Arcane Lore

Както се канех по-рано днес, празничната рибна вечеря стана доста добре. Успях за час и половина да се прибера от работа, като мина на път през близкия универсален. Взех разни продукти, но забравих за гъбите - и добре, защото нямаше да вървят с рибата. Краси така ме успокои, а и аз вече мисля, че си стана готино и без тях. :)

Получи се печено на фурна филе от риба хек с картофи и заливка от кисело мляко. Продуктите са: филе от хек (две парчета, тоест общо… една риба:), пет-шест картофа, около половин кофичка кисело мляко, малко топено сирене, лимонов сок (забравих да взема лимони и трябваше да ползвам сок от шишенце), чер пипер, сол, розмарин, джинджифил и малко вода. А, да - и около чаша бяло вино.

Забравих да сложа мазнина и едва сега се сетих. Така е по-добре, цялото ястие изобщо не беше тежко и мазно. Може би стана малко по-сухо, но пък нали затова е чашата вино до чинията :) Филето покисна малко в лимонов сок с чер ппер докато обеля и нарежа картофите на кръгчета. После в тавата наредих ред картофи, отгоре рибата и върху нея - останалите картофи. Добра идея е да се сложи сол при лимона и рибата, защото картофите поемат много и може рибата накрая да остане леко безсолна. Също така при рязането на кръгчета винаги остават “капаци”, като при биченето на дъски - резени, които от едната страна са закръглени. Те могат да се използват така да се подравни всичко, че да няма стърчащи много картофи или филета, за да не изгорят. Сложих тук-там малко томено сирене, ползвах някакво, което взимам за първи път - в кутия, май беше “Жоси”. На четири или пет места по малко, все пак не искам да готвя сирене, а риба. Изсипах равномерно върху всичко неразбито кисело мляко. Преди това върху рибата между картофите поръсих малко розмарин и съвсем мъничко джинджифил. Зачудих се, но поръсих още мъничко чер пипер върху заливката. Може би са по-подходящи подправките за готвене на пилешко, но какво пък - нали аз готвя, тъй де. :) Добре стана. Когато реших, че е готово и бях доволен и от снимките му, го пъхнах в затоплена фурна.

След има-няма нула време… добре де, след двайсетина минути всичко е готово. Изядохме го с бялото винце. Шардоне на “Туида”. Бива. Аз казах в предната статия, че недолюбвам бялото вино и харесвам плътните аромати на червеното, но това ми допадна - върза се добре с рибата, която наистина беше леко суха. Абе добре си беше - нали с вино я ядем, я!

Няколко извода за мен, а може и за вас, ако се интересувате:

1) Картофите, когато попият лимон, се готвят по-бавно и все изглеждат леко сурови. Всъщност не са сурови, а просто стават хрупкави като въз-сурови и това е от лимона. Когато се готвят с нещо кисело, като например лимон или домати, трябва да се приготвят преди него.

2) Пустите картофи взимат и солта. И макар аз да не обичам сол и да кашлям от нея, когато е дори с малко повече, все пак добра идея е да се осолят отделно от картофите другите продукти, с които се готвят.

3) Когато се слага слой картофи най-отдолу, трябва да се внимава как загрява печката. Ако е като нашата, която топли през въздуха на фурната, може отдолу картофите да са малко недопечени, защото хем са били в сос, хем отгоре всичко се загрява по-бързо, защото е открито. Ако се готви в микровълнова фурна правилата се променат… ама аз не се кефя на микровълновите, така че какво ми пука :)

4) Винаги когато се пече така сосът или е малко в повече, или ако се наложи да се допича ястието, вече никакъв го няма. Крайно време е да се науча колко течност трябва да се слага.

Целия процес си направих кефа да го снимам. Снимките можете да намерите в галерията, подредени отделно. Снимани са с Pentax *istDL с обектив Pentacon auto 1.8/50. Всички на бленда 1.8, естествено :) Не очаквах, но въпреки ръчния фокус и оскъдната светлина от лампата всички излязоха добре и затова реших да ги кача всичките. Е, някои съвсем не са изпипани като кадри, но пък това са само илюстрации на готвенето ми. Опитах се да са максимално добри за целта си. Харесва ми, значи се е получило :)

N.B.: Взе сериозно да ми липсва фотодневникът на това ново място. Имам идеи как да го върна и трябва да побързам. Снимките се трупат, от тях поне по някоя тук-там все си заслужава публикуването. Да си оправя фотодневника!

Вкусно беше. Кой ли е следващият кулинарно тематичен празник…?

Днес е Никулден, празникът на рибарите, моряците и всички, дето са кръстени на св. Никола - честито на печелившите, да ви е живо и здраво името, както се казва! :) Наздраве и за много години и да не се сърдите, ако ви дойдат гости - нали знаете, на този ден няма неканени гости, защото няма и канени.

Понеже днес е ден, на който “всеки трябва да си почопли зъбите с рибя кост”, но аз нямам за най-любима риба шарана, нито пък традиционният “рибник” с шаран е ястие, което не омръзва с годините, затова се чудя какво да хапнем вкъщи довечера. Рибникът е шаран, който цял се пече в тесто - да кажем, че приготвено без тесто филе от бяла риба е достатъчно отдалечено кулинарно от рибника. И двамата с Краси от белите риби харесваме хек и мерлуза… е, то те са и най-често продаваните в града. Да кажем, че ще е филе от хек. Няма да има много време след работа за готвене, затова направо филе. Ще взема и картофки, ако намеря пресни, ще ги оставя с кожата. Макар да не ми се вярва да има все още по това време на годината, ама то кой знае - човек вече не може да е сигурен нито какво яде, нито откъде и кога му е доставено.

Продуктите ще са: две филета от хек или друга бяла риба, няколко средно големи картофа (ако има пресни малки - повечко), един или два лимона, малко лук и разни дребни неща за експериментирането - девисил, магданоз, копър, черен пипер, сол, зехтин, майонеза, сметана. Ако има в магазина гъби и ми хванат окото, ще взема и гъби - печурки естествено, то други не продават. Гъбите ако се запекат с рибата, заляти с малко сметана или кисело мляко, за да не изсъхнат бързо, стават много приятни. Разбира се, всичко е в експеримента - същността на мъжкото готвене. :)

Все пак с млечните продукти не трябва да се прекалява, а най-добре изобщо да не се слага прясно мляко. Става нещо при събирането на риба и прясно мляко - не ми е ясно точно какво и защо, а и не става винаги, но е неприятно, може би знаете.

Ще обеля картофите, ако са стари и ще ги нарежа на кръгчета или както ми подскаже вдъхновението. Ако са млади - само на две, на две - и в тавата. Като казах за тава - добра идея е да си вземем йенска тенджера, върши по-добра работа според мен. Майка ми често готвеше именно в огнеупорните стъклени тенджери, но ние имаме само една и тя е много изстрадала милата. В налепи от загоряло, които все не излизат - не е най-привлекателната тенжера за готвене някак. Но може да ползвам нея, да. Казах ли ви, че празнувам на Цветница? :)

Върху картофите - филенцата, накиснати отпреди в част от лимоновия сок с добавена сол и черен пипер. На този етап ще реша дали да слагам малко майонеза, сметана или кисело мляко. Знам, че звучи странно, но киселото мляко страхотно се връзва с филе на фурна, стига да не се изпусне и да изсъхне цялото - трябва само да се сгъсти и попие в рибата. Придава леко кисел вкус и я прави крехка, но ще внимавам да не прекаля с него или с лимоновия сок - сокът да е малко и малко да покиснат рибките. След това винаги можем да си добавим лимон в порцията, но не можем да махнем.

Отгоре ще подредя още картофки, смесени с гъбките, които пак ще са нарязани подходящо за “покриване”. Зехтин за леко омасляване на всичко и като стане равно покрито с картофи и гъби и запълнено с кисело мляко или сметана, внимателно ще налея малко бяло вино. Не съм привърженик на многото вино при готвене. Виното го пия с яденето, не го изливам цялото в продуктите.

Всъщност чудя се… Дали да слагам вино изобщо или да сложа просто малко вода. Ако тръгна да избирам вино, ще се забавя сигурно, а и сега като се замисля, пие ми се червено, а не бяло. Глупаво ще е да сложа бяло в рибата и червено в чашите. А и не знам дали Краси ще иска да пийне отделно вино, затова може просто да взема една бутилка бяло вино и да реша на момента. Червено имаме вкъщи, значи бяло… като се гледам, ще е или керацуда, или бяло магарешко мляко. Не ми се смейте - аз от бяло вино не разбирам много, а и това са ми любимите бели вина - може да не са изискани много, но нали казах - бели вина не харесвам по принцип. Хм… тъй де - не харесвам “чак толкова” :)

Когато всичко е събрано, ще го бухна във фурната да се постопли, да не му е студено. А, да - в процеса някъде ще сложа и девисил, магданоз или копър - както реша че е добре за каузата. Може да добавя и розмарин или босилек, те също биха се вързали, но в малки количества, защото ароматът им мачка и кърти, ако е в повече.

Като се запече всичко, тоест като картофките станат годни за ядене и рибата побелее отвътре, съм готов. Ако засъхва, ще доливам по малко водичка. Винце няма да хабя повече, пък! Ако съм решил да не слагам гъби и кисело мляко и гозбата е само с филе и малко картофки, ще измисля нещо отделно, нещо като сос, което да добавя в порциите. Примерно гъбите накълцани на парчета, смесени с лук и леко запържени с подправки в зехтин и след това леко разбъркани с малко лимон и кисело мляко или сметана. Малко, колкото да се сгъстят запържените гъби, без да се прекалява. Абе - както стане :)

Ако имам късмет с транспорта, опашките и сръчността ще мога да направя всичко преди жена ми да се прибере от докторантско училище. Напоследък толкова рядко ми се случва аз да готвя вкъщи, не трябва да провалям момента. А и котаракът ще е винаги до мен да ми помага. Арти когато готвим все седи при нас - той по принцип е толкова привързан към нас, милият, че дори и когато режем лук в кухнята седи там и сълзи текат от очите му. Той се плаши, стряска се и мига, мига често, но си стои - че как иначе, нали ние, неговите най-близки приятелчета, сме там. Къде другаде да е?

Знам, че това не е истинска рецепта за готвене. Но пък и тук не е сайт за рецепти :) Вие какво ще правите на Никулден?

Когато спирачките на изтормозения микробус изстенаха жално на площада на селото, бяхме едновременно щастливи и много изморени. Аз, разбира се, бях и много притеснен и изнервен - все по-често взе да ми е така при пътувания. Работата като сисадмин не прощава, определено я смятам за изхабяваща. Разбива ти нервите и човек или ще пропуши от нерви, или ще откаже цигарите от много работа и пак ще се изнерви докрай. Като добавите и неусетното привикване към кофеина, работата става ясна - аз преди почти не пиех кафета. С приятели в сгоден случай в Университета гледахме да слезем в кафенето и да ударим по бира, малка водка или джентичка. Е, не до степента на алкохолизиране - само при повод и удобен случай. А пък вече бях администратор там. Но голямото вкофеинване и големите нерви дойдоха с истинското сисадминско място - имал съм дни, в които не съм успявал да запомня бройката на кафетата. От машината нескафета - дето са и по-силни. И това не е някаква прищявка - лека-полека човек започва да има такава нужда, така се събужда. Естествено, повишава се нервността, но пък тя се компенсира с друго типично админско средство - валериан. Винаги съм казвал, че сисадмините се изхабяват. И когато следващият път дойде на интервю при вас администратор и ви поиска голяма заплата, не го гледайте опулено, моля ви… Да сте видели по-възрастни сисадмини? Има хора, които остават в сферата, но по-скоро се занимават с управление. А, и ако ще кандидатствате самите вие за сисадмин някъде, не се подценявайте и искайте висока заплата и добри условия на труд! Не си струва да си разбивате нервите и да си разваляте очите, ако сте под средната за фирмата заплата. А пък ако на някой шеф парите му се струват много, нека сам си администрира компютрите - да, не е сложно, само трябва да се научи и да свикне първо.

Та пътувахме от Варна на север. Дълго се чудех дали да казвам къде сме били всъщност, защото хората може да харесат мястото и да вземат да се “изсипят” там догодина. Което ще е много жалко, защото по северното черноморие има места, които не заслужават изобщо грозната съдба, сполетяла южните курорти през последните години. И засега някак я избягват.

Когато на площада на Крапец шофьорът слезе да отвори задната врата, за да си вземем багажите, издърпах набързо куфара ни и се отдалечих. Две французойки се засуетиха малко и после с раници на гръб тръгнаха в посоката, която после разбрахме, че е към плажа. Не казах “благодаря, довиждане” на шофьора, защото му бях сърдит и леко ядосан. Не ми хареса как се държеше с нас, как караше, не ми хареса това, че се кара, когато хората отварят прозорците, а климатикът му работи само за предните седалки. Тоест - за неговата. И това, че в Шабла слезе и отиде да си купува някакви продукти от магазина, докато ние го чакахме в задушната маршрутка без климатик при изключен двигател също не ми хареса. И затова остана без “благодаря”, ще види той.

И така почивката ни на море, първата ни за тази година, започна. Изчакахме в една от двете кръчми в центъра дъщерята на хазяина да дойде с кола от Шабла. Да, кръчмите (“заведенията”, ако предпочитате) в Крапец са точно две и са на въпросния площад. Поне заведенията, които си заслужават за редовно посещаване. Иначе има хотел с ресторант и кафене в него, има няколко хотелчета-вили, в които има механи и ресторантчета. Но тези от другите места, които посетихме, бяха все с нещо неудобни - или обслужването ще е бавно, или на теб ще ти подадат менюто, а на групата руснаци на съседната маса ще им изнесат лекция върху него с препоръки за най-добрите манджи, като добавят цял куп усмивки и подхилвания на развален руско-български. Или пък ще е неоправдано скъпо.

Но двете барчета в центъра са друго нещо. И в двете освен заведение с маси за ядене и пиене има и магазини - оттам можете да си набавите всякакви хранителни глезотии - от пъпеши и сладоледи до вносно сирене и чипсове с томболи. Едното място се казва “Журнал”, а другото - “Бриз”. “Журнал” (явно на семейство Журналови, които също така дават и квартири под наем) е малко по-близо до площадчето, точно срещу кметството и е малко по-лъскавичко и по-ново. Отвън и вътре с лакирани дървени пейки и маси, там обслужването е бързо - бързо вземат поръчката ти (освен ако вътре не е пълно с чехи и руснаци, както беше веднъж и чакахме много дълго, за което жената след това учтиво ни се извини) и бързо и вкусно я сготвят. В “Бриз” пък е малко по-евтинко, но за сметка на това е леко по-мизерно и обслужването е чувствително по-бавно. Веднъж толкова дълго чакахме пикантните запечени крилца за Краси, че си допихме и доядохме почти всичко друго и когато дойдоха, бяха вкусни, но не бяха чак “запечени”. Да се чуди човек защо толкова ги бавиха. Привечер в “Бриз” се събират повечко местни, отколкото в “Журнал” и макар и в двете заведения да има климатици и да се поддържа приятна температура и чист въздух, в “Бриз” става по-задимено от усиленото пафкане на рибарите и младежите от къмпинга. А и често след мръкване можете да станете свидетели на редовна местна лека пиянска свада. Определено си заслужава да останете по-докъсно някоя вечер, като не правите впечатление и не се заговаряте, само за да видите малка селска кръчма в действие.

Като казвам, че в едното от тия барчета е малко по-скъпо, нека ви ориентирам за цените - в по-евтиното бирата е между 0.30 и 0.90 лева. 30 стотинки е 300мл наливна “Шуменско”, а 90 стотинки са най-скъпите бири - разни “Стела Артоа”, “Туборг” и подобни. Масово рибарите пият “Шуменско Светло” - от бутилките 500мл, с капачка без пръстен. За 50 стотинки. Два лева струва една порция скумрия на скара и е ужасно вкусна - препоръчвам там да опитате рибните ястия! Без пържената цаца, разбира се - на много малко места по морето могат да приготвят хубава цаца. Наистина не разбирам защо, може да е от някакво пренебрежение, но там цаца няма и ако има, не си заслужава. Но пък в Крапец порциите са стабилни - пържените картофи са по 350гр., порцията цаца също е 350гр. За сравнение - в София редовно цацата е 100 - 150гр., а картофките над 200гр. рядко се намират. Но там практически всичко от менюто на тия две заведения си заслужава да се опита. Без цацата, както казах. Но пък на кого ще му се яде някаква цаца, при условие, че има евтин и чудно вкусен всякакъв друг рибок?

Отбелязвам си, че Крапец е още едно от местата, където знаят как да приготвят джента. Джентата изобщо не е претенциозен коктейл (50% джин, 50% мента и лед в отделна чашка; някои слагат лимон за вкус, но ако се прекали, става гадно; гадно става и ако джинът и ментата не са точно 1 към 1). Но на много места ме питат най-подробно, преди да се съгласят. Да не говорим, че на много места не го знаят като “джента” и трябва да си кълча езика и да казвам “джин с мента”. Все пак джента ми правиха във въпросните две заведения, “Журнал” и “Бриз” - в механата на една вила бях поръчал, но първия път ми донесоха “погрешка” мента с водка, а вторият път не беше вкусна, явно съотношението не е било 1 към 1. Интересното е, че ментата отделно е неприятно за мен питие, джин отделно също не понасям. Мента във всякакви комбинации “1 към 1” става, универсална съставка е - върви и с водка, и с ракия, дори и с всякакви безалкохолни и т.н. Джинът пък е много капризен за смесване - на пръстите на едната ръка мога да изброя коктейлите с джин, които си заслужават. Но комбинацията с мента е уникална! Това питие може да разхлажда в най-топлите дни и да сгрява в най-студените. И е вкусно - сладостта на ментата и парфюмът на джина се неутрализират взаимно. И особено за жегите една малка джента (тоест 100мл общо:) определено е много по-приятно нещо от няколко бири.

Толкова за заведенията в Крапец. Имам много впечатления, но нека не досаждам :)

Следващия път ще ви разкажа за морето и плажовете. Дотогава ще подготвя част от снимките. Кръчмите не съм ги снимал и тази статия си е ок без снимки. Но морето е прекрасно и поне един-два кадъра може да излязат добри за показване.

После пък ще разкажа за някои случки там и за общото ми впечатление. За усещането ми за Крапец и “Къмпинга”, повлияно от видяното сега и от детските ми спомени. И най-вече повлияно от силната ми надежда това място на север да се запази горе-долу каквото е и каквото е било дълги години наред. Затова пак ви казвам - ходете там с малки компании и рядко. Пестете Крапец, за да има за по-дълго :)