Tag Archives: 2016

Червените и генералите им

Наистина не разбирам каква “промяна” някои хора очакват от машинациите на хора като Йотова, Дърева, Овчаров, Гечев и всички други знайни и незнайни от “инициативния комитет”, който е БСП. Не мога да разбера как като гласувам за комунисти, ще накажа Борисов и едва ли не на следващия ден всички, та чак до Цацаров, ще подадат оставка.

И не че Цачева е цвете за мирисане, но на фона на всичко, което стои зад Радев, не мога да разбера хората, които си вярват, че ще “накажат” някого, като гласуват протестно за офицер комунист, с години бавил проекта за нов изтребител и накрая дезертирал, за да се спаси в политиката.

Бил офицер и това е достатъчно? Бил си жертвал живота всеки ден… моля? Дядовците ми са били офицери и са се жертвали, а този е като ген. Иван Маринов, който като министър подпомага съветския преврат и за награда след това е направен главнокомандващ от комунистите. Не помните ли всички пъти в историята, когато точно заради офицери предатели България е страдала? 9 септември стана заради една шепа офицери на ключови длъжности…

А този тук при директен въпрос какво би направил, ако се развее чуждо, например руско, знаме край морето, се изсмя и каза, че това било несериозно… Какъв офицер е този, който се смее и маха с ръка при задаване на въпрос за посегателство към родината?

Моля ви, мислете за кого гласувате! Цецка лесно ще я свалим, ако се изложи, Бойко знаем, че го е страх от протести и че може все пак да го принуждаваме да взема правилни решения под натиск.

Но да гласуваме за партиен генерал, с вице от бизнес кръговете и енергийната мафия на партията… точно баш на онези с куфарчетата… моля ви, недейте… ако мислите, че с протестен вот наказвате някого, грешите – пука им на шишарката на тях дали е имало протестен вот или не, щом веднъж са избрани.

Изборът като театър и като отговорност

Илиан Василев за опасността от Радев и сложните задкулисни игри на влияние, които на нас отвън ни приличат на случайни събития или на безсмислени шикалкавения. Всичко си има причина и в политиката няма случайни събития. И Румен Радев не е случайно поставен там.

Радев или Цачева – различните последствия за външната политика и отбраната

Тъкмо бях решил, че на втори тур няма начин да ме накарат да гласувам и да избера между две марионетки и статията пак ми напомни, че не става дума за плешивото петно на Радев или за гушата на Цачева, а за много по-важни неща.

Отделете пет минутки от живота си и прочетете статията.

Аз все пак май не мога да гласувам “с отвращением”, но знам, че може би бъркам. Може би човек трябва да прави такива жертви. Ако има нещо, от което ме е страх, в социален план, това е да ми се наложи да бягам от страната си в последния момент, пред угрозата от завръщащ се тоталитаризъм. Сещам се за хора като Айнщайн, който бяга в последния момент, за да не се завърне никога, но поне се спасява. Та не ми казвайте, че не се е случвало…

Политиката не е това, което ни говорят от телевизора. Политиката е като театъра – в някакъв смисъл мръсна работа, но и в някакъв смисъл пречистваща. И двете по различен начин, но все пак показват едно – има актьори, има и роли. Не всичко, което виждаш отвън, е това, което е и за което всичко се прави. И от театъра, и от политиката зависиш пряко – от едното заради духовното си каляване, развиване и израстване, а от другото заради физическото си оцеляване и евентуално благоденствие.

Ако театърът е зрелищата, политиката е хлябът ни, но много често и двете са и двете. Въпросът е как оценяваме това – дали когато гледаме пиесата, мислим за личния живот на актьора и за черните му очи и интервюто му във вестника вчера? И дали когато гледаме новините, виждаме само дребните игрички и шикалкавения, а пропускаме общата картина, в която много политици и много процеси са навързани и зависими? Много неща се казват, за да не видим това, което стои зад тях. Явно и в политиката, както в театъра, не външното, буквалното и физическото е в основата, а по-скоро важното е това, което стои като фон на цялото представление, което е смисълът на действието.

И кое е най-важно за нас – обществените ни ценности, разбира се. Свободата и справедливостта, такива, каквито ги разбираме. Собствеността и правата ни. Инициативата ни и мисленето на света през бъдеще, правенето на обществени планове, включващи всички тези ценности. По-конкретно, в наши дни – принадлежността ни към Европа и към света на мира, който тя олицетворява.

Не трябва да приемаме принадлежността ни към нормалните европейски страни за даденост, която не може никой да ни отнеме. Може, може – от нас зависи дали ще му позволим, докато спорим коя от двете марионетки е по-грозна.

Европейският избор трябва да бъде защитаван – не просто на всички избори, а всеки ден.

Защото нали помните – свободата никога не е на повече от едно поколение от изчезване. Или както казваше пък нашенецът – свободата е като хляба, трябва всеки ден да се замесва и изпича, а не да ядем вчерашен хляб.

Когато по-малкото зло е най-голямо

Трудно ми е да избирам “по-малкото зло” и се навивам ако изобщо гласувам на втори кръг, да пусна квадратчето “не подкрепям никого”. Не че е толкова важно. Аз доскоро дълго време нарочно и обосновано не гласувах, защото не вярвам в революциите и искам да видя, че се променя и развива мнението, културата, нагласата на обществото. А не някакви си хартийки.

Сега, ако така и така отида (а за мен е трудно, живея в другия край на града, а съм с три малки деца, които гледаме сами, пък и работя 24/7 и изборният ден хич не ми е “почивен”…), та ако отида, много мнения в мрежата ме убеждават все пак да гласувам за баба меца с гушата и орловия нос, дето никой не можеше да я трае по телевизора и дето (и) заради нея парламентът е такова презряно обиталище…

И аз ту се убеждавам, защото тя поне е прикрит и “бивш” комунист, за разлика от другия, дето уж не бил комунист, ама пък изведнъж започна да се умилква на комунистите “колко му била близка идеологията им”…

Но пък и ту се разубеждавам, защото не си струва да си цапам ръцете. А пък и “бивши комунисти” – не знам дали има такива…

На първия тур беше различно – не съжалявам за бюлетината за Трайков и се надявам следващата година хора като него, Гроздан Караджов, Христо Иванов, Лозан Панов да направят нещо смислено и силно, за да не са ни били зян надеждите сега.

Както и се надявам повече да не търпим Лукарски, Кунева, Москов и цялата пасмина на Борисов – може би без Андрей Ковачев, Методи Андреев и един-двама още други…

В крайна сметка, ако искам постоянно израстване на обществото и съм против популизма и революциите, трябва да постъпя принципно и както очаквам политиците да са честни с мен, така и аз честно да им кажа на тия кандидати:

“И двамата не струвате, за чеп за зеле не ставате! Ако не беше уреден мач, хич нямаше да се класирате.”

И те така… Ще е дъждовно – аз не съм гъбар, ама на дъжд как хубаво върви четенето на книжки… ;)

Накрая – тези, които все пак отидете и гласувате “с отвращением”, не ме съдете, ако не дойда с вас. Обмислям още, но май няма да дойда. И все пак оценявам жертвата, която ще направите, наистина!

Интеграции на Drupal, част 1

След излизането на версия 5 в началото на годината Drupal получава все по-видими грижи в една от винаги слабите части на всеки общ CMS — неофициалните приставки. Стигна се дотам, че доста от нововъведенията в ядрото на очакваната скоро версия 6 са в основата си идеи, дошли от полезни и добре измислени приставки. “Update status”, която проверява за обновления в приставките и в ядрото, с настройка на степента им на важност, възможност за избирателно игнориране вече е практически в ядрото. “OpenID”, за влизане в сайта през Open ID също си проправи път бързо. И това са само две от най-видимите подобрения.

Не това ме впечатли, до излизането на Drupal 6 предполагам има поне още една бета-версия и някои неща ще се променят още. Това, което ме впечатлява е все по-внимателното обгрижване на допълнителните приставки. В Друпал, за разлика от други известни подобни проекти, като Joomla например, само приставките, качени на основния сайт drupal.org се толерират официално от разработчиците и огромния сайт с критична маса консултанти и потребители.

Така човек винаги може да е сигурен, че най-качествените модули, най-обмислените и най-обстойно тестваните са тези на сайта на проекта. Има много страници, посветени на Друпал в мрежата, но за разлика от Джумла пак (не конфронтирам нарочно двете програми, просто наистина това е основната им разлика) тези външни сайтове почти никога не съдържат приставки, а са предимно сайтове със статии, новини, дискусии и анализи. Или ако съдържат приставка, то или тя е качена и на сайта на Друпал, или е мъничко парче код, което е за някакви маргинални цели.

Защо тръгнах да разказвам така общо за това? Защото две приставки ми привлякоха вниманието тези дни — “Drupal for Facebook” и “Drupal WordPress”.

Първата е, както си личи от името, възможност да се създават приложения (applications) за Facebook с Друпал. Авторът е пуснал и примерно приложение. С малко код от Фейсбук за връзка с API (несвободен код, за съжаление) и малко настройки всичките възможности на Друпал могат да се впрегнат за създаване и поддържане на… поредното безсмислено фейсбук-приложение… :) Явно Facebook е голяма мода за “масовия” потребител. Но не е нещо чак толкова интересно за самоцелно занимание. И все пак ако човек има някаква наистина гениална идея за фейсбук-приложение (хайде де, и чудеса стават;), Друпал е удобен инструмент. Поне за запознатите с него ;)

Втората приставка е по-интересна. Като казах, че почти винаги приставките са на сайта на проекта, това не важи за “Drupal WordPress”, поне не все още. Авторът казва, че е много зает и затова не го е качил. Всъщност понякога хората се “оправдават” с това, а имат други причини. Да се постави кодът в хранилището на сайта далеч не е трудно, а може да има само ползи в интерес, посещения, всякакъв уеб-ресурс. Но целият код в Drupal, включително този на хостваните на сайта приставки се лицензира под GNU GPL. Странно, но се срещат и разработчици, които имат проблем с това ;)

Та “Drupal WordPress” дава цяла и работеща инсталация на WordPress, “вмъкната” вътре в Drupal. Интеграцията достига до ниво потребители, те могат да се синхронизират. Единственото условие е WP да е инсталиран в под-директория на инсталацията на Drupal. За да бъде “виждан”. Разбира се, комбинация от донастройван Друпал с вграден в него Уърдпрес май не е от нещата, за които мечтая и няма да тръгна да показвам работещ WP тук. Но идеята ми хареса. Авторът твърди, че му е хрумнала, като е гледал другите налични вече приставки за интеграция, тези с Gallery или PhpBB например, които работят на подобен принцип. Интересно дали ще има и синхронизация на съдържанието — ако не сега, то поне в следваща версия. Това може да се окаже по-лесният начин за миграция.

Но едно е да интегрираш CMS със специализирана галерия или форум, а малко по-различно — с блог. Стандартната функционалност за блог в Друпал си се справя доста добре, но с развитието на някои нови хрумки в Уърдпрес може би ще има място и за такава интеграция…

И тук е мястото за една игрива усмивка към WP-феновете — “Resistance is futile!” Не издържах просто ;) Ама да не прекалявам, че току-виж някой написал плъгин “WordPress Drupal”… мнеее, едва ли ;)