Онзи ден си взех новите очила. Два дни отлагам да пиша за това, а ми се искаше още същата вечер. Но пък как да пиша, като ми е толкова въздушно, приповдигнато и – ако щете вярвайте – сякаш не ме боли глава. :) Да, два дни все чакам да се върне онази тъпа, потискана болка в и зад очите, но я няма. Е, ядосах се днес на децата, че пак дивяха като стадо маймуни, но се спрях по едно време и се зачудих какво е различното. Друг път явно болката от напрежението в очите е така потискана, че най-малкият друг стрес пренасочва вниманието ми и болката се “отключва”. А сега даже се развеселих и си казах, че то май няма смисъл да се ядосвам, щом даже не ме боли и глава. Бях забравил какво е усещането. Преди една година си загубих очилата на детската площадка, а и преди това имах лек дискомфорт с тях (седем години от прегледа са много време). И през цялото време очите са се опитвали да компенсират. А астигматизъм на практика не се компенсира изцяло – то си е вид загуба на данни при преноса и колкото и обработки да прави централният процесор, картината е невъзстановима. Невъзвратима обработка със загуби.

Причината за отлагането е банална – не ме питайте, не ми се говори. Тези дни Краси провери в сайта на оптиката, където съм си правил предните очила и видяхме тлъста отстъпка “до 50%”, която изтичаше до ден-два. Е, оказа се, че накрая отстъпката ми е само 30% на стъклата и 10% на рамката, но нали стана.

Най-близкият ми магазин на Joy Optics беше в Кауфланд и отидох там. Една баба с очила ме прегледа и даже взе да ми обяснява принципите на ортоптиката, докато аз се опитвах наум да прелиствам спомените от уроците по физика в училище. Много съм доволен от лекарката, очилата са ми съвсем по мярка. Не бих казал, че мацките, дето висят отпред и продават, вършат също толкова добра работа. Но да не си развалям доброто впечатление – важното е, че взех правилна рецепта с добри рамки и стъкла. Стъклата бяха от най-евтините поликарбонатни и антирефлексни, колкото и да ме убеждаваха да съм си вземел от най-скъпите. Рамки също сам си харесах, макар една да ми мрънкаше, че еди-кои си (няколко пъти по-скъпи, разбира се) били по-хубави. Ами хем не ми харесва как стоят, хем са ми скъпи – оная не, пак ми вади други от скъпия край на витрината. Аман! Като разбраха, че по цял ден съм на компютър и че съм “програмист”, взеха да се прескачат да ми пробутват най-скъпото. Без майтап! Вярно е, че в тоя бранш се взимат много големи за стандарта ни заплати, но аз съм беден докторант, останал без поръчки за сайтове (донякъде по своя воля, защото вече не трая крайните клиенти) и прекалено често буквално (почти) без пари. Важното е, че не ми стана кофти, нито се притесних – просто им казах “ето тия рамки, с най-евтините от по-хубавите стъкла” и това е.

Това беше преди седмица, а онзи ден ходих със Светко да си взема готовите цаки. Той беше очарован, защото рядко вече го водим в големи магазини, пък много обича да седи в количката, да зяпа всякакви неща наоколо и да си избира кое точно иска да му се купи. Успешно взехме две-три лакомства и една играчка. Не се залъгвайте да взимате едни големи пластмасови яйца “EGGO” – вътре има нещо LEGO-подобно в една от десет бройки, останалите са с някакви измислени полу-непотребни дрънкулки. Не виждам смисъл, при условие, че има малки оригинални LEGO-та от по 15-тина лева, които са супер и са си истинско лего, качествено изработено – а тия в EGGO са от друга пластмаса, с по-голям допуск в размерите, не винаги щракват… абе не си струва!

При получаването Светко, седнал в огромната количка, се оглежда с интерес и ми казва “ей, този магазин много хубав, бе!”. “Мда, защото дават очила без парички, нали?” “Да!” Когато питах дали има някакъв калъф, понеже ще шофирам и не искам веднага да ги слагам, веднага отвърнаха “О, няма да шофирате с очила!” Зачудих се защо така категорично, после рових в мрежата и не намерих нищо принципно против шофирането с очила. Някой да знае за такова правило? Че аз с очила виждам по-добре, а при шофирането it’s the whole point – затова зрящите, а не слепите не карат коли. След това карах, де – и си е много добре, сто пъти по-добре от преди без очилата и с болката.

Не на последно място – виждам много по-добре. Бях забравил как е, мина доста време от предните очила. Виждам листата на дърветата и то доста надалече – от седмия етаж виждам чак в съседния квартал точиците в короните на дърветата. А за работата с монитор нямам думи – мога отново да си стоя повече от половин час, без да се уморявам и да ми се приспива. А, споменах ли, че не ме боли глава? :)