Темата за енергетиката е сериозна и решаващо казване трябва да имат специалистите. Не, наистина — не правете това вкъщи ;) Разговорите край маса, в които всеки разбира от енергийна политика, от горива и екология са си нещо по начало несериозно. Затова и тази статия не е чак сериозна. Истински от енергетика разбират енергетиците. Една малка подсказка: защото разбират от ефективност.

От камбанарията на неспециалиста можем да кажем, че от повече четене на книжки и най-вече повече мислене имат нужда както пристрастените към прахосване на енергия, така и т.нар. “еколози”. Може би даже т.нар. “еколози” имат много, много повече да наваксват откъм мислене на проблема.

Малко остро звучи, но за какво говоря — говоря за това, че няма такива неща като “екологично чисто производство”, “екологичен транспорт”, “безкрайни възобновяеми и безвредни източници на енергия” и др. под. Преди години се бях наслушал на еко-простотии в една организация, на която с насмешка още тогава с едни приятели викахме “Зелени марули”. За наша радост се разкарахме оттам бързичко. Та там хора, които хал хабер си нямат от енергетика ми разправяха с плам в очите как “АЕЦ-ът замърсява атмосферата” и как можело “да се построят ветрени електростанции по билото на Балкана и ще правят всичката нужна електроенергия”. Или пък как културните страни си правели ВЕЦ-ове, а не като нас да горят въглища и да строят атомни централи, дето бълвали отрови и радиации в атмосферата…

Не че аз разбирам от енергетика, пак казвам, но поне имам уважението да оставям такива грандомански разсъждения на преценката на специалистите. А такива познавам. Истината е, че атомните централи изобщо нямат нищо пряко общо с атмосферата. Ветрените централи са достатъчно ефективни само на места с постоянен и достатъчно силен вятър. И дори да има такива у нас (из Добруджа и навръх Балкана), вредният им ефект е по-голям от ползата. Или поне е много по-голям от ползата на АЕЦ, например. Виждали ли сте истинска ветрена централа? Не тези малки перки, дето вдигат край морето, а от тези, дето тепърва започват да строят там, дето са с радиус на ротора двайсетина-трийсет метра и могат да захранват средноголямо предприятие? Е, и аз не съм, но както казах са ми разказвали точните хора.

Свистенето на перките на такава истинска ветрена централа е толкова силно, че никое животно не се решава да се доближава до тях. Птиците променят прелетните си пътища, за да ги избягват поне с няколко километра. Не само че свистенето ги плаши, ами бясно въртящите се лопатки (в краищата им скоростта е наистина забележителна) са си направо като кухненски ножове за обезкостяване… С нарастването броя на тези грамадни въртележки това ще става все по-трудна задача и в даден момент тази “екологично чиста енергия” ще обрече прелетни птици на измръзване по северното черноморие, защото не са могли да намерят пролука или да заобиколят ветрения парк.

Водни електроцентрали, казвате? Къде? На коя река по-точно? Има ли изобщо река, която да може да се похвали с целогодишен дебит, достатъчен за водна централа? Ами да, няма. Може би трябва да залеем още десетки села, за да направим още и още малки язовири, с които да произвеждаме ток колкото половината нужен на близките села? Или да преградим Дунава — понеже по тия земи само той си е баш река, другото са повече или по-малко сезонни рекички.

Новите “хитове” са био-горивата — някои хора се успокояват, че като тръгне да привършва нефтът (между другото, съвсем малко му остава, между десетина и най-много, в най-добрия случай петдесетина години) всички ще си купим хибридни автомобили и ще сме щастливи. Животът ще е страхотен, защото природата най-накрая ще започне да си почива от нас. Но така е само в рекламите, само в рекламите може производител на моторно масло да се представя като спасител на природата и озеленител.

От една страна, био-горивата не идват даром. В тях трябва да се вложи доста енергия, за да се произведат. Освен това отглеждането на маслодайни растения за биодизел намалява наличните площи за засяване на пшеница, царевица и други такива, от които си правим насъщното папо. И как “спасяваме” природата? Сеем рапица, слънчоглед, соя и подобни в пшеничените ниви, а за пшеницата “завземаме” нови и нови площи от горите. Чудите се защо се секат толкова много гори, защо джунглите (така модерно наричани из недопреведените филми “дъждовни гори”) продължават да се изсичат и дори темповете на това изсичане продължават да се увеличават? Земеделие и животновъдство, това са отговорите.

И после ще ни казват, че биодизелът бил екологично най-чистото гориво. Всъщност, май са прави — ако ще е “гориво”, нека да е биодизел, да. Да не говорим, че самият дизелов двигател е по-съвършен технологично от бензиновия. Да, зная че е спорна тема и че в последните десетилетия бензиновият е много усъвършенстван. Но все пак, ако трябва да сме обективни, един днешен дизел с общо пряко пълнене (common rail) е по-икономичен и по-чист от бензиновите. По-малко въгледвуокис и твърди частици изхвърля. Отстъпва само по емисии на други вредни вещества, например малки количества азотни и серни окиси. Но е спорно кое е по-вредно за флората.

Пиша всичко това, защото е абсурдно човек да се нарича природозащитник и да не разбира, че енергийно най-ефективният ни познат и масово разпространен двигател е електрическият. Във всякаквите му разновидности. КПД на двигателите с вътрешно горене е средно около 20%. На най-новите усъвършенствани турбодизели е в най-добрия случай 40 до най-много 50%. В повечето случаи — по-ниско. КПД на безколекторния електродвигател е 85-90%. Други видове електродвигатели — променливотокови трифазни, индукционни, постояннотокови колекторни и т.н. са с различна ефективност, но рядко тя е под 80%, още по-рядко — под 75-78%.

Разликата е очевидна. Второто нещо, което е нормално природозащитниците да разбират и отчитат е, че по-чисти и по-малко нарушаващи баланса в природата са концентрираните производства на енергия. Когато всички имаме по един мини-ТЕЦ в колите си, това е много по-неефективно и много по-нарушаващо еко-баланса, отколкото да имаме една средна по мащаби електроцентрала и да консумираме тока от нея. На едно електропроизводствено място може да се осъществи контрол, да се поставят пречиствателни станции, да му се повиши ефективността. Но на безброй мини-централи, пръснати из целия свят не може. Хем по-неефективно, при това в пъти (разликата между 20 и 80 е точно четири), хем по-замърсяващо.

Истински ценното за защитата на природата е да се строят средни и големи електростанции от подходящ вид и на подходящите места. След това върху тях да се упражнява обществен контрол за повишаване на еко-съобразността и енергийната ефективност.

И не казвам задължително да са атомни, може да са слънчеви например. Но всички трябва да разберем най-накрая, че няма такова нещо като безвредно производство на енергия. Всеки такъв “добив”, всяко преобразуване на енергия за човешките ни цели прави някаква вреда на природата. Всяко. От нужното ни за транспорт до нужното ни за производство на сапун или ваксини, да кажем. Или спираме водата в бързеите и рибите измират от задушаване, или прогонваме птиците, или изстудяваме и засенчваме земята, или опушваме въздуха. Може би само ядреното гориво няма пряк видим ефект върху природата, но и то й влияе. Преразпределя радиационния фон от местностите със залежи в местностите на производство, а и оставя тежкия проблем с облъчените отпадъци.

Но така е — няма пълно щастие. Това, което може да се направи, е да се търси ефективност при работата с енергия. Начинът е и всеки от нас да бъде по-малко консуматор, когато може да си го позволи. Да станем по-ефективни самите ние. Светът няма да оцелее със слънчеви батерии на покривите и ветропоказатели на шапките, това е ясно. Това е така, защото истинският екологичен проблем е не друго, а пренаселването. Не друго, а то е причината за всичко и то е единственото “неестествено” явление в света. Не замърсяванията, не изсичанията, а постоянният стремеж към пренаселване. Който стремеж може да е естествен в дивата природа, но там остава само като стремеж, а в цивилизования човешки свят е превърнат в начин на живот и мироглед. Но това е малко по-друга тема.