Довиждане на CloudSigma

Ще станат два месеца, откакто не съм на работа, а наскоро разбрах, че някои от най-близките ми приятели не знаят. Тези, които съм виждал наживо наскоро, знаят подробности, но сега виждам, че съм се въздържал да го обявявам тук. След като преди време, когато смених постоянния и сигурен договор с OpenCode, за да се впусна в това приключение с много неизвестни, бях писал с много ентусиазъм в блога, сега виждам, че дните са минавали, а аз все съм забравял да кажа на всички, че съм свободен за нови начинания.  Вече не съм служител на CloudSigma и нямам нищо общо с тях. Продължавам да се интересувам от виртуализация, от “клауд” и най-вече от GNU/Linux, но по мой си начин и в мои си разбирания, принципи и срокове. И с мое си отношение към колегите в бранша.

Процесът на напускането ми е и дълъг, и много кратък и подробностите са много и сложни, затова ще ги спестя изцяло – всъщност, особено погледнати от два месеца разстояние, не интересуват никого, дори може би вече и мен. Важното е, че имам свободното време и събирам ентусиазма за нови неща. А след опита ми из фирми, вече знам как трябва да се правят идеите добре… или по-точно знам как не трябва да се правят.

По-интересното е търсенето ми на работа през последната около половин година. В бившата ми работа научиха за едно от интервютата ми, това в StorPool (от самите тях…), но то хич не е от най-интересните неща, които ми се случиха. Нито пък е от най-интересните места за работа, които бях проучвал. Всъщност, като оставим някои софийски баналности за ИТ месторабота като големите НР и някои доста по-малки от тях, всичките ми контакти бяха за работа с преместване в чужбина. Много важен за мен въпрос, затова го споменавам отново и отново, нищо че все нямам окончателен отговор. Още повече, че става дума за дестинации, които харесвам, фирми, които ми допадат (повече или по-малко) и градове, където и аз и Краси искаме някой ден да поживеем. Въпросът е дали това да е с трудността на преместване на четиричленно семейство, работа на смени и в някои от случаите – учене на допълнителен европейски език. А най-голямата ми трудност за решаване е дали да заведа децата си да отраснат в страна, където не се говори български, където не се пътува два часа до баба и не мога уикендите да ги водя из планини, развалини и паметници и да си говорим за история на българите. Или да ги заведем на детски театър, кино или в парка и да разбират всичко, което се говори. Нямам нищо против ученето на езици – и аз знам няколко и имам мерака да уча още – но наречете ме наивен, смятам, че първият, основният език е важен. Както е важно и първото, основното местожителство. Те са неща, към които човек се завръща, свива се и се стопля, неща, от които черпи сили. Не мога да се реша да започна да разхвърлям семейството си из Европа, като започвам кариерата си практически отначало и без гаранции, че ще остана в един и същи град дори.

Та интересните места бяха свързани с Amazon, Facebook и RedHat. Имаше и отворени врати от Google и Spotify, но най-дълго се двоумях за Amazon, а най-много говорих и най-силно се надявах да се получат нещата с RedHat. Причината да не работя за някоя от тези фирми е в мен и липсата на решение да се преместя. С отдалечената позиция нещата все не стигаха докрай – разбирам ги донякъде хората, все пак България не е от най-популярните за такъв вид работене места в света. Типично в мой си стил реших, че и аз не съм достатъчно добър… или достатъчно видимо добър, за да вдъхна доверие за последната стъпка при отдалеченото наемане. Поставих си за цел да подобря тази видимост някой ден. Благодарен съм на контактите ми в RedHat и Fedora от България, Чехия и Канада – повечето от тях няма да прочетат това, но нищо – вярвам, че и те искаха нещата да се получат.

Сега възможностите са пред мен и решението, над което работя е дали да започна нещо свое или да се върна като наемен на свободна практика. Остава и възможността да отида пак в офис, но на първо място е свой проект, след това свободна практика и чак на последно място бих се заровил отново в офис – с всичките му преумори, прегаряния, вътрешни интриги и надлъгвания. С каквито са пълни родните ИТ фирми.

Относно своя фирма – някои казват, че човек е най-добър в това, с което се е занимавал последно. За мен означава да се заема с облачен хостинг или нещо, свързано с него – от програмиране през поддръжка на сървъри на клиенти до хардуерни ровичкания. Но както мразя хардуер, не се виждам как бих се заел с цялостната дейност, особено пък сам.

От друга страна, писането е нещото, което все оставям на заден план и все чакам заплата от “истинска работа”, пък писането на статии “ще почака”. Все повече ми пасва да се завърна и развия писането за свободен софтуер, GNU, дистрибуции, свободен хардуер, DIY, ако щете и всякаквите нови и интересни неща от биохакинг до астрофотография… И все повече си мисля, че ще е много по-полезно, ценно и интересно от поредния “клауд”. Между другото, the cloud is overrated. Ама много. Но никой от бранша няма да ви го каже, преди сами да го разберете. Може би публицистиката по темата е слаба и има прекалено много маркетинг говорене – което ни връща на изходна позиция, писането. Единственият проблем с ИТ публицистиката на български е малката възможност за доход от съдържание на български.

Засега опитвам да се връщам към писането – статии, кратки ръководства, контакти с онлайн издания. И усилено търся отдалечена работа като сисадмин. Ще обмислям и възможността за свой бизнес. Не на последно място, ще работя по довършване и защитаване на текста на Ph.D. дисертацията ми. Интересни времена. Успех и на вас!

5 thoughts on “Довиждане на CloudSigma

  1. MilenG

    Здравей,
    Би ли споделил твоето виждане за Cloud? Струва ми се, че терминът не е придобил еднозначно определение и не всички разбират как той ще промени света.

  2. turin Post author

    Основното за мен е, че в облака важните неща са достъпността и свободата на използване и сигурността на данните. А много често това се пренебрегва от маркетинга и се избутват на преден план техническите неща, като скалируемост, настройки на момента и отдалеченост. Неща, които са примамливи за прохождащи фирми, които не искат да инвестират в хардуер и в персонал, но много скоро “предимствата” се оказват прът в колелата им, защото скалируемостта е нужна или в началото, или ако е същностна за работата ти, а липсата на инвестиране в персонал е заблуда, защото облакът не се управлява сам.

    Освен това цените са само привидно ниски. Всъщност си е скъпичко. За малки докъм средни начинания големите в бранша са скъпи. Вечните догонващи, като бившата ми фирма, също са с много скъпи настройки за неголеми сървъри. Изгодно става, чак когато говорим за големи данни (big data) или за кратковременна нужда от голяма изчислителна мощ (тоест неизгодно е да купиш или наемеш големи физически сървъри). Но при големите данни въпросът със сигурността става критичен и рано или късно по-читавите фирми, работещи с много данни мигрират всичко от публичните доставчици към свой си, частен облак.

    Използването на свободен софтуер за виртуализация в частен облак е май единственият вариант, който е в съгласие и със свободата, и със сигурността, и с технологичните предимства. На хардуер, върху който имаш контрол, инсталираш виртуален стек, който е свободен софтуер с отворен код и отгоре използваш техническите предимства на облака – скалируемост и т.н. За частен облак трябва инвестиция в хардуер и в персонал – но, както казах, рекламираната липса на нужда от такива инвестиции (особено и по-точно в персонал) за публичния клауд е заблуда и marketing talk.

    Така единствената свястна употреба на публичен облак от доставчик е при нуждата от големи мощности на момента и за кратко време. Например за краткосрочни научни проекти или нетипични за дадена фирма инженерни изчисления. Нямаш пари за дългосрочно инвестиране – купуваш в облака, ползваш бързо и на максимум и като приключиш, се махаш.

    Лошото е, че такива потребители са сравнително малко и масово може би облаците се ползват или за основа за бизнес (което дългосрочно е грешно), или за миниатюрни сървъри на отделни хора. За последното са смислени и изгодни за потребителя (но пък недостатъчно доходоносни за доставчиците). Аз за моите сайтове, например, ползвам фирмата, която препоръчвам горе вдясно и плащам $5 за предостатъчен и качествен ресурс.

    Това е накратко. Важна е достъпността и свободността на облачния ресурс. Засега в публичния облак рядко се срещат и двете наведнъж, а те са много по-важни от техническата страна – нея я има при варианта със свой хардуер и/или частен облак.

    А технологии без достъпност и свобода не си струват усилията.

  3. MilenG

    Благодаря ти за подробното и ясно обяснение.

    Аз имам подобно на твоето схващане за текущото състояние на модела “Cloud”, но ми се струва, че еволюцията му в бъдеще ще промени коренно нещата. Вероятно големите обещания и приказки ще се изпълнят в Cloud 2.0 или 3.0 ;)

    Смятам, че една от основните причини за малката използваемост на public Cloud в момента е липсата на качествен софтуер, който да може да използва предимствата му. Една група потребители, на които Cloud може да бъде много полезен са фирмите и организациите, които имат силен и постоянен прогрес. При нас нещата се получиха по подобен начин и сега имаме цяла стая със сървъри, на които едвам им намираме приложение защото са със слаби параметри, отделно са тези които сме подарили.

    Днес обаче има все доста приложения, които могат да работят в Cloud среда и да се надяваме, че ще станат още по-много.

    В случай, че приложенията станат много, а услугите се стандартизират и цените им паднат сигурно ще има масово мигриране към Cloud – поне на малките и средните фирми.

    Отдавна гледам рекламите на DigitalOcean, но чак сега забелязах, че ти ги ползваш. Доволен ли си? Какво си успял да подкараш на 512RAM?

    Интересно ми е, ако имам изображение на собствена виртуална машина, която се вмества в параметрите на някой от техните пакети, дали може да се качи при тях и дали след това могат лесно да се правят инстанции на същата виртуална машина?

    Ти имаш ли опит в правенето на подобни неща?

  4. turin Post author

    Засега DigitalOcean нямат качване на готово изображение, също и не поддържат изтегляне на изображения. Работят по въпроса и обещават, че скоро ще има възможност хората да качват и изтеглят изображения на виртуалните си сървъри. Иначе може, след като е инсталиран даден сървър, да му се направи снимка и тя да се използва за правене на нови инстанции или за бекъп. Тоест има масов deploy, има и API, но източникът е снимка (snapshot) на вече инсталирана машина. Неудобството засега е, че я няма свободата да си качваш и изтегляш каквото решиш, но пък според мен за $5 на месец е добре и така, а и това ограничение като страничен ефект създава дисциплина и внимание.

    Да, доволен съм от DigitalOcean – за тези пари са повече от добре, а и се развиват постоянно. Бих предпочел доставчик, който ползва изцяло OpenStack, Eucaliptus или подобно свободно решение, но ги разбирам защо са решили да е KVM със свой стек – по-лесно за разработка и поддръжка е да правиш малко скриптове (малко в сравнение с OpenStack и т.н.), които да се поддържат в работеща фирма от само няколко човека. Иначе принципно има вече доста софтуер за “cloud”, но в работна среда си изисква повечко хора и време да се изпробва, донастройва, надгражда и поддържа. (Може да бъркам, иначе съм фен на OpenStack.)

    Какво съм подкарал – не много неща, лични работи с малко натоварване. Десетина сайта, от които този блог (или може би Свободна планета, не съм сигурен) e с най-голямо посещение. Поща, ownCloud, един агрегатор с Venus. Повечето неща навързани с база от данни, също работеща там. И неща за статистики и наблюдение на самия сървър. Не е много и не е идеално решение така само с един сървър, но както казах за лични нужди си е достатъчно. Паметта, с донастройки на уеб сървъра и на базата си е достатъчна (плюс гигабайт swap). SSD пространството е в голямата си част свободно – е, не качвам архива си от снимки, че то ще ми трябва цял CDN за тях, затова са ми локално.

    И на мен ми е интересно как ще се развиват “облаците”. Софтуерът ще се подобрява още, но не виждам как ще се решава проблемът с поверителността на данните, когато са в публичен облак – тоест когато нямаш контрол върху виртуализиращия слой, дали доставчикът не е пипнал тук-там, без да ти каже. Това всичкото – за IaaS имам предвид, иначе ако говорим за “cloud” като отделни приложения и т.н. (PaaS, SaaS), там вече няма изобщо гаранция за поверителност. Освен ако данните се шифрират преди качването, но то пък лека-полека забавя всичко, премахва обработката на данните в самия облак (дедупликация, статистики, прогнози) и обезсмисля предимствата за малките бизнеси.

  5. Michel

    Сега се сетих, че спомена “писане”… да те подсетя, че мога да те свържа с редактори от Smashing Mag, за да обсъдите една (или три;-) идеи за статии на тема софтуер, Линукс, WordPress, сървърна сигурност и всякакви видове код (HTML, CSS, PHP, JS и т.н.). Ако решиш, знаеш, как да се свържеш с мен! :-)))

    (А и статиите се плащат, което хич не е лошо… нали?)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *