Да ви представя Мила – дете на революцията и майка на революционерка. Блогърка отдавна, а прописва сега. Наскоро си говорихме, че едно е да знаеш как и да можеш да списваш блог, а съвсем друго е да имаш желанието и нуждата. Мила има и от двете и ги прилага на бялата уеб-форма по увлекателен и освобождаващ начин. Всъщност Мила има много повече – поглед и усет на фотограф, макар все да отлага преоткриването на фотографията с неговите на моменти натоварващи подробности. Перо на публицист, макар засега стояло леко встрани от прожекторите на публиката, някъде зад кулисите. Увереност на откривател – не помня случай да се е отказала от нещо, само заради дребни подробности като умора, неудобства, малки шансове или пък мрънкащи наоколо приятели. И винаги с поне още една усмивка за резерва в джоба.

Защо 114 ли? Не е нито сложно, нито дълго за обяснение, но едва ли ще разберете, ако не сте го изживели. А тогава няма как да не знаете, както няма как и да не познавате Мила. Не исках да прозвучи претенциозно, а само леко загадъчно по близък, ненатраплив начин. Каквато може да бъде и самата Мила. Колежка, приятелка и кума. Такава убедено добра, каквато беше преди години на един покрив в Дупница с мегафон в ръка, каквато е и днес, в разговори за философия, медии, политика… и приятели.

Привет, мила Мила и приятно писане!