Arcane Lore

Питър Милард, един от най-активните разработчици в джабер-общността е починал онзи ден след усложнения в белите дробове в резултат на изтощителната битка с рака, която е водил миналата година.

Питър Милард е автор и основен разработчик на джабер-клиентите за уиндоус “WinJab” и по-новия “Exodus”. Също така е първоначален автор и участва в доработката на много от популярните днес допълнения към джабер-стандарта, сред тях са JEP-016 (Server Side Privacy), JEP-030 (Service Discovery), JEP-045 (Mutli-User Chat), JEP-060 (Publish/Subscribe), JEP-096 (File Transfer) и други.

Можем да кажем, че Питър Милард е основна фигура зад развитието на джабер от смелия проект на Джереми Милър до съвременната комбинация от протоколи и програми, които успяват да запазят основното си предимство пред корпоративните системи за моментни съобщения - отвореността си, свободата си.

Мъката на близките Питър, на съпругата му и малката му дъщеричка е лична и не е редно да се занимаваме с подробности около кончината му. За нас, като потребители на прекрасната услуга, развита освен от всички други и от него е важно, че идеите и работата, с които е помогнал през годините за развитието на джабер се оценяват и използват. От все повече хора по целия свят. Всеки ден. Благодарим, Питър Милард!

Тази седмица е обявена от AdBusters за седмица без телевизия. “Социални права България” обяви инициативата и у нас, като я представи на българите. Включете се и вие, включете се и изключете телевизора!

Не е толкова трудно и макар наистина да са нужни усилия да се протегне човек към червеното копче на дистанционното, облекчението след това е огромно. Както е огромен и броят на различните други неща, които се оказва, че можете да правите вкъщи след работа.

Телевизията е изостанала от съвремието ни медия. Защитете новите друпосочни свързвания на хората, като започнете да правите сами медии - като списвате свои блогове или коментирате в тези на другите хора! Във времето, когато в мрежата можем да изразим най-ясно и чисто идеите и мнението си е грешка да се толерират еднопосочни медии. Тази еднопосочност не само че може неволно да изкриви информацията, а и може да бъде тотално и безконтролно направлявана от заинтересовани властимащи. Все неща, които се случват през цялото време с всички телевизии.

Нека намалим поне малко информационния монопол на днешните телевизии! Ако такъв призив ви е близък, подкрепете тази инициатива по своя си начин!

Една седмица без телевизия - от 24-ти до 30-ти април.

Казано накратко, това са моите затруднения след работенето ми. Малко е объркано - от една страна, ако тръгна сериозно да си търся работа на бюро, напълно сигурен съм, че ще си намеря. Но от друга страна пък, ако работя нещо, което се доближава до “мечтата на шефа” за 24/7, няма да имам никакво време за моите си проекти. Напуснах работа именно с огромното желание да се захвана с тях. Е, вярно, тогава ме притискаше недовършеното дипломиране, а и вече подготвяхме “тайно” от приятелите сватбата си. Тези двете изобщо не са малки грижи, наистина.

От седмица-две нещо съм се поотпуснал и не се занимавам с моите проекти. Или поне нямам достатъчно видим напредък. Усетих се, че започнах всеки ден да се заглеждам в обявите за работа в мрежата, а и съъщо така да проверявам компаниите, които ми “хващат окото”. Не, не съм решил да търся щатно място, още не. Явно от липса на мотивация за моите си неща лека-полека и без много да искам започвам да “се оглеждам” в опити да съм “адекватен на пазара”.

А защо не движа проектите си е трудно да обясня. Оправдавам се пред себе си най-вече с това, че е много по-трудно да работиш сам. Май се надявах повечко на подкрепа от хората, с които съм споделял идеи за проекти. Не че някой ме е пренебрегнал, мен или въпросните идеи за работа - просто хората си имат ангажименти, постоянни (или поне по-сигурни) работи и е естествено всеки да каже “насреща съм, ама като има нещо конкретно.. иначе ти дерзай, много са яки тия неща!” И аз бих реагирал така, нормално е. И не се оплаквам, просто ми е странно как хората в моята позиция успяват да поддържат мотивацията си след това.

За мен е нормално мотивацията ми да се гради в голяма степен на междинни резултати. Трябва ми периодично да виждам, че “нещо става”, да го преценявам, оценявам и след това да се мотивирам за следващия етап. Казвал съм го и преди - явно ми липсва по-общия план, “гледането отвисоко”. Е, може би не чак липсва, а просто трябва да наблегна на него повече.

——

Другото нещо, което ме отвлича от проектите ми, е лесното “залитане” по хобитата ми. Има моменти, когато не издържам и просто хващам китарата или фотоапарата. И си свиря разни неща или ремонтирам китарките или излизам и снимам. Или пък снимам вкъщи с разни импровизирани стендове и на светлините на настолните спот-лампи.

То това е добре, интересно е и ме амбицира много. Имам си междинен резултат - музикални парчета и етюди или пък снимки, на които наистина се радвам. Лошото е, че все по-често се зазяпвам в сайтове на китарна апаратура в мрежата. Чета за ремонти на китари, за чертежи за изработката им. Изтеглям всякакви схеми на платки за китарни ефекти и усилватели. И започвам да пресмятам колко пари ще ми трябват за нова готина китара, с усилвател и ефекти.

Най-лошото идва, когато се заровя във фотографски сайтове. Снимането ми определено е нерентабилно за човек, който снима любителски и на филм. Логично се заравям в специализираните сайтове за цифрови SLR-и и започвам да си правя списък на нещата, които непременно искам, за да продължа с хобито си.

——

А не изкарвам пари нито с музика, нито с фотография. Можехме да направим нещо с групата навремето, но животът ни поразпиля. Някой ден може и да печеля и от свирене, но днес определено съм само на загуба. А за снимането - там си е жив разход отвсякъде. Опитвам по малко микропродажби на продуктова фотография, но на филм излиза скъпо и сканирането не е добро.

Тъпо ми изглежда да хвърлям много пари за китари и фотоапарати, при условие че не изкарвам пари с тях. Явно трябва да задвижа моите си неща, от които следва да получавам приходи. Но как да го направя, като ми липсва мотивацията от междинния резултат?…

Нали казах, че е объркано малко… :)

Продължавам темата за грешките, която отворих преди време с грижа за блоговете. И логично кръстих “blogerrors”. Случването на блоговете е прекрасна стъпка към коренно нов вид медийност, при който посредниченето, “медийността” се свежда до минимум. И затова уеб-дневниците могат да са искрен изказ на лична позиция, която наистина се чува и точен коректив на налагания от властта и традиционните медии мироглед.

И все пак щеше да е още по-добре ако хората, които пишат в мрежата, пишеха езиково правилно. Преди Illa ме попита дали не рискувам да засегна свободата на изказ на хората. Нека отново кажа, че пълната свобода е злоупотреба с власт. Няма такова понятие, това е противоречие, което имащият властта смята за свобода, а подчиненият — за потисничество. Свободата винаги съдържа в себе си определение за несвободното, за своите граници. Когато говорим за свобода на словото, едни от тези граници са тези на самото слово. А границите на словото са словесните правила, законите, с които се съобразява езикът.

Тези правила са измислени да ограничават, да. Но както всяка човешка дейност има нужда от своите граници, така и общуването с езика не може без своите. За да има общуване, за да се осъществи целта на говоренето, трябва не само да говорим, а и отсреща да ни разбират. За да ни разбират, трябва да говорим адекватно на общи социални езикови конвенции. В конкретния ни случай това са най-често граматически правила.

Ако няма правила, по които да ни разбират, почти сигурно няма да ни разберат. Поне не правилно. А ако не ни разбират не общуваме, а си бърборим неразбираемо.
 ——

Повтаряне на предлога ”между”

Много честа грешка в употребата на българския език е неправилното използване на предлога “между”. Както всички други предлози, “между” изразява отношение. Поставя се пред първата част от отношението и не се повтаря до края на отношението. Казва се “има разлика между голямо и малко”, а не “има разлика между голямо и между малко”. За изразяване на отношението между двете съпоставяни (съществителни, прилагателни, местоимения и т.н.) има нужда от едно и само едно споменаване на ”между”.

Грешно е да се повтаря “между” пред всяко едно от съпоставяните неща. “Между” се използва само веднъж в конструкцията и след това се изброяват сравняваните неща, със запетайки и накрая със съюз “и” пред последното. Ако се изброяват множество групи (двойки или по-големи групи) сравнявани неща, то тогава логично групите се изброяват също — със запетайки между групите и накрая с “и” или “или”.
 ——

Примери:

Вървя между високи блокове отляво и реката с празнично осветените корабчета вдясно.

Има разлика между свобода на словото и социални конвенции за разбиране на това слово.

Трябваше да избирам между обяд, кино, среща с приятели и подарък за нея.

Винаги може да се избере между ново и втора ръка, току-що произведено и употребявано, работещо и с дефекти.

Винаги може да се избере между ново и втора ръка, между работещо и с дефекти.
 ——

Неправилно:

Неправилно е да се повтаря “между” пред всяко от сравняваните неща:

“Това е връзката между обществеността и между медиите” — между КОЕ?!?…

“Полицаите предотвратяваха пререканията между политиците и между протестиращите” — последно между кои и кои са предотвратявали пререкания полицаите?!?

Когато се повтаря “между”, се затруднява разбирането на отношението. Във втория пример от горните два смисълът, който се разбира е, че полицаите са предотвратявали пререкания сред различните политици и в същото време — сред различните протестиращи.
 ——

Лесно правило за запомняне:
Когато изразявате отношение с “между”, кажете само веднъж “между” и след това избройте всички части на отношението. Не употребявайте втори път “между” преди да сте приключили с отношението.
 ——

Весел пример за запомняне:
— Каква е разликата между крокодила?
— Че е повече дълъг, отколкото зелен.
— Защо?
— Защото е дълъг по цялата си дължина, а е зелен само отгоре.
— А каква е разликата между жабата?
— Че често също е зелена само отгоре, но е по-къса от крокодила.

Когато имате проблем с определяне на мястото на “между”, припомнете си абсурдността на въпроса за “разликата между крокодила”. За всяко “между” трябва да имате най-малко две неща в отношение. Никога едно!

Не ходих никъде тази Цветница, а и никой не дойде. Не че съм чакал с притаен дъх, но нали казват, че на имен ден не се кани. Е, как да поканиш някого… :) Понякога правя така, стоя си вкъщи и напук на общата представа за купоните като истинско “добро прекарване”, си бях прекрасно. Цяла неделя си мързелувахме и малко почистихме и подредихме вкъщи. Преди две години видях баба и дядо, тази година пропуснах. Е, истината е, че посрещнах именния си ден на купон - в съботната вечер отидохме на рождения ден на приятеля ми и колега от следването Емо. Там стояхме някъде докъм 3-4 часа сигурно и си прекарахме чудесно. Отдавна не бях виждал приятелите от компанията - по-точно от сватбата (за която трябва да разкажа скоро). Май отново бях във вихъра си - цяла вечер ръсих кратки майтапи. Разни реплики, които са просто смешни или пък са концептуални и са част от смешен разговор - резултатът е, че околните все не могат да изтрият усмивката от лицето си, а пък аз все повече и повече набирам скорост, докато почна да рискувам да стана досаден. Знаете ситуацията, то смешното не е толкова в съдържанието на разговора, а в настроението. Весело може да бъде всичко, важно е как се представя. И после само се подхилкваме всички - не с гръмкия смях от наистина добрия виц, а с нервното весело “ситуационно” хихикане. Аз вицове не мога да разказвам, като тръгна да разказвам виц, го обръщам на въпросните весели реплики. От което страда сюжетът му и често казвам “опа, не беше така, сега се сетих” и се връщам почти в началото на вица. Веднъж в Студентски град в първи курс замеряха стола ми с нож за това ми разказване. Или пък беше някакъв въздушен пистолет… май пистолет беше и въпреки че човекът не искаше и нямаше да ме нарани, а и на мен не ми пукаше особено (все пак пиехме алкохол междувременно), след това май престанах да общувам с него. Май самата компания го изолира и откъсна.
 ——

Та в полунощ срещу Цветница си бях на купон, дори и шампанско имаше. Което ми напомня за още един вид пиене, който съм употребил. Странно, как някои хора успяват да пият само едно нещо? Моята груба грешка винаги е, че започвам да “сменям” питиетата и не държа сметка, че всъщност ги “смесвам”. Сега ще проличи, че все едно съм пияница някакъв… не, просто като пия малко и ставам друг човек. А онзи, другият… смесва питиетата :)
 ——

В неделята са се обаждали много хора - имам цяла камара пропуснати повиквания на мобилния. Приятели, извинявайте, не е лично - просто бях спрял звука и не съм ползвал телефон цял ден. Всъщност точно лично е, но мое си лично. :) Все пак когато видях колко хора са ме търсили, ми стана толкова приятно, топло, близко. В един момент съжалих, че не съм изключил телефона, за да не се объркват хората и да не ме чакат да вдигна. В следващия момент се радвах, че знам, че са ме търсили приятели.

Честит имен ден на всички именници! Да ви е живо и здраво името! …И вие покрай него :) А аз ли? Аз се сещам винаги на този празник, че майка ми казва, че не съм кръстен на дърво. Не, не съм кръстен на дървото ясен! Моето име е препратка не към растение, а към ясния и слънчев ден. И все пак Цветница също е свързана с ясното време, затова “от мен да мине” - празнувам и аз.