a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

Month of Януари, 2006

m42 обективи - списък с желанията


Понеже имам друга работа, довършвам си текста-резюме за защитата и леко дори вече изоставам с предаването му на научния, се занимавам с глупости. Конкретно - списък с желаните обективи на “универсална” резба m42. Вече ми е късно, но утре задължително трябва да довърша текста, за да не забавям повече ангажимента към професора. Но тази вечер все пак подготвих набързо списъка.

Сложил съм го в уики-то, на адрес M42LensWishlist. Ако някой иска, може да го допълва или да слага коментари под него там. Аз ще се погрижа после за форматирането им, ако имате проблеми с уики-синтаксиса. Страницата е от отворените за редакция и преглед.

Този списък смятам лека-полека да прерастне в страница с ревюта на тези и подобни обективи. Тоест всичко, което си заслужава в света на м42 (заслужава си и като пари, защото в днес у нас това си е важно) да има страничка отделна със сериозни ревюта и снимки. Този списък, който съм спретнал набързо (за около 20-тина минути тази вечер), може да служи като портал за м42 на български. Поне ще се опитам да го направя.

——

Който има каквито и да са резерви към уики, нека свободно коментира, критикува и допълва тук, под статията. Аз зная много малко за м42-обективите засега, така че може тези ми избори да не си заслужават. Това е само работен вариант на “писмото до дядо Коледа” ;)

——

За да не затруднявам четенето, копирам списъка и тук, в сегашния му вариант. Напомням, че в уики той ще претърпи промяна, тъй че всеки интересуващ се от тематиката съветвам да наминава и там ;)

Грубо подредени по дължина:

——

Carl Zeiss Jena Flektogon 20mm/f2.8-22.0

Asahi Auto Takumar 35mm/f3.5-22.0

Asahi Super Takumar MC 35mm/f2.0-16.0

Carl Zeiss Jena Flektogon 35mm/f2.4-22.0 !!

Asahi Super Takumar MC 50mm/f1.4-16.0 !!

Asahi Super Takumar 50mm/f1.4-16.0 !!

Canon EF Compact Macro 50mm/f2.5-32.0

Asahi Super Takumar MC 55mm/f1.8-16.0

Carl Zeiss Jena Biotar 75mm/f1.5 !!

Carl Zeiss Jena Pancolar 75mm/f1.4-22.0 !!

KMZ Helios 40-2 85mm/f1.5-22.0 !!

Asahi Super Takumar MC 85mm/f1.8-16.0 !!

Asahi Super Takumar 85mm/f1.9-16.0 !!

Canon EF USM 85mm/f1.8-22.0

KMZ Jupiter 9 85mm/f2.0-16.0

Asahi Super Takumar 105mm/f2.8-22.0

Asahi Super Takumar 135mm/f3.5-22.0

KMZ Jupiter 37A 135mm/f3.5-22.0 !!

KMZ MC Jupiter 37AM 135mm/f3.5-22.0 !!

Carl Zeiss Jena Sonnar 135mm/f3.5-22.0

Carl Zeiss Jena Sonnar MC 135mm/f3.5-22.0

Carl Zeiss Jena Sonnar 200mm/f2.8-22.0

Carl Zeiss Jena Sonnar MC 200mm/f2.8-22.0

——

wiki::M42LensWishlist

Сега виждам, че има пропуск - няма огледален телеобектив, а такъв определено ми харесва. Заради особеното боке. Има още работа по списъка, мда… ;)

Всъщност от този списък възнамерявам да си избирам. Не че искам да придобия всички тези стъкълца. Това е по-скоро нещо като каталог “дядо коледа”. Надявам си да е полезно и за вас ;)



Tags:
29 Януари, 2006 - 19:30

 
 

Spirit off, spirit on...


Как бързо някои неща застанаха на мястото си. Не говоря чак за “просветление”, за него или не се говори, или се говори без нужда. А пък и моето усещане не е чак толкова тотално, колкото си мисля, че би следвало да е “просветлението”. Просто няколко от нещата ми станаха някак по-отчетливи. Тук се сещам за Павката и безкрайните словесни дуели с него по време на лекциите в СУ, превръщащи се на моменти при нужда в стихоплетски “състезания” под банките. От типа “куплет и половина от мен, куплет и половина от теб” и така докато издържим или докато професорът издържи да се прави, че не ни е видял. И който се е “поизложил” - черпи кафе на “Петия етаж” или в “Яйцето”… Та Павката още си има навика когато сме заедно и се запознаваме с някого, да избързва с едно “Той е ясен, а аз съм отчетлив”. Истината при Декарт е мисъл за нещо, която се явява “ясно и отчетливо” в разума. Познайте колко малка част от въпросните нови ни познати разбираха за какво иде реч. Но ние продължавахме с майтапа - когато се заблее, аз го отменям. И заедно сме истината. ;)

——

Та подредиха се доста неща, вече зная какво искам да свиря. Какво искам да снимам. И как да го представям. Разбирам защо от толкова време искам да се занимавам с кино и знам вече какви са кинематографските ми интереси. Разбирам защо все нещо “не ставаше” и с рисуването като малък, и с китарата като по-голям. Казвах в разгорещените диалози с Дикс, че свиря за себе си и се сърдех, като ми казваше, че съм свирел за другите. Проблемът е бил, че не съм “свирел себе си”.

С рисуването също - дядо беше офицер, не е било прието да е и художник, но все пак е рисувал. За себе си. А аз рисувах донякъде заради него, заради спомените ми за него, донякъде и заради окуражителното отношение на нашите. А е трябвало да рисувам единствено заради себе си. Това е искал да ми каже другарят по рисуване, когато плахо влязох на първия (и един от малкото преди да се откажа) час на кръжока по рисуване, заедно с “големите” от прогимназията. Казваше ми да не гледам другите - аз си мислех, че ми казва “да не преписвам”, все едно може да се преписва като на контролно. А той ми е казвал да рисувам за себе си.

——

Проблемът и разрешението е в киното, защото то е проблемно. Не може едно и също нещо да е холивудска боза и документален военен филм, без да е проблемно в същността си. Това, което разбирам лично за себе си е, че и музиката, и фотографията, и живописта са само начини на изразяване, но определящо винаги трябва да е изразяването, а не начинът.

Ограничаването в “начините” на изкуството е личен избор на твореца, различен вид усещане на вдъхновенията, нищо повече. Важно е самото изразяване, не процесът му, не нарцистичния авторов контрол, а изразът, който може да бъде уловен и усетен от другите. И може да не бъде уловен. Или усетен.

Това е и смисълът за мен на стария разказ за най-великата поема, която е на един обущар, но пък той е неграмотен. Не помня кой го беше казал, и може би така трябва. Важното е, че изкуството е най-великият хазарт - не виждаш на коя страна пада зарът. Нещо повече, не гледаш изобщо къде пада.

Почти толкова мащабно дело, колкото и животът.

——

Другото е включване и изключване и включване и… Защо “spirit off - spirit on”? Не зная. Spirit of Baraka.



Tags:
27 Януари, 2006 - 19:01

 
 

Ron Fricke


Вчера се видях с Диксън, отидох да го видя на работата му. По пътя взех две кенчета бирени и патронче коняк. После при него взехме кафенца от машина и като изпихме кенчетата, си доливахме от патрончето. След работа дойде при нас и Краси, аз се завъртях навън и взех половинка коняк и някакви меденки, които така и само пробвахме.

Не бях виждал Дикс от страшно много време, всъщност от сватбата му есента. Говорихме си за какво ли не - за сватбата и приятелите, които се събраха там, за филми и компютърни игри, за анархизъм и за музика… Разбрахме се принципно да наминавам да посвирваме заедно, те се събират с Емо и Сашо понякога. Сашо a.k.a “dzvero” е барабанистът ни. С Милен a.k.a. “beaubourg” и с Гери поддържаме връзка много по-трудно, защото са в другия край на татковината, чак накрай голямото мокро, във Варната.

Но трябва да се видим и с тях - може да се хвърлим с Краси на някое голямо “бу” и да кажем здрасти на морчо. Трябва и да намина да посвирим. Трябва и да се видим с Калин a.k.a. “majestic” и да свирим и с него. Вече си имам нов-новеничък кабел за китара, наскоро си го направих и много му се радвам. Време е да престана да му се радвам и да почна да го използвам.

——

След работния ден им отидохме на гости. Свързахме се и с Емо и той дойде, за разлика от Ийори, когото намерихме, но зает.

Гледахме “Baraka” на Рон Фрике. Това е нещо, което просто не се разказва. Не мога да повярвам още на всичките безброй впечатления, оставил филмът в мен. Това е филм, който задължително трябва да се гледа:

1) или в силно емоционално и чувствително състояние,

2) или след разумна, но достатъчна доза алкохол,

3) или с джойнт.

… може и с комбинации от тях. Важното е да бъде усетен филмът. Всеки го прави по различен начин, на някои им се удава много трудно и имат нужда от външни стимуланти. Аз съм май по-“лесен” в това отношение - визията за мен е нещо толкова важно, че мога да се вживявам във филмите сравнително лесно. В “Baraka” няма никакви реплики, целият филм е чисто импресионистичен и музиката към него е прекрасно свързана, вплетена с визията, с импресиите. Днес вече търся данни в мрежата за филмите, в които е работил Ron Fricke и съм очарован - има още, не е само “Baraka”.

Засега съм си “заплюл” “Chronos” - май е филм пак в духа на “Baraka”, но почти изцяло с аеро-снимки и продължителни експозиции (или каквото е еквивалентното понятие в киното).

Вече ще следя нещата, които прави тоя човек. Бях чувал и преди за “Baraka”, да си призная честно. Мисля че дори в блоговете наоколо беше “минавала” темата, но това да ти казват някъде, че даден филм е добър, че трябва да го гледаш изобщо не може да се сравнява с гледането/слушането/вживяването именно в “Baraka”! Затова и аз млъквам, нямам какво друго да кажа, освен “гледайте го”. Гледайте го, но имайте предвид, че ако не се настроите така, че да “ви грабне”, само ще си загубите времето - филмът няма сюжет (в класическия смисъл), няма убиец, няма иконом, нито порно. Вживейте се в този филм и след това няма да съжалявате, ще сте стреснати, трогнати и очаровани. Като мен. Иначе ще ви е скучно да го издържите дори…

Приятно гледане!



Tags:
26 Януари, 2006 - 12:18

 
 

Искате услуга?... Искайте...


Да кажа нещо за хостинг-ите у нас - за нищо не стават. И преди да продължа, да ви кажа кое е истинското решение. Вземете си машина на старо, съберете се с десетина приятеля и си дайте машината за co-location при голям доставчик. Ще ви излезе същите пари, но за сметка на това ще имате истински сървър, на който можете да правите това, което искате. Не това, което благоволи да ви даде “хостинг-ът”.
Ако ви излезе по-скъпо, вземете си dedicated server. Това е виртуална машина при голям доставчик. Няма да имате съвсем пълен контрол, но пак ще можете да правите всичко, което поискате. От което имате нужда за един нормален и хубав сайт. За много такива сайтове.
А не за малка страничка za_men.html - за това ще ви свърши работа и безплатен хостинг ;) Аз (и, вярвам, и другите от “Проектория”) засега се “хоствам”, просто защото в момента нямам възможност и време за описаното по-горе.
——
Понякога писва да си краставичар и все краставици да ти пробутват. Преди години баща ми, който и повече от мен си е градско чадо, се опитваше да обяснява на баба и дядо на село, че е много по-добре да гледат само едно нещо и да го продават. Например да отглеждат само домати - много и хубави домати. След това да ги продават и с паричките да си купуват от хоремага и чушки, и свинско, и боб, и каквото им душа сака. Ама не - в полупланинските райони е така; там и без това нищо не вирее като хората, не е като в плодородните низини, където к’вот боднеш в земята, все пораства. И хората гледаха и кокошки, и прасе, магаре, чушки, домати, фасул, картофи… Не се сещам всичко, но беше нещо като малка райска градина всеки двор. Прекрасни времена, с прекрасни хора. Но тази статия е за друго - за лошото отношение на доставчиците на хостинг, които опитват да “гледат всичко” и накрая всъщност има само за тях.
——
Каква е моята логика - ако си доставчик, доставяй това, което доставяш и го доставяй качествено. Печели пари и с парите си купувай за себе си каквото не доставяш. Не може да доставяш “уж всичко” и да тръбиш няколко години, че си хостинг-ът с най-много клиенти, а всъщност да се занимаваш наистина с много неща, но на посредствено ниво. Да, задоволяваш нуждите на средния ламер, но като се вземе предвид, че ламерите и те са хора, и те надобряват… Не ми се мисли направо.
Конкретно. Доставчикът на хостинг ми е dom.bg. Да, знам, че са “майка плаче”, но бяха най-евтините и се водех по цената. И преди някой да каже (не дай си боже някой от dom.bg, не искам да ги чувам…) “ама то за такава цена - толкова”, нека уточним нещо. Щом някой продава домати, тези домати трябва да стават за ядене. Дори и с малки букви да пише в малко листче до всеки домат “този домат става за гледане, за радване и за мятане”. Независимо от всичко всяко нещо си има нормални свои си граници. Границите на пазара са от най-старите и най-добре установени - хората разменят неща по пазарищата от време оно. С две думи - продаваш ли домат, той трябва да става за ядене. Може да не е най-вкусният, може да е най-евтиният, но доматите са за ядене. Основно за ядене.
——
Така-а-а… Платил съм си за хостинг. Знам, че не мога да очаквам чудеса, но в описанието на плана пише винаги най-общо какви са параметрите. Техническите параметри, тези неща, които ще ми подсигуряват нормалното ползване на услугата. А самата услуга каква е, къде я пише? Освен какъв обем място и трафик ми дават, кое друго е описание на услугата?
Още по-конкретно. Никой не пише дали човек получава достъп до лог-овете си. Неговите си логове, да - защото не ми пука кой ми е доставчикът, данните в логовете са си мои и аз трябва да реша дали да ги дам на доставчика. Не говоря за данните, които той събира за мен - да събира каквото си ще и каквото може. Става дума за това, което касае пряко моя сайт - това е моя информация и задължително трябва да имам копие от нея.
Не “ако поискате, ще ви копираме извадка от логовете ви”. “Извадка”? А аз може ли да ви дам извадка от цената? При поискване само?


Първото е дали има начин да имам достъп до логовете на моя хост? По-специално логовете на уеб-сървъра. Стига ми достъп само за четене и достъп само до моите логове. Може и symlink - проблемът е, че когато има грешка, нямам начин да разбера каква е точно и трябва да налучквам. Също така освен error-лога, access-логът също ще е полезен - за по-подробен анализ на посещенията.
[…]
Можем да копираме по заявка лог файловете в главната Ви папка.

Това се преживява - справям се и без логове засега, докато се оглеждам за ново място за мен и евентуално и за цялата “Проектория”. Но ми се наложи да пиша и по друг въпрос на доставчика. Не се изненадах, когато ми отговори почти веднага - тоя човек много малко спи и много се грижи за фирмата си. Да, всеки път е един и същи човек. Беше казал на Владо Герджиков, че прави този бизнес за удоволствие. Хубаво, само че май е само за него удоволствието.
Големият ми проблем напоследък е коментарният спам. И понеже опитвах различни неща - добавях забранени домейни на препращане с mod_rewrite, добавях javascript-ове, които да приемат коментари само от заредени вече форми и т.н., но с малък ефект, реших да опитам с mod_security - всички казват, че това е решението за момента. Като се замисля, наистина става и с mod_rewrite, но трябва да променям периодично генерираните в мрежата файлове със спамерски домейни, за да работят с rewrite, а не искам. Искам да ползвам готови, доставяни правила, като тези например…


Интересува ме дали има инсталиран и включен на уеб-сървъра модул mod_security
http://www.modsecurity.org/
http://www.gotroot.com/mod_security+rules
Имам нужда от този модул, заради възможността да огранича коментарния спам, който залива един от сайтовете ми. Опитах, но неуспешно да огранича спам-а с правила на mod_rewrite.
[…]
Този модул не е инсталиран. Няма нужда и от mod_rewrite (въпреки, че е инсталиран). Лесно с .htaccess може да ограничавате достъпа до определени IP адреси, а ако става въпрос за достъп от различни IP адреси, но с подобна информация, може да промените кода на скриптовете си.

Все едно съм питал за съвет какво мога да направя. Нормалният отговор би бил “съжаляваме, но този модул не предлагаме”. Точка. И “съжаляваме” да си личи, че е искрено. Защото аз съм клиентът и имам право.
А за коментара, че нямало нужда “и от” mod_rewrite направо не ми се говори. То няма нужда изобщо от такъв хостинг… ама айде… кой ме пита мен. ;) Пак казвам - може да е евтин хостингът, но нито логовете, нито mod_security е нещо, което би затруднило или би застрашило услугата на доставчика. И двете искания са неща, с които един админ се справя “между другото”. Особено това с логовете е нещо, за което аз като админ бих се сетил още при проектирането на услугата.

П.П.: И така засега моят сайт остава без по-строг и по-истински контрол на спам-а и без анализ на трафика. За мен първото е важно, а второто е бял кахър. Но за “Проектория” ще е добре да имаме анализ на трафика, тоест *логове*. Отбелязвам си в мисленото тефтерче да проуча възможностите и да обсъдим с екипа това.

П.П.П.: Не искам тук да се прави реклама/антиреклама. Но все пак препоръчайте хостинг, ако имате прекрасни впечатления! Може да обсъдим възможността за временно решение, преди някой ден да идем на вариант А, на описания в началото co-location или dedicated сървър.



Tags:
24 Януари, 2006 - 09:25

 
 

Две години по-късно...


Отново е това време на годината…

Днес бележникът ми има рожден ден, става на две години. Наричам този запис по подобие на миналогодишния. Рождените дни някои ги смятат за време на равносметка, на теглене на черти — такива под свършената работа и такива, дето са част от обърканите чертежи на проекта за бъдеще. Все едно така не би трябвало да е и с всички останали дни… Други пък смятат рожденните дни за време само за купон, за пълен отказ от странни упражнения по техническо чертане. Свят широк, хора разни.

Днес си мислех какво да напиша за РД-то на Arcane Lore и понеже ми е едно такова леко смачкано и, понеже си имам безброй мои си грижи на главата сега, ще кажа най-накрая откъде дойде името на бележника. Както все обещавах и, както е видно, все отлагах.

Всичко е свързано с музиката, някои сигурно отдавна са се досетили. ;) Моя милост има много и доста различни любими музикални изпълнения и изпълнители. Но точно когато правех тези страници, реших, че името им трябва да е дошло от нещо спонтанно, да е част от мое настроение. Такъв е и бележникът ми, съ-при-част-ен на настройките ми. А и още имах време да свиря…

Arcane Lore” идва от песен на Nightwish. Песента е “Wishmaster” от албума “Wishmaster”, издаден през 2000г. Тази песен ме разбиваше на малки парченца, преди да ме събере, за да ме пръсне отново. Както тогава, така и сега. Ето частта от текста, откъдето съм взел “странното и тайно знание”:
——

Sla-Mori the one known only by Him
To august realms, the sorcery within
If you hear the call of arcane lore,
Your world shall rest on Earth no more
A maiden elf calling with her cunning song
"Meet me at the Inn of Last Home"
Heartborne will find the way!

——
“If you hear the call of arcane lore, your world shall rest on Earth no more”… Разбира се, в текста става дума за съдбата на елфите във фантазната реалност, градена и от други текстове на групата. Но неповторимата Таря Турунен така изпява “your world shall rest on earth no more”, че нямаше начин да не взема нещо от “Wishmastrer” за име на сайта.

Всъщност и домашната ми машина се казва “wishmaster” - може би напук на честите ни спорове преди време с Majestic, който все твърдеше, че след “Angels fall first” и особено след любимия му “Oceanborn” Nightwish просто не е същата група вече. Вместо да диктува стила, лека-полека била станала подвластна му… Не че не е донякъде прав, де…

Мотото пък на сайта, “the webbook of Turin Turambar… where the dragon lies bleeding” е намек за друга група, свиреща подобен стил, но доста различна като усещане - HammerFall. Песента е “The dragon lies bleeding”, от албума “Glory to the brave”. Отново скандинавци, но не финландци, а шведи, от страната на Yngwie Malmsteen - недостижимият китарист от годините, когато се учех да свиря и ходех на училище с лейкопласт на пръстите, защото или кървяха, или бяха зачервени и болезнени.

А Turin Turambar (не четете историята в Уикипедия, прочетете легендите в “Силмарилион”!) — ами turin е псевдонимът ми, няма чак конкретна причина да е точно този, може би отново е проява на спонтанност. Все пак за мен Турин е най-важният герой от “Силмарилиион” на Толкин. Не съм проверявал скоро дали “Легенда за Турин Турамбар” или “Легенда за Берен и Лутиен” е по-дълга, но определено Турин кърти мивки и фаянс, пробива, цикли и извозва, с материали на клиента. (това последното след време може изобщо да не се разбира какво значи, ама нейсе;)

Турин е единственият човек в Средната земя, който успява да достигне достойнството и признанието на елфите и също така да падне почти при презрените орки. В най-голяма степен човешки образ в книгата, взел по малко от всички крайности на природата ни. Това е моят аватар, не обратното — това, че в историята на Турин Турамбар има много жестоки неща не означава, че искам да се асоциирам с него. Просто приемам, че с човешкия си образ това е едно от проявленията на всеки от нас. С крайностите си. С терзанията си и с несъвършенството си. Но и със стремежа си към съвършенство — нещо, което липсва в голяма степен на изящните елфи…

Защо точно “dragon lies bleeding”? Турин е единственият човек, за когото се разказва, че е убил дракон. Той убива първия дракон, прародителя на всички дракони и най-силния сред тях — Глаурунг.
 ——

И ето че идва моментът, в който казвам защо всъщност се занимавам с блогване и какъв е изобщо смисълът за мен от всички тези грижи през годината. Смисълът за мен си проличава от горните абзаци — видяхте ли, че за всяко нещо, което ми хрумна, съм сложил препратка към статия в Уикипедия? Така е, защото в мрежата все пак има смислено и подредено съдържание. Има и много шум, разбира се, но има и смислено съдържание.

Занимавам се с бележника си, фото-дневника и уики-то си, за да създавам подредено и смислено съдържание в мрежата. Знам, че моето участие не е фатално, с мен не свършва светът, но е приятно да усещам, че поне малко помагам процентът на безмислените сайтове в мрежата да намалява. А безмислени сайтове има толкова много, толкова много, че дори моите понякога леко разхвърляни мисли тук са си цвете направо ;)
 ——

Другото, конкретното, което се е случило с мен и покрай мен през изминалата година съм разказал в записа преди новата година. Това тук беше за съдържанието. И за грижата за него. ;)



Tags:
21 Януари, 2006 - 18:03

 
 
Different Photography
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos