбъркана, според мен. В някакъв смисъл, разбира се, всеки истински блог е донякъде “мета”, защото пише за процеси, идеи, мисли все в някакво абстрахиране, все от мета-позиция.

Но не говоря за това. Не говоря и за блоговете, които имат различна от чисто личната или чисто вътре-фирмената тематика. Те пак пишат за нещо, обговарят и обясняват гледни точки. Но това да се появят толкова много блогове, които да пишат как се бложи, кое е правилното и да стигат до крайни блогосферни саморефлексии… е това е вече шантаво, честно. И аз съм писал статия-две за това, но цял блог са блоговете… Че даже и класации се заформиха — някои от тях на базата на автоматични рейтинги, други със свои майтапчийски, а някои — със “сериозни” свои критерии.

Но хайде, това са лични проекти на хората в техните им сайтове. Но да видим какво се роди от целия този шум около уеб-две в България — ами нищо, поне нищо ценно. Има няколко сайта, които копират я Digg.com, я Del.icio.us. Не, грешка — не са няколко, доста повече са… Или пък хостинг за видеоклипове. Браво, гениално!… Една търсачка, която не се знае как точно търси и доколко е различна, но за сметка на това пък никой не я ползва. И няколко на брой онлайн-вестника, които под претенцията, че са блогове списват жълти статии. С каквито е пълен така или иначе Интернет. Правилно — това иска да чете българинът, няма какво да се лъжем.

Но да казваме, че има изобщо някаква по-масова Web2.0 чувствителност у нас е несериозно. Някой ден ще има. Но днес — едва ли. Не го казвам, за да се заяждам — казвам го, защото не виждам смисъл да се събират web2.0-изкушените хора. Защо да се събираме? За да пием — че аз и иначе мога. За да се запознаем с нови хора, да намерим приятели — имам достатъчно, слава богу. Даже не мога да намеря време да се видя с всички приятели и познати (някои от тях — ентусиасти на Web2.0). За какво друго? За да “сверим” идеите си? Мнее, че то ако някой има истинска и работеща идея, направо да я прави, да забогатее и да живее с подобряването й. За да “откраднем” идея от друг присъстващ? Е как ще стане, като никой си няма идея? За крадене най-добре крадящите да се равняват по чуждите образци, сто на сто са в пъти по-качествени.

—-

Аз така си говоря, де. А и какъв анти-социален патос заформих — сега да не се засяга някой. Иначе ще глeдам да дойда на срещата — приятно ще ми е да видя няколко познати лица и да се запозная с нови. Може и интересни разговори да има, даже сигурно ще има — всеки има някаква визия за уеб и за ИТ изобщо и никога не е скучно. То и с футбола и политиката е така, тъй че ако вземем та сберем темите, цена няма да има срещата ;)