Настинал съм и става все по-зле. Но утре ще отида на протеста. Свободата не е видима и използваема всекидневно. Но дори и само веднъж да е недостижима, става безценна. “Да ме подслушват, аз нищо не крия” е казване, което плюе в лицето на свободата. Типично – най-ценно ни става нещо, чак щом го загубим, не преди това. Искам да не стигам дотам. Свобода, а не страх!