Днес е Никулден, празникът на рибарите, моряците и всички, дето са кръстени на св. Никола - честито на печелившите, да ви е живо и здраво името, както се казва! :) Наздраве и за много години и да не се сърдите, ако ви дойдат гости - нали знаете, на този ден няма неканени гости, защото няма и канени.
Понеже днес е ден, на който “всеки трябва да си почопли зъбите с рибя кост”, но аз нямам за най-любима риба шарана, нито пък традиционният “рибник” с шаран е ястие, което не омръзва с годините, затова се чудя какво да хапнем вкъщи довечера. Рибникът е шаран, който цял се пече в тесто - да кажем, че приготвено без тесто филе от бяла риба е достатъчно отдалечено кулинарно от рибника. И двамата с Краси от белите риби харесваме хек и мерлуза… е, то те са и най-често продаваните в града. Да кажем, че ще е филе от хек. Няма да има много време след работа за готвене, затова направо филе. Ще взема и картофки, ако намеря пресни, ще ги оставя с кожата. Макар да не ми се вярва да има все още по това време на годината, ама то кой знае - човек вече не може да е сигурен нито какво яде, нито откъде и кога му е доставено.
Продуктите ще са: две филета от хек или друга бяла риба, няколко средно големи картофа (ако има пресни малки - повечко), един или два лимона, малко лук и разни дребни неща за експериментирането - девисил, магданоз, копър, черен пипер, сол, зехтин, майонеза, сметана. Ако има в магазина гъби и ми хванат окото, ще взема и гъби - печурки естествено, то други не продават. Гъбите ако се запекат с рибата, заляти с малко сметана или кисело мляко, за да не изсъхнат бързо, стават много приятни. Разбира се, всичко е в експеримента - същността на мъжкото готвене. :)
Все пак с млечните продукти не трябва да се прекалява, а най-добре изобщо да не се слага прясно мляко. Става нещо при събирането на риба и прясно мляко - не ми е ясно точно какво и защо, а и не става винаги, но е неприятно, може би знаете.
Ще обеля картофите, ако са стари и ще ги нарежа на кръгчета или както ми подскаже вдъхновението. Ако са млади - само на две, на две - и в тавата. Като казах за тава - добра идея е да си вземем йенска тенджера, върши по-добра работа според мен. Майка ми често готвеше именно в огнеупорните стъклени тенджери, но ние имаме само една и тя е много изстрадала милата. В налепи от загоряло, които все не излизат - не е най-привлекателната тенжера за готвене някак. Но може да ползвам нея, да. Казах ли ви, че празнувам на Цветница? :)
Върху картофите - филенцата, накиснати отпреди в част от лимоновия сок с добавена сол и черен пипер. На този етап ще реша дали да слагам малко майонеза, сметана или кисело мляко. Знам, че звучи странно, но киселото мляко страхотно се връзва с филе на фурна, стига да не се изпусне и да изсъхне цялото - трябва само да се сгъсти и попие в рибата. Придава леко кисел вкус и я прави крехка, но ще внимавам да не прекаля с него или с лимоновия сок - сокът да е малко и малко да покиснат рибките. След това винаги можем да си добавим лимон в порцията, но не можем да махнем.
Отгоре ще подредя още картофки, смесени с гъбките, които пак ще са нарязани подходящо за “покриване”. Зехтин за леко омасляване на всичко и като стане равно покрито с картофи и гъби и запълнено с кисело мляко или сметана, внимателно ще налея малко бяло вино. Не съм привърженик на многото вино при готвене. Виното го пия с яденето, не го изливам цялото в продуктите.
Всъщност чудя се… Дали да слагам вино изобщо или да сложа просто малко вода. Ако тръгна да избирам вино, ще се забавя сигурно, а и сега като се замисля, пие ми се червено, а не бяло. Глупаво ще е да сложа бяло в рибата и червено в чашите. А и не знам дали Краси ще иска да пийне отделно вино, затова може просто да взема една бутилка бяло вино и да реша на момента. Червено имаме вкъщи, значи бяло… като се гледам, ще е или керацуда, или бяло магарешко мляко. Не ми се смейте - аз от бяло вино не разбирам много, а и това са ми любимите бели вина - може да не са изискани много, но нали казах - бели вина не харесвам по принцип. Хм… тъй де - не харесвам “чак толкова” :)
Когато всичко е събрано, ще го бухна във фурната да се постопли, да не му е студено. А, да - в процеса някъде ще сложа и девисил, магданоз или копър - както реша че е добре за каузата. Може да добавя и розмарин или босилек, те също биха се вързали, но в малки количества, защото ароматът им мачка и кърти, ако е в повече.
Като се запече всичко, тоест като картофките станат годни за ядене и рибата побелее отвътре, съм готов. Ако засъхва, ще доливам по малко водичка. Винце няма да хабя повече, пък! Ако съм решил да не слагам гъби и кисело мляко и гозбата е само с филе и малко картофки, ще измисля нещо отделно, нещо като сос, което да добавя в порциите. Примерно гъбите накълцани на парчета, смесени с лук и леко запържени с подправки в зехтин и след това леко разбъркани с малко лимон и кисело мляко или сметана. Малко, колкото да се сгъстят запържените гъби, без да се прекалява. Абе - както стане :)
Ако имам късмет с транспорта, опашките и сръчността ще мога да направя всичко преди жена ми да се прибере от докторантско училище. Напоследък толкова рядко ми се случва аз да готвя вкъщи, не трябва да провалям момента. А и котаракът ще е винаги до мен да ми помага. Арти когато готвим все седи при нас - той по принцип е толкова привързан към нас, милият, че дори и когато режем лук в кухнята седи там и сълзи текат от очите му. Той се плаши, стряска се и мига, мига често, но си стои - че как иначе, нали ние, неговите най-близки приятелчета, сме там. Къде другаде да е?
Знам, че това не е истинска рецепта за готвене. Но пък и тук не е сайт за рецепти :) Вие какво ще правите на Никулден?
