Винаги е модерно да се критикува властта и хората да се оплакват, че нищо не се оправяло, защото сме си били виновни самите ние. Защото не сме били гласували на изборите. Защото не сме били ангажирани, не сме го били показвали. Защото народът ни бил муден и изборно незрял и затова, видите ли, си заслужавал управлението. Не бил луд този, който яде зелника, а тези, дето му го давали. Тоест на някого са му виновни хората, които не са гласували. Или не са гласували за неговата партия.
Майната му – проблемът изобщо, ИЗОБЩО не е в това. Общите парламентарни избори не променят нищо и джафкането че “трябвало да гласуваме” си е нищо повече от точно джафкане. Има два вида джафкащи – едните са недоволни от неучастието на хората в изборите, защото имат някаква чиста вяра в непорочността на представителната демокрация и затова съжаляват, че с всеки следващи избори очакваната мечта за идеалното общество на всеобщо щастливо гласуване се отдалечава все повече. Тези хора са готини – точно заради безкористното им отношение.
Вторият вид джафкащи ме изнервят и досаждат. Тайният им или в някои случаи не толкова таен мотив за недоволство е фактът, че на предните избори е спечелила не “правилната партия”, а някоя друга. Това винаги е свързано с отместване на недоволството от властта и грешките на властта към недоволство от конкретни хора, конкретни властимащи. Проблемът става личен и грешките на системата на властта минават на заден план. Защото, разбира се, “когато дойдат правилните хора, всичко ще се уреди”. Ще се уреди, грънци… Отвращава ме това принизяване на дебата – всъщност най-често точно хора с такива мотиви и разбирания са хапливи към съзнателно негласуващите. Честно казано, ако някой привижда така лична или партийна “греховност” и заменя с нея общите проблеми на властта, за мен това е плитко, несериозно и неграмотно. И не го уважавам.
Ще кажете “ама нали има силни личности, нали има лидери, нали има честни политици, нали има реформатори…”. Има – грънци… Истината е, че “всички са маскари”, защото “келепир има в тая работа”. Не, това не е някаква простащина или нихилизъм, нито пък “балкански манталитет”. Всъщност може и да е, няма значение – важното е, че не е нещо, от което да се срамуваме. Алеко, през репликите на Бай Ганьо, е казал толкова верни неща. Ама ние не – той нали простак и далавераджия, значи ще страним от всичко, което казва.
Всички са маскари – това, че един конкретен министър щял или не щял да си подаде оставката няма никакво, ама никакво значение. Или пък че някакво си правителство за n-ти път искат да му гласуват недоверие. Или че имало някаква си коалиция, дето била толкова акана. Всички са ченгета, комунисти, мафиоти – маскари с една дума. Да не се заблуждаваме – няма хора във властта, които да не са замесени някак в някакви игри на нелегални пари и далавери. Или които да не са свързани с милиционерското по някакъв начин. Или пък които да не са комунисти – не по идеи и брошури, а по начин и методи на управление. Маскари са, защото никакви избори не могат да ги засегнат. Изборите “засягат” само прохождащите нови депутати и кметове, дето още не са се намърдали на “правилните места” и свързали с “правилните хора”. Всички други, и в трите вида власт, са буквално недосегаеми.
Всички са маскари – протестът срещу конкретни личности във властта само размива проблема. Защото и да падне това правителство, след него ще дойде или пак същото, или по-калпаво. Няма “лидери” и “силни личности” – има PR и точни хора, промотирани в точното време и поставени на точното място. Един голям цирк, в който ние сме зрители, а ни карат да се изживяваме като участници и ни убеждават, че не било цирк, а сложна и много важна и трудна драма на Шекспир. Глупости.
Решението?
Истинско решение няма, защото в някаква степен е така по целия свят. Но това, което можем да направим, е да намалим и ограничим проблема у нас.
Нищо няма да стане с протести, нищо няма да стане с излизане на улицата, нищо няма да стане с крещене пред парламента, нищо няма да стане с подписки, нищо няма да стане с оплаквания из медиите, нищо няма да стане с оставки на министри, депутати или генерали. Нищо няма да стане и с нови избори – освен ако толкова много не искате следващия батко-полицай-бабаит да седне на големия стол.
Ще стане с избори – но не с общи парламентарни избори. Те са измислени за заблуда на населението. Нито и с кметски избори – добре, този път се гласуваше вече не само за “големи” кметове, но и за кметове на отделните общини. И какво се промени? Някой да е забелязал някой “малък” кмет да е направил нещо сам, отделно? Дори и да се гласува за тях поотделно, ясно е, че пак се назначават. Само че не както преди след изборите от кмета, а преди изборите от шефа на партията.
Ще стане с избори. Избори за всичко. За всяка публична управленска длъжност, за която може да се организират избори.
Избори за началници на полицията
Защо хем полицията ще има политическо, тоест не-полицейско ръководство, хем това политическо ръководство ще се назначава от изпълнителната власт? Ние гласуваме единствено за парламентарната власт. Делегираме си изборните права на депутатите. После те избират кабинет от министри. Делегират нашите делегирани права на премиера. После той, заедно с партийните централи, избира министър на полицията. Делегира делегираните му от депутатите делегирани наши права на министъра. Е това ако не е далеч от народа… здраве му кажи.
Всеки началник на районно управление и всеки началник на районна дирекция на полицията – на изборна длъжност! Оперативните началници вътре в управленията и дирекциите естествено могат да бъдат само специалисти полицаи, но защо е казано началниците на институциите да не могат да се избират от народа? Може пак да са полицаи, може да излизат на предизборни дебати и прояви с униформите си. Но да са изборни. И когато две години подред тази районна структура на МВР не си изпълнява задачите и хората пропищяват от престъпниците и вече започват да прибягват до саморазправи, защото полицията не прави нищо – идват нови избори за полицейски началник и хората си казват думата.
Така всеки такъв полицейски началник на изборен пост ще се замисля много силно, преди да вземе подкуп, преди да се обвърже с престъпници, преди да прави всякакви зулуми, вместо да си върши истинската работа. Защото столът ще му е горещ. Защото ако не е читав, утре чисто и просто ще излети от него.
Избори за съдии и прокурори
Положението със съдебната система е още по-отчайващо и от това в полицията. И защо за съда не се шуми толкова в медиите, а все се гледат полицаите? Може би защото е по-лесно, защото полицейските неща са все по-видими някак, всяко отделно нещо е по-скандално от някакви си там проблеми в съдилищата. Но не е така – истинският проблем на положението в България е точно това, че съдът като институция, съдът като власт е неработещ. Неработенето на съд е много по-страшно от някакви кадрови проблеми в полицията. Защото ако работи съдът, за всички проблеми има културно решение – съд. Ако съдът пък не работи, тогава решенията са все некултурни и повече или по-малко силови.
Дейността на един районен съдия или прокурор е също толкова замерима, колкото и на полицейския началник. Защо тогава не се направят преки избори за местните ръководители на съда и на прокуратурата? Хората могат да гласуват и то могат да гласуват много точно и правилно, когато проблемът е близо до тях. Много ми пука на мен кой ще е депутат, при условие, че ме делят десетки и стотици километри с местоработата му. Или десетки и стотици административни стъпала за достъп до него.
Но за местен кмет, местен началник на полицията, местен съдия и местен прокурор всеки може да гласува. И то да гласува наистина по съвест, защото ще има преки впечатления от тези хора и ще знае, че ще е пряко засегнат от грешка в избора си.
—-
Това е начинът. Ако толкова са ни мили изборите, нека не се крием зад парламентарните избори. Много лесно е да се крием зад тях, да се обвиняваме кой гласувал и кой не, кой протестирал и кой не – но нищо добро не правим за обществото си. Ако ще твърдим, че все пак изборите могат да променят нещата, тогава трябва да въведем избори за всички власти, а не само за една. Защото така, с едни избори за само една власт, която след това избира и делегира нагоре по веригата не става нищо. И така наистина изборите не променят нищо. Както не променя и мрънкането и джафкането срещу нарочното съзнателно негласуване на хората на общи избори.
Whoever you vote for, government wins. и Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.
Прав си, че няма да стане с протести, не и докато протестите ни са хилави и страхливи. Докато хората се събират на площада, задължително с разрешение, вдигат 2 плаката и се разотиват да се гледат по телевизията, нищо няма да излезе. Такива хора не са опасни.
Изборите са опорочени по дефолт, защото задължително ще има поне един, който ще играе нечестно. Достатъчно доказателства за купени гласове и т.н. има. Съответно този човек печели и оттук нататък действа за собствените си интереси, каквато е и целта му. Не попада под никакви удари, не носи никаква отговорност, не търпи никакви последици от това, че е излъгал. Ти решаваш, че следващия ще е по-добър и на практика се вкарваш в същия филм и така до безкрай. Проблемът е, че винаги псуваме тихичко а не предприемаме нищо реално. Но си мисля… ако българинът, както казват, е страхлив, то българския политик също би трябвало да е страхлив. Може би решението е да ги уплашим наистина.
Не знам, Ели — страхът и сплашването и те са лоши съветници. За мен лично изборът е безвластие или ако не става, то поне либертарианство. Повече свобода, справедливост и защита на собствеността — по-малко държава и власт. За да стане това нещо повече от неуместно и утопично казване, трябва изборите да са при хората. Да са по места. Затова и казвам, че трябват избори за полицейски началници, районни съдии и районни прокурори. Трябва да можеш да видиш човека, да говориш с него, дето се вика “да го пипнеш”. Иначе от избори няма файда, поне не за хората.
За всичко от местно ниво нагоре не трябва да се гласува, защото това е прах в очите и измама. Аз така поне мисля. Но не храня и илюзии, че такива много и малки местни избори, че такова разпределение на властта и отговорностите по места е възможно да стане в България. Не и тези години. Може би като се смени някое и друго властово поколение… и ако следващите са по-свободомислещи и по-свободолюбещи — кой знае.
Не смятам, че нещо добро може да се постигне силово. Най-много да рефлектира на вкарване на нови ограничения на свободите в социалното. За мен начинът е с говорене и обсъждания.
И аз съм против това да се псува тихомълком и проблемите да се заобикалят. Това, че съм против общите избори не значи, че подминавам проблемите, напротив — цялото говорене на такива неща в публичното пространство е предприемане на нещо. За мен лично това предприемане е много по-ценно от пускането на някаква си бюлетина. ;)
Да дообясня — за мен е проблемно, когато хората казват “хайде да направим нещо, да отидем някъде, да протестираме и ще оправим нещата”. Ами не става, безмислено е — различни неща са. Онези протести, на които бяхме заедно навремето — и те всъщност не промениха нещата, поне не както се надявахме тогава. Мисля си, че протестите не променят нищо и са управляеми. Хората променят нещата, не протестите или изборите.
Ако днес хората, най-вече по-младите хора, имат обща представа за правилния начин, след време, когато това поколение влезе във властта, ще работи през това изградено разбиране за баланс на свобода и власт. (На моменти се усещам колко утопично звучи и това, но…)
[…] Тотални избори […]
Темата е от преди време, но сега излиза пак на дневен ред, затова си позволявам да коментирам.
Избори за всичко? Съблазнително! Но… като резултат катастрофално, според мен. Защото имам навика да проигравам дадено предложение като реализация. И си представих как хората ще изберат (проучвайки внимателно професионалните качества на кандидатите) най-подходящия началник на полицията, най-подходящия главен прокурор, най-подходящия началник на данъчното и на Народния театър… Които, при това, по силата на мажоритарния избор няма да отговарят пред никого на практика – до следващия избор.
Е, може би така мисля, защото съм твърдо против мажоритарния избор. И твърдо за мажоритарния елемент – да можеш да гласуваш в един избор отмятайки личности от различни партийни листи, примерно.
Идеята ти е, че при пропорционални избори с мажоритарен елемент избраните имат пред кого да отговарят? Именно — пред партийните си централи ли? Че то последните години имаме доста примери за депутати, които влизат от едни листи, а вътре в парламента си правят други партии, даже си правят нови, несъществували преди това парламентарни групи…
Въпросът за отговорността е много важен, съгласен съм — както и да се реши въпросът с изборите (дали да ги няма, дали да ги има и какви да са), винаги трябва да има отделен, друг механизъм на отговорностите. “Привикването” на съгрешил представител от партията-майка не е поемане на отговорост, а криене зад нея. Каквото е и “подаването на оставка”. За мен истинската отговорност е “отговаряне” — отговаряне пред публика. С крайна форма, ако залогът е много голям, публично отговаряне пред съд. Защото при наличие на вина отговорността трябва да прерасне в изтърпяване на наказание.
А това никоя партийна централа сама не може да го осигури. Трябва отделен, независим механизъм за отговорностите, вините и наказанията при доказана вина. По идея това би следвало да е съдебната система. Не че съм за свръхзасилване и на тази властова концепция, но е очевидно, че днес у нас тя изобщо не работи според идеята си. Затова преки избори на съдии и прокурори могат да са полезни.
Така мисля аз, това беше идеята на статията. Благодаря ти за включването и че намеси отговорността — без нея няма никакъв смисъл и според мен.