Ама какво съм се впрегнал аз – каквито и да са нещата, които ме притискат, все са някакви външни подробности. Дали ще е работна среда в офис или пък както сега, четене и писане за докторантура, по-важното е да съм спокоен и щастлив. Дори и да ме “скъсат”, най-много да ме вземат за присмех тук-там. И чудо голямо. Животът не свършва с една докторантура. Не трябва да се тормозя, зле е за щастието. ;)