Arcane Lore

От доста време е така, но днес чак се замислих - аз всъщност не зая коя е Парис Хилтън. Наистина, не зная. Днес бръмчеше в кухнята радио “Ретро” и водещата започна някакво много объркано казване. По едно време самата тя се оплете и се измъкна с измънкване от сорта на “е, то всеки знае коя е Парис Хилтън, така че…” Заблещуках с мигли срещу радиото - ами аз не зная коя е. Чувам името тук-там, но нищо не ми говори. Освен че доста от спам-а, който сайтът ми спира съдържа името й.

Преди месец-два, на обучението по HP Service Desk, на което ходих служебно лекторът по време на един от обедите започна да ми разказва как се разхождал предния ден из София. То едно “разхождане”, ама нейсе… Извикал нашият такси и му казал да го закара до центъра. “City center” - това е британският израз за център, за разлика от американския “downtown”.

Между другото, интересно е и обяснението защо ингилизите казват “център”, а американците - “даунтаун”. Типично “имперско” обяснение, разбира се - съдържащо хем смисъл, хем щипка презрение към “низшите”. В британските градове има централна част и тя е средището, а американските градове са от “селски”, “каубойски” тип - там има център, който е в долината, близо до железницата и всичко наоколо е по баирите. Затова когато каубоите отиват да си накупят стоки от града, те “слизат” до него, тоест центърът е “долу, в града”. Обратно - покрайнините са както са били навремето фермите - нагоре, по баирите.

Още по-смахнато се получава, когато американски град се случи да е с център, разположен нависоко и покрайнини в по-ниското. Тогава хората без да усетят абсурдната игра на думи казват “I’m going up downtown”, например. Весело.

Та този лектор, словенец, превърнал се отдавна в британец казваше, че шофьорът на таксито директно го закарал до някакъв мол. Логично - човекът чул “сити сентър” и го закарал до едноименния мол. Патосът на разказа беше насочен към разнообразието от хора в този мол. Прекъснахме храненето си, за да ми разкаже най-подробно как в някое от кафенетата имало две момичета, които си говорели и досущ приличали по стил на обличане на Парис Хилтън. Закимах разбиращо с глава и смънках нещо от рода на “well you know, that’s the power of television”, без да имам представа въпросната мадама дали има пряко нещо общо с телевизията или не. Така или иначе, след като е известна особа, сигурно я дават по клюкарските новини.

Разбира се, за нула време мога да се осведомя коя е въпросната звезда. Това, което ме стресна е, че ИТ-специалист надълго ми заобяснява за нея. А съм сигурен, че не знае нищо или почти нищо за уеблогове, AJAX, свободен софтуер и Web 2.0. А уж е ИТ, уж би трябвало общата му култура да е концентрирана в ИТ-сферата. А не в клюкините. Чашата преля с твърдата убеденост на радиожурналистката днес, че няма начин всички да не сме осведомени вече… Това се казва PR, при това ефективен, на ниво.

В събота, 24-ти март имаше протест в защита правата на интернет-потребителите в Южния парк в София. От два-три дни вече в десния блок на сайта ми стои обявление за част от снимките ми от митинга. Но понеже последната част нещо я забавих с обработването и пубилкуването, реших предварително да обявя снимките и в статия.

Засега в галерията са малко над половината снимки, най-вече останаха тези след залез слънце, когато дойде и ток на сцената. От тях, в тъмницата, май имам повечко несполучливи и сигурно общият брой готови за показване нощни снимки ще е по-малко от по-светлите вечерни, които вече публикувах.

Имам да казвам и неща за самия протест - за целта и средствата му, за организацията и за хората, които видях там. Опитвам се да не засягам темата с причината за протеста, но най-вероятно ще напиша още нещо и за виновниците за цялото фиаско с авторските права - все държавни структури май.

Имам и впечатления от гражданската журналистика, която започна да прави първи плахи стъпки май точно на този митинг. Очаквах повече записи и снимки още от лекцията на Джоичи Ито в СУ, но сега имаше далеч повече хора с фотоапарати и любителски видеокамери. Убеден бях, че доста от тях са именно блогери и наистина вече се намират филмчета от събитието в блогсферата. Може би скоро ще се появят и още снимки - забавянето на снимките е обяснимо, добрата обработка и подбор на фотоси е доста по-трудна и бавна работа от подготовката на видео - най-малкото защото истинската обработка на видео е недостъпна за любителите. За разлика от фото-обработката.

Имам и впечатления от обективите, които използвах - за пореден път вариообективът от тип “помпа”, Osawa 75-150/3.8, който ми е от Марков легна страхотно в ръцете ми. За масови събития доброто дълго варио си е необходимост - в моя случай един най-обикновен и пренебрегван от “профи”-тата стар обектив свърши прекрасна работа. Най-вече защото е достатъчно остър и достатъчно светъл, за да снима лица в далечината.

Видях се и с доста от приятелите и съратници от общността на свободния софтуер и GNU/Linux - хора, които познавам още от времето, когато се срещахме седмично в кръчмички в центъра и разпалено чертаехме идеите си за развитие на свободна ИТ-общност. Или пък обсъждахме технически подробности от едно или друго линукс-решение. Не ни бяха проблем ГДБОП, но властта и тогава правеше глупости, като купуваше за администрацията и училищата уиндоуси. Както прави и сега…

Но по-подредено ще пиша за това като подготвя и кача останалите снимки. Засега в галерията има достатъчно, за да добиете представа за събитието до преди идването на тока. Приятно гледане!

Преди малко повече от година се дипломирах. С тема “Онтология на авторските права в Интернет” към катедра “Философия” на Философския факултет на СУ. Най-накрая защитих тезата, след като крайният текст дълго се отлагаше и дори веднъж ме скъсаха. Крайният текст е от декември 2005г. - тогава свършваше срокът за предаване на дипломните текстове за зимна сесия.

Самата защита протече публично на 6 февруари 2006г. Оценката от защитата е “много добър” 5. Комисията беше в състав: председател проф. Валери Динев (който беше и в предишната ми комисия) и членове доц. Пламен Макариев и доц. Красимир Делчев. Рецензент на текста беше гл. ас. Цветина Рачева. Научният ми ръководител - проф. Александър Андонов.

Тук публикувам текста на дипломната ми работа “Онтология на авторските права в Интернет” във формат Portable Document Format (.pdf). Файловете не са изцяло форматирани подходящо, но трябва да публикувам поне първа версия, за да имам основа за пооправяне. А и нали знаете, “release early, release often” :)

——

Ясен Праматаров - “Онтология на авторските права в Интернет”, дипломна работа (pdf)

Ясен Праматаров - резюме на дипломната работа (pdf)

И двата текста публикувам според условията на лиценза CC-BY (Creative Commons “Признание”). Срокът на лиценза започва да тече от датата на тази публикация, 23 март 2007г. Можете свободно да използвате части или целия текст, като задължително споменавате авторството. Може да се използва заедно с името ми и този сайт (yasen.lindeas.com) за указване като източник.

——

Смятам да проверя обстойно за грешки и да публикувам по-удобни за четене и преработка версии във формати Open Document Text (.odt) и HTML (.html).

Този текст е започнат някъде през 2001г., когато много малко се говореше в българското интернет-пространство за авторски права и за проблемите с тях. От тогава до днес много и ценни неща се изписаха, самата мрежа се разви по нови начини, появиха се и у нас блоговете и много хора започнаха да публикуват съдържание с отказ от някои права или под свободни лицензи.

“Онтология на авторските права в Интернет” може на места да има фактологични неточности, или пък да открива проблеми, за които в последно време вече е говорено много. Затова имайте предвид, че от една страна текстът е започнат преди време и носи някакво вътрешно наследство. И от друга страна - това е философско изследване и пълната технологична коректност не е негова цел.

Очаквайте новата верися на html и odt когато я подготвя. Приятно четене.

Не съм гледал TV7, нямам впечатления от програмата им, но съм изненадан приятно от това. Тази телевизия ми е някъде далече от най-често използваните номера на дистанционното, но ако наистина по повече теми и в повече случаи предаванията са така премерени и представителни, ще започна да ги гледам. Дори и да нямат всеки ден по пет сериала и три документални филма, или по няколко шоу-програми и теле-викторини, дори и да не излъчват музикални конкурси и да нямат “reality”-та.

Във въпросния репортаж с коментар в новините на TV7 са представени и двете страни на проблема с ГДБОП. Може би дори малко е наблегнато на това, което се премълчава от другите медии - именно, че действията на полицейската служба са неправилни, нарушават правата на потребителите и дори се намеква, че в процеса има замесени силни икономически интереси. На фона на пълното безхаберие на другите телевизии такъв репортаж възстановява поне малко баланса, като все пак успява да остане вътрешно балансиран и обективен.

Много рядко давам тук връзки към несвободно съдържание. Форматът, в който YouTube излъчват е несвободен и затворен, неведнъж съм писал против него. Но в случая съдържанието наистина си заслужава дори временно само включване на приставката за flash. Приятно ми е, че има и обективна журналистика - нищо, че трябва дълго да се търси, нищо че е непопулярна и нищо, че няма гаранция да е постоянна където се намери. Важното е, че отвреме навреме тук-там се правят репортажи, които спасяват името на журналистиката. Лично аз ще се радвам, ако хора с принципно отношение към обективността и представителността на медията първи започнат професионалното пренасяне на новините в мрежата.

Това е нещо като “хора, пишете вече блогове, телевизиите не струват”. Но иначе - видеото е готино, вижте го и вие :)

(връзката към видеото намерих първо при Жоро Чорбаджийски)

Наскоро НСБОП (май се казва вече ГДБОП), държавната служба, която следва да се занимава с организираната престъпност, вдигна пак шум около себе си и т.нар. “проблем с авторските права в Интернет”. Много се изписа тези дни в мрежата и много журналисти в медиите си оправдаха тези дни заплатите. Блогерите, разбира се, проявиха много повече чувствителност към темата и прецизност в разпознаването на проблема. Журналистите, пак разбира се, проявиха неловкост в боравенето с темата и некадърност в точното отграничаване на проблема.

Нищо ново под слънцето - поредният напън медиите да възвърнат блясъка си отпреди десетилетия, като се подмажат на властта. Не защото не могат да се подмазват и на други. А просто по навик.

Искам да отбележа две обърквания на предназначението и едно объркване от афект.

Първото объркване на предназначението е в начина, по който НСБОП/ГДБОП мисли себе си. Тази служба не е създадена, за да плаши малките деца, нито за да щурмува офисите на интернет-доставчиците. Тази служба не е създадена, за да обърква потребителя на електронна култура и той да се чуди дали не е престъпник. Не е създадена, за да обявява и преследва свободните и културни граждани като престъпници.

Тази служба е създадена, за да работи против организираната престъпност. Това на първо място е такава престъпност, която е свързана с убийства, трафик на хора, трафик на органи, наркотици, проституция, банкови измами. И други подобни. На първо място. Може и да има организация за масово плюене в асансьорите, например, но това изобщо не е приоритет за такава служба. Ама изобщо. Особено когато се знае, че в България има организирана престъпност и се знае, че тя се занимава именно с гореизброените престъпления. Организирано. Фактът, че организираната престъпност продължава да си вирее безнаказано не оправдава по никакъв начин фиксацията върху авторските права в Интернет.

Второто объркване на предназначението е в начина, по който медиите мислят себе си. Медиите са създадени, за да запълнят информационната празнота между събитията и отделните хора. И макар ценността на медиите да е изчезнала почти изцяло във времето на Интернет и личните сайтове, все пак същностните принципи на “журнализма” не трябва да се пренебрегват.

Медиите съществуват, за да представят безпристрастно новини и тълкувания с ясно изразена пристрастност. Недопустимо е да се прилага едностранно представяне на събития в общите емисии новини. Представянето на ограничения избор като напълно свободен и разностранен е това, което е правило медиите неведнъж в миналото основен инструмент на пропагандата. Всяка информация се интерпретира някак при представянето, но когато пристрастно представена новина се обявява за пълно отражение на събитието, това е нещо лошо. Че такава ограничена информационна система като медиите ще го прави все по-често като усеща отмирането си е нещо обяснимо. Но това обяснение не е оправдание.

Объркването от афект го видях по една от телевизиите. То е съчетание от двете горни обърквания. Явор Колев, специалистът в анти-мафиотската служба по ИТ-престъпленията каза в репортаж за поредната акция нещо от сорта на “ами няма да позволим който иска да си разиграва коня”.

Това не е правилно. Първо службата на г-н Колев има много, ама много други и далеч по-важни и по-спешни приоритети, от това да иззема компютри. Които дори в общия случай не съдържат защитена с права медия - торентите, както всеки интернет-грамотен знае, се разпространяват разпределено, а не централно от нечий компютър.

И второ медиите имат много, ама много да наваксват заради неграмотното си отношение към процесите в Интернет. Заради налагането на представата, че който има компютър, той си “разиграва коня” и затова съответно е в контингента на полицейските служби. Заради канализирането и включването във всяко второ шоу на теми, близки до безумната кампания на културния министър. Заради пълното невежество по отношение представянето на социалните групи, които нямат “централен източник” на прес-информация - бил той прес-служба на държавна структура, на партия или някаква друга официална организация.

Това се нарича непредставителност. И е нещо, заради което медиите са ни длъжници.