Arcane Lore

Излезе поредната стабилна версия на програмата за графична обработка GIMP. Не казвам “растерна”, както доскоро беше нормално да се казва за GIMP, защото от доста време вече може да се работи и с векторна графика съвсем спокойно, макар само за най-основни обработки. Някои пък използват програмата за анимации от години. С многото нововъведения през последните години и особено с разчистения път към 16-битов цвят на цветови канал в следващата версия GIMP е достатъчно универсален инструмент за графична работа.

Тук спираме за малко и оставяме настрана редовните мрънкания на свикнали с “фотошопа”, че им бил неудобен интерфейсът. Интерфейсът си е страхотен, през последните месеци имаше на различни места из мрежата обсъждания за подобрението му и сигурно в следващата версия ще е още по-удобен. За сведение — на мен ми е ужасно неудобен интерфейсът на Photoshop. Вярно, професионалистите, дето си изкарват пари с графика, трябва да имат всички команди и бързи клавиши на върха на пръстите си и за тях е мъчително да мигрират на GIMP. Но и никой не ги кара, има GimpShop, който така променя изгледа и клавишите на GIMP, че да приличат максимално на програмата на Adobe. Всъщност баш-diehard феновете на Фотопош и Уиндоус няма какво да се интересуват от GIMP и GNU/Linux — да си ползват “шопа” и ”бозата”.

Това горното е малко като застраховка. Защото много често като стане дума за The GIMP, някои хора скокват “ама на мен това не ми е удобно”. На когото не му е удобно, да си ползва своето. Същото е като със свободата и с линукс-дистрибуциите — когато стане дума за свободни програми, все някой казва “ама то операта е хубав браузър, то айсикю-то ми е удобно, скайпът и той, а пък флаш-ът е толкова разпространен, че си е must-have”. И други подобни мрънкания.

Да, на фона на това и моето казване, че ползвам само свободен софтуер, защото е по-качествен и принципно по-правилен за ползване и то звучи като “мрънкане”. Но не е. Само звучи така, защото става като оправдание след поредното обвинение в “линукс-фанатизъм”. Е, вече свърши тая — не чувам такива обвинения или призиви за смесване на свободен с несвободен софтуер, “защото били популярни”. GIMP, Blender и Inkscape са правилните програми. Фотошоп не е, също и флаш.

Защо е това категорично въведение?

GIMP (GNU Image Manipulation Program) е проект, свързан пряко с GNU. Нещо повече, GIMP официално е част от GNU. Проектът GNU от своя страна, за тези, които падат от небето, има за основна цел развитието на свободни софтуерни алтернативи. И изобщо на свободни алтернативи, защото “софтуер” в днешно време е нещо все по-трудно за определяне.

Версия 2.4 има представяне в уеб-сайта на програмата. Това представяне включва flash-филмчета, интегрирани от видео-хостинга на Гугъл. Пак спираме за малко и оставяме настрана проблемът на Гугъл със свободата. Да кажем, че това е съвсем странично в случая — просто едни филмчета, а пък и просто един видео-хостинг. Остава флаш-ът.

Flash е технология на Adobe, която стана много бързо популярна преди време, защото с нея можеше човек да изпрати анимирана уеб-картичка на приятел. Преди това картичките бяха едни такива скучни и тъпи. С флаш са си същите, но вече не бяха скучни ;) Веднага може да се добави, че флаш-овете са направили много други неща за развитието на уеб-концепциите, но за мен основното, с което “дръпнаха” потребителите бяха именно уеб-картичките.

В последно време пък стана модерно да се ползва флаш за бързо гледане на видео в уеб-сайтове, ей-така, “на крак”. Бърза видео-закуска. С често лошо и почти винаги незадоволително качество, но “на момента”. Хостингите за такива филмчета са сигурно от най-разлистваните сайтове. Дори и у нас си имаме такъв.

Всичко добре, но защо трябва да се ползва несвободна технология за представянето на свободен софтуер? И то не кой да е, а един от най-успешните и най-популярните в света? Трудно ми е да преценя кое е по-известно сред потребителите — ядрото Linux, Firefox, OpenOffice или GIMP. Но със сигурност GIMP е най-популярният проект, свързан с GNU. Самият GNU даже няма чак такава слава, макар закоравелите му привърженици да се заблуждават в противното.

И накрая, отгоре на всичко какво — flash. По реакции в мрежата си личи, че филмчетата не могат да се видят с някой от свободните проекти-хакове на флаш, като Gnash или Swfdec. Някои казват, че са успели да ги пуснат така, но са единици.

Тоест за да се порадва човек на презентацията на дългоочакваната нова стабилна версия 2.4 на GIMP трябва да си оцапа машината с flashplayer. И къде отива радостта от всичко? Някои от поддържащите сайта на GIMP твърдят в коментари към съобщението за грешката, че едва ли не ако някой не може да види филмчетата, няма да загуби нищо, а само ще спечелят хората, които (най-вероятно с Уиндоус и Фотошоп и Флаш инсталирани) могат да ги виждат. За мен това е лицемерие. А и страницата с презентацията изобщо не изглежда красиво без флаш-приставка. Не мерси, не ми трябват филмчетата ви! GIMP 2.4 е страхотна програма, развитието от предишната версия е огромно и е удоволствие да се работи с нея. Исках да напиша ревю и на окончателната версия, но ще трябва първо да ми отмине неприятният флаш-вкус.

“To question authority is to be somehow unpatriotic, unamerican and in league with terrorists worldwide? Fuck you!”

видео, текст

Знаете ли Хенри Ролинс? Не съм бил никога луд фен на “Ролинс бенд”, но ако сте в 25-35те си, поне веднъж сте се вълнували от свобода на словото и нова музика и ако не падате от Марс няма начин да не сте поне чували за него.

Това е човек, който винаги има какво да каже и го прави — казват, че понякога прекалява, но по-добре ли е да мижитурстваш някъде встрани, като пръстосмучеш банални балади и фалшиви “добър вечер, обичам ви” на концертите? Не е ли по-правилно, по-принципно да казваш нещата както са и да живееш единствения си живот без да го продаваш за компромиси? Не е ли това винаги идеалът на пънка, анархизма, в голяма степен на хипи-движението и дори с доста уговорки заради леко инфантилната вяра в приказките, доброто и героите няма ли го и в стария хевиметъл? Не е ли това човешкото, искреното — което не търпи двуличието на огромната йерархична машина на властта, която е заместила това, което би трябвало да е обществото ни?

Ролинс в този епизод говори за свободата в Интернет. Нищо, което вече да не сте чували или чели в по-изискан и загладен стил. Но не фактите са важни — ясно като бял ден е, че опитите за регулация на Интернет са “лошо нещо”. Важен е пламът, ентусиазмът, личната ангажираност.

Преди исках да пиша за много проблемни неща, да пиша мотивиран, че казвам правилните неща и че може би някак помагам. След това минаха протестите за Странджа, някои казаха “успех” и аз се сетих как българските (тогава все още бъдещи “евро”) политици преди половин година се надскачаха за хорската симпатия за проблема с IPRED2. Сещам се как някои казаха “успех” тогава, а всъщност важните поправки не се приеха.

И сега тези дни министърът на замърсяванията Джевдет Чакъров продължи срока на едногодишната забрана да се строи в Иракли. Някои може би ще кажат “успех”, но едва ли много уверено. Ще се строи, забраната не е за цялата местност и ония мизерници Стоян Захариев, “Суис Пропъртис” и “АКБ Форес” ще си строят върху 1000 декара. Иначе имало цели 38 000 декара, които още една година ще чакат евентуалтоно си включване в “Натура 2000”.

И защо беше целият този шум? Прах в очите, това е специалитетът на днешното управление. Не — това е специалитетът на всяко управление. Печели време и тушира напрежението. Не решава проблеми, но какво пък — те проблемите никога не свършват, защо да ги решаваме…

И след новините за Иракли не ми се пише за отделни проблемни неща, не ми се пише и за провалящи се кампании и още по-малко всякакви шибани отворени писма или пък за “граждански контрол” на властта. Власт не трябва да има, това е. Лошото е, че не може да бъде премахната властта — тя толкова е навлязла навсякъде, че има безброй оправдания и мотивации в целия ни свят. Един огромен властов мицел. Не, не трябва да се премахва, а да се преживее. Някой ден ще има ред без власт. Не сега. Сега са тъмните векове и навсякъде прелива от контрол.

Да си купиш преносим компютър с инсталиран GNU/Linux на него, да си го купиш при това на по-ниска цена, защото както знаем, инсталацията на Уиндоус струва пари и след това да изтриеш настроения и работещ Mepis (в случая), за да накатериш върху машинката… познайте какво - ами Уиндоус.
Не го разбирам това. Наистина, не го разбирам! Периодично се чуват оплаквания от най-различни хора, че не можели да работят с GNU/Linux, че не бил настроен, че не им откривал инсталаторът еди-какъв си хардуер, че те били тъпи и мързеливи и затова им трябвал само Уиндоус. Ами ето - хората продават лаптопи с настроен Mepis Linux, какво му е на него пък?
Аха - със свободен софтуер компютърът излиза по-евтин, а пък след това няма проблем да му се качи нелегален Уиндоус? И понеже някои хора наистина много искат да се “научат на линукс”, затова си изтриват работеща свободна система и инсталират крадена собственическа? Много са ученолюбиви и много бързо възприемат работата с компютри, затова предпочитат да им отпочиват мозъците в познатата среда на УинXP?

Наистина, когато някой ми казва, че иска да се “научи на линукс”, но си стои на уиндоуса, защото “ах, как не му работело еди-кое си” вече хич не му вярвам. Не че и преди съм вярвал, де.
Аз ползвам само GNU/Linux от… вече не мога да ги сметна, може би около 7 години. Тогава дистрибуциите на свободен софтуер нямаха графични инсталатори, нямаха и автоматично откриване на почти всичкия ти хардуер. Телевизионен тунер например съм настройвал няколко дни след работа тайно от Краси, за да я изненадам. И колкото и да е странно - справял съм се, и дори винаги ми е било интересно. И винаги съм си свършвал работата - независимо дали става дума за графика, чертежи на cad, офисни документи, музика или програмиране. Не използвам несвободен софтуер от години. Изключая инцидентни пускания на flash-плеър, но само защото приятели са искали да видя нещо на флаш в уеб. И когато съм имал видео от nvidia понякога съм ползвал техния затворен драйвер.

Оправданието “той не е достатъчно напреднал този софтуер” всъщност има друго произнасяне и то звучи горе-долу така “мързи ме и съм тъп”. Който наистина иска да навлезе в света на GNU/Linux и на свободния софтуер няма никакви обективни пречки.

Николай Баровски е бил признат за невинен от гръцкия съд и ще се прибере в България след повече от година в ареста зад граница.
Днес с радост спирам една от кампаниите на заглавната ми страница. Именно тази, която касае пряко българин. Поздрави на всички за победата и честита свобода на Николай! Прекрасно е, че толкова хора (включая мен;) се вълнуваха от съдбата на човек, когото познават единствено от музиката му ;)
Научете повече от другите блогове - за новината пишат Пейо, Алекс, Григор, Пенчев, Евгени Динев. Вярвам, че ще има още новини.
От мен - поздрави на роднините на Николай, които са изживели мъката на дългото чакане, браво на отделилите от средствата си за хонорари на адвокати и респект на всички, които са помогнали в кампанията за гласност по проблема.

Преди малко ми дадоха да разпиша заповедта за освобождаване. Днес е последният ми работен ден - от утре вече няма да идвам тук. Малко ми е странно, особено след като два-три дни колегите в отдела ми (единствените по-“свестни” хора в предприятието, поне за мен…;) ме убеждаваха да остана.

Някои - по-“леко”, по-отдалеч, други, като Жоро, който днес намина с детето, въпреки че е в отпуска и дойде да ни види - в прав текст. Жоро направо ми каза “отивай горе и изтегляй каквото си подал, чуваш ли?”.

Толкова ми казваха, че може да допускам голяма грешка, че и аз се позамислих вече. Но няма връщане - заповедта е в бюрото ми. Трябва да върна пропуска (жалко, не ми се дава снимката в него;), да доредактирам документа с описанието на задачите, паролите, достъпите и т.н. И утре просто да не идвам на работа.

Горе бяха подготвени поне 15-20 подписани заповеди за напускане, и то само от днес. Масово хората напускат предприятието - дано е за добро, така за оставащите може би най-накрая ще има увеличение на заплатите.

Ще има да му мисля още доста отсега. Но се надявам да съм постъпил правилно. А хората тук - с тях ще гледам да не губя връзка - 3 години съм прекарзал по 8-10 часа на ден с тях. Това прави по една трета от времето ми. Аз вкъщи съм стоял по-малко през това време…