Arcane Lore

Излезе поредната стабилна версия на програмата за графична обработка GIMP. Не казвам “растерна”, както доскоро беше нормално да се казва за GIMP, защото от доста време вече може да се работи и с векторна графика съвсем спокойно, макар само за най-основни обработки. Някои пък използват програмата за анимации от години. С многото нововъведения през последните години и особено с разчистения път към 16-битов цвят на цветови канал в следващата версия GIMP е достатъчно универсален инструмент за графична работа.

Тук спираме за малко и оставяме настрана редовните мрънкания на свикнали с “фотошопа”, че им бил неудобен интерфейсът. Интерфейсът си е страхотен, през последните месеци имаше на различни места из мрежата обсъждания за подобрението му и сигурно в следващата версия ще е още по-удобен. За сведение — на мен ми е ужасно неудобен интерфейсът на Photoshop. Вярно, професионалистите, дето си изкарват пари с графика, трябва да имат всички команди и бързи клавиши на върха на пръстите си и за тях е мъчително да мигрират на GIMP. Но и никой не ги кара, има GimpShop, който така променя изгледа и клавишите на GIMP, че да приличат максимално на програмата на Adobe. Всъщност баш-diehard феновете на Фотопош и Уиндоус няма какво да се интересуват от GIMP и GNU/Linux — да си ползват “шопа” и ”бозата”.

Това горното е малко като застраховка. Защото много често като стане дума за The GIMP, някои хора скокват “ама на мен това не ми е удобно”. На когото не му е удобно, да си ползва своето. Същото е като със свободата и с линукс-дистрибуциите — когато стане дума за свободни програми, все някой казва “ама то операта е хубав браузър, то айсикю-то ми е удобно, скайпът и той, а пък флаш-ът е толкова разпространен, че си е must-have”. И други подобни мрънкания.

Да, на фона на това и моето казване, че ползвам само свободен софтуер, защото е по-качествен и принципно по-правилен за ползване и то звучи като “мрънкане”. Но не е. Само звучи така, защото става като оправдание след поредното обвинение в “линукс-фанатизъм”. Е, вече свърши тая — не чувам такива обвинения или призиви за смесване на свободен с несвободен софтуер, “защото били популярни”. GIMP, Blender и Inkscape са правилните програми. Фотошоп не е, също и флаш.

Защо е това категорично въведение?

GIMP (GNU Image Manipulation Program) е проект, свързан пряко с GNU. Нещо повече, GIMP официално е част от GNU. Проектът GNU от своя страна, за тези, които падат от небето, има за основна цел развитието на свободни софтуерни алтернативи. И изобщо на свободни алтернативи, защото “софтуер” в днешно време е нещо все по-трудно за определяне.

Версия 2.4 има представяне в уеб-сайта на програмата. Това представяне включва flash-филмчета, интегрирани от видео-хостинга на Гугъл. Пак спираме за малко и оставяме настрана проблемът на Гугъл със свободата. Да кажем, че това е съвсем странично в случая — просто едни филмчета, а пък и просто един видео-хостинг. Остава флаш-ът.

Flash е технология на Adobe, която стана много бързо популярна преди време, защото с нея можеше човек да изпрати анимирана уеб-картичка на приятел. Преди това картичките бяха едни такива скучни и тъпи. С флаш са си същите, но вече не бяха скучни ;) Веднага може да се добави, че флаш-овете са направили много други неща за развитието на уеб-концепциите, но за мен основното, с което “дръпнаха” потребителите бяха именно уеб-картичките.

В последно време пък стана модерно да се ползва флаш за бързо гледане на видео в уеб-сайтове, ей-така, “на крак”. Бърза видео-закуска. С често лошо и почти винаги незадоволително качество, но “на момента”. Хостингите за такива филмчета са сигурно от най-разлистваните сайтове. Дори и у нас си имаме такъв.

Всичко добре, но защо трябва да се ползва несвободна технология за представянето на свободен софтуер? И то не кой да е, а един от най-успешните и най-популярните в света? Трудно ми е да преценя кое е по-известно сред потребителите — ядрото Linux, Firefox, OpenOffice или GIMP. Но със сигурност GIMP е най-популярният проект, свързан с GNU. Самият GNU даже няма чак такава слава, макар закоравелите му привърженици да се заблуждават в противното.

И накрая, отгоре на всичко какво — flash. По реакции в мрежата си личи, че филмчетата не могат да се видят с някой от свободните проекти-хакове на флаш, като Gnash или Swfdec. Някои казват, че са успели да ги пуснат така, но са единици.

Тоест за да се порадва човек на презентацията на дългоочакваната нова стабилна версия 2.4 на GIMP трябва да си оцапа машината с flashplayer. И къде отива радостта от всичко? Някои от поддържащите сайта на GIMP твърдят в коментари към съобщението за грешката, че едва ли не ако някой не може да види филмчетата, няма да загуби нищо, а само ще спечелят хората, които (най-вероятно с Уиндоус и Фотошоп и Флаш инсталирани) могат да ги виждат. За мен това е лицемерие. А и страницата с презентацията изобщо не изглежда красиво без флаш-приставка. Не мерси, не ми трябват филмчетата ви! GIMP 2.4 е страхотна програма, развитието от предишната версия е огромно и е удоволствие да се работи с нея. Исках да напиша ревю и на окончателната версия, но ще трябва първо да ми отмине неприятният флаш-вкус.

Грижа за личното в блога ми

Тези дни дойде време за някои дълго и толерантно отлагани промени. Видимото отвън е, че коментарите вече минават в режим на модерация до второ мое хрумване. Изчакването на одобрение е на общи начала, просто казано всички коментари ще се появяват едва след като аз лично преценя, че не са някаква простотия или безсмислица. Досега работата се вършеше от автоматични филтри, но тези дни съвсем се убедих, че освен спам (който може да бъде разпознат машинно) има и други нежелани коментари. Това е моят сайт, с личния ми уеб-бележник и нямам никакво желание да хоствам съдържание на навъдилите се напоследък “разписвачи”. Дето ровят из разните блог-планети и като видят нещо, с което не са съгласни, бързат да влязат и да оставят свръх-ценното си мнение или съвет.

Който има какво да каже по темата, за която се говори и с тона, който съм задал, ще може да го направи — досега за няколко години общо съм изтрил два или три коментара. Но ако някой смята да обръща блога ми на форум, не е познал.

Който не е съгласен с нещо и иска да “наклони везните”, като остави тъп коментар за личните си предпочитания, да си направи свой си блог и там да си ги бълва колкото си иска. Най-вероятно аз няма да му чета блога, разбира се. Както и никой не е длъжен да чете моя. Тъй де, като толкова не сте съгласни с мненията ми, кой ви кара да ги четете?

Проблеми на “Свободна планета”

Планетата има принципни проблеми със съдържанието и това съм го казвал. Бях обвиняван преди време от Явор и Калоян Доганови, че не трябвало да се нарича “свободна”, че едва ли не как можело хората да пишат за несвободни технологии и какво ли още не. Блогвал съм по темата — който прояви интерес, да ползва полето за търсене в сайта, то е достатъчно точно и адекватно. С две думи — тогава не бяха прави, защото “Свободна планета” беше единствената тукашна планета, която все пак събираше интересни блогове. Които блогове, макар доста от тях да нямаха за основна тема свободната култура или свободния софтуер, понякога пишеха и за тях.

Днес е по-различно, защото планетата се напълни с блогове, които нямат нищо общо с идеята й. Каква е тази идея, ще попитате — описал съм защо и как един блог може да е адекватен на агрегатора, текстът се намира в десния панел, под списъка с блогове. Но доста често хората не само че не симпатизират на идеите на свободната култура, ами и нарушават издателски права, като публикуват съдържание със запазени права.

Не казвам, че това е чак критично, нито пък че чак толкова ми пречи. Но въпросът е принципен и скоро, когато намеря време, ще опиша точна и кратка процедура за “влизане” и за “излизане” от планетата. Най-вероятно ще спретна някаква полу-автоматика, която при липса на ангажираност с целта на планетата просто лека-полека започва да пропуска конкретния блог.

“Свободна планета” бях замислил като динамичен индекс на блоговете, занимаващи се със свободен софтуер и свободно изкуство. Разбирани максимално общо, но все пак не прекалено общо ;) Това, че съм на свободна практика и всеки месец се опитвам да си платя сметките ми пречи да отделя достатъчно време за доизмисляне и донаписване на такъв проект. Но ще стане и то. Все пак не е нужно планетата да се превръща в начална страница за всички — Каладан с “Блогосфера” успява да направи достатъчно широка панорама на българското блогщество.

Шофьори и катаджии

Повечето шофьори и повечето катаджии са идиоти. Никой да не ме обвинява, че обиждам група хора според заниманието им — не обиждам професията, а казвам, че “повечето” от тях са явно силно накърнени откъм интелигентност, съобразителност и възпитание. При шофьорите това идва явно от масовото “вшофьорчване” на куцо и сакато напоследък — всеки кара кола, съответно процентът на кадърните и свестни каращи автомобили хора намалява. Въпрос на отношение. При катаджиите предполагам че идва от особености на приемните критерии и на обучението им. Както и на факта, че сред всички полицаи катаджиите са “митничарите”. Публична тайна е, че катаджиите вземат подкупи постоянно и масово, че охраняват (или може би нещо повече, кой знае) проститутки — това последното даже го бяха снимали със скрита камера по телевизията. Не съм си го измислил аз.

И какво? Да има някаква промяна в катаджийството? Най-много някой и друг “наказан”, иначе са същите. На всичкото отгоре и не разбират от коли. Да се качи, моля ти се, катаджията в закъсал на мост на магистралата автомобил и да пита “тва дизелче ли е”. И после — “а, ще запали, щом е дизел, къде ще ходи”. И ря-я-яс газта до ламарината, две минути пълна газ и въртене на стартер и наистина, двигателят припалва. Бълва отровночерни облаци отзад, а катаджията казва “ей-така ще карате, никакво пускане на газта — постоянно форсаж, докато качите на първа скорост прохода”. Да, ясно е — на бензиностанцията са сипали не дизел, ами нафта за отопление. Ама къде е акълът на катаджията няколко минути да форсира дизелов двигател, който не е с турбо-компресия и очевидно ще прегрее и изпуши? Изобщо, кой форсира така? Тъпанари… А и бензинджиите, дето си позволяват да продават боклук, и те са за бой…

Избори - абе въртим едни пари…

Пак избори. Вече не върви да се каже “пак дойде това време на годината”, щото тая година май е за втори път. В Интернет забелязвам, че доста хора се “литкат” по Заимов, бил готин, видите ли, той щял да оправи нещата. Защото имал блог, защото карал колело, защото… де да знам и аз защо. Една от големите столични градинки дълго време се казваше на името на дядо му, разстрелян за антибългарска дейност. Наскоро я преименуваха на “Оборище”. Който не знае какво е Оборище, да си прерови читанката по история от основното училище. И сега какво стана преди изборите? Изведнъж и без много шум всички скокнаха, плеснаха с ръце и върнаха “Заимов” за име на парка. Че как иначе, нали “нашето момче” сега ще го бутаме за кмет… Без изобщо да съм “ляв” политически, само като слушам нашенските “десни” ми се повдига.

Двамата “генерали” хич не ми се коментират даже. Сегашният кмет-полицай, дето даже не е полицай, ами е пожарникар, става толкова смешен, че няма накъде. Един такъв влажен поглед “ама вижте ги, аз толкова работя, а другите ми пречат” и едно Марлон Брандово а-ла мафиотско излъчване, че гледам да не вечерям, докато дават досадните “изборни” реклами по телевизора. Генералът на комунистите пък (то те само те да бяха комунисти, добре щеше да е, ама айде) бил цял живот шпионин за народната власт, после и шеф на шпионите. Нищо лошо, казват — те шпионите що да са лоши, хората работа са вършели. Едва ли не все едно дали си бил хлебарин, жандарм или шпионин — абе все работа.

За малките пионки пък ми е жал да говоря — ясно е, че доникъде няма да стигнат и Тити, и двете мадами. Обаче много ясно, че полза има — в общинския парламент ще влязат хора от номенклатурите на партиите, дето ги подкрепят. Това “демократическа партия”, това “ново време”, това “гергьовден” нали знаете кога ще видят бюлетина, ако се гласува директно за тях? Правят си всички разни коалиции, коалицийки — всякакви пермутации изборни, само и само да се лапнат повечко местенца в общинския съвет. После има лобиране, има парични интереси, инвестиционни проекти… абе каца с мед, кво се лъжем…

И на тоя фон — бате Бойко явно пак ще стане кмет, така е по проучванията. Има слухове, че масово от околните градове и села из радомирско примерно и навсякъде наоколо хората идват тука и си сменят личните карти. Да се знае, че живеят в София (айде де), за да могат по избори да гласуват. То като погледна наоколо, като ми казват по проучвания, че избирателната активност щяла да е около 50%, това значи поне половината от хората, които познавам, да гласуват. А бас ловя, че ще гласуват много по-малко. Откъде идва разликата — ами от гласовете на “изборните емигранти” от околните градове.

Защото България е в период на зле прикрит феодализъм. Всяка околия си има местен феодал, най-често идващ още от времето на мутрите-застрахователи. Само в София или е по-сложно и има няколко такива “шефа”, или аз не съм достатъчно запознат. Повечето хора в околните градове и села ги знаят кои са, но никой не ги казва по новините. За новинарите те са “бизнесмени”. И изборите са част от този голям политически бизнес. За съжаление точно местните избори, дето би трябвало да са висшата форма на проявление на местното самоуправление, са най-опорочени. При тях най-лесно се “работят” хората, точно защото са на местно ниво. На местно феодално ниво.

Не трябва да се гласува. “Изоборите не променят нищо” не е само куха фраза, а обективно наблюдение. Няма и “нормални страни”, има само по-спокойни страни и страни със сблъсък на интереси (като нашата). Интереси за транспорт, военна стратегия, природни ресурси, работна ръка, туризъм… Абе за пари.

Хората говорят за екология и ни се ще да вярваме, че има засилена обществена чувствителност към проблемите на екологичното равновесие. Нищо лошо, но и нищо ново — хората говореха и за светло бъдеще и за разоръжаване, за премахване на глада и насилието в третия свят също. Това, че хората говорят за нещо не дава никаква гаранция, че хората мислят по проблемите на това нещо. Че се ангажират, че постъпват отговорно всеки ден в малките неща, които именно погледнати отвисоко правят “голямата картина”.

Да, модерно е да се говори за екология, но какво общо има модата? Става ни приятно, че някой някъде е спечелил Нобелова награда с филм за глобалното затопляне, че има блог-кампания за писане по екологични теми и си казваме преди лягане “ехей, на добре отива светът, браво, браво”? Всички кампании, всички филми и цялата истерията на медиите, дори всичките няколко десетки показно засадени дръвчета не вършат никаква работа, когато изстреляме угарка напосоки и нагазим напряко в тревната площ, когато оставяме боклука си в планинските пътеки или заравяме опаковки от вафли на плажа. Ценно е само моето и твоето осъзнато действие, не кампаниите “някъде другаде”.

Без осъзнаване на отговорността пред общото не може да съществува никакво общество. Ако днес все пак имаме нещо общо, то е защото понякога и отчасти се грижим за него. Но общото в света ни е вечно пречкащото се и досадно малтретирано ни дете, то е това, което правим “въпреки”, а не “заради”. Излизаме да почистим пред входа понякога, когато има организирано почистване, но най-често е за да не ни одумват бабите от блока, да отбием номера. Възмущаваме се, че градът бил шумен, замърсен, пълен с коли, а само да се докопаме до наша си кола и леко-полека почваме все с нея да се движим. Както с пешеходците — когато сме пеша мразим и изскачаме пред шофьорите, когато сме с кола мразим и гоним пешеходците.

И все виновно ни е “управлението”. Всеки път се правим, че не знаем, че изборите са бизнес с ужасно много пари, в който ние сме само наемни работници. Казваме, че всичко зависи от нас, защото ние сме “народът” и властта е нещо, което благосклонно делегираме на нашите “слуги”. И вярваме, че ще оправят задръстванията, ще намалят шума и отровния въздух, ще възстановят горите и оформят паркове, ще закрият замърсяващите заводи (то заводи останаха ли, тук вече само се препродава и се строят панелки и курорти?). Ще направят пречиствателни станции, ще опазят измиращите видове, ще върнат риса по тия земи даже може би…

Абе каквото там трябва, за да оправят климата и да можем да кажем на децата си, че когато те остареят, пак ще има природа, ще има баланс, ще има живот. А не да стискаме зъби и да казваме “нека потопът е след мене”.

Не става така. Трябва всеки. Трябва всеки ден. Това е истинската сила, тя прави истинската промяна. Трябва всеки от нас да прави всеки ден малките неща, които дават голямата картина. Заобикалянето на тревните площи, събирането на боклука и почистването са най-малките стъпки. След тях идват културата на паркиране на автомобилите, способността да убеждаваме други хора около нас да ни последват в тази грижа за общото.

Чак когато успяваме да се грижим за всички тези малки неща в живота, в бита и когато наистина започнем да го правим всеки ден, без да се замисляме, чак тогава ще можем да търсим отговорност от съседа по къща или по служба и да разчитаме на кампании. И на натоварване с отговорност на другите. За да търсим отговорност за общото, трябва самите ние да понасяме много повече от своята, лична отговорност за това общо. Трябва да сме отговорно изрядни и това да не е нещо извънредно, а да е “редът на нещата”, да не ни прави впечатление.

Тогава кампании като тази няма да изглеждат така отчаяни и критични. Някой ден, ако успеем. Затова трябва да започнем от днес, от сега и без краен срок. Ако ли не — светът отива по дяволите, с него и ние…

“Това е твоята кампания!” Можеш да напишеш какво ти сърце. Само не излизай с номера, че ти сърце София. Неа такаа опера. Тоа мач сме го гледали. А ако излезеш, значи си кандидат за кмет, значи си в политиката и трябва да пишеш в своя си блог. Не знаеш ли — днес който политик няма блог, не е модерен. А не е фешън да не си модерен. Да не говорим, че не е и модерно.

Кампанията на кампаниите, съвместно с трънки и блогинки, идва до вас благодарение на новия ми монитор, хвала, спасителю на очите ми и на вкусната мусака на гладен стомах. Постна или с кайма, топла или претоплена, със заливка и гъсто студено кисело млекце отгоре. Господ е създал неща като мусаката и шкембето, за да можем изтърпя зимата, изборите и инфлацията!

Преди имаше истински блогове, всъщност почти всеки блог си беше “истински”, личен дневник или бележник. Не ме разбирай погрешно, не тръгвам да роня сълзи по миналото на мрежата. Макар както навсякъде по света, и у нас Интернет да има периоди в развитието си, които са разделени от масовото навлизане на повече “модерни фенове”, отколкото средата може да изтърпи. Не се оплаквам, явно е нормално явление — тъкмо нещата започнат да работят добре и се “разчува”, става “яко и модерно” и за нула време плъзват туристи, които със завишената си консумация и практически никакъв принос дестабилизират средата. И трябва да мине време, докато останат само тези от тях, които наистина се интересуват и докато започнат да се грижат за успокояването и после за развитието на тази среда.

Така е било преди време в Щатите с масовото нахлуване на AOL-потребителите в Usenet през септември 93-та. И с българските блогове днес има нещо като “безкрайния септември” на Usenet. Днес вече е трудно човек да си намери и хареса нов блог за четене. Да му е приятно да ходи на гости на автора и през повечето време само да го чете. Много по-лесно е да се “разпишеш” някъде, да си оставиш линк към своя си блог без да имаш какво да кажеш. Защото отвсякъде ни се втълпява, че мрежата трябвало да стане “социална”, че “социалните сайтове” са “върхЪ” и ако някоя услуга не е “социална” или ако авторът не разбира от “уеб-две”, значи е пълен загубеняк и сайтът му не трябва да се посещава. И аз се радвам на web2.0, но още поначало блоговете, разбирани именно като лични дневници, са си изцяло в концепцията на web2.0. Мрежата не “става” социална, мрежата по начало си е социална. Даже започнаха тук-там да наричат “социалните” сайтове “обществени”. Било превод, било на български. На човек може много лесно да му писне от “социалния уеб”, честно ти казвам! Развитието на мрежата е към личното и ценно съдържание, а не към някакви кухи социални форми.

Блоговете днес масово са стенвестници. Създават се, за да бъдат само посещавани, а ако може пък и да докарват по някое левче от рекламки — мм, цена нямат. На хляба мекото. И аз пускам тук понякога реклами, но те никога не са били основното. Стана модерно гоненето на класации в търсачки и писането всеки ден, за да не се изостава от класациите по блог-хостингите и да не се “изпада” надолу в агрегаторите. Търси се жълтото, което ни е близко. Каквото вълнува класа, училището, квартала и то разказано по пищен начин и с много снимки. Защото стенвестниците се четат на минаване в коридора — важно е да има яко снимки, за да е “смилаемо”. А ако е нещо скандално или е по актуална тема от медиите — мм, още по-добре. Ще минат да прочетат и утре следващото. Никакви блогове не са това. Стенвестници…

Блоговете били новата медия. Всеки се надпреварва да прави по-добри огледала, с които да заслепява минувачите. Да “отразява действителността”, най-често почти без лична позиция и казване от първо лице. А всъщност блоговете са пряка публицистика, директна връзка с публиката — без посредник, без медия. Затова са “не-медия”, отричане на посредника. Някои хора все пак успяват да съчетаят личната позиция, чисто блогерското с добре премерена гражданска журналистика. Но това е трудно и като стил се гради дълго. Затова и другите сайтове са повече. Ако не е предизборно време, ще са някакви кампании или нещо друго в трето лице. Или най-много в първо лице, но множествено число — “ние трябва”. Ами като “трябва”, вижте там, направете си го, разберете се и се оправете и не ни казвайте, че всичко това са блогове. Фирмите си правят “корпоративни блогове”, групи хора списват блогове на кампании… и всичко това всъщност не са блогове, а новинарски сайтове. Истинският блог на фирма или на кампания е нещо, което се пише от първо лице и което разказва за ежедневието “зад кулисите” на работата. А не е основното занимание.

И аз пиша понякога кампанийни неща, и хората които чета редовно и те понякога списват такива статии в блоговете си. Но се ужасявам само при мисълта да превърна сайта си в “медия”, “кампания” и затова всички текстове запазват личното, интимното, моето. И когато дълго време в някой от следените от мен блогове не видя нищо лично, просто отписвам сайта от четеца си, махам отметката от браузъра си и продължавам напред. Безлични сайтове в Интернет има безброй, защо да се спирам и да продължавам да ги наричам “блогове”, като те само формално са такива? Ползват “черупката” на блог-софтуер и затова се наричат блогове? Да си се наричат ;)

Някои мислят, че това отчуждаване на популярните блогове било развитие, някаква блог-еволюция. За тях личната позиция и пряката публицистика са недоразвити, едва ли не срамни форми на бложене. За мен това не е никакво качествено развитие, а си е чисто и просто задръстване на мрежата с глупави сайтове. Винаги го е имало, просто днес е много по-лесно всеки да го прави. Добрата новина е, че доста от тези “опитващи” блоговете хора намират добрата нагласа и започват да пишат ценни, въздействащи и лични неща. Започват да увеличават личното съдържание в мрежата, съдържанието с позиция и с ентусиазъм.

Нека никой не се припознава, не казвам “ти” или “вие”. Това е моята визия за ценността на блоговете и може би е едно от поредните ми опитвания да определя по-добре моя си личен бележник. Имам още няколко месеца до четвъртата му годинка, до рождения ден, когато правя такива премисляния. Но традициите са и за да се нарушават, а и какъв блог ще е, ако не си споделям такива лични размишления ;)