a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

Month of Януари, 2007

Производство и управление на ИТ


Опитвам се да разбера управлението на ИТ. Съответно и софтуера за това овладяване, поне имащия претенция да е “цялостно решение” и “корпоративно ориентиран”. Покрай това ми занимание намирам много въпроси и твърде малко отговори. Имам предвид твърде малко отговори, които отговарят - иначе всякакви повтаряния на фрази от маркетингови представяния се срещат често, но честно казано чудя се на кого вършат работа.

Не разбирам защо към “бизнеса” се подхожда като към някакво митично същество, което никой простосмъртен не смее да погледне в лице и затова за всички е с неясни черти. Знаят се някои неща за него, но никой не го познава достатъчно добре. Защо се казва “добре е за бизнеса”, когато е ясно, че “бизнесът” всъщност не различава добре от зле - единствената качествена разлика се прави от хората, имащи общо с него. Именно хората са тези, за които нещо е “добре” или “зле”. Та защо никой не казва “добре е за хората”? В смисъл, че е добре за служителите, клиентите, конкуренцията, обслужващите фирми и цялото общество. А бизнесът е на практика работата, продаването на труд - което винаги се върши от хора. Толкова е просто, няма нужда от ориентиране винаги към “бизнес-мисленето”, няма нужда от прехвърляне на цялата отговорност за благото на работещите върху бизнес-мениджмънта - просто винаги става дума за хора. Ако едно нещо е добро за хората, значи е ок. А ако друго нещо е “добро за бизнеса” и нищо повече, значи е някаква маркетингова безмислица.

Не разбирам и защо ИТ-сферата сама се поставя постоянно пред дилемата между налагане на стандарти на основата на технологични и на маркетингови решения. И това и то е пределно просто - което работи и работи добре, то следва да е решението. В общия случай това означава решение с публикувана, изпробвана и отворена спецификация. Наистина все по-често става дума за свободен софтуер. И това може да звучи леко стряскащо за управителите на фирми (поне на англоговорящите, заради двойното значение на “free”), но е работещото и правилното решение. Защо фирмите и специалистите, занимаващи се с внедряване на ИТ-решения продължават да залагат на неща, които са добили славата на решения, но всъщност не са и са само рекламни опаковки? Например ясно е, че внедряване на несвободен софтуер със затворен код за целите на ИТ-сигурността е неоправдано. Но се прави и това се смята за нещо в реда на нещата. По-скоро ако поискате свободно решение ще получите, в добиря случай, насмешка.

Защо се приема от самите ИТ-специалисти, че има неща, които са “индустриален стандарт” и други, дето “абе просто не стават”. Кое е индустриален стандарт - icq? Или пък Skype? Или MS Exchange за “сървър” за е-поща? Или защитна стена, работеща под Windows? Не казвам, че тези продукти не съществуват, нито че нямат своята си употреба. Може на мен да не ми е ясна, но сигурно някъде някой ги ползва с успех и по предназначение. Така е редно някак, щом съществуват. За друго говоря - защо ИТ-специалистите, които са тотално отговорни за т.нар. “индустриален стандарт” робуват на общата си представа за него? И вместо да изграждат общото разбиране за “стандарт”, да работят по понятието за този стандарт, те остават на ниво представа за “как стоят нещата” и влизат в омагьосан кръг?

Лошото е, че това засяга не само тези от специалистите, които не го разбират. Засяга и другите, засяга и мен като ИТ. Засяга и всички потребители на услуги и клиенти на компютърни фирми. Защото идва момент, в който питаш “а какво имаш предвид под индустриален стандарт?” и човекът няма какво да направи, освен да поклати глава, да се усмихне и да каже “абе нали знаеш - което си се е наложило”. А как се е наложило, кой го е наложил и защо - това няма значение. Всъщност наистина няма значение, така е - защото на нито едно от тези решения не му се е налагало да се “налага”, то просто е било приемано. Защото е “наложено” другаде. Кръг, нали ви казвам.

Индустриален стандарт” трябва да е гарантирано работещ производствен метод. Когато става дума за производство на ИТ обаче нещата не са толкова ясни. Донякъде са обмислени нещата, свързани с управлението на ИТ - има книжки, писани по въпроса, има и софтуери. Но управлението не е отделна инудстрия, то си е… ами управление.

Проблемът на управлението на ИТ е в мисленето на всичко през бизнеса вместо през хората. А проблемът на производството на ИТ е в ширещия се отказ от стандарти за сметка на маркетинг и реклами.

Сигурно има и други неща, тези аз ги мислех в последните дни. Може да не съм прав в разсъжденията, но проблеми със сигурност има - ето ги, виждат се.



Tags:
31 Януари, 2007 - 00:55

 
 

Три години по-късно...


Arcane Lore започна като личен мой бележник преди точно три години. Много неща се промениха, с много хора не съм се виждал от доста време, открих и нови приятели. Самият бележник се промени доста и от малък личен проект се опитва да се развива и през изминалата година претърпя промени вътрешни и външни. Започнах да събирам в тези страници не само моя информация, а и проекти за свободни преводи на стари книги, справочници с припратки към външни сайтове, отскоро и библиографски данни. Есента за съвсем кратко време и подразнен от непрофесионализма на поредния калпав хостинг-доставчик dom.bg преместих всичко на ново място и с нов софтуер. След като дълго време доказвах на себе си най-вече, че Blosxom може да се използва успешно за много неща, накрая мигрирах страниците към Drupal. И сега доказвам, пак на себе си най-вече, че и с него може да се правят много неща.

След като преди една година останах без постоянна работа, когато приключи и проектът за платен превод на KDE, намерих време за доизмисляне и работа по няколко уеб-проекта. Така се стекоха нещата, че всички са в различен етап на недовършеност и може би само новинарският сайт Lindeas News е работещ. В общи линии само — има много неща по него, които смятам могат да го направят истински интересен новинарски сайт. Но все още са скрити отдолу и в разработка. Когато станат — тогава.

По някаква странна ирония съвсем наскоро разбрах, че имам още ангажименти по въпросния проект за превод на KDE. Случи се в най-неподходящото време, точно преди да започна нова, различна работа. Но грешката е моя — покрай дипломирането ми, сватбата ми, уеб-проектите и няколкомесечната ми държавна служба просто съм забравил.

Естествено, най-важните неща са точно сватбата ми с Краси и дългоочакваното ми дипломиране. Имах планове и да изкарам шофьорските изпити и да започна своя фирма, но и двете неща трябваше да почакат. Ходихме на прекрасно пътешествие във високите Родопи и Балкана. Поне се нагледахме на сняг, много сняг. Не като тази зима.

После отидохме на почивка в Крапец, за който имах само спомени от детството. Прекрасно място, в което и храната е страхотна и евтина, че и бирата даже е страхотна — тя пък най-вече защото е именно евтина. Най-дългият залив с плажна ивица на родното море, със страхотни кадри и почти без туристи. Използвам пак случая — не ходете в Крапец често или с големи компании! Ходете рядко и пестете мястото — то е едно от последните такива! За всичко друго използвайте Слънчев и Златни — на север ходете само с пестеливото си настроение.

Тази година си взех цифров фотоапарат и оттогава почти не съм снимал с лентовата огледалка. Събрах и няколко и все страхотни обективи, на които не мога да се нарадвам от липса на време за снимане. Срещнах се с още такива луди фото-глави като мен, че и се срещаме периодично за фоторазходки. Покрай работата по един сайт се срещнахме и с george наживо, че и поснимахме в едно малко градче. Йовко подклади още фотографския ентусиазъм с идеята му за свободно фотостудио “Simple Studio”. Всичко това ме подсеща, че утре отново има фото-сбирка за снимане. Сега слагам батериите да се заредят. :)

Надявам се, че ставам все по-добър в укротяването. И в мисленето на неразбираеми неща, като черните дупки да кажем.

О, много, много и най-различни неща се случиха през тази година. Три години са и много и малко, но поне са повод за поглед през рамо. Аз как ги разказвам, все едно е новогодишна нощ… :) Честито на бележничето ми, честито и на мен. Честито и на вас читателите, добре дошли на приема :)

П.П.: Всъщност ентусиазмът ми е дошъл в повече и точната дата на роджения ден на сайта не е днес, а утре — 21-ви януари. Нищо де, то вече е почти утре.



Tags:
20 Януари, 2007 - 21:46

 
 

Разхвърляно 02


Обновяване на сайта

От вчера тези ми страници работят с новата версия 5.0 на Drupal. Миграцията от 4.7 е безпроблемна, но в мой си стил я направих бавно и внимателно към детайлите. Ако вчера по средата на деня сте идвали, сигурно сте видяли съобщението за “maintainance”. Използвах случая да “разчистя” отвътре и доста от старите модули видяха вратата. Предстои и външно разчистване, тогава ще трябва да пооправя и дизайна, че този нещо хич не предразполага към четене. А и доста неща май съм наблъскал в панела отстрани. Открих някои много свежи идеи в нови модули, като например възможността всички препратки в сайта да се каталогизират в табличка в базата и да могат да се обновяват централно. Незаменимо, когато ценни линкове сменят адресите си например. Друго нещо, което ме очарова са модулите за фотоблог и библиография. И двата са в недовършен вид сложени, но вече имат препратки от горната лента. Как беше, “release early, release often”. Дори и да нямаш обратна връзка. В духа на свободността и помощта някои ден скоро ще пиша нещо за “хитринки” с Друпал.

Безжични срещи

Видях се с Юнуз след доста време от предишната ни среща. Естествено в кафене с безжична връзка. В следващите месеци се надявам да имам повече възможност и желание за пътуване из града за такива лични срещи. Пък може и да започна да ползавм и аз такива кафенета, кой знае. Иначе беше интересно и приятно да обменим набързо идеи и впечатления - и двамата работим неща, които хем са близки, хем много далечни. Може би свързващото е web-а и търсенето на дефиниции. Понякога се учудвам как има толкова много хора, които работят в web и го приемат някак “митологично”. Радвам се, че познавам другата страна, граденето на концепции. Смятам се за лаик в това, но новата ми работа може да ме накара да опитам и професионално доближаване, каквото прави Юнуз.

Преводи на КДЕ

Снощи гледах невярващ монитора, но днес вече осъзнавам - позабавил съм част от работата си по превода на български. Извинявам се на всички колеги от проекта, също и на потребителите. Не е станало нарочно и ми е неудобно. Исках все пак да го кажа, струва ми се че добрият тон изисква такова извинение. Едно е ясно - ще напрегна сили да преведа още от програмите и то в близките дни и седмици, защото после може да съм натоварен и да ми е по-трудно. Напред към преводите, здравей, КДЕ! Смятам да започна откъдето спрях - графичните и фотографски програми. DigiKam трябва да се обнови, а също и приставките за ефекти Kipi. Бях писал преди доклади за преводите тук - очаквайте такъв и сега, като довърша някоя програма.

Лечение и сън

Използвам свободната си седмица за зъболечение. След малко имам час, после ще опитам да се видя с Дикс на работата му, ако е там. Всъщност исках да се видя с доста хора тази седмица, но май съм имал нужда и от доста почивка. Хубаво е да се спи, по-точно хубаво е човек да се наспива. Да спи толкова, колкото му е нужно. Вярно, че всички работим някъде, за да съберем пари и да платим сметки и купим разни неща… но не си струва изхабяването. Важно е да се наспивам - това трябва да си го сложа да ми се показва на компютъра да кажем след 11 вечерта.

Фоторазходка

Искаше ми се да снимам снегове тази зима, но тия гаври с климата май няма да ми дадат. То в най-добрия случай ще имаме две пролети. Е, аз тайничко все още се надявам да падне дълбок сняг и да не се топи до пролетта… В неделя ще се съберем да поснимаме. Не крия, че чакам вече с нетърпение. Засега сме аз, emicha, peterst, yovko, kalvera - тези сме казали сигурно, иначе най-вероятно ще се съберем повечко. Заповядай и ти - срещата е в неделя, 11ч сутринта при пилоните на НДК!



Tags:
19 Януари, 2007 - 12:47

 
 

Drupal на шест години


Онзи ден проектът Drupal навърши точно шест години. Един ден след рождения ден вчера излезе официалната стабилна версия 5.0. В “петицата” има много подобрения и освен различните нови и лъскави неща е отворен и път към още и все по-гъвкави употреби в бъдещето, благодарение на новите интерфейси за уеб-форми, новата структура на приставките и какво ли още не. Интересът към новата версия беше свързан и с взимането на подразбиращата се тема на 5.х, Garland от хостинга wordpress.com. За изкушения от свободния софтуер Drupal се развива по най-правилния начин - доколкото е възможно централизирано, без да се спира участието на външни хора, но като се държи много ясно да се знае, че това е свободен проект. И става така, че централният сайт на проекта drupal.org събира огромен ресурс и никой няма полза да разкъсва тази общност в множество малки сайтове. Както е станало с Mambo/Joomla. Ако съществуват ценни drupal-сайтове, те са предимно сайтове за поддръжка, платени проекти и някои местни общности. Всичко друго се събира в drupal.org с понякога учудващо разбирателство.

Drupal се развива от Dries Buytaert, белгиец от Антверпен. В началото, през януари 2001г. сайтът на проекта се е казвал “drop.org”. Името “Друпал” идва от английското произнасяне на холандското “druppel”, което значи “капка”. По-късно след конкурс за лого е избрана именно синята капка с две стилизирани очи-капки в нея за емблема на проекта, т.нар. “druplicon”. Основните задачи, към които се придържа развитието на Друпал са: 1) модулност и разширяемост, 2) качествен програмен код, 3) съвместимост със стандартите, 4) ниски изисквания към системните ресурси, 5) отворен код (Друпал е свободен софтуер, лицензиран под GNU GPL), 6) лекота на използването и 7) сътрудничество в съвместната разработка.

Разбира се, тези неща стоят добре на хартия, но Друпал може да се похвали, че до голяма степен успява да се придържа към следването им. Разбира се, някои неща страдат от това следване на приоритетите - например новите версии се издават бавно и рядко. Версия 5.0 се очаква от доста време и е голям скок след предишната “голяма” версия, 4.6 (4.7, последната от “старата” серия е малко подобрение на фона на 4.6). Тази нова версия имаше само две предварителни издания и те не бяха пробни версии с недовършена функционалност - доста сайтове решиха да преминат на rc1 и после на rc2 и отзвуците бяха все положителни.

Дали най-накрая развитието на Drupal ще може да влезе в по-кратки срокове на изданията? Никой не знае, но важното е, че новата версия 5.0 дава много свобода пред уеб-разработчика и вече почти всякакъв сайт може да бъде направен на основата на Друпал. Е, за всичко по-различно от стандартните и често срещани страници е нужно да се правят “хакове” в кода на шаблоните на изгледа, а често и да се дописват свои модули. А и за всеки сайт трябва уебдизайн, така че една инсталация на общ CMS не решава с магическа пръчка проблемите на разработчика.

Честит рожден ден на Друпал, а на уеб-разработчиците - по-малко трудности с новите сайтове! И да не забравя - взехте ли си бисквитка за празника? :)



Tags:
16 Януари, 2007 - 17:18

 
 

Лоши преводи - "Властелинът на пръстените"


Наскоро по една от ефирните национални телевизии даваха “Властелинът на пръстените” - първите два епизода на екранизацията по книгата на Толкин. “Властелинът” не е любимата ми книга, аз съм “узрял” във фентъзито по-скоро от разтърсващото очарование на “Силмарилион”. Легендите за старата епоха и епичните разкази за бляскави възходи и низки падения на валари, маяри, елфи, джуджета и хора са много по-ценни за въображението ми. Защото “Властелинът” ползва читателското въображение по много по-различен начин от “Силмарилион”. Не по-лош, разбира се, само по-малко обхватен и някак по-спокоен, поне за мен.

И все пак екранизацията е добра и също оставя достатъчно места за вмечтаване и доизмисляне. Липсват цели части от книгата, например срещата с Том Бомбадил. Но макар това да ме беше леко разочаровало преди години, когато гледах филмите за първи път, не е чак толкова зле за цялостното впечатление. Но филмът е стар и няма да говоря за него, не това ми е темата. А и който се интересува от него вече е чел доста мнения отпреди, пък за неизкушените няма да е интересно.

За преводите ми е думата. Преводите на филма. Книгата “Властелинът на пръстените” е преведена от Любомир Николов, автор на преводите също и на “Силмарилион” и “Недовършени предания”. Неговите преводи до голяма степен са оформили възприятията на читателите на тези книги за описваните в тях светове. “Хобитът” пък е преведен от Красимира Тодорова и това е внесло някои разлики, като най-отчетливата е “Бегинс - Торбинс”. Във “Властелинът” е преведено това име и “Торбинс” е много успешна измислена дума. Също така “Самознай Майтапер” е страхотен превод на “Samwise Gamgee”, както и всичките хобитски имена, фамилии и названия на местностите. Попадение е и преводът на името “Gallum” - “Ам-гъл”, като произходът му е обяснен в самата книга.

Какво имаме във филма, по-точно в превода му? Объркване на тази цялостна представа, прекъсване на смисъла в доста преводи и много често - градене на нов смисъл, където не е нужно. Защото това е легендарна книга, тя живее свой си живот в представите на цели поколения по света.

Във втората част на филма Ам-гъл е кръстен “Голъм”, а хобитското му име Смеагол е изписано “Смийгъл” (макар да има точни указания как се произнася почти всяка често срещана дума в книгите на Толкин). Ломидол е изписан с транскрибцията от английски “Ривъндейл” (Rivendell). Шлемово усое, едно от централните места в разказа на книгата е наречено “Шлемов дол”. За балрога в Мория е използвано “Балрог”, все едно е лично име и Балрог е единствен, не е име на род създания.

Но не само имената са превеждани (както казах, доста често - трансрибирани) наново. Много от емблематичните реплики са с нов превод. Текстът на превода на Любомир Николов е толкова многослоен, обмислен и преживян, че е стряскащо и чуждо да чуеш вместо познатото и близко ни:
 
“Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор, където тегне мрак.”

нещо от сорта на “Един пръстен ги владее, един пръстен ще ги открие, един пръстен ще ги събере и в тъмнината ще ги скрие в страната му Мордор, където властват сенки”…

Разбирам, че има млади и талантливи преводачи. Разбирам също и че телевизията е имала пари за усвояване сигурно. Но вместо така да се развалят представите за велики произведения, усилията на преводачите могат да се насочват към нови преводи. Има много непреведени неща, много полета за развитие на преводаческия талант. Иначе оставаме с впечатлението, че новите преводачи или не са чели изобщо книгата, или не им пука за нея. Или и двете.



Tags:
15 Януари, 2007 - 19:26

 
 
Different Photography
Make Money Fast - Work At Home
helio ocean
Cheap Macs, PCs, LCD TVs etc
Flash Drive Recovery
Ако сайтът ви е харесал, можете да ме почерпите с
или
през ePay
perdolitical manager good job trachilic
money cash casinos