Arcane Lore

От вчера някъде около 11 и половина до 13:25 преди малко. Към 14 часа, прекъснати на два-три пъти за да взема още нескафе от кухнята. Административен раздел на сайт, само кода с готов дизайн и начисто. Отдавна не бях работил така, а и напоследък все се захващам с разни по-мащабни и объркани начини за правене на иначе прости сайтове.

В 13:25 компютърът се рестартира - май много жежко му идва да работи толкова дълго и нещо прегрява. Тъкмо беше бавен рестарт, с проверка на дяловете и успях да се разсея в кухнята, да си взема нещо за хапване и да си побъбря с котарака :)

Почти всичко стана, имам само няколко неработещи форми за качване на файлове - не разбирам защо не винаги предават самите файлове. Сигурно съм забравил как се прави, а четенето на документация за познати неща е върло скука. Абе ставам още, дето се вика :)

Малкият ми син за няколко дни е далеч от мен. Сам съм, малките деца се хоспитализират с майките си. Снова из стаята, по някое време сигурно ще се разходя в квартала. Въпреки че имам работа по сайтове. През последните седмици съм леко стреснат за днешния ден и разтеглих доста срокове и отказах няколко уговорки за срещи. Не се тревожа много, особено пък и като са далеч от мен с нищо не помага такава тревога - но все пак ми е притеснено.

Такава лека тревога не може да се спре. Не мога да мисля за други неща, не мога да се разсейвам. Който има дете ще се съгласи.

Искам всичко да е наред и изпращам положителна настройка, мисля си все хубави неща. Пък дано така и помагам малко. Мислех да пътувам всеки ден и да ги виждам, но не става, скъпо е.

Успех, малък Светли! И няма страшно, скоро пак ще сме си заедно вкъщи.

Пловдив

Харесвам Пловдив, имам страхотни спомени от там - всякакви и най-разноцветни. Но Пловдив… как да кажа - Пловдив е ужасно тесен град. Наистина, ако имаше два пъти по-малко коли, щеше да е доволно добре, ама сега е ужасна гмеч. В София има много повече коли, но хей - тук кварталното шосе е с размерите на голям пловдивски булевард. И тук също има накацали из тротоарите и градинките колички, ама там всичко е по-малко, по-сгушено между тепетата… а колите не си поплюват - и на малкото се тъпчат. Неприятно. Централен Пловдив е малък ад, ви казвам… колкото и да го харесвам, колкото и да го харесвам иначе…

Бира на вкус

Не се сещам дали съм го казвал наскоро… ама замисляли ли сте се каква е на вкус бирата? Ами отвратителна е, честно. Аз съм от биропиещото народонаселение, така че не се оплаквам - вкусът на напитката бира е сложна смес от всякакви странични неща, като допълнителни аромати и влияние на газировката. Нищо против бирата като напитка. Говоря за бирата като… ами като бира, като това, което остава, като махнем едва доловимите странични вкусове и засилващия ги ефект на мехурчетата. Оставете малко бира да се разгазира, ама както си трябва - примерно цял ден отворена. После пийте със стайна температура - ами ето това е всъщност вкусът на бирата… “сам по себе си”. Отвратително начинание, не ме слушайте - даже не я оставяйте да се разгазира. Преди време често съм опитвал такива бълвочи, но има разлика между опитване или случайна глътка и тормоз в името на науката…

Уеб-разработката

Сигурно доста хора имат погрешна представа за нея. Тъй де, за тези, които я практикуват. Да правиш сайтове за други сигурно може и да е голям кеф, ако си по-смахнат от препоръчителното. В повечето случаи е малко по-ентусиазиращият начин да изкарваш пари, нищо повече. Тук трябва да отделим дизайнерите - те като че ли живеят извън такива правила и за тях е съвсем в реда на нещата да правят нещо сносно за някого и в същото време да правят нещо супер-манияшко за другиго. И да се самозалъгват, че едното го правят от “задължение” и “за пари”, а другото - от кеф и любов към изкуството. При уеб-програмистите не е така - винаги клиентът не знае как да използа кода както трябва. Е, той по странен начин често го използва даже по по-добър начин, но това е друга тема. Истинската “любов към изкуството” за уеб-разработчика е да прави сайтове, които сам да използва по най-добрия начин. За съжаление, въпросната любов много по-често спохожда дизайнерите и много, много рядко и съмнително програмистите.

Преди време гръмна новината, че производителят на фотографска техника Pentax и оптичният гигант Hoya се сливат. Тъй де, че Hoya на практика поглъща Pentax. Честно казано, за медицинската и всякаква друга оптика на Hoya малко ме е грижа като любител фотограф. Те може и да правят чудеса със супер-прецизни оптики и разните му там лазери и други подобни, но за фотографите правят май само филтри, и то масовите им филтри са некачествени, нисък клас.

Виж, друго нещо за любителя е марката Пентакс - още от средата на миналия век затвърдила позиции с легендарните обективи Takumar, после преобразувани в серии обективи от линията Пентакс. Също и с фотоапаратните си тела - аз само съм чувал за другите, стари и нови, но цифровото *istDL е нещо велико за парите си.

Имаше много различни реакции сред пентаксците на новината за сливането - от пълно одобрение и надежда за инвестиции в нови проекти на бъдещия фотографски отдел до пълно отричане и черни предсказания за използващите фото-системи, базирани на Pentax и окачването на обективи “K”.

А какво стана - от декември досега в Пентакс ставаха какви ли не преобръщания, включително и оставката на президента Фумио Урано и всякакви слухове за продаване на бази на фирмата из Япония с цел издържане на финансовия натиск на откупуването и сливането.

Във всички битки има развръзки, а финансовите са най-малко интересни на всички нас, незапознатите - защото чисто и просто не знаем какво всъщност става, кой за какво се бори и кой какво в крайна сметка жертва и преследва. И въпреки това е интересно за всеки фен на Pentax като фотографска система - най-малкото защото от всичко това зависи дали ще има нови фотографски проекти с новите технологии на деня, какви ще бъдат те и на каква цена.

А развръзката в случая е, че бордът на директорите на Pentax е обявил тези дни, че сделката най-накрая е одобрена и сливането ще се проведе през следващия месец. И познайте - освен всичко, целият сегашен борд на директорите на Пентакс ще се оттегли веднага след сливането.

А ние си позволяваме понякога да не приемаме насериозно всички тези неща за честта, принадлежността и отговорността от книгите и филмите на японска тематика. Всичко онова с “пътя на война”, който е удържан от принципите на честта. Понякога ходя из България и си мисля колко различно е разбирането ни за света от това, да кажем, на японците…

Всяко действие днес носи със себе си последствията на един цял нов свят, утрешния. Има толкова много неща, които наричаме “ежедневни”, “рутинни” - все неважни неща, подробности. Които стават пречки, ако им се обърне внимание. Но защо? Може би истински ценното действие е откриването на светоизграждащата отговорност в най-малкото и ежедневно нещо?

Всеки ден из сайтовете се попълват над 60 милиона “captcha”, изписване с букви и цифри на изрисувани знаци. Често се ползва като защита от нежелани коментари в блоговете, или пък при регистрацията в разни търговски портали. Толкова е просто, нали - нарисувана е думичката, ти трябва да я напишеш с букви от клавиатурата, за да докажеш, че не си някоя тъпа програма и можеш да четеш и смяташ, човек си.

Над 60 милиона пъти дневно хората доброволно цифровизират данните от изображения. Средно по десет секунди - това прави 150 000 работни часа дневно. И трудът им отива нахалост.

Идеята “reCAPTCHA” е този ресурс да се използва. С участието в инициативата хората помагат да се разчитат правилно сканирани стари книги от подпроекти на Internet Archive.

Много често при сканиране на книги се получава лош или нетипичен графичен резултат и последващото оптично разпознаване е неправилно, неуспешно. Компютрите не винаги могат да OCR-нат целия текст - това знае всеки, който поне веднъж е опитвал да сканира и разпознава текст. Човешката намеса е неизбежна, дори и да е за сравнително малки редакции.

Проектът “reCAPTCHA” взема такива неразпознати думички от сканираните за Интернет-архива книги и ги изпраща на съответния потребителски сайт, където работи приставка за reCAPTCHA. Непознатата дума се изпраща в комбинация с вече разпозната такава - така се гарантира в голяма степен, че човек, а не спам-машина ще въведе решението и то ще го въведе правилно.

Има вече налични приставки за WordPress, MediaWiki и phpBB. Също така е публикувано и API за тези, които искат сами да си внедрят поддръжката. Взех леко да завиждам на хората с WordPress - все още няма за Drupal.

Някои идеи са очарователни с простотата и логичността си. И все си казваме “е как никой не се е сетил досега”.