Най-добри пожелания

В дните преди Коледа и Нова година, когато т.нар. медийно пространство жужи с честотата на някакви национални, религиозни, общоморални, на моменти дори етнически или пък политически всякакви най-разнообразни “гордости” и помпозни клишета на “правилност”, намерих едно приятно празнично пожелание. Премина през един фотографски пощенски списък, изкопирано от друг пощенски списък, за това не смея да се изказвам за авторството му.

Ето ви го от мен с широка усмивка, спокойствие и позитивно настроение:

Please accept with no obligation, implied or expressed, my best wishes for an environmentally conscious, socially responsible, low-stress, non-addictive, gender-neutral celebration of the winter solstice holiday, practised within the most enjoyable traditions of the religious persuasion or secular practices of your choice.

Понякога едно изречение може да казва в пъти повече от най-шумната “предколедна” истерия и най-големите празнични намаления и суетенета около пазарувания, подаръци, превзета политическа коректност и фалшива толерантност. Макар точно това изречение да си пада малко дългичко.

Желая на всички добро настроение и щастие в сърцата. И мир, спокойствие и разбирателство.

Поне за празниците — то все отнякъде се започва. ;)

1516

Вкъщи често има по пет-шест видими безжични точки. Когато преди година взех служебния лаптоп, имаше няколко без защита. В една-две съм влизал, все за кратко да видя дали проблемът е в моя рутер или в лаптопа. После ги изпозаключиха. Днес настроих новата машинка и се закачих за съвсем кратко за някой си ILIAN. Настроих се и излязох – имам си мой нет с по-силен сигнал. Сега гледам – вече е с парола.

В БАН

Тъй като когато няма новини, слуховете тръгват сами, а аз не си падам по слухове, нека си призная малко леко предварително — можете да поздравите новото попълнение в секция “Онтология и епистемология” на Института за философски изследвания (ИФИ) към БАН — приет съм за редовен докторант по епистемология там.

Изпитът по специалността беше на 1-ви и 2-ри декември, съответно писмен и устен. За едно обявено място се бяхме кандидатирали 4-ма човека, от които на изпит се явихме двама. Въпросите изтеглих аз и се паднаха “Прагматизъм” и “Епистемологията post mortem”. Първият се отнася към философията на познанието на традицията на прагматистите, а вторият е за съвременното развитие, след атаките на постмодернизма и постструктурализма, тоест след заявената от тях “смърт” на традиционната епистемология и философия изобщо.

Писахме и по двата въпроса и комисията прие и одобри работата ми. Аз, все пак, не съм съвсем доволен от себе си, може би защото се бях подготвял донякъде избирателно — можех далеч по-леко, обширно и с интерес да пиша и обсъждам проблеми като примерите на Гетие или принципните разлики в традиционните епистемологични трактовки и всякаквите им критики. Не се бях настроил историкофилософски достатъчно — може би заради предния път, когато кандидатствах историкофилософска дисциплина в СУ и макар да се бях готвил много, бях отрязан, защото “не съм това, което търсят”. Поставям си още една мислена обеца на ухото и за пореден път си повтарям, че философията е в голямата си част четене на текстове и позоваване на автори. Не е съвсем добре да не мога да се сетя веднага имената на основоположниците на прагматизма, при условие, че на предния изпит в СУ съм писал точно за тях (пак ми се беше паднал прагматизъм). Може причината да е, че когато 1) говоря с колеги за философия, все говорим през понятия, а не през автори и когато 2) пиша в блога си, все гледам да правя философия, която да се разбира от читателите и по подразбиране приемам, че ще се разбира по-добре, ако няма препратки към имена.

След като минаха двата изпита по епистемология, с колегата се явихме в края на миналата седмица и на изпит по английски език. Взех го, макар че и там мислех, че ще се справя далеч по-добре. Но когато седнах между изпитващите, усетих как гласът ми заглъхна и после при лексикалната теоретична част и при свободния разговор някои езикови термини и обикновени думички просто се изпариха от ума ми. Макар да ги знаех. Реших, че е заради все по-рядкото ми говорене на езика. Чета всеки ден, но не говоря наживо. Която и да е причината, не е приятно. Така забравих френския, сега ако попрестана да чета сайтове и пощенски списъци на английски и спра да превеждам програми, за няколко месеца ще съм на ниво “хън-мън”.

Изчиствам мое си разбиране на темата, по която ще работя. Имах малко подготвени идеи и те се обогатиха с нещата, които ми представиха хора от института, включително евентуалния ми бъдещ научен ръководител, по време на консултациите след езиковия изпит. Мисля, че (малко предварително) мога да кажа, че темите, по които се работи, нагласата на отвореност към нови проблеми и изобщо цялата обстановка в тази секция на ИФИ ми действа ентусиазиращо и обнадеждаващо. А пък и познавам някои от младите там, те са философски мотивирани и са готини хора — две неща, които в комбинация са супер.

Официално ще съм докторант в БАН след празниците, но приемам и неофициални поздрави. :P

1515

Неприятна новина, дадена без източник, без други мнения, без смисловата й среда води единствено до дословното си преповтаряне. Така работят пропагандата и жълтата преса. Не харесвам медиите, но понякога по-кофти и от тях са такива медийности в блоговете. Недейте така, моля – важните неща поне цитирайте. Ние мислим, докато четем!

1514

Има едно общо мрънкане, което не ми харесва. Все повече се пише за “заспалия ни народ”, за това, че, видите ли, в Гърция какви са будни и умни хората, а тук ние сме “уфсе”. Не така, не трябва така. Когато аз имам възмущение, работя по проблема. Моето се основава на това, че нагласата на хората, разбирането им е нискокачествено. Не че нямало протести. И работя по въпроса, по разбирането. Пиша.

1513

Ивзинявам се на всички, които ме четат и вчера са търсили някой от сайтовете http://yasen.lindeas.com, http://lindeas.com, http://urbanstyle.org, http://novo20.com, http://svobodnaplaneta.com, http://bokehclub.com. Или са от все още малкото, отварящи http://photo-clubs.net или http://plasr.com.

Хостингът ми беше повреден и нямах услуга (web, mail, jabber) от тях (DreamHost, :-%$^&) цял ден.

1512

Защо не пиша нищо за бунтовете срещу полицията и властта в Гърция? Защото съм писал вече много за анархистичната визия и макар да имам какво да кажа, щом видя някоя “умност” във “вървежните” ни блогове ми се отщява. Но чужди блогове са проникновени. Удивително е как искреното, личното на т.нар. “народ” се разбира по-добре отдалеч, отколкото отблизо. Гърция ни е прекалено близка, за да я разбираме.

Уеб-проекти — обговаряне първо

От доста време обмислям работното си развитие, това, на което някои хора му казват “професионално” и градят кариери с него и трупат препоръки и CV-та. Аз не гледам чак така вманиачено на нещата, обичам да мисля простите неща просто. Сложни неща за мислене си имам достатъчно, все пак философията ми е специалност.

Дълго време вече разходите ни вкъщи застрашават приходите, и то на моменти сериозно. Тази година, от началото на януари, работех за една фирма като отдалечен програмист на PHP/MySQL. Не ми се говорят подробности, защото в блога си запазвам приятен тон, но си знам, че на два пъти вкъщи останахме на червено, и то точно заради неуредици от страна на работодателя. Мога дълго да говоря за това, че в България отдалечено не може да се работи, поне не компютърно програмиране и администриране, и то не защото няма хора, а защото фирмите ни са отчайващи. Тук се работи в офис — да те вижда шефът, да те вижда мениджърът, да те вижда и чистачката, да си в ъгъла приведен над екрана и да се “вижда”, че работиш. Ако някой изобщо се навие да вземе хора отдалечено, то или 1) организацията е никаква и накрая мениджърът те изкарва тебе виновен, или 2) изискванията са нарочно направени в пъти по-високи от тези за офисната работа и когато не ги покриеш, пак мениджърът те изкарва тебе виновен.

Разбира се, никого не обвинявам конкретно — ако човек има някакви проблеми с работата си, значи не е помислил достатъчно, преди да си сложи подписа под договора. Аз поне за себе си знам — вече никакви работения отдалечено, освен за хора и фирми, за които съм 100% убеден, че могат да работят отдалечено с мен.

Друго ми е на сърцето, това с отдалечената работа беше лирично отклонение. Допих си кафето, няма вече, спокойно ;)

Дилемата ми днес е дали да започна няколкото вече проекта, които се обмислят и “зреят” от доста време или да разчитам изцяло на един постоянен, но все пак нисичък доход, който ще получавам след нова година.

Плюсовете на проектите — много искам да поема по първия път, защото ще е много интересно, ще е свързано тематично и с въпросния постоянен доход (за това ще разказвам по-нататък тия дни, още ми е рано) и най-вече може да е по-доходоносно. А само който има малко дете ще ме разбере, като казвам, че с малко пари просто винаги се остава на червено в края на месеца.

Минусите им — става дума все за уеб-услуги, а кой у нас толкова използва родни уеб-услуги… Така де, самият аз даже избягвам. А за да се печели от една такава услуга трябва някак да се достигне критична маса, иначе сайтът не се развива, запада и накрая е по-добре да се закрие. За българските мащаби това означава, че или трябва проектът да е успешен и то в кратък срок, или по-добре да не се започва, защото разходите по поддържането му ще превишават евентуалните приходи.

То това е и причината всички (или почти всички, ок) услуги в българското уеб-пространство да са постоянно финансово поддържани от някоя от харчещите пари в бранша фирми. Тези, дето се правят на “портали” и “консорциуми”. И са пълни с всякакви изкопирани от западните сайтове услуги, дето (практически) никой не ползва, ама нали фирмата налива едни пари, та сайтовете мърдат все пак.

Такова бъдеще не ми допада. Ако някой иска да си купува сайт с услуга, за да запълни “портфолиото” във “футъра” си, да гледа в друга посока.

Друг минус е, че тези идеи стават вече няколко, включително една-две, които са мислени заедно с други хора. Всичко е някак свързано едно с друго, но не се виждам да движа толкова много неща наведнъж. Не за друго, ама бебето вкъщи постянно иска внимание, а аз даже лаптоп в момента нямам. И тук идва другият проблем — при намаляващ баланс трябва да харча освен за всичко друго и за работен инструмент.

Надявам се всичко да се нагласи, а и ми се видя подходящо да седна да пиша за това в 12:12ч. на 12.12. Трябва да гледам по-ведро на нещата и, както казах, простите неща да ги мисля просто. Писането на сайтове е просто нещо, масово това много хора даже не го наричат “програмиране”. Не че и то е много сложно, де. Сложно може да бъде измислянето им. А там така и така съм хвърлил време и внимание.

1510

Прекалено рекламно ми стои всичко около “upgrade party”-тата на WordPress. Ники Бачийски да не ми се засяга, продуктът им наистина е готин и начинът, по който го промотира у нас с тия партита е свеж. Ама е тъпо всеки път при нова версия основна тема на WP-блоговете (тоест на 80% от блоговете) да е кой как се е “обновил”. Аз обнових http://UrbanStyle.org за една минута, както всеки път. И какво?