За нас си е значимо и определящо – вече не сме в “Надежда”. Не че няма надежда за нас, напротив – това е част от движението напред, все натам, към мечтите. Част от по-добрата грижа за децата ни, част от решението след достатъчно дълго търпене на неправилни неща, вече просто да не ги позволяваме. Преместихме се от Надежда в центъра. Или почти в центъра – преди сто години си е било поле далеч извън града, после дълго е било с малко къщи, а сега не знам къде да си паркираме колата. Живея на улица с име на български цар с моето име. Ха сега да ви видя! :)
Невъзможността да паркирам близо до жилището си е огромно неудобство. Мъкненето на торби през две-три пресечки е ужасно – няма проблем, ако са торби с покупки за деня, но когато се налага да се допренася покъщнина, книги, дрехи или просто да се пазарува за седмица напред е остро неприятно. Най-малко коли има в неделя привечер – когато са най-малко колите на работещите в центъра и цялата армада служебни коли. Понеже сега вече ходя на работа пеша (два километра в самия център, в посока към “зоните” – няма как иначе), колата си стои по цяла седмица където съм я оставил в неделя вечерта. Интересното идва, когато през седмицата ни се наложи да идем някъде – я на пазар, я нещо друго – тогава паркирам на още по-далечно място, където успея да намеря свободно. Лош момент е и това, че вече сме под наем, но се надявам да го преодоляваме леко.
Всичко ни е близо, има много магазини, макар и скъпички, има много транспорт, макар и неуреден, тротоарите са изпотрошени, улиците са с дупки или с разкривени павета. Кина почти няма, но утехата е, че “ей-къде ни е операта, ей-къде са ни театрите”. Мда. Но пък има неща за децата наблизо – Светко вече ходи на английски и шашва госпожата със знанията си. И училището, където е на предучилищна, е близо и е ОК, поне засега.
Имаме парк на по-удобно и близо място от Северния в Надежда. Надежда и Северният парк са си страхотни, но просто ни беше далече, в другия край на квартала бяхме. Имаме и повече спокойствие сега – няма диви селяни под нас, а и стените не са панелни, та и да вдигаме тупурдия с децата, пак не е толкова критично, надявам се.
И те така. Бавно, славно. Скоро пък и фирмата се мести в нов офис и ще работя на две-три минути от нас. Ако някой ден стане възможно да работя отдалечено, още по-добре.
Най-правилното място е поне 10-15км извън София :)
Дай Боже това да е следващото местене.
Напълно съгласен! Мерси! :)
Между другото, що се отнася до малката ми викторина за името на улицата – днес правилно ми беше уточнено (тоест “имаме участник!”, но вас тук ще ви помъча още малко), че има разлика в поредността на царя, на когото е кръстена улицата и царя с име като моето. Е, това ако не е жокер…
Сега виждам, че ми заяжда “и” на клаватурата… и shift… всяка вечер откривам по един нов залепнал с трохи от “барни”-та клавиш. Така е, като не съм си вкъщи през деня и малките програмисти се ширят. :)
Аз лично се предавам. Не познавам имената на столичните улици, а царете за които се сещам и имат нещо общо със “светъл, ясен” са от династията на Асеневци.
Уточнявам – може би не е докрай коректно да се нарича “цар”, бил е княз и съцар. Не от Асеневци, а от Шишмановци. Не знам как е прието сега в историографията (и дали има достигнат консенсус) – дали става дума за сина на последния цар на Второто царство от първата му съпруга или за сина му от втората му съпруга. Знае се, че и двата въпросни сина и съцаря са защитавали Средец (София).
Добре, преставам, ще си кажа. :)
“Цар Ясен” е останало като име в народните предания, което препраща към цар Иван Асен – пак казвам, историографията спореше преди време дали е Иван Асен IV или Иван Асен V. И двамата са синове и съцаре на Иван Александър – първият е син от царица Теодора, а вторият – от небезизвестната Сара, която е майка и на Иван Шишман.
“Ясен” идва от сливане в народния говор на “Иван, Йоан” и “Асен” – “Йоан Асен” > “Й.Асен” (както е било изписвано) > “Иасен, Ясен”.
И двата млади царя умират край Сердика, защитавайки я от турците. Иван Асен IV загива през 1349г. в битка с голяма армия, водена от брата на султана – битка, в която българите успяват да отблъснат числено превъзхождащия нападател. Ако не се лъжа, по-малкият полу-брат е кръстен на батко си – отново Иван Асен. Убит е от турците през 1388г. Има една легенда за бан Янко (или бан Янука, Яне), който дълги години е отбранявал Сердика от турското нашествие и накрая е бил подмамен с предателство и убит. Останките от крепост край Герман и Кокаляне са от това време, а самото име “Кокаляне” идва от безбройните бели кокали, които дълги години са покривали баирите край пролома на река Искър между Витоша и Плана – тясно място, където са били най-ожесточените битки и където на обсадната линия е било невъзможно телата да се приберат и погребат. “Янко” като име си е разпространено из софийско. Имаше преди версии, че бан Янука е или Иван Асен V, или Янош Хуняди (но второто е нереалистично, най-малкото има огромна разлика в годините, той се ражда горе-долу по времето, когато Иван Асен V е убит…).
Та на въпроса – улицата е “цар Иван Асен II”, името е Ясен (винаги съм се учудвал как хората свързват името ми директно с някакъв вид дърво…?!?), а връзката е цар (съцар) Иван Асен V от династията Шишмановци, един от практически последните български царе.
Точно за Иван Асен II си мислех, и всички носещи това име. А Шишмановци до колкото си спомням са клон на Асеневци…
Да, всъщност прав си – клон на Асеневци са, макар връзката да е само една и по женска линия. Не знам защо съм запомнил, че са отделни.
Според историците, династията на Асеневци (с малки изключения) царува почти през цялото второ царство. За третото вече се знае, че нямаме българска следа.
Не мога да си спомня кой историк изследваше родословието на българските цареи проследяваше родствените им връзки и наследствената линия от Аспарух, та до Срацимир и Шишман и техните наследници.
Не се сетих, свързвам името директно с някакъв вид дърво, иска ми се по-рано да беше написал и да бях прочела, че трябва да прочета как е.