Arcane Lore

Оказа се, че някой е измислил и “ден на блога” - празнува се днес, на 31-ви август. Вече втора година, както разбирам. Идеята е на този ден блогърите да отбележат празника, като свържат със сайта си по-отдалечени от него блогове. Малко ми е странно, защото аз по принцип не съм отказвал свързване, даже напротив - за мен истинската сила на блогерската общност е именно в по-голямата свързаност. “Правилно нещо” е да свързваш други блогове, дори и да изказват по-различни от твоето мнение. Защото така се поддържа проблематизирането в блогсферата, а то е най-полезното нещо за отделното мнение на блогера. Доста глупаво и неефективно е да се отказва и избягва свързване - ако човек свърже само избрани и най-близки сайтове, откриването на блога му от читателите ще е много по-трудно.

За да спазя почина поне формално, реших и аз да дам няколко връзки, които досега май не съм публикувал или съм публикувал рядко.

Любен Каравелов - блогът на колегата ми Любо, който напоследък не пише много, но и блогът му, и целият му сайт носи идеята не за “писане всеки ден”, а за писане на важни за него неща. В основния си сайт публикува свои текстове и преводи. Публикувал съм го и преди, дори е в списъка ми с близки сайтове, но хей, какво пък - както казах, свързаността крепи блогсферата.

Значи искаш да направиш филм? - блогът, който разказва за правенето на кино. Най-различните неща, свързани с него - как се пише сценарий, как се подреждат различните планове на сцените, как се избират сцените според бюджета. Най-различни техники, хрумвания и хитринки. Блог на такава конкретна професионална тематика и с толкова много и различни статии се среща рядко, а този е и интересен.

Палатков лагер зa пингвини (няколко думи от читателя) - лагерът е блог, в който редовно се публикуват прегледи на книги. Най-вече в жанровете, нароени около Sci-Fi. Ако обичате да четете и фантастиката е ваша стихия, там ще намерите интересни неща. А сред връзките на блога можете да намерите още на подобна тематика.

Vanilla Sky (Weblog for Science and Philosophy) - блогът на Борис Грозданов, който преди години още се интересуваше от връзката на философия и наука и от философията на науката. През последните години участва в “Проектория”, най-вече като поддържа по-интересните дискусии във форумите там.

MAKE: Blog: Imaging Archives - това е един от разделите на блога “MAKE: Blog”, който съдържа най-различни проекти за самоделни устройства. Точно този раздел е за всякакви самоделни неща, свързани с изображения. Снимки най-вече. Например широкоъгълни цифрови фотоапарати от комбинация на еднократен апарат и шпионка за врата, проекти за въздушна фотография с хвърчила и авиомодели, ултравиолетови детектори на образувания в кожата, трикове с дълги експонации и светещи показалки. И какво ли още не.

UrbanStyle (Creative Commons photo community) - Ърбанстайл всъщност е доста свързан с мен блог, но го свързвам пак тук, защото не можах да намеря друго място, което да събира толкова фотографски настроени хора и да успява да удържа блогерското усещане. Проектът успява да запази тази си форма и затова и привлича блогери. А това, че снимките се публикуват със само някои права запазени го прави още по-уникален. Там, към снимките и коментарите им можете да намерите препратки към личните сайтове и блогове на голяма част от участниците.

Доколкото разбрах, идеята е да се свържат 5 нови блога. Е, аз съм дал 6 връзки, така че ако някой от тези сайтове ви е познат, можете да го пропуснете и да минете на другите 5. Вие сте - свържете пет по-отдалечени или нови блога! :)

Появиха се слухове, след тях и официални заявления, че големият проблем в света на VoIP и моментните съобщения напоследък, бързо наложилата се програма Skype може да бъде “вкарана в правия път”. И то не от друг, а именно от Google. Често пъти тук съм се изказвал критично за Гугъл, най-вече заради силно агресивната им политика в областта на моментните съобщения. Всъщност може да са много по-агресивни в другите си проекти, но на мен единственото по-интересно от технологиите на Google са именно разработките им за XMPP/Jabber. Те правят много и различни неща, разхвърлят ресурс за най-различни проекти и много хора приемат това за успех. Но за мен най-важните им постижения могат да бъдат точно в технологиите за пренос на глас и в моментните съобщения. XMPP има огромен потенциал да замести съществуващи услуги, като е-поща например, и да отвори място за изцяло нови. Опитът на Google да влияе в тази област е нещо важно, защото влиянието им е силно.

Само напомням за хватката с кадифена ръкавица, в която държаха разработчиците на свободен XMPP-софтуер преди около година. Когато макар да се бяха появили няколко вече библиотеки за пренос на глас и имаше успешни опити за интегрирането им в jabber, огромна част от разработчиците стояха хипнотизирани от слуховете, че Гугъл ще пуска libjingle, тяхната си библиотека за пренос на глас. Пускаха библиотеката точно навреме, малко преди зяпналите с уста разработчици да се “свестят” и сега Jingle е “правилният” път за внедряване на глас в jabber. Нищо лошо в технологията - възмущението ми е в начина, по който я наложиха.

Сега се разчу, че Google имат планове за сътрудничество със Skype. Програмата за телефонни разговори Skype е отбягвана от привържениците на свободен софтуер поради това, че самата тя е затворена и несвободна. И въпреки че последните разработки в Gnomemeeting и последвалите в проекта-наследник Ekiga да достигат също толкова добри, а понякога и по-добри като качество разговори, след като веднъж е започнала да се налага Skype, сякаш няма спиране.

През няколко дни някой приятел ме пита дали “имам скайп”, за да се чуем. Ами нямам и това изглежда често като нещо странно и неправилно. Добре де, аз пък ползвам jabber и когато ми поискат контакт, давам джабер-името си. Понеже прилича на е-поща (има “@”), често го бъркат и затова обяснявам какво е и как се ползва. На което веднага следва възмутен отговор-въпрос “е хубаво, де, ами icq нямаш ли”. Нямам. Но не това е проблемът - в случая проблемът е, че човекът отсреща няма джабер.

Сега понеже Google и eBay са подписали споразумение, съгласно което ще трябва заедно със Skype да осигуряват гласова връзка между купувачите и продавачите, затова се е “наложило” да започнат да работят със Skype за някакъв вид свързаност на мрежите. И понеже “мрежата” за съобщения на Google е всъщност XMPP-федерацията, на практика едно отваряне на Skype към Google може да означава и евентуално отваряне към всички jabber-сървъри.

Разбира се, това взаимодействие между двете фирми може да доведе и до връзка само между тях. Което ще е жалко, защото самите Google (Lewis Lin, пазарен продуктов мениджър на Google Talk) заявяват, че свързаността ще се гради върху “отворени промишлени стандарти”. В случая това значи XMPP.

Ако всичко това е вярно, значи Google лека-полека се насочват към “пречещите” Skype. А това ще е добре. :)

Имам проблем с управата на входа - не сме на едно мнение по въпроса дали асансьорът може да се заключва или не. Всичко започна преди няколко години, когато на поредното събрание започнаха да се дават идеи за вграждане на ключалка на таблото на асансьорната кабина. Даваше ги човекът, който след това стана домоуправител и, естествено, побърза да постави ключалката. След това (може би вече година и половина - две) се хвали при всеки удобен момент, че много пари са се спестили от ремонтите на асансьора с този ключ. Спестило се е и от заниженото потребление на електроенергия. Макар, доколкото аз знам, единственото семейство, което няма ключове, да са баба и дъщеря и на последния етаж. Не са си били плащали някои от сметките (ремонт на покрива, асансьор) от много години и всъщност те са основната причина да се роди гениалната мисъл в главата на домоуправителя и да се заключи асансьора.

Моят проблем идва от твърдото ми разбиране, че асансьорът като обща собственост трябва да се ползва общо и наравно от всички. Не мога да приема, че когато родителите ми идват на гости, трябва да слизам, за да “ги взема”, при условие, че имаме асансьор и асансьорът е поставен точно за това - за да не се налага да слизам и да “вземам” хората от входната врата. Не мога да приема също, че всеки път, когато някой приятел иска да ми дойде на гости, трябва да се тормози в кабината и след това да катери стълбите до нас пеша.
Не мога да приема, че когато се връщам с жена ми от почивка и ключовете са някъде дълбоко в багажа, трябва да разопаковам на партера, за да си извадя безценното ключе от асансьора или да тръгна направо да катеря стълбите с куфари и чанти.
Не мога да приема за нормално и това, когато някой от нас излиза за десетина минути до близкото магазинче и остави нарочно асансьора отключен, за да не носи и търси после тъпия ключ, някой добросъвестен и обществено отговорен дядка да вземе да заключи асансьора, защото “така е правилно”.

Цитирам Закона за собствеността:

IV. Етажна собственостчл. 38. […] Общите части не може да се делят.

Ясно е, че собствениците могат да решат да експлоатират отделни части от общия имот по различен начин. Включително и може да се заключва асансьорът. Но когато поне един е против, не виждам какво общо имат глупави доводи от сорта на “ама ако не е така, ще го спрат, няма да можем да плащаме, знаете ли колко струва, като го оставяте отключен други се возят за ваша сметка, ще го допуснете ли” и т.н. Това не са доводи, това е популистко бърборене. Някои от входа явно това силно ги впечатлява, но мен - не.

Някой знае ли какъв е редът за оплакване за такива проблеми? Изобщо как се подават сигнали в общината за битови проблеми? Все още ли е останала соц-практиката да не се приемат анонимни сигнали? И ако да, дали знаете защо това продължава, след като изричното искане за име на подалия сигнала автоматично намалява подадените сигнали няколко пъти? Може би в общината ги мързи да работят, затова външно намаляват броя на жалбите…?

И конкретно - какво може да се направи в конкретния случай? За мен истинското решение е ако някой има задължения и това пречи на групата хора, да се заведе колективен иск в съда, да се спечели делото и всичко да е наред. А не да се правят глупости със заключване на асансьора.

Тези дни напоследък са ми много богати на впечатления. Ако ми се случваха все неприятни неща, щях да кажа сигурно, че имам лоши дни. Но те далеч не са лоши, а напротив - едно след друго ми се струпаха все случки между сравнително приемливи до страхотно приятни. Да започна може би от приемливите - най-долу в тази класация стои новината, че започвам отново щатна работа. Ще го раздавам отново системен администратор на GNU/Linux. След като се поотдръпнах от активното взиране в монитора и изпълняване желанията на потребители, които и без това не знаят какво искат и след като работата ми с екипа на Lindeas не донася нужните доходи, отново се връщам на сисадминския стол.

Искрено се надявам този път да не е така продължително, както миналия. И когато реша да пренасоча всичките си сили отново към Lindeas, да съм по-подготвен и да можем и тримата от екипа там да се изхранваме само с нашата си работа по проекта. И да не ни се налага отново и отново да се обръщаме назад. Lindeas всъщност потръгна добре, но само в частта си за изработка на уеб-страници. Макар и там поръчките да бяха малко. Следващата “атака” на Lindeas ще бъде по-точно премерена и ще покрива освен уеб-разработки, и консултации за GNU/Linux, новини и интервюта с разработчици, статии и наръчници, философски консултации и др. Но дотогава ще съм админ. Едно от другите момчета, основният ни дизайнер, също е на нова работа… Приемам всичко това като тактическо отстъпление за прегрупиране. :)

Едно от другите неща, които ми се случиха и които определено са много приятни, са сдобиването ми с обектив Pentacon auto 50/1.8 и преходник Pentax K - m42 за него. Дължа тези две нови придобивки на bxmarkov и george. Марков ме зарадва с обективчето, което за някои фенове на винаги най-новата техника може и да е непретенциозно, но пред мен открива огромни нови полета за изследване във фотографията. Жоро пък бързо и неусетно за мен уреди преходника, който пасна перфектно на обектива и сега на практика имам два обектива на байонет К - този от комплекта на *istDL и светлосилния Пентакон. Последният със завитнен преходник и с временно “хакнато” заключване си е на практика обектив на К-байонет.

   

Благодаря ви, момчета! Наистина ме изненадахте страхотно и от два дни вече не мога да се спра да снимам само с 50-цата!

   

Вярно е, че навлизането в света на фотографията, при която слабата осветеност не е пречка, а инструмент и при която дефокусираният заден план участва видимо в композицията е трудно и ми коства много провалени опити. Но това е нещо, което отдавна чаках и към което така и така се движех - поне като гледам предишните си опити за постигане на по-изразено боке. Това, което преди донякъде и “на късмет” успявах да направя с обърнат обектив на филмовото ми тяло, сега го използвам директно като инструмент при снимането с 50/1.8 на цифровия Пентакс.

Ето някои от първите ми опити - първата снимка е съвсем първата, която направих с новия обектив. Снимките са в умален размер с препратка към пълния размер във фотодневника ми.

Вярно, че път пред мен за развитие - бол. Но еуфорията, че вече правя първата крачка е несравнима :)

Благодаря ви, че ми помогнахте да тръгна по този път! :)

Когато спирачките на изтормозения микробус изстенаха жално на площада на селото, бяхме едновременно щастливи и много изморени. Аз, разбира се, бях и много притеснен и изнервен - все по-често взе да ми е така при пътувания. Работата като сисадмин не прощава, определено я смятам за изхабяваща. Разбива ти нервите и човек или ще пропуши от нерви, или ще откаже цигарите от много работа и пак ще се изнерви докрай. Като добавите и неусетното привикване към кофеина, работата става ясна - аз преди почти не пиех кафета. С приятели в сгоден случай в Университета гледахме да слезем в кафенето и да ударим по бира, малка водка или джентичка. Е, не до степента на алкохолизиране - само при повод и удобен случай. А пък вече бях администратор там. Но голямото вкофеинване и големите нерви дойдоха с истинското сисадминско място - имал съм дни, в които не съм успявал да запомня бройката на кафетата. От машината нескафета - дето са и по-силни. И това не е някаква прищявка - лека-полека човек започва да има такава нужда, така се събужда. Естествено, повишава се нервността, но пък тя се компенсира с друго типично админско средство - валериан. Винаги съм казвал, че сисадмините се изхабяват. И когато следващият път дойде на интервю при вас администратор и ви поиска голяма заплата, не го гледайте опулено, моля ви… Да сте видели по-възрастни сисадмини? Има хора, които остават в сферата, но по-скоро се занимават с управление. А, и ако ще кандидатствате самите вие за сисадмин някъде, не се подценявайте и искайте висока заплата и добри условия на труд! Не си струва да си разбивате нервите и да си разваляте очите, ако сте под средната за фирмата заплата. А пък ако на някой шеф парите му се струват много, нека сам си администрира компютрите - да, не е сложно, само трябва да се научи и да свикне първо.

Та пътувахме от Варна на север. Дълго се чудех дали да казвам къде сме били всъщност, защото хората може да харесат мястото и да вземат да се “изсипят” там догодина. Което ще е много жалко, защото по северното черноморие има места, които не заслужават изобщо грозната съдба, сполетяла южните курорти през последните години. И засега някак я избягват.

Когато на площада на Крапец шофьорът слезе да отвори задната врата, за да си вземем багажите, издърпах набързо куфара ни и се отдалечих. Две французойки се засуетиха малко и после с раници на гръб тръгнаха в посоката, която после разбрахме, че е към плажа. Не казах “благодаря, довиждане” на шофьора, защото му бях сърдит и леко ядосан. Не ми хареса как се държеше с нас, как караше, не ми хареса това, че се кара, когато хората отварят прозорците, а климатикът му работи само за предните седалки. Тоест - за неговата. И това, че в Шабла слезе и отиде да си купува някакви продукти от магазина, докато ние го чакахме в задушната маршрутка без климатик при изключен двигател също не ми хареса. И затова остана без “благодаря”, ще види той.

И така почивката ни на море, първата ни за тази година, започна. Изчакахме в една от двете кръчми в центъра дъщерята на хазяина да дойде с кола от Шабла. Да, кръчмите (“заведенията”, ако предпочитате) в Крапец са точно две и са на въпросния площад. Поне заведенията, които си заслужават за редовно посещаване. Иначе има хотел с ресторант и кафене в него, има няколко хотелчета-вили, в които има механи и ресторантчета. Но тези от другите места, които посетихме, бяха все с нещо неудобни - или обслужването ще е бавно, или на теб ще ти подадат менюто, а на групата руснаци на съседната маса ще им изнесат лекция върху него с препоръки за най-добрите манджи, като добавят цял куп усмивки и подхилвания на развален руско-български. Или пък ще е неоправдано скъпо.

Но двете барчета в центъра са друго нещо. И в двете освен заведение с маси за ядене и пиене има и магазини - оттам можете да си набавите всякакви хранителни глезотии - от пъпеши и сладоледи до вносно сирене и чипсове с томболи. Едното място се казва “Журнал”, а другото - “Бриз”. “Журнал” (явно на семейство Журналови, които също така дават и квартири под наем) е малко по-близо до площадчето, точно срещу кметството и е малко по-лъскавичко и по-ново. Отвън и вътре с лакирани дървени пейки и маси, там обслужването е бързо - бързо вземат поръчката ти (освен ако вътре не е пълно с чехи и руснаци, както беше веднъж и чакахме много дълго, за което жената след това учтиво ни се извини) и бързо и вкусно я сготвят. В “Бриз” пък е малко по-евтинко, но за сметка на това е леко по-мизерно и обслужването е чувствително по-бавно. Веднъж толкова дълго чакахме пикантните запечени крилца за Краси, че си допихме и доядохме почти всичко друго и когато дойдоха, бяха вкусни, но не бяха чак “запечени”. Да се чуди човек защо толкова ги бавиха. Привечер в “Бриз” се събират повечко местни, отколкото в “Журнал” и макар и в двете заведения да има климатици и да се поддържа приятна температура и чист въздух, в “Бриз” става по-задимено от усиленото пафкане на рибарите и младежите от къмпинга. А и често след мръкване можете да станете свидетели на редовна местна лека пиянска свада. Определено си заслужава да останете по-докъсно някоя вечер, като не правите впечатление и не се заговаряте, само за да видите малка селска кръчма в действие.

Като казвам, че в едното от тия барчета е малко по-скъпо, нека ви ориентирам за цените - в по-евтиното бирата е между 0.30 и 0.90 лева. 30 стотинки е 300мл наливна “Шуменско”, а 90 стотинки са най-скъпите бири - разни “Стела Артоа”, “Туборг” и подобни. Масово рибарите пият “Шуменско Светло” - от бутилките 500мл, с капачка без пръстен. За 50 стотинки. Два лева струва една порция скумрия на скара и е ужасно вкусна - препоръчвам там да опитате рибните ястия! Без пържената цаца, разбира се - на много малко места по морето могат да приготвят хубава цаца. Наистина не разбирам защо, може да е от някакво пренебрежение, но там цаца няма и ако има, не си заслужава. Но пък в Крапец порциите са стабилни - пържените картофи са по 350гр., порцията цаца също е 350гр. За сравнение - в София редовно цацата е 100 - 150гр., а картофките над 200гр. рядко се намират. Но там практически всичко от менюто на тия две заведения си заслужава да се опита. Без цацата, както казах. Но пък на кого ще му се яде някаква цаца, при условие, че има евтин и чудно вкусен всякакъв друг рибок?

Отбелязвам си, че Крапец е още едно от местата, където знаят как да приготвят джента. Джентата изобщо не е претенциозен коктейл (50% джин, 50% мента и лед в отделна чашка; някои слагат лимон за вкус, но ако се прекали, става гадно; гадно става и ако джинът и ментата не са точно 1 към 1). Но на много места ме питат най-подробно, преди да се съгласят. Да не говорим, че на много места не го знаят като “джента” и трябва да си кълча езика и да казвам “джин с мента”. Все пак джента ми правиха във въпросните две заведения, “Журнал” и “Бриз” - в механата на една вила бях поръчал, но първия път ми донесоха “погрешка” мента с водка, а вторият път не беше вкусна, явно съотношението не е било 1 към 1. Интересното е, че ментата отделно е неприятно за мен питие, джин отделно също не понасям. Мента във всякакви комбинации “1 към 1” става, универсална съставка е - върви и с водка, и с ракия, дори и с всякакви безалкохолни и т.н. Джинът пък е много капризен за смесване - на пръстите на едната ръка мога да изброя коктейлите с джин, които си заслужават. Но комбинацията с мента е уникална! Това питие може да разхлажда в най-топлите дни и да сгрява в най-студените. И е вкусно - сладостта на ментата и парфюмът на джина се неутрализират взаимно. И особено за жегите една малка джента (тоест 100мл общо:) определено е много по-приятно нещо от няколко бири.

Толкова за заведенията в Крапец. Имам много впечатления, но нека не досаждам :)

Следващия път ще ви разкажа за морето и плажовете. Дотогава ще подготвя част от снимките. Кръчмите не съм ги снимал и тази статия си е ок без снимки. Но морето е прекрасно и поне един-два кадъра може да излязат добри за показване.

После пък ще разкажа за някои случки там и за общото ми впечатление. За усещането ми за Крапец и “Къмпинга”, повлияно от видяното сега и от детските ми спомени. И най-вече повлияно от силната ми надежда това място на север да се запази горе-долу каквото е и каквото е било дълги години наред. Затова пак ви казвам - ходете там с малки компании и рядко. Пестете Крапец, за да има за по-дълго :)