Arcane Lore

Днес привърших с качването на снимките ми от велошествието. Можете да ги видите в тази галерия. Малкото забавяне на галерията е най-вече заради тревогите ми вкъщи, работата по изработката на един сайт и донякъде леката меланхолия от пропуснатия концерт на Blind Guardian. С две думи имам други неща на главата - но все пак обработката на снимките ми отне учудващо малко като общо време.

Снимките

Ами вижте ги.

Снимането

Снимките почти не са обработвани - всички след първите три са само преоразмерени и съвсем леко изострени за компенсиране на ефекта от намаляването на размера. На общо две или три реших да пипна цветовия баланс, още една-две поизправих. Май точно първите три, които са с автофокусния 18-55 от комплекта на апарата, отнесоха най-многото мазане. Китовият е хубав обектив, но за репортажно улично снимане просто не става. Или по-скоро на мен не допада - аз някак не мога да се навра сред хората и да ги снимам. Предпочитам да опитвам да улавям настроенията, средата. А това става само отдалеч със средно дълъг телеобектив.

За пореден път помпата Osawa MC 75-150/3.8 свърши страхотна работа. Не винаги успявах да уцеля съвсем точно фокуса, защото опитвах да улавям моменти. Но все пак надобрявам, няма големи грешки във фокуса. Обективът не е чак разбиващо остър, но постоянната по целия диапазон бленда 3.8 е удобно нещо за такива снимания, при които посоката и видът на светлината се мени постоянно.

При снимане на нещо толкова динамично като събиране на много хора на едно място, с многото им различни настроения, нагласи, желания и представи свързани с проявата, човек няма време да премерва и премисля всичко и само се надява накрая да излязат добри снимки. На част от кадрите например нарочно позатворих блендата, за по-голяма дълбочина на рязкост и да не се тормозя с фокусирането. А и ниското слънце привечер добавя още и разнообразни посоки на светлината, което силно променя и цветовете. В употреба влезе вграденият сенник на обектива, а често и помагане със засенчване с ръка.

Най-важното за такъв вид снимане може би не е да се ползва цял арсенал - някои снимаха със светкавици за запълване - видях поне двама, едно момиче и едно момче. За мен поне важното е да взема този обектив, с който ще снимам всичко и почти или съвсем няма да ми се наложи смяна. Помпата вече за пореден път пасва в ръцете ми заради удобното фокусиране.

Събитието

Признавам си, че съм донякъде разочарован от велошествието. Най-вече точно защото си беше типично шествие, като тези на политическите партии. Наоколо беше пълно с полиция - е, не чак пълно, но три или четири коли, един мотор и няколко пеши полицаи на такова безобидно събиране си е определено забелязващо се. Когато наближи часът за тръгване, полицаите започнаха нервно да се разхождат около групичките и да хвърлят злостни погледи към всички тия нехранимайковци, дето не стига че им правят работа, ами и се бавят с тръгването нещо. Не бях наблизо при тези говорения, не се и доближавах - имах си други интересни занимания. Самото набиващо се на очи и активно присъствие на полицаи ми беше достатъчно, не исках да се ядосвам като разбирам повече.

Най-видимата грешка на общината и силовия й орган беше, че явно никой никъде не знаеше за провеждането на шествието. На всяко кръстовище колоната се забавяше, чуваха се отпред дюдюкания и клаксони, сякаш всяко следващо нещо трябваше да бъде “завладявано”. А иначе за нула време разчистват някой основен булевард, за да мине черна лимузина с два джипа охрана, даже и само със светофари. Спомням си как чаках веднъж на Царя и Раковска около 15 минути на изкуствено задържано червено, докато дойде височайшият. Но да, тряфикът около едно велошествие е прекалено труден за организиране. Защо да се хабят хората…

Друга грешка беше, че полицията реши да “подкарва” хората като някакво стадо - отзад ако човек се позабави съвсем малко, веднага му виква някой от пешите полицаи и от време на време се чува “пърдящата” сирена на колите отзад. Пристъпващи бавно, но целеустремено като овчарски кучета. Знаете го този особен звук на сирената, често го пускат точно когато прелитат някъде с кортеж - едно кратко, но дразнещо “брррънджх!” И защо ни “подкарваха”, за къде бързаха? А, за да може по-бързо да разчистят лентите за движение на изнервените шофьори? Ами ако пътят на шествието беше разчистен и подготвен предварително, нямаше да има забавяния и дори и без “подкарване” неудобството за шофьори и пешеходци щеше да е по-кратко. Но не, виновни са велосипедистите. Защото… какво може да ти направи един велосипедист? Нищо - значи е виновен той.

Иначе настроението на хората беше готино. Надявам се следващите пъти да е още по-масово и лека-полека да може да стане истинско масово свободно движение на колела, пешеходци, детски колички. Без истеричното строяване.

Не липсваха селянии, но аз видях само шофьорски селянии - още на излизането на платното една маршрутка реши да се възползва и да изпревари колоната отляво, в насрещното. Мото-полицаят я спря, а шофьорът вътре бясно и нервно заръкомаха. Нещо от сорта на “ами аз какво да направя, тия идиоти ми пречат”. Може да е бил по-груб, отколкото е прието в разговор с униформен, защото полицаят му извика рязко и ядосано и онзи се сви да изчака. А точно маршрутките са егати лудите шотландски бойци из софийските улици. Чакам деня, в който правилата за движение освен върху редовите частни шофьори ще се разпрострат и върху таксиджийте, маршрутките и градския транспорт. Вярно, има кретени и сред другите шофьори, но сред тези рядко се среща отговорен и дисциплиниран участник в движението.

Аз продължих с колоната до “Попа” и пред кино “Одеон” я изоставих. Имах среща с приятел и закъснявах, но ми остана хубавото настроение от велошествието. Въпреки някои недоразумения, всичко беше много весело и приятно - хората се усмихваха и ако аз рисувам тук по-черни цветове, то е заради мен, не толкова заради шествието.

До следващия път, до следващото шествие - а дотогава вижте още разкази и галерии: Antonia (галерия), Georgivar, Michell (галерия), Kozzmen, Българска Индимедия, За земята.

П.П.: Мишел ме е издебнал и без изобщо да усетя ме е хванал как изчаквам кадри - тук. А дали някой пък ще се познае на моите снимки? :)

Във вторник, 15 май в София ще се съберат велосипедисти, скейтъри и всякакви други колесни немоторни фенове. Идеята за велосипедно шествие не е от тази година - доколкото зная, тази година ще е деветото поредно. Тайфата ще тръгне от паметника на съветската армия и най-вероятно после ще мине през Попа, алеите пред НДК, Витошка, Света Неделя и жълтите плочки по Царя. Може да не е точно това маршрутът, но кого го интересува всъщност - освен сухарите бюрократи в общината?

“Критична маса” (en/bg) става традиционна за София - това е прекрасна новина на фона на безумното моторно движение в града. Град, в който е нормално да се отнема предимство, в който таксиджиите и шофьорите на маршрутки са неуязвими за произшествията, които предизвикват и неуловими за иначе строгия контрол на автотранспорта. За който контрол е нормално по всяко време на деня отделни централни улици да се затварят заради огромния вече брой автомобили със специален режим, возещи всякакви парвенюта от парламента и министерствата. Град, в който има, в интерес на истината, велосипедни алеи - но всички те са очертани или в градинката пред НДК, или по Витошка - две места, които и без това са си забранени за автомобили.

Мисля, че не е нужно да познавате организаторите или да сте с голяма компания - просто в хубавия майски следобед нека излезем с байкове за разходка из централните улици. Пак ще има шофьори-каскадьори, пак карането на колело в центъра ще е малко геройство. Но поне на някого някъде може да му присветне, че в тоя град има и велосипедисти. И да задържи тази мисъл за по-дълго време от една предизборна кампания.

Вчера ходих да си подавам данъчната декларация. Не ми се ходеше до НАП, а и Краси преди доста време ми беше отпечатала една декларация. От тези, дето може човек да си ги изтегли от сайта на агенцията и да си ги отпечата и попълни сам, вместо да търси чиновниците и да дава стотинки за “книжката” с “плика”. Трябваше да обявя приходите си, защото след като напуснах работа работих по граждански договори за превода на КДЕ на български. Заради тия договори по коледно време сега се засилих да спазя срока на декларациите. Изтича в понеделник, 17-ти, ако не се лъжа - който има да обявява разни пари пред държавата, да го прави. Че иначе имало глобички :)

Предишната вечер попълнихме декларацията. Всъщност попълни я Краси, с много малко моя помощ. От доста време забелязвам, че имам нетърпимост към текстове с по-сложен и оплетен изказ. Може да ми е повреда от времето, когато на работа четях howto-та, коментари в кода и всякакви статии, книги и т.н. От огромен обем информация търсех всеки път малкото нещо, което ми свършваше работа. Или пък може да ми е от работата по дипломната ми теза, за която също изчетох сума ти литература, а накрая така стана, че писах повече свои си разсъждения. Но е факт, че ако съм поне малко уморен, изобщо не мога да се съсредоточа и се усещам как погледът ми веднага бяга към първата дума от следващия абзац. Не, това не е “четенето по диагонал”, то е друго, там пак хващаш смисъла. Това моето сега е някакво “бягане”, “плъзгане” към края на текста, без да се търси смисъл в него. Може би съм просто уморен…

В пощата малко ми се учудиха на декларацията, ама аз какво да направя, като в цялата пощенска станция няма гише за продаване на пликове? Добре че поне ми дадоха разписка, че са ми приели декларацията. Владо ми каза, че такава е междуведомствената практика - в пощите имат инструкции да дават веднага разписка за получаване на декларацията. Тоест само трябва да подадеш в пощата нещата и вече имаш документ, с който доказваш, че си изряден. След това отговорността пада върху пощите за предаването на документите. С обикновено препоръчано писмо не става, защото у нас пощите не поемат такава отговорност за препоръчаните писма. Изобщо, те за какво ли поемат… е, освен за данъчните декларации. Ама нямат избор, държавна агенция е това…

——

Използвах случая, та си занесох във фото-то да ми проявят и сканират черно-бялата Kodak Portra, дето я снимах доста време. Учудиха се жените, че емулсията е лилава - не били виждали такава лента. Аз им казах че е “Kodak Portra 400 BW” и че е с изтекъл срок най-вероятно. На половин цена ми я продадоха в Kodak-а на “Шипка”. Поръчах експресната услуга и вместо за ден, стана за час. За левче повече - три вместо два лева. Филмът си е с нормален цвят - явно само непроявената емулсия е така странно лилава.

Този филм е страхотен, направо е като прераждане след снимане с Fomapan. Фома-та е много контрастна и това на моменти дразни ужасно, зависи от кадъра. Но Портра-та е в пъти по-интересен филм - мек, с много отенъци. Опитвал съм най-вече портрети, но не съм доволен от резултата. Добре се получиха едни цветчета с боке, част от които вече качих в дневника (пролетно боке 01, пролетно боке 02). За портретите ми трябва още много опит - често преди да щракна разбирах, че току-що съм изпуснал момента. Или пък след това се оказва, че не съм уцелил експонацията или пък фокуса (защото стрелях на ръчен фокус, та да не блестя с помощната лампа на апарата в очите на хората)… А портретите са много повече “моментни” работи, отколкото някое макро с цветчета…

——

Миналата седмица пък спуках задната гума на колелото. Прибирах се от другия край на града и почти веднага след като тръгнах от срещата с приятели започна да ръми. Улиците станаха едни леко мокри и хлъзгави… ужас. На театър “София” скочих от доста висок бордюр и след това зад мене често свиркаха с клаксони. А аз им се ядосвам на “шоферите” - какво ми свиркат, а не си гледат пътя? Явно гумата ми е започнала да изпуска и е била видимо омекнала. Чак при “ТЕЦ София” усещам, че нещо друса, а пък пътят е равен. Поглеждам надолу - задната гума е почти на капла и прескача, като се набере.

Едвам се прибрах покрай любимия на всички надежденци “Надлез Надежда”. Ако някой от общината чете това, нека знае, че ако в най-скоро време не се пробие проход през ЖП-линията откъм ул. Скопие и “Фондови жилища” и ако този проход няма пешеходен тротоар и велосипедна алея, ще се заформят протести от надежденци. И с пълно право - “Надлез Надежда” е престъпление в централната част на София! Този надлез обслужва единствено интересите на компанията за градски транспорт с нейните контрольори!

Нейсе… Докарах си колелото през подлеза на гара “Север” и ми отне цял час в дъжда и калта. Естествено, че пешеходец не може да мине отгоре през тъпия “надлез”. Е, за сметка на това и отдолу също не може да мине…

Та вчера си взех лепенки за гумата и комплекти ключове, защото нямах 15-ти номер и не можех да сваля колелото. И сега не мога все още - ключът се оказа някаква евтина алпака и се огъна и разшири в ръцете ми. Супер! Трябва да купя най-скъпия комплект гаечни ключове, за да мога да си разглобя колелото. Нямаше да ми е толкова горчиво, ако имах парите за такъв комплект… А и всъщност за какво изобщо може да се използва един ключ от алпака, пък бил той и евтин?!?

Поне открих дупката във вътрешната гума. Не се е нарязала “на юфка” от карането след спукването, само на едно място си издиша. Едни две мънички дупчици една до друга, като от зъбки на змия… :)

Всъщност може градският живот в сряда да е не много по-различен от този в петък или пък във вторник. Сряда е средата на седмицата за нас, а за англоговорящите е препратка към мита на саксите. Саксонският бог Уден е съответстващият на Один в скандинавския мит. На английски “денят на Уден” лека-полека добива звученето на “wednesday” и днес едва ли някой в ежедневното си използване на думичката осъзнава божествената й отдаденост. Всъщност има данни, че Уден е бил човек, предводител или лечител, шаман. Но за света на мита не е проблем човек да бъде и божество.

Та вчера беше сряда. Цял ден карах из града - първо отидох до бившата ми работа, електроразпределението на “Симеон”. Така нареченото “централно управление”. Там допреди половин година ходех всеки работен ден, ядосвах се за глупости и се смеех с колегите си. Там бавно и полека се навих да си взема хубав фотоапарат и да започна да снимам, подкрепен и насочван от Жоро в разговори и дълго разглеждане на снимки от родните форуми за фотография. Тогава все още и двамата не бяхме отчаяни от нивото на форумите и обсъждахме интересните снимки. А когато донасях копирани снимки от поредната ми лента, Жоро оставяше всичко и ги разглеждахме. На фона на погледа на другите, които оценяваха снимките без замисляне, както си трябва, емоционално и на обръщането на вниманието ми на някои детайли от Жоро аз се опитвах да си градя усет за фотографията.
Преди не съм имал такава нужда. Гледал съм картини и съм си изработвал усещане за тях. Но рисуването и гледането на картини е нещо ужасно различно от снимането и гледането на фотографии. Може би буквалността на фотографията е пречката, която затруднява изграждането на усет. Пречи да видиш нещо или като подчертава незначителното, или като принизява до него важното. На пръв поглед. На втори вече може да се видят повече неща. Всъщност може и да няма принципна разлика - и снимки, и картини трябва да се гледат по-отдалеч и с по няколко погледа. А пък който успее да “потъне” още с първото поглеждане, браво…

След като се стреснах от новите системи за сигурност, инсталирани в сградата (то не бяха пропуски, бар-кодове, “ама къде отивате, те колегите ви не са вече тук” и т.н.), все пак успях да се добера до “личен състав” и да си поискам бележка за доходите. След това се спуснах с колелото до новото място на ИТ-отдела. Едно приятно и чисто, току-що основно ремонтирано и обновено, с нови мебели и TFT-та, абе песен. Останах час и половина и си лафихме за какво ли не. Върнаха ми се малко тези предишни дни. Не успях да говоря с Жоро и да го питам дали наистина си е продал 300D-то, както бях мернал във фото-форума. Когато видях обявата и добавеното “продаден”, се шашнах много - имахме идеи да снимаме заедно, дори бяхме донякъде оборудвали тъмна стаичка за черно-бели филми. Ще ги видя някой ден пак, че може и да ги замъкна на по бира и хапване. ;)

После успях да се видя на обяд и с Краси - те също се местиха тия дни и ако бях останал на работа, сега щях да съм много по-близо до новия й офис. Преди пътувах дълго, за да се видим след бачкане и да се приберем заедно, а сега щяхме да сме на две преки път. Беше ми станало малко странно носталгично след срещата с колегите. Не чак толкова, че да съжалявам, че напуснах, просто някак странно. С Владо толкова много майтапи не си бяхме разказвали отдавна, а навремето, когато започвах работа, това беше ежедневие. Аз нещо настройвам линукс-сървърите, Данчо чете за поредното ниво на Novell-сертификата, Любо и Владо пишат и дебъгват някакво java-приложение на Oracle, а през цялото време някой разказва нещо яко. И никой на никого не пречи. Когато Данчо реши да си почине, само вдига поглед от дебелите книги, вслушва се за малко и се включва с нова тема.
На няколко пъти и сме си помагали взаимно, а работехме различни неща. Събирали сме се в сървърната зала и след кратък брейнсторм проблемите са лъсвали. Не е нужно някой да знае как работи ICRadius или Postfix, за да ти помогне. Стига да можеш да му обясниш с няколко думи принципното си затруднение.
Стана ми тъпо сега, че някои хора с лека ръка разбиват екипи и оставят хората да напускат. А може просто да повишат заплатите и да инсталират климатик, примерно. Или закачалка за дрехи - била е поръчана още преди да отида аз… Нейсе, все тая.

Накрая отидох да се видя с Калин в неговата работа. Исках да поговоря с него за разни наши идеи за проекти. Най-вече разни уеб-неща, но и за това как вървят нещата ни с музиката, с линукс. След като се бях размислил за нещата около напускането ми, се зарадвах много на работното място на majestic. Малка стая, с прозорци с щори и с една врата само. Няколко машини, рутери и модеми и никакви принтери или подобни глезотии. Печата си в другата стая човекът, при другите. Как така ще се затормозява с принтер и някакви да му влизат постоянно в “светилището”. На стените - яки лепенки тук-там и закачени дънни платки. Ей-така, заради кефа. Едната май почти я познах - дъно Accorp с процесор AMD K6-2, предишният ми компютър. Рядка “класика” - те Accorp само модеми могат да правят и това дъно е едно голямо нищо, но пък толкова години изкара вярна служба вкъщи.

Прибрах се с дълго каране към дома, но с приятното усещане, че винаги има време да се изгради нов екип. Стига да го има нужният мотив, да има какво да върши този екип. И че всъщност аз имам екип, просто не сме се захванали да правим нещо конкретно и сме “над тези неща”. Тъй де, важното е човек да има приятели. Не да прави велики неща, а да има с кого да ги прави.

И аз открих сезона! Преди малко с отмаляли ръце внесох колелото вкъщи, смених дрехите, от които вече капеше вода и седнах да пиша. Приятно е да си припомням, че това е личният ми бележник и освен кампании, призиви и публицистика има място и за най-нормални блогерски статии.

Общо “излетът” ми отне някъде около два часа, може би малко по-малко от два. По средата на пътя, когато взех да се връщам, на два-три пъти си казах, че няма да го бъде и тази година просто ще отсвиря колелото и ще пътувам с гр-“адския” транспорт. Но е било момент на слабост - супер си е на колело! Макар да е опасно… Но е опасно не заради колелото, не заради карането ми, не и заради устройството на улиите ни. Е, можеше да има и алеи, да.
Но най-голямото бедствие на пътя са шофьорите. Бях забравил какви дебили има из софийските улици. Добре че старите навици бавно се забравят и бях нащрек през целия път. Например някакви зареждат магазин. Ще кажете - хубаво, трябва си. “Да, ама не!” Не стига че са задръстили цялото движение в едната посока по “Стамболийски” и минават само ненормалните бакшиши и наперените “голфаджии”, ами и наредили, моля ти се, някакви кашони на ръба на рампата на камиона. Висока купчина, на външния ръб на рампата, този към платното. Тръгвам да заобикалям и гледам все пак да не си убивам съвсем скоростта, а някакъв кретен (в последния момент го виждам) подхвърля поредния кашон върху купа. Кашоните се люшват навън към пътя, към мен, който минавам отдолу в момента. Натиснах педалите и не се обърнах - май нещо се разсипа, ама не ме интересува. Дано да са повредили стока.
Ако беше паднал кашонът върху мене? Празен кашон няма да ме нарани, но отляво фучаха безмозъчните шофьори - на такова място и при такъв трафик ако паднеш, си ставаш на палачинка директно.

Друг пример - има едно кръстовище в София, което е уникално - “Оборище” и “Левски”. Там по цял ден префучават лъскави коли, правят десен завой без да гледат за пешеходци и отлитат към парламента. Наоколо има лъскави заведения и репортажите от парадната акция на полицията по проверка на нощните заведения и колите пред тях винаги са с кадри от това кръстовище. То си е страшно да се пресича пеша на пешеходната пътека и при зелен светофар, пък какво става с колело… Там например не бих експериментирал с левия завой, определено. Дето се вика “не само ще те сгазят, ами и няма да те лежат”.
И там - задръстване. Червено е вече от поне 5-6 секунди, обаче колите продължават да прииждат към центъра на кръставището. Все едно ще закъснеят, да им се не види. Аз слязох от колелото, “спеших” се и пред очите ми видях как едно момче тръгва да пресича (има си зелен сигнал човекът), минава между едно камионче и една лъскава кола и чичката в сребристия металик нарочно дава газ. Притисна му крака гадината и момчето се задърпа, освободи се и го изгледа стреснат. А оня се хили и маха с ръка “ами мини отзад, бе, що минаваш пред мен”. Ами аз ако можех като пешеходец да подпра с коляно въртящата гуми кола и да кажа “къде, бе, пази се, че ще те сгазя”, дали щеше да им е приятно?

Ненормалници. Не зная кои станаха в повече в София - хората или автомобилите, но това определено трябва да спре!

Иначе беше приятно. Повече гледах да карам по тротоарите, защото още не съм свикнал със шофьорите. А пък и те - с велосипедистите. Видях много хора с колела в центъра и с доста се разминахме по тротоарите. Явно и други са имали критичен опит с шофьори. ;)

Мислех си, че тези дни ще ида да изненадам бившите ми колеги от енергото и ще покараме малко с Жоро и Макс. Може след тяхната работа да им ударя среща на по бира.

И друго си мислех. У нас неща като “критична маса” няма начин да станат, поне не в близкото бъдеще. Не за друго, не защото няма да се съберат достатъчно байкъри и пешеходци, ами просто у нас шофьорите са с опасно ниска култура. По време на “критична маса” в големите градове шофьорите се възмущават, но се примиряват и почти винаги проявите минават без големи инциденти. А у нас ако тръгнем така, масово по улиците, май шофьорите хич няма да дават предимство, ами ще газят наред.

Все пак времето вече е хубаво, пролетта дойде и освен в смрадливия и задушен център трябва да се кара и в парковете. Защото обиколката на Витоша наближава ;)