Arcane Lore

Тези дни имам ту успехи, ту грижи в съвместната си работа с лаптоп Fujitsu-Siemens Amilo 2515. Служебен, даже аз си го избрах от три-четири модела от този клас. Нищо особено като машинка, не е нещо, което ще впечатли мултимедийните манияци или пък отворковците, дето джиткат най-новите игри мобилно. Още повече пък влюбените в Mac и/или ThinkPad — то за тях заместител няма, доколкото зная още не е открито такова лечение ;)

Всъщност не съм съвсем прав — на джуиджицу-то могат и игри да се играят (в линукс-дистрибуциите вече има доста свободни игри, голяма част от тях вече са и готини), и за мултимедия става, макар в някакви нормални граници.

Амило 2515 представлява преносим компютър с Intel Core2Duo (по 1.5 ГХц), вградено видео Intel Mobile GM965, 15.4” WXGA-монитор (1280 на 800) с Brilliant View и безжична карта Intel 3945. Другото са подробности, които варират доста между различните конфигурации, предполагам. Моята е с 2 по 1GB RAM, 160GB SATA-диск и 6-клетъчна батерия, която би трябвало да осигурява около 3 часа и половина нормална работа. Да, ама не съвсем…

Всички неща по компютъра тръгват безпроблемно под GNU/Linux. Инсталирах за нула време Debian testing и го донастроих и обнових до Sid. Всъщност първо се обърках и цяла вечер се опитвах да подкарам инсталация на “ia64”. Правилният порт на Debian, както ми казаха и в българската дебиан-листа, след като леко изтормозен реших да споделя, е “amd64”. Преди това аз в объркването си опитвах да заредя инсталацията от USB-памет, после доста се тормозих с 5-6 варианта на CD, от първи диск на testing до businesscard на stable. По едно време в нарастващото си отчаяние дръпнах 64-битовата версия на Ubuntu. Добре че тя пък не тръгна явно заради лош носител, та сега съм си пак на Дебиан. Не е вярно това, дето имало дистрибуции за начинаещи, за напреднали, дистрибуции дето били по-красиви и други, дето не били… Дрън-дрън, всичко си е линукс, един Slackware или LFS може да се настрои да изглежда и работи както най-най-лъскавото Убунту или каквото там се сетите друго…

А и самата инсталация и настройка на Дебиан не отнема изобщо много време. Сигурно повече щях да се забавя с някоя от по-“лъскавите” дистрибуции. Не бях инсталирал настолен Дебиан от много време — вкъщи Wishmaster ми е инсталиран преди около 7 години може би и от тогава само е обновяван. Когато съм бил линукс-сисадмин пък, системите, които правех и поддържах, си бяха headless, само сървъри. Та не бях виждал графичния инсталатор на Дебиан и останах приятно изненадан. Без да е излишно претрупан, все пак си беше приятен за гледане и удобен за работа. Е, по-голям кеф е без графика, ама нейсе, нали всичкото потребител днес иска да му е шарено и да мърда. ;)

Малко се замотах с безжичната карта, не бях имал работа с такива неща преди, не ми се е било налагало. Накратко, за да работи трябват:

# apt-get install ipw3954-modules-2.6-amd64 ipw3945d firmware-ipw3954

Това последното едвам го открих, защото е в non-free, а аз от много време насам ползвам само main на Дебиан, без да правя компромиси с contrib и non-free. Но за това сега направих изключение, защото ми се налага да ползвам вирелес. Ако сам си избирах лаптоп и знаех за това, щях да го избегна, това е първата причина да не съм съвсем доволен от хардуера.

Почти всички нужни глезотии за работа с лаптоп си се инсталират от съответните task-ове с пакети. Разните датчици, управления на захранването, заключвания, приспивания в паметта и на диска, бързи команди с бутона Fn и т.н. си работят идеално.

Но без едно — не мога да намаля пустата яркост на екрана. Ужасно е — все едно гледам в прожектор. Особено след като последната половин година свикнах с прекрасния монитор Eizo FlexScan S1931. Еизо-то си има и датчик за околно осветление и сам си настройва backlight-а в съответствие със светлината в стаята. През нощта, когато е тъмно наоколо, сам си намалява яркостта и не дразни очите, а при силно осветление наоколо я засилва и така постоянно човек гледа еднакво отчетлива картина. Която не уморява очите — бях забравил какво е да ме болят очите от работа с компютър.

Но Eizo-то си е няколко класи над монитора на Амило 2515. Амило-то е с огледален дисплей, което затруднява още повече работата, докато Еизо-то е с приятно мек матов отблясък и работата с него прилича повече на разлистване на цветно списание, отколкото на гледане в LCD. Друга видима разлика е в зрителните ъгли. Но за работен лаптоп на мен ми върши работа — фотографиите така или иначе ще си ги обработвам предимно на Еизо. Eizo S1931 е с матрица S-PVA, докато Amilo-то предполагам, че е с някаква TN. При накланяне на капака видимо се променят яркостта и цветовете на екрана — типично за TN. Никой никъде не казва в спецификациите на лаптопите какви са ползваните матрици. Много ме дразнят разните идиоти западняци, дето пишат тъпи ревюта за лаптопи и ми обясняват какъв точно отенък на сивото бил капакът, а не са проучили и не пишат дали матрицата е TN, TN+Film, PVA, MVA, IPS… А това е много по-важно.

Touchpad-ът е удобен, вече седмица работя само с него, още не съм излязъл да си взема USB-мишка, а вкъщи имам само PS/2-ки. Представлява правоъгълник със само два еднакви по дължина бутона отдолу. Във въпросните ревюта в Интернет разни неграмотници бяха писали, че тъчпад-ът е добър, ама много лошо, че му липсва поле за скрол. Още една причина да не се четат ревюта — има си скрол и то не само вертикален, ами и хоризонтален, има си даже разпознаване не само на единично, а и на двойно и тройно натискане. Ползвам двойното за среден бутон, тройното — за десен.

Добавя се в /etc/Xorg/xorg.conf:

Section “InputDevice”
    Identifier “SynPS/2 Synaptics TouchPad”
    Driver “synaptics”
    Option “CorePointer”
    Option “Device” “/dev/input/event/2”
    Option “Protocol” “ImPS/2”
    Option “SHMConfig” “true”
    Option “VertEdgeScroll” “true”
    Option “HorizEdgeScroll” “true”
    Option “CornerCoasting” “true”
    Option “LockedDrags” “true”
 EndSection

И всичко спи. ;) Е, трябват час-два, за да свикне човек с чувствителността и да си премерва двойните и тройните натискания. Всъщност всички тия неща, че и някои допълнителни, могат да се настройват от Synaptics:

# apt-get install xserver-xorg-input-synaptics gsynaptics

Вместо gsynaptics може да се ползва ksynaptics или qsynaptics. Използват съответно средите на GNOME, KDE и само Qt-библиотеката. Дават лесен начин за настройка на тъчпадите, прелистванията с тях, видове натискания, чувствителности, граници на ръбовете и др. под. Не можело да се прелиства — чушки… Аман от “разбирачи”, дето ги пишат тия ревюта! Видял нашият как изглежда “Виндос Глиста” и вече се пише ”експерт”.

Та всичко си тръгна за нула време, никакви проблеми с какъвто и да е хардуер по лаптопа. Изключая един — контрола на яркостта на екрана. Донастройката на всичко друго беше по-скоро занимавка от сорта на “тоя аплет къде точно да го сложа” или “каква цветова тема да си настроя”. Но яркостта е отвратителна.

Добавих модула “video” с `modprobe video`, не беше включен по подразбиране. И пак — acpi “не знае нищо за никакви американци и не е писала таквоз нящо!”. Тъй де, ACPI не разпознава изобщо яркостта на екрана. Няма и никаква реакция от xev на бутоните Fn+<F8> и Fn+<F7>, които би трябвало да са за понижаване и намаляване на яркостта. И в BIOS няма нищо по въпроса, всъщност биос-ът е ужасно малък като настройки, я има две-три общо, я не. Аплетът “brightness applet”, който идва като част от Gnome Power Manager, няма никакво влияние. Преди добавянето на модула “video” аплетът твърдеше, че не разпознава изобщо екрана, а след това работи, има си плъзгач и т.н. Но не променя яркостта.

В /sys/class/backlight след зареждане на “video” има директория “acpi_video0”, но промени във файловете вътре не оказват никакво влияние. Графичните инструменти на KDE и GNOME имат разни плъзгачи и полета за настройки на яркостта при различните условия (на батерии, на мрежа и т.н.), но и тия настройки не оказват никакво влияние.

На практика яркостта на екрана си е постоянно 100% и след час-два работа очите вече болят. И батерията не издържа много — до обявеното 3ч. 45мин. никога не се стига. Аплетите на батерията предсказват 1ч. 55мин. работа на батерии при издърпване на кабела. Но практически времето е максимум час и половина. От екрана-прожектор консумацията явно се завишава силно. Особено ако се ползва и безжичната мрежа — тая джаджа харчела страшно много ток, не знаех. Логично всъщност, то си е малък радио приемопредавател…

Иначе работата на преносима машинка е много по-различна, най-малкото съм спокоен за данните си и не завися от поредното спиране или премигване на тока (бившите ми колеги от енергото се излагат малко от нова година насам). И клавиатурата е по-удобна, стига човек да свикне веднъж с размерите й. Мога да работя и от кухнята, докато бебето спи оттатък, например. Или пък като се позатопли малко времето — навън някъде в някой парк. Което ми напомня да ида освен мишка да си взема и някаква свястна раница или чанта.

Преносимата машинка се казва Rainmaker (дали някой ще открие връзката между имената), а ресурсът ми в джабер, когато съм на него, е “wandering”. Ако някой се интересува, може да ме “разпознава” така — леле, колко социални данни “изпуснах” :D

Но да не беше само тая яркост на екрана… Още търся начин да регулирам backlight-а, но засега неуспешно. Има из Интернет разни “решения” с промяна на гама-настройките, но тия хора просто не правят разлика между гама и яркост. Едното е съвсем, ама съвсем различно от другото. Като се намалява гамата, яркостта на екрана не се променя, само цветовете стават по-тъмни. С гама-корекциите се настройва цветови профил, яркостта на подсветката на LCD-то е нещо съвсем друго.

Новият GNOME 2.20 идва и с нова подразбираща се тема на изгледа. В началото не го забелязах, после синичкото изведнъж ми дойде в повече и се чудех дали има промяна или пък зрителната ми памет нещо дава накъсо. Ама и как да забележа, като аз 2.20 го получих почти “на части” — обновявам Дебиан-а си почти всеки ден, всъщност всеки път като се сетя. А да ползваш Debian unstable за настолна система си е приятно занимание. Всичко последно и най-ново идва, инсталира си се и заработва за радост на окото и успокоение нервите на потребителя.

Е, случват се и малки засечки, но вече много, много години инсталацията на Wishmaster не е сменяна, а само обновявана. Може би към 8-9 годинки, помня ли. Не че не съм оправял проблеми във файловете status или available на dpkg, или да кажем инцидентни омазвания на scrollkeeper или gconf. Да, на ръка — макар че не съветвам ако не знаете какви са тези файлове да ги пипате :) То ако не ги знаете няма и да ги намерите, де ;)

Но новият изглед на работната ми площ и все по-натрапващото се синичко във всяко нещо, дето пусна и погледна взе да ми идва в повечко… Какво се оказва? Подразбиращият се изглед на Gnome се казва “Clearlooks”, в нашия превод — “Яснота”. Такъв е в повечето дистрибуции поне — може да има тук-там и други, все пак всичко е до решението на дистрибутора. Някои, доколкото зная, издават Gnome с подразбиращ се Firefox вместо Epiphany, та камо ли един изглед ;) Тъй… обаче новата версия на “Яснота” е ле-е-еко преработена, както биха казали дизайнерите. Работното заглавие на тази промяна е било “Gummy”. Е добро попадение е било — стои ми като някаква лепкава гума и на мен.

Абе то хубаво синичкото, пипнали са навсякъде и всичко изглежда наистина по-“красивичко”… И синичките “асансьорчета” и те радват, макар да омръзват доста бързо. Обаче това със синята преливка в листовете из настройките и подпрозорците ме плаши насън вече. Искам си новите програмки, новата тема, обаче не искам да се тормозя с толкова много синьо, синьо навсякъде… Изходът не е в смяна на цветовете — опитах всички идващи в Дебиан теми за Gnome.

Решението? Създаваме или отваряме файл ~/.gtkrc-2.0 и в него пишем нещо такова:


style "my-clearlooks" = "clearlooks-default"
{
  engine "clearlooks"
  {
    colorize_scrollbar = FALSE
    menubarstyle = 0
    toolbarstyle = 0
  }
}
class "*" style "my-clearlooks"

Първата настройка е за оцветяването на плъзгачите — в синьо са красиви, обаче прекалено излишно се набиват в очи и отклоняват вниманието от съдържанието.

Втората настройка е за ефектите на менюто. По подразбиране менюто в новата тема е с едни сенки, едни приплъзвания, едни ефекти… тръпки да го побият човек. Пак разсейва вниманието от съдържанието. “0” изключва ефектите, “1” включва тия вдлъбвания и изпъквания, а “2” слага цветна преливка. Бррр.

Третата настройка е за лентите с инструменти. По подразбиране сега вече всички ленти са изпъкнали и бутоните в тях при преминаване с мишката леко се вдлъбват, при натискане — още повече. Всичко добре, обаче сега приличат на кръгли дървени пръчки и особено когато имаме няколко ленти една под друга се получава някаква вълнообразна неприятност. Плоските ленти с нормално вдлъбващи си се при натискане бутони са си идеални. “0” тук изключва шарениите и връща старите познати плоски ленти. Които в комбинация една до друга не отвличат вниманието към заоблените си граници, а просто съдържат бутони и надписи. Каквото е предназначението им. “1” пък включва ефектите, логично.

Само от цветната преливка в етикетите (“tabs”) на подпрозорците не успях да се отърва. Опитах с логично изглеждащия код:


style "my-clearlooks-notebook" = "clearlooks-notebook"
{
  bg[NORMAL] = #AFAFAF
  bg[ACTIVE] = #c3c3c3
  bg[INSENSITIVE] = #AAAAAA
}
widget_class "*<GtkNotebook>" style "my-clearlooks-notebook"

Но пак си стоят с преливка. В почти всички инсталирани готови теми също има преливка. Някъде са успели да я направят едва забележима, но това “3D” в табовете явно е някаква нова мода. И преди в подразбиращата се тема на Gnome доколкото помня имаше такива “залитания”, но все са оставали за в някоя от допълнителните теми, като дойде време за издаване на поредната версия. Сега заради “Виста” и “Макос” ли, заради нещо друго ли, но е плъзнала малко излишна шарения. KDE го правят все по-бързо, а GNOME само все по-шарено. Ще взема да си напиша моя си тема, за да ми е удобно. Наръчници за това има много в мрежата, например този

П.П.: Да, винаги мога да ползвам например програмата “gnome-art”, с която да преровя всички налични теми, икони и тапети из сайтовете за такива неща за Gnome и после да си инсталирам някоя подходяща. Но не се знае дали тази допълнителна тема ще се поддържа през версиите. Най-сигурна в това отношение е подразбиращата се тема.

Новината е съвсем прясна, от преди малко - след 21 месеца разработка версия 4.0 (наричана Etch) на проекта Дебиан е официално публикувана. Честито, дебианци!

Дебиан е проект за свободна операционна система, който поддържа общо 11 различни процесорни архитуктури и включва практически всичко от света на свободния софтуер - от малки скриптове през езикови компилатори, среди за разработка, игри и цялостни настолни среди като KDE, GNOME и Xfce. Всъщност Дебиан е цял един отделен свят и като потребител на тази операционна система вече може би около десет години (честно, не помня кога реших, че моята дистрибуция е Дебиан, толкова време мина) мога с ръка на сърцето да кажа, че за мен това е най-успешният софтуерен и социален проект.

Може да има по-добри чисто софтуерни проекти, може да има и по-добре работещи социални мрежи. Макар да се съмнявам и в това, все пак възможно е. Но проектът Дебиан и в частност Debian GNU/Linux като най-мащабната му част съчетава най-напредничавите неща от двата свята - свободния софтуер и социалната организираност с разпределена власт.

Брандън Робинсън на лекцията си на OpenFest ‘06 описа вътрешната дебианска организираност като някаква уникална работеща анархия. Известно е, че чисто социалните анархистични проекти винаги са се проваляли - или са изчезвали, или силово са трансформирани в противоположността си, диктатурите. Фактът, че проектът Дебиан не е начинание за пренареждане на “тук-и-сега” социалното е неговият шанс. Във виртуалното всичко е възможно - дори и Дебиан като концепция и принципи да съществува. Нещо повече - да продължава да бъде едновременно най-принципната и най-гъвкавата общност в света на свободния софтуер.

Дебиан 4.0 Etch идва с познатия вече от тестовите версии графичен инсталатор и по подразбиране се инсталира с настроени шифрирани дялове на диска. За работеща система е достатъчен само един инсталационен диск, но пълната дистрибуция е съставена от 21 CD-диска или 3 DVD-та. Освен чрез инсталационни дискове, както и при предишните версии можете да инсталирате Дебиан и с всякакви други медии - мини-дискове, usb-памети, а също така и през мрежата. Разбира се, невъзможно и непрактично е да се инсталират програмите от всичките 21 диска - някои са с повтарящи се функционалности, други конфликтират помежду си. Но има избор. За пореден път Дебиан защитава мотото си “универсална операционна система”.

Много от най-новите версии на програмите не успяха да влязат в стабилното издание 4.0 и някои може да се учудят, че например GNOME е във версия 2.14 (като вече съществува следващата версия 2.18). Обяснението е много просто - официалното, стабилно издание на Дебиан винаги съдържа подробно изпитани и поправени версии на програмите. Нарича се “стабилно” не само защото програмите са по-обстойно прегледани и по-стабилни в работата си, а и защото не се променя, остава “стабилно” като съдържание. Много хора се притесняват да използват активно другите версии на проекта - testing и unstable. Когато съм имал нужда от по-нова версия на дадена програма, аз без притеснение съм обновявал системата си до unstable, а дори имам и записи за хранилището experimental. Да, всяко такова покачване на версията на програма извън официалното издание трябва да се прави внимателно. Трябва и човек да знае какво прави. И най-вече да не се страхува от малко писане на команден ред, ако нещо дребно се обърка. Но аз лично не съм имал истински проблеми с моя Дебиан, въпреки всички обновявания от unstable и experimental. Дори от доста време подразбиращата се версия на изданието за моя компютър е unstable.

Но все пак е ентусиазиращо да знаем, че започва основната работа по следващата официална версия. Изданието 4.0 Etch съвпада и с обявяването на резултата от гласуването за ръководител на Дебиан. Всяка година разработчиците в прокта избират свой ръководител. Мандатът е точно едногодишен и ролята е по-скоро представителна и организационна, не чак толкова техническа или програмистка. Ръководителят на Дебиан е търсеното лице за въпроси относно развитието на проекта, той е желан гост на конференции и събеседник за интервюта.

Новият DPL е Sam Hocevar (sho). Досегашният ръководител на проекта, Брандън Робинсън, имаше лекции в двата дни на родния OpenFest.

Честито на дебианци! И на всички - Христос възкресе!

Тази събота и неделя (4 и 5 ноември) ще се проведе за четвърти път OpenFest, фестивалът на софтуерната свобода. Както писах наскоро, основната “атракция” на тазгодишното издание на фестивала ще е посещението на Branden Robinson. Брандън е известен сред общността на Дебиан с това, че дълго време ръководеше екипа в Debian GNU/Linux, който е отговорен за X-сървъра. Това, най-кратко казано, е платформата, върху която стъпват всички настолни среди, системи за прозорци и цялата графична шарения, която все повече се харесва на новите потребители на GNU/Linux. И не само че публично беше най-известната личност в X Strike Force, но и наистина успяваше да координира така работата, че освен Дебиан да си има Х-сървър, и самият той да има време да участва в “политическия” живот на общността.

След като пет пъти участва в надпреварата за избор на едногодишен представителен лидер на проекта Дебиан (DPL, Debian Project Leader), Брандън спечели изборите миналата година и заедно с неформалния си екип “Project Scud” зае позицията през април 2005г. На тазгодишните избори не участва и днес мястото му се заема от друга известна фигура в Дебиан-общността - Антъни Таунс (“aj”).

Лекцията в събота ще е на тема “Debian Democracy”, а тази в неделя - “Debian Package Management System”. Една на философска тематика и една на технологична.

Самият фестивал е разпределен в двата дни, като програмата му включва различни лекции, представяния, работни групи и изложби.

Два дни във военния клуб в центъра на София - не е казано, че всеки трябва да изтърпи всичко от началото до края, нито че всички трябва да отидат. Но това събитие е едно от много, много малкото с акцент върху свободния софтуер и култура. Не си заслужава да го изпускате. Най-малкото… има цяла година до следващия, а пък и Брандън Робинсън за Дебиан е нещо като Джоичи Ито за блоговете. Както казват в далечни земи “a must see”.

Най-удобният ми уеб-четец от доста време насам, Kazehakase, беше изместен на втори и дори трети план през последните седмици - налага ми се да ползвам на работа Epiphany и Konqueror за преглед на уеб-страници. Казвам “налага ми се” и наистина това е неудобство за мен, защото почти всичката ми нужна информация е в отметките именно на Kazehakase. Бързите полета за търсене също бяха настроени по удобен ми начин, дори поведението по подразбиране за отваряне на всеки изписан адрес в нов прозорец много ми липсва в другите браузъри. Най-удобното ми нещо - при вмъкване на текст да се отваря нова страница със съответния адрес го няма - в Kazehakase мога да маркирам нещо с мишката и после със среден бутон някъде в отворения прозорец на програмата да заредя нова страница с избрания текст. И ако не е уеб-адрес, съдържанието му преминава през филтрите на отметката за търсене - най-често това означава, че търся в Google само с едно маркиране и натискане на средния бутон.

А сега всичко е трудно. Epiphany е прекрасна програма, да - но не е Kazehakase. Ужасно беше да мигрирам поне част от отметките си, за да имам достъп до сайтовете, които посещавам. Навикът да си оставям отметки в отделна папка за неща, които са ми се сторили интересни, но още не съм прочел, сега е неприложим - в Epiphany просто нещата не работят така. Всяко нещо или има етикети, или е в основния списък. А пряка миграция на отметките между двата браузъра е безумна…

Konqueror пък ползвам понякога, когато пиша текст на кирилица в уеб-форми. Не зная защо, но последните версии на Gecko-браузърите (всичките - Firefox, Epiphany, Kazehakase…) при изпращане на форма с кирилица понякога нещо объркват кодирането на някои символи и тук-там из текста се паявяват “ромбчета”. Нещо с поддръжката на Уникод сигурно, не знам. Но е много досадно. Konqueror ползва друга рендваща машина, KHTML, и няма такъв проблем. Но пък е ужасно да зареждаш три различни браузъра, за да свършиш едно нещо. При това бразъри от различни настолни среди, ползващи различни графични библиотеки.

Проблемът с Kazehakase е най-вече в това, че от известно време повечето уеб-форми не работят. Отваряш нещо с бутон “submit”, пишеш си данни в полетата и като натиснеш бутона - нищо не става. Понякога тези форми сработват без съдържание в полетата - при празна форма бутонът за изпращане работи. Но за какво ми е например всеки път да стигам до страница за грешно име или парола? :)

Мислех, че аз нещо бъркам, докато днес използвах “умната отметка” за търсене - “b:kazehakase” ме отведе в страницата на Дебиан за бъговете в пакета Kazehakase. Видях, че има докладвана такава грешка и Явор Доганов също я е потвърдил в отговор. Странното за мен е, че навсякъде в Дебиан най-високата версия на програмата е 0.3.9-1.1, а на официалния сайт вече има 0.4.1, от 30-ти септември.

Каквото и да е, дано се оправи скоро. Тези дни може да взема да си компилирам от кода направо. И без това точно този пакет винаги влиза след всички други браузъри при обновяване версията на Firefox… Не се трае с неудобни инструменти :)