Arcane Lore

Исках да не пиша за това, поне не толкова често и не в отделна тема, но този коментар на Вени ме накара да размисля. Има обявено състезание по SEO. Казано накратко, това е борба за първо място в резултатите на Google за България при търсене на низа “яицазимитпо лъгуг”. Оптимизацията на сайтове има много други и много по-сложни аспекти, но у нас явно все още е “модерно” само популяризирането на адреса в гугъл.

Това състезание има хиляда лева награда за първо място. Някои хора в мрежата подкрепят Бого Шопов и неговото решение да дари парите на save-darina, ако спечели. И открито агитират и скандират за него. Има два проблема, които разбуниха духовете покрай състезанието — единият е по-скоро формален, с правилата на състезанието. Питаше се дали така Бого не нарушава правилата. Отговорът е, че не, не ги нарушава, това си е чисто SEO, разбирано като популяризиране на адреса — печелене на свързвания.

Другото нещо, което всъщност може да е проблемно, е някакъв морален аспект на нещата. Не казвам, че Бого да дари сумата е нещо лошо, не. Но определено проблемно е да се агитира за това даряване по начин, който внася вина сред участниците. Ако някой друг утре спечели състезанието, ще му бъде ли натяквано как е “похабил” парите и не ги е дарил? Масово може би не, но със сигурност ще има и такива гласове. Защо? Ако състезанието беше по математика, нямаше да е така “модерно” да се агитира за благотворителност от джоба на победителя, нали?

При състезание по оптимизация основният ресурс за спечелване е именно “гърбът” на популярни сайтове. Каквито са например активните блогове. Така че от гледна точка на SEO Бого Шопов води състезаването си идеално. Всякакви “протести” от сорта на “ама той така прецаква малките, защото е батко с блог” са неадекватни. А защо сте малки? Защо нямате блог? Искате с новосъздадено сайтче да “излъжете” търсачката и да се наредите над човека, който има освен всичко и четено съдържание на страниците си? Това е несериозно “оплакване”, ясно ;)

Но че състезанието е SEO-актив за всички участващи в него и в обсъжданията около него е ясно също. Защото след края на състезанието Google и Yahoo няма да изтрият от индекса си всичко, свързано с него. Темите за яицазимитпо лъгуг дълго ще стоят автоматично намърдани в индексите и ще се котират, докато лека-полека човешкият коректив не ги избута по-надолу.

И какво остава? Остава пак моралният проблем, въпросът “Щом искате да дарите и имате възможност, защо не го направите сами? Защо искате да дарите чужди пари — в случая чужда награда в състезание? Ако пък искате точно тези пари да идат за дарение, защо не участвате самите вие и не ги дарите накрая сами, като победител?”

Моля коментирайте по същество и не скачайте на вестоносеца ;)

Между другото, като стана дума за уеб-разработка… Ако човек опитва да не пише на PHP, какви алтернативи бихте препоръчали? Обръщам се към хората, които са разработвали с web-frameworks. Зная за Django, Pylons, Jinja и Mako, зная и за Rails. Но масово споделените хостинги не предоставят mod_python или mod_ruby, а единствено mod_php и CGI. Не за друго, не защото е трудно или пък защото е нещо ново, а просто защото сисадмините са мързеливи копелета. Да не ми наскачат сега админите — знам го, и аз съм бил админ. Масово хората ползват PHP и CGI, ерго това им стига. Как тъй ще ги глезим с Python и Ruby…

Ама това е върло несериозно. Другата пречка пък е, че много от frameworks на пайтън и руби изискват достъп до команден ред и наличие на някакъв набор от съответни програми за изпълнение. А това, което е най-удобно при PHP-писането е, че кодът може да се вземе, да се сплеска в един архив, да се занесе на друг сървър и ще е почти сигурно, че ще си тръгне и там. Има например CakePHP, но пък е… на PHP, а аз искам малко почивка от него. :)

Имам някакъв афинитет към Jinja и Mako и си пробвам разни малки нещица вкъщи с тях, работил съм по малки проекти и с Rails. Но не мога да кажа, че например проект на Rails е нещо, което може да се “занесе” в хостинг ей-така. При питонските системи си е същото, ако не и по-зле. Та има ли начин да пиша с някаква система за шаблони или по-цялостен фреймуърк на python или ruby и да имам такава “преносимост”? Коя такава “среда” е най-номадска, най-чергарска? И коя препоръчвате?

Вие на какво пишете? Не питам за писане начисто, не питам и за къстомизиране на готов CMS — тия неща са ясни. Ако пък и аргументирате предпочитанията си и препоръките, цена няма да имате ;)

Някои писаха вече, че излезе WP версия 2.3. Има доста нови неща, но това, което най-вече забелязват хората са вградените поддръжка на етикети (най-накрая, браво, браво, да не повярва човек, че най-накрая вече има етикети в основната инсталация) и автоматична проверка за обновления. Като казвам “най-накрая” за етикетите, имам предвид, че масово хората продължаваха да работят с категории, а не с комбинация от категории и етикети или само с етикети, защото чисто и просто инсталирането на приставка е нещо външно, нещо “приставено”. И доста често се избягва. Имам наум и друго — етикетите, колкото и удобни да са в някои случаи, все пак създават трудност в бложенето. Аз използвам етикети още откакто движех сайта си с Blosxom, но тогава комбинирането на етикети и категории правеше някак по-удобно писането и по-приятно описването на текстовете. Етикетите могат да отдалечат текстовете, да ги направят по-студени и по-надълбоко скрити. Особено ако се ползват без строга мярка.

Работата с етикети ме занимава от доста време, ще оставя темата за друг път. Има много неща, които могат да се кажат за ползването на етикети и други “модерни уеб2.0-неща” със и без причина. Малко наслуки мога да предположа, че навикът за ползване на категории при писане в WP ще свърши добра услуга на ползващите платформата. Понякога четенето по категории не може да се сравни с ровенето и в най-добре поддържаните етикети.

Това, което на мен ми прави впечатление в WP 2.3 обаче не са етикетите или пък проверките за обновления. В Друпал етикетите са нещо естествено присъщо, защото представляват просто един от видовете категории, а проверките за обновления също са включени в Drupal 6. По-интересното в WP 2.3 е, че най-накрая разработчиците са обърнали поглед към нормализирането на адресите. Досега адресите в една инсталация на WP бяха пълна каша.

Чисто чудо е, че някои смятат WP за блог-система, идваща с добре оптимизирани адреси. Чувал съм хората да казват даже, че “гугъл обича уърдпрес”, макар да е ясно, че нещата с търсачките не стават баш така. Много хора не обръщат внимание на това какъв им е адресът и как се формират URI при разлистване на сайта. Според спецификацията си URI се състои от име на сървъра, порт и път до ресурса. За порта е ясно, изписването на подразбиращия се 80-ти се пропуска от програмите. Името на сървъра също има малко вариации, изключая масовото залепяне на “www” отпред, което нито дава някаква информация, нито определя протокола, а само служи на някаква неразбрана от мен висша естетика. И остава последната част, която винаги може да бъде проблемна — пътят до ресурса.

В старите инсталации на WP едно и също съдържание може да се намери на огромен брой адреси. Първо е налице дублиране на съдържание в домейна и в поддомейна “www”. Много малко хора се сещат да поставят пренасочване към адреса, който искат да ползват. Ако ще се ползва даденият домейн, просто трябва в .htaccess-файла да се запише нещо от вида на:


<IfModule mod_rewrite.c>
  RewriteEngine On
  RewriteCond %{HTTP_HOST} ^www\.example\.com$ [NC]
  RewriteRule ^(.*)$ http://example\.com/$1 [R=301,L]
</IfModule>


Ако пък някой много държи да ползва “www”, логиката е обратна. Не помня да съм виждал пренасочване от “www” към основния домейн при WP-блогове. Със сигурност има и такива сайтове, просто не ми е направило впечатление. Достъпни са и от двата домейна, без пренасочване. Не казвам че е нещо чак лошо, но дублиране на съдържанието никога не се толерира от индексиращите машини и едно от първите “правила” (ако има такива) при работата по структурата на сайта при SEO-диагностиката е именно откриване на дублирано съдържание и намиране на начин за премахването му.

WP не ползва .htaccess в основната си инсталация и най-вероятно пренасочванията се правят с изпращане на HTTP-заглавки от PHP. В новата версия 2.3 твърдят, че ако има пренасочване от .htaccess, то трябва да е в синхрон с настроеното в админ-панела на WP, иначе ще се пренасочва в кръг.

Другият проблем на WP бяха пътищата. Безброй различни пътища до едно и също съдържание — основната страница се дублира от /index.php, /index.php/, /?paged=1, /page/1/. Когато се отнася до отделна статия и особено когато са включени кратки адреси на базата на заглавието, тогава комбинациите май надхвърлят десет. Обратните свързвания (trackbacks) и емисиите (rss2, atom) също могат да са налични на различни адреси. И на всичкото това отгоре — почти всеки адрес е достъпен както със, така и без наклонена черта накрая. И цялото това многообразие може да се “стоварва” на търсачките с приставката за генериране карта на сайта. Смея да твърдя, че ако WP нямаше критичната маса потребители в цял свят, това поведение нямаше да се толерира изобщо от търсачките.

Тези дублирания на съдържание могат да се избегнат отново с добре обмислени общи пренасочвания в .htaccess. Идеята е не просто съдържанието да е достъпно от всеки такъв адрес, а да се намира всъщност само на един адрес и всички останали форми на адреса, различните конвенции за образуването му, да водят до това съдържание през пренасочване. С връщане на код за състояние “301”, “постоянно пренасочване”, “permanent redirect”. То казва на търсачките и настолните програми, че съдържанието не е тук, а на еди-кой си адрес. И точка. Браузърите пренаписват URI в адресното поле и обновяват отметките си, а търсачките прочистват индекса си и концентрират рейтинга върху адреса на пренасочване. Така трябва да бъде ;)

Всичко това изглежда е оправено в WP 2.3 с т.нар. “Pretty URLs”. Сред сайтовете по които работя и които поддържам има само един WordPress, който скоро ще обновя да 2.3. Ще се радвам, ако наистина в новата версия адресите са измислени читаво и не се дублира съдържание.

Честита версия 2.3 на всички, които се радват на WordPress и на предизвикателствата и възможностите, които дава свободният софтуер! :)

Тези дни получих първия си и може би последен чек от TextLinkAds. Ако искате, опитайте услугата им, вие ще си прецените за вас. Но аз не съм доволен изобщо.

Доста се изписа в някои блогове за сайтовете за автоматични реклами. Знаете ги, AdSense, AdBrite, TextLinkAds и подобните. Много хора сигурно са се замисляли дали си струва да си позадръстят малко личния сайт, за да може да получат някакви пари в замяна. Е, поне що се отнася до автоматичните реклами от западни сайтове, моето лично мнение е, че изобщо не си струва. Ще разкажа защо.

Освен за многото избуели западни сайтове зная че има и няколко български аналога. Нямам никакво наблюдение как стои проблемът при тях, но може би си струва да опитам и проверя. Най-малкото поне самото получаване на печалбите би трябвало да е по-лесно и евтино. И ако не говорим за тези български аналози, наистина най-правилното решение е човек да продава линкове сам, на отделни фирми и хора и на тематики, които са близки му близки по някакъв начин. Трудно се намират рекламодатели така, “на парче” у нас, но не е чак невъзможно. Дори и самият рекламодател има принципно предимство, ако рекламира директно в посещаван личен сайт продукти или услуги, които са по някакъв начин близки на посетителите.

Проблемите на TLA

TextLinkAds държат линковете да нямат “nofollow”. Да, някои ще кажат “ами за какво са им на рекламодателите изобщо линкове с nofollow”. Може и да не им трябват, обаче автоматична система за реклами, която държи на поставянето на html-препратки, при това задължително без “nofollow” намирисва отвсякъде на система за изкуствено “купуване на рейтинг”. На практика рекламиращият в TLA не се интересува от посещенията през препратката (а препратките бяха измислени точно за това, нали за свързване на два документа и за “довеждане” на човек от едно съдържание до имащо връзка с него ново съдържание). Интересува се само от това, че индексиращи машини като тези на Google най-вече ще се подлъжат по линка и ще вдигнат сайта по-нагоре в резултатите, защото бил ”линкнат”.

Моят сайт, например, няма нищо съдържателно общо с “Bulgarian Properties” или пък с “Flash Drive Recovery” — имената на двата линка, които три месеца продавах.

Нищо чудно, че доста хора се запитват дали това изискване на TLA не е в разрез с условията на AdSense и на препоръките за платените реклами, давани от самите въпросни Google. Платените реклами трябва по някакъв адекватен начин да бъдат посочвани като такива, защото смислово нямат общо със съдържанието и ползването им за качване на рейтинг е “black hat” практика за оптимизация на сайтове. На практика такива реклами лъжат потребителите на търсачките.

Освен всичко друго на няколко пъти сайтът ми беше блокиран в системата на TLA. Веднъж заради спиране на хостинга ми. Моят хостинг за момента изобщо не е от най-добрите, а TLA явно имат автоматики за редовна проверка на публикуваните реклами. Спирането беше през нощта (българско време) и после им отне няколко дни и 5-6 мои писма, за да ме пуснат отново. Втория път работех по сайта си и при преминаването си ботът на TLA не е видял рекламите. Третият път беше, защото бях сложил “nofollow” на препратките. Както съм убеден, че е редно. Писаха ми, че “they must be followed”, но на моя въпрос къде мога да прочета условията на услугата на TLA и къде точно пише, че трябва да са “followed” не ми отговориха нищо. А аз помня, че в условията няма такова изрично изискване. Бях ги чел, разбира се. Но те са видими само при регистрацията, след това вътре в сайта никъде не може да се намерят. Пуснаха сайта ми няколко дни след като махнах “nofollow” и им писах.

Чековете

Специално за TextLinkAds. Макар че същото ще важи и за другите — една малка част само от тези системи пращат плащания през PayPal и май никоя (освен Oxado.com) не плаща през нещо достъпно за България, като MoneyBookers. Да, зная че има вече PayPal за България, но не става — българските акаунти там са само за плащане и не приемат получаване на пари. За международно плащане на пари удобни за ползване са или банкови трансфери, или MoneyBookers. Всичко останало, PayPal и чекове, са неудобни за у нас.

Значи единствената достъпна “медия” за парите ни в сайтове като TLA остава банковият чек. Който не е опитвал да осребрява чек у нас, той не знае че вземането на пари по този начин е 1) бавно и 2) скъпо. Съвсем логично плащанията с чек от всякакви сайтове имат някакъв долен праг, сума, която трябва да бъде превишена. На практика ако си вземете чек от TextLinkAds за минималната сума $25, нямате никаква сметка. Защото таксите за осребряване на чекове в нашите банки варират от десетина до двадесет лева. Това са минималните такси, иначе таксата е някакви проценти от сумата. Тоест ако имате $25 само, може да вземете например 20-тина лева. И още нещо — това не става веднага, на място, а трябва да се чака. Между 7 или 10 дни докъм 30 дни в някои банки.

Нашите банки

Тези данни не съм ги проверил още, не мога да кажа със сигурност, че наистина е така. Това научих от търсене в мрежата и от сайтовете на някои банки. Но за друго съм сигурен — осребряване на чек явно може да стане само в централата на банката. Обиколихме с Краси и Светли всички клонове на банки в квартала днес по обяд. Няма начин, не работят с чекове. Една жена на касата в клона на Райфайзен ни каза да опитаме в клона на ОББ, защото те май трябвало да работели. Е, в ОББ не влязох, защото опашката се проточваше чак извън помещението. Питах охраната, който пушеше уморено и отегчено край вратата. Каза, че трябва да ида в центъра на града, в някоя централа на банка и то да търся някоя от по-големите, защото ако е някоя малка пак няма гаранция че няма да ме отпратят. ОББ наистина работела с чекове, но само в централата.

Човекът се поразговори с някакво настроение от сорта на “ех, какво да се прави, да му се не види” и ми стана приятно и аз да го заговоря. Казвам “значи тук не работят вътре хората с чекове”. О, разбира се, че не работят — “то тук даже обмен на валута не правят”. Вцепених се за миг… как така не обменят, какво правят тогава, за какво чакат всичките тия хора? Банка е, голяма банка, в центъра на квартала е, ама не работи с чекове и не обменя пари… За какво се редят всичките тия хора на бавните опашки? “Депозити всякакви, дебитни и кредитни карти, погасявания и лихви”, казва. Ясно.

Добре поне че живея в голям град и централите на банките не са ми далече. Не ми се мисли как хората в малки градове ще се борят за тия двадесетина (примерно) лева и каква част от тях ще дадат за път.

Решението?

Решението е да не се впечатляваме, когато хора ни рекламират поредната услуга за “печелене от Интернет”. Почти винаги хората пишат още преди да са се “опарили” и се надяват като повече хора се запишат през техен линк, да печелят от “набиране” на акаунти за сайта. В почти всички такива сайтове се дава процент или твърда сума за доведен нов регистриран потребител или нов потребител, който е спечелил пари.

Нищо лошо няма в referals, аз самият давам такива, когато препоръчвам някой сайт. Както например препоръчвам за продажби на снимки Fotolia, Dreamstime и Istockphoto. Защото от Fotolia съм получил вече реални пари и вече събирам следващите, а в другите два сайта имам печалби, но са все още под долния праг за изплащане. (Да, зная, малко снимам напоследък, а може би трябва да се занимавам с това, вместо с TLA) И всички те поддържат плащане през MoneyBookers. Една обща такса на цялото нещо с превода от сайта до сметката ми, някъде около 3 лева беше, и всичко останало става лесно, удобно, почти автоматично и за максимум няколко дни.

Та пари от реклами могат да се печелят, ако човек седне и обмисли внимателно в коя част от сайта си и какъв вид реклама може и иска да продаде. След това си измисли някакви поне ориентировъчни тарифи. Може да се ползва за основа рейтингът на сайта в Google и индексите му в Alexa и Technorati. Това са три числа, които достатъчно точно могат да опишат един личен блог, например.

След това остава само да се намерят сериозни рекламодатели, които да нямат нищо против да плащат някакви малки суми по удобен за рекламиращия начин. И тези суми, колкото и малки да са, винаги ще са поне малко по-големи от обещаваните от всякаквите автоматични сайтове за реклами. Били те контекстни, през форми за търсене, графични банери или даже рекламни екрани при прелистване на сайта.

Всичко това го казвам за личните сайтове, най-вече лични дневници. Разбира се, ако говорим за някакъв специализиран сайт с наистина голям брой редовни посещения на ден, там положението е друго и автоматичните реклами може да са по-доброто решение. Аз говоря за блоговете. И то не за блоговете, регистрирани вчера или пък списвани заради самото списване и измислените “класации”, а сайтове, които имат какво да кажат и имат хора, които си ги четат.

Разказвам почти постоянно, най-вече вечер преди да заспя. Може и след това, но не помня. Перманентен блогър. И най-интересните, най-ценни неща са така разказани. И незаписани. Нямам наблизо клавиатура, за да ги запиша. А и да се пресегна, всичко поне леко се променя, някак се нагажда, за да излезе навън и да се отпечата на екрана. Трябва малко да се убият мечтите, за да се запишат. В природонаучния има цял етаж със заковани пеперуди, бръмбари и всякакви буболечета. Една игла през тялото и стои застинало там с години. Под стъкло, с описание отстрани и щатни чистачи, дето забърсват прахта наоколо. Винаги писането променя света. Който не го забелязва е безчувствен, който пък постоянно гледа с жал това обръщане на мислите в думи е лигльо. Средата търсим, но дали я има?

А да можех да записвам мечтите си в суров вид… Помните ли доктор Аки Рос от “Реална фантазия”? Тя записваше сънищата си. Аз си мисля за далеч по-просто, “дневните” сънища. А когато пък съм навън и ходя или пътувам, мисля в музики. После не мога да ги изсвиря, защото все става нещо различно и все самото свирене ме придърпва надругаде. Пак карфици — и под стъкло. И няма как да се запише и това, трябва да се измъчи с прехода към изсвирване. Да се роди в мъките и да стане друго. Да, хубави песни се получават понякога. И някои текстове и те са хубави. Ама не е същото…