Какво по-удобно място да продължа блогването от “разхвърляния” раздел? Не че не ми се пише, не че и нямам за какво да пиша – причината да отварям малкото поле на микроблога или направо единия ред на identica е, че нямам много ентусиазъм. По-точно… хм, тази част на ентусиазма, която те сграбчва за яката, тръшва те на стола и ти набутва писалка в ръката.

Офис или гараж?

За да изляза от този затворен кръг, опитвам или да се успокоя и да я карам както досега, или да потърся място за кабинет. Кабинет както за работа по сайтове за пари, така и за моите си проекти. Дето все очаквам в някой приятен скорошен ден да махнат изцяло нуждата от занимание с чужд уеб. Тъй де – всеки да си прави уеб-а, а-ма-ха! Всяка мацка да си знае мол-а, така ли беше? :)

Истински, ставащ за работа офис да наема сам в този момент е непосилно, а и бая измислено и ненужно. Наскоро Краси ми даде страхотната идея за гараж. Не помня дали имаше предвид точно същото, но аз бързо взех идеята и я развих така – вземам някакъв готин гараж наоколо и хем си държа колата вътре, хем в единия край на малко бюрце си сядам с лаптопа и си върша работа на спокойствие. Няколко часа на ден са достатъчни, даже предостатъчни на първо време. А и добрата страна на всичко е, че Рошко ще стои на сушинка и на сигурно, пък и когато за пореден път реша да човъркам по него, само се обръщам, правя две-три крачки и започвам. :)

Лошото е, че в Надежда масово колите се държат в едни коптори, дето да ти е кофти колата да си оставиш, камо ли да има място и за теб. А трябва да е и чистичко (поне приемливо чисто), и някаква светлина да има. Трудна работа. Единствените обяви в мрежата засега са за два гаража във 2-ра част, в нови блокчета, чистак-бърсак, вътрешни дворове, щори, вътре с вода и отделен електромер. Песен, обаче са ми далечко. А е някак тъпо да биеш път до колата си. Цените вървят около 90-тина лева. Когато търсех къща или квартира под наем наскоро, цената на допълнителен гараж към наема винаги беше около 50 евро – явно сега леко са паднали още наемите. Но няма местенца наоколо, та все още търся.

Пиене или каране?

Бих казал, не съвсем сигурен, каране. Не че преди съм се наливал, но харесвах да пия някои видове бира. Откакто съм с кола, почти не пия и смея да кажа, че май не ми липсва. Има добри страни – винаги мога да отскоча да се видя с приятели или да ида до нашите, без да изчислявам идиотския маршрут и график на грАдския транспорт. Особено с тия безумия с копаенето на метрото това си става полека нещо за притесняване. Хубавото е и че мога да си тръгна точно когато трябва, а не все да си гледам часовника, да смятам до кога е маршрутката и колко време ще ми отнеме с рейс и накрая просто да оставам за още едно, и още едно, и…

Лошото да си непиещ в компания на черпещи се е, че… не пиеш. Но за мен е добре дошло, защото когато съм тревожен и притиснат от всякакви грижи (както съм напоследък), още първата бира ме прави обстоятелствен и бъбрив. Такъв съм и когато съм уморен. Добре де, може би на околните не им пречи, но лично мен си ме дразни.

БАН или не е БАН? :)

Покрай всички промени и жуженета в БАН ми става отегчително. Вече съм преполовил докторантстването си, а съм присъствал на има-няма 5-6 семинара в института. Задължен съм да ходя всяка седмица на събрание и почти винаги се говорят административни (в по-добрия случай) и скандално-реформени (в по-лошия случай) неща.

Каквото и да направят с философския институт в БАН, а и с целия БАН, ще е неефективно за науката. Може да е ефективно за взимане на едни имоти и прибиране на едни пари, може да е ефективно за разчистване на някакви отношения, но ако изобщо искаха истинска реформа, не е това начинът. И по-скоро – не е това проблемът за решаване.

Истинската реформа в научната ни среда трябва да включи категорично и отведнъж разграничаване на научния от административния персонал. Не може “чин и длъжност” да вървят заедно – това е казармено мислене. Но за съжаление и в БАН, и в СУ научната титла и административната длъжност се мислят заедно.

Ще пиша за това друг път, скоро. Но накратко – ако някой е толкова добър администратор, защо изобщо си е губил (и си губи) времето с научна работа? И обратно, ако някой е много добър преподавател или изследовател, за чий изобщо се бута в кабинетите на администрацията? И БАН, и СУ трябва да вземат счетоводители, юристи и организационни психолози, които да се занимават с наемите, заплатите, отпуските, правните неща и набирането на персонал и всичко останало да е изцяло научна и преподавателска работа. Даже не е нужно административните директори да са специалисти от същата дисциплина – напротив, нека са си добри специалисти в своите си, административни неща.

Ама няма да стане, защото се мисли казармено. Също както не стана и реформата в СУ навремето. Дето още я тътрят и толкова години им трябваше, за да въведат и доизмислят (да, в този ред) това с кредитите. А толкова лесно и ефективно щеше да е да се въведат на първо време паралелни курсове по основните задължителни дисциплини, да има конкуренция между “големите” професори. И всичко щеше да тръгне само към реформа и оправяне. Но не, казарменото мислене не допуска такива модерни волности… Все едно.

Електромобили? Да, само да намеря начин.

Вече от около две години ме тресе треската за електромобилни конверсии. Обмислял съм и мои проекти, обмислял съм и идеи за малък собствен бизнес. Има и хора наоколо, които също са кимали одобрително на такива идеи. Вече сякаш съм изчел всичко в мрежата по темата, следя най-големия пощенски списък и най-активните форуми, правя и българския форум за електромобили.

Остава само да намеря някой ден пари. Даже например Рошко затова получава грижи по другите си системи, но свързаните с двигателя му все са нещо на заден план. Поне критичните неща по двигателя ще ги сменя, когато имам парички, но как, примерно, да му сменя цялата генерация, за да не му дрънчат гърнетата, когато все си викам “ми той по-добре скоро да стане електромобилче”? :)

Има и у нас вече тук-там ентусиасти, които правят проекти, има и начинания с комерсиален уклон, даже чисто нови проекти за коли. Но щом имат пари хората – правят.

Drupal 7 – уотда фак?

Като че ли съм отраснал с Drupal, вече бая години и даже ми е втръснал. Може би от година време не се занимавам да пиша мои си модулчета или да редактирам готови, не променям темите. Цялата концепция за обновяване на Drupal е такава, че промените, ако не са станали официални, с времето се губят или стават ужасно трудни за поддържане и мигриране. А уж иначе по претенция е лесна система.

Ето и сега – седмицата е тотално различна, поне на външен вид. Каквото попрочетох тук-там с досада, и вътре в api-то има критични промени. Да бе, да – за “по-добро” са… Ама са промени.

Не разбирам как всеки ден си обноявявам Debian-а и всичко продължава да си върви, и нещата, които съм писал аз си работят и те. А това да мигрираш Друпал от 5-та към 6-та версия или сега от 6-та към 7-ма си е PITA. Не, знам защо е така – GNU/Linux се разработва с друга идея, нещата вършат конкретна работа, измислени са отначало, идеята на всеки компонент е изчистена и ясна и затова доработката е лека надстройка и пребоядисване, а не смяна всеки път на основите.

Вярно, с Drupal за половин час може да се сглоби всякакъв сайт и след това за още час-два да се “облече”. Но с всеки ден и с всяка нова версия започвам все по-често да отварям или CodeIgniter, или направо текстовия ми редактор с празни php-файлчета. Пък нека ми е лошо, нека ми е трудно. :)