Преди десет години, през януари 2004г. започнах да списвам този блог. Минаха една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет години и ето мина и десетата. Годишнината беше миналата седмица, на 20 януари, но все нямам кога да седна да пиша. Или не, седя си по цял ден, но нямам кога да се спра с всичко друго и да се занимая с личния си сайт. Даже не, не седя, а през повечето време последната седмица лежа – болен съм. Разболях се след едно поредно преработване в края на миналата година. Исках да разчистя някои малки поръчки, защото след това започвах първата си по-сериозна работа във фирма, занимаваща се със свободен софтуер. Първата по-сериозна, защото често преводите на софтуер не се приемат за сериозна работа, въпреки че са си. Та след KDE и работенето с преводи там преди години, после пък дълги години доброволно превеждане, сега съм сисадмин на Jitsi. Както и харесвам джабър от толкова време, пък и най-вече както хората в Jitsi са свестни, работата е супер. Пожелайте ми успех. :)
Комай това е най-голямата новина около мен и компютрите през последната година. Вече съм разказвал за преработването и раздялата с предишната ми работа и за търсенето на нови проекти. Не успях да разкажа за страхотното лято с много пътувания из България, за Пампорово, Поморие, Несебър, едно малко пиратско корабче и един голям ветроход, на който тази година вече трябва да се качим, безбройните километри с Рошко по пътищата… Рошко, който тези дни, в изненадалите ни студове и докато бях с треска и възпалени уши, взе че замръзна. Антифризът му; дано ни се размине ремонтът – имаше доста антифриз и се надявам да не се спука нищо. Когато има примеси, водата замръзва при по-ниски температури и освен това когато има антифриз, първо започва да замръзва на малки кристалчета, които се мачкат и наместват. Това може да е спасило Рошко от повреда, защото няма цял леден блок, който да се разшири при -4 градуса, а много малки кристали, като сладолед с водни кристали.
Вкъщи най-важното е, че Светко тръгна на училище – същото 12-то, в което беше в предучилищна. Оги пък ходи на кооператив. Казва му “къща за игри” или само “игрите”. Там ходят и децата на две двойки наши колеги и приятели от следването. Малък свят. :)
Напоследък нещо не съм доволен от 12 СОУ – Светко беше толкова буден и любознателен, нямаше търпение да ходи там, а сега е все тъжен и притеснен, ядосан и обиден. Или учителката не го оценява, или децата са станали леко хулиганчета – не знам. Работата на учителката е да забелязва и да оценява, да поощрява и да хвали всяко едно дете. Има време за зубрене, за контролни и за учене наизуст – сега трябва за всяко нещо да му се казва, че се е справил страхотно. А не, например, по физкултура да му се карат, че не можел да играе футбол. Моля?!? Първи клас, това да не е спортната академия? Освен това и аз не мога да ритам футбол, чудо голямо! Или пък да го накажат, защото е последвал целия клас и е излязъл на двора, без да изчака учителката. Явно или образованието е станало някакво много “модерно”, или аз нещо не съм разбрал целта на ходенето до училище.
По тоя повод – някой има ли добри впечатления от другите околни училища? Има ли шанс да е по-различно в 119-то или 138-мо? Или пък в по-близкото 31-во? Не че е лошо 12-то, но просто очаквах много повече. И съм прав – човек веднъж е ученик. А предучилищната беше супер – явно всичко си зависи от учителя.
Ами това е. Пък нека разправят, че блоговете били умирали. Имам си WordPress и на мобилния. Страхотно приложение, между другото. И Prestigio 4300 е страхотна машинка – IPS екран и батерия за четири дни с говорене и синхронизиране. Между другото, и ThinkPad T410 е добра машина, нищо че не е с IPS. Сега ви пиша от нея, което значи, че дилемата ми с лаптопите намери разрешение… но за това следващ път. Приятно блогване и до нови срещи!
Понеже ми се е случвало професионално да си имам работа с различни училища, включително 119-то – за него мога да кажа много хубави неща. Сигурно и там не всичко е идеално, но имат претенцията да са “различно училище” и я отстояват. Опитват се да са разчупени и на високо ниво, директорът е много готин. Примерно – на първия учебен ден, докато от други училища се чуваха песни като “Детство мое”, в двора на 119-то гърмеше… AC/DC. Децата на мой колега, който е най-сериозният експерт по безопасен интернет и като такъв непрекъснато обикаля по училища и знае къде как е, учат в 119-то.
Знаеш ли как са там началните класове? Добри ли са учителите? Те са най-най-важни в първите класове, трябва да могат да са приятели на мъниците. Иначе базата и учебната програма па батковците и каките не е чак толкова важна за нас сега. В 12-то също беше леко по-разчупено на първия учебен ден – пяха песни, на сцената момчета от последните класове свириха едно парче, което май само аз разпознах и после ги пресрещнах “това Doctor, doctor на UFO ли беше?”. Казаха ми, че имали няколко рок банди в училището, не ги спирали.
Но пък и съм чувал добри неща за 119-то и директора там. Въпросът е дали са добри началните учители. Дали са сърцати и дали помагатна децата и ги нахъсват да са заедно и да са дръзновени. На Светко му е най-тежко, че си няма приятелчета. Опита да се сприятели с почти всички в класа и с почти всички беше първи приятел известно време… Но като учителката ги оставя да вилнеят сами в междучасията и като тази хо физкултура не ги хвали, а си позволява да ги критикува, те започват да се надпреварват излишно. И той остава сам.
И 119-то, и 138-мо, и 31-во, пък и основното в сградата на Испанската са ни по-далечко, 12-то ни е супер удобно, но ако ще е по-добре другаде, бихме ставали по-рано… Лошото е, че нямаме никакви гаранции, а местене на сляпо и нов ученик ей-така е кофти. Аз съм бил нов ученик два пъти, трудно е.
Познавам някои от началните и съм с добри впечатления, сърцати ми изглеждат, но признавам, че впечатленията ми са външни. С изключение на този колега, нямам обратна връзка от познати, чиито деца са там.
Спомням си, че втори клас, когато дойдох от Видин в София и ме записаха в софийско училище, много тежко преживях студенината на учителката и липсата на приятели. И това продължи много години… почти докато завърших. Та го разбирам Светко…
Pingback: Три за щастие | Arcane Lore