Arcane Lore

На фоторазходка времето ми минава много бързо, сякаш живея някъде настрани, другаде и на бързи обороти. Не е точно това забързано време, дето го има при приятни занимания, когато си казваш “ей, как лети времето, не съм забелязал кога е станало шест”. Не е свързано с удоволствието, поне не забележимо. Не че не ми е приятно на фоторазходки, даже напротив. Но има една разлика, която ме кара да изживявам набързо — не само времето ми да лети, ами и аз някак с него…

В събота се видяхме с Йовко за стрийт. Имаме нещо като мини-традиция вече за време и място за кафе преди разходката. Още от есента и първите срещи на хора от UrbanStyle и SimpleStudio. Този път в кафенето бяхме само двамата, другите имаха свои си задачки.

Като казвам, че понякога снимането с хора ми е на “бързи обороти” имам предвид самото снимане, търсенето на кадри и гледането с колкото може по-малко замисляне и обмисляне. Разговорите са друго нещо — говорихме за безброй неща, а похарчихме едва час и нещо. С част от хората мога да говоря дълго и все да остава интересен разговорът. Интересни теми не липсваха — основно фотографски и блогерски. Типично за ИТ-та с хоби :)

Отправните ни точки за стрийт явно и тях сме избирани фотографски — почти всяко от местенцата, откъдето тръгваме или където сядаме на по кафе или бира е със свой си фото-колорит. Казахме и в началото, и в края в другото кръчме за фотогеничността на сервитьорките. В “Баба Яга” другите снимаха, аз нямам снимки да покажа. Когато лека-полека всички започнем да снимаме повече хора, може да уговорим някоя фотосесия.

Вървежът от НДК към Борисовата мина почти без снимане. Понякога просто няма какво да снимаш. Тъй де, не виждаш какво да снимаш. Аз отдалеч видях едно малко коте в една от уличките и успях да открадна кратка серия. В парка е малко по-друго, винаги има разни елементи за вече снимани етюди. Но взе да ми втръсва такова снимане. Бях ентусиазиран от снимките на хора на протестите за Странджа и търсех кадри с хора.

Малко съм разочарован от снимките си, комай нищо не можа да ме грабне истински като ги разглеждах вкъщи. Освен един малчуган в детско автомобилче, но там технически не е наред всичко. Явно трябва да внимавам повече, да подбирам и ползвам правилните обективи, а не да разчитам на удобно, но не достатъчно качествено варио. И да гледам повече.

В парка след обиколка на изток в търсене на “Лодки” и едни къщи-катерушки в гората, които кой знае защо бях решил че ще намерим се върнахме в най-населената кръгла площадка.

И там, точно докато си отварях шуменското виждам запътила се към нас двойка и питам Йовко “Да не са това Мишел и Ани?”.

Запознах се с двамата и имаше една размяна на апарати, само ние с Йовко бяхме със сменяеми оптики. И в разгара на снимането на най-различни неща, видени през ентусиазма на Мишел и Ани, през ръцете ми мина йовковия Nikon D200 с Nikkor 80-200/2.8. Възползвах се, разбира се, вие пък ;) Страхотна машинка, залепва за ръката… говорихме и за нагласите на никонци… но хей, аз съм пентаксец :)

80-200 е страхотен диапазон за такъв вид снимане. Може би не за всичко ще ми допада, но за стрийт отдалеч 200мм (с 1.5 кроп-фактора на Никон или Пентакс това е 300мм) са идеални. Докъм 150мм (дългият край на моята помпа Osawa) все още може да се снима “отстрани”, след това към по-късия край вече фотографът става част от снимката, забелязват го, идва много близо пред човека и трябва контакт, усмивка, разговор, предразполагане.

Има такава Sigma, като този Nikkor — 80-200/2.8. За Pentax няма такъв обектив в актуалната продуктова линия. Има FA* 80-200/2.8 ED IF, но цената му сигурно не е приятна, също и наличността му у нас. Макар в мрежата отзивите за него да са все прекрасни. Има и все още невлязъл в производство чисто нов DA* 55-300/2.8, но цената ще е нормална за западняците и ужасна за нас. Щом сега въпросната Sigma струва колкото нов апарат Pentax K10D, че и повече. Всъщност ето ги двата красавци, никорът и сигмата сравнени един до друг.

А, не че съм се затичал да си купувам обективи. Особено в момента съм в “дупка” отново — още чакам нови проекти, а за старите не са ми платили. А домашните разходи не чакат. Но не пречи да погледаме снимки на обективи, нали :)

Приключихме снимането на по бира и цаца. Тоест някои приключихме — Мишел беше във вихъра си в кръчмата, а тогава дойде и Тони. Който след ударно събуждане почна да снове наоколо с филмов Nikon.

Аз трябваше да бързам. Както сам казах и както после се скъсаха да ме иронизират, “имам режисьор в ухото” и все повтарях, че закъснявам. Наистина закъснях, но не беше проблем. Това с режисьора беше готино — май Йовко или Мишел тръгва да казва нещо, като започва с нещо като “само да ви кажа”. На което аз веднага реагирам с “да, но бъдете кратък, защото режисьорът ми каза в ухото, че времето ни изтича”. :)

Харесвам фотосрещите и разговорите за фотография и хобита. Ако сме повечко хора не става така, при десетина човека вече не е толкова лично — оптимумът е няколко човека. Но пък не винаги всеки има време и на практика все има място за двама-трима да се присъединят.

Виждам, че Маниякса е писал, че ме е видял с другите. Те след тръгването ми са джиткали из централните улички около Графа и там са се видели. Стана ми странно и някак готино — и без да ме има, пак съм там. :)

 
П.П.: Снимките са във фотолога ми [index, archive, rss], от тази до тази. Снимки от другите — yovko, michel

Станах рано и отидох днес пред офиса на премиера, покоите на изпълнителната власт — ами покои са си, понякога като гледам как нищо не се прави за важни неща и как се премълчават истини, си казвам че голям покой цари из етажите. Отидох да дам своята лепта за обогатяване на фондовете на евросъюза — събрах стотинки по една и по две, демек баш “жълтици” и отидох да ги дам на министрите. Да помогна и аз с нещо за глобата, която се задава от европата по случай провала на страната ни с включването в еко-мрежата “Натура 2000”. Изядоха фирми, кметове, дупетати (опа, депутати) и нагоре из корпоративната и политическата йерархия де що има останала природа по планини и долини и сега ще ни глобяват.

Начините за ядене — много. Или хотели, писти и кръчми строят — ама това вече е стар трик — или ще отчуждат гори от защитени местности към горското министерство за дърводобив, или ще “прочистват” чисти реки от дървения материал на километри от коритото, или ще се “самозапалват” пожари, та след това някой да мине и да събере огромното количество леко пообгорели сурови трупи. Дървен мат’риал - явно това е най-ценната суровина днес в България. Нямаме нефт, злато, диаманти, урана си го изкопахме и сега остава най-сладкото, самовъзобновимо папо — дърводобивът.

Самовъзобновимо, ама всичко си има граници. Като нищо скоро няма да има толкова дърва, с тия масови сечи и с разкъсването на защитените територии и застрояването им с поредните супер-комплекси за чужденци, с тия явно нарочни пожари и с неуредиците в реките и язовирите, дето където трябва да е прочистено коритото не е, а където изобщо не е корито редовно се ”прочиства”.

Още през 80-те години, доколкото зная, се е доказало, че презалесяването на широколистни гори с иглолистни дървета е порочна практика. Борът расте бързо и бързо може да бъде добит (папо, папо!), но след сеч до голо се засилват свлачищата, ерозията и животните изчезват другаде. Ако могат. Освен това иглолистните гори не задържат влага — подпочвените води слизат много по-надълбоко, защото я няма сянката на старите гори и съответно реките пресъхват.

Но сигурно не е така, аз не съм специалист. Специалистите по управление на “всичко” са в онази сграда, пред която отидох. Те по специален начин ни докараха дотам да излизаме на улицата, за да “разрешат” да имаме парк “Странджа”. И да трябва да се плаща глоба за неадекватна еко-политика. Кой ще я плаща? Ние естествено — нали има данъци.

——

Завъртях се в района, бях дошъл малко по-рано. Случайно се срещнахме със Сашо Шопов и решихме да идем заедно. Пред министерския съвет имаше няколко отегчени репортера, две момчета си говореха нещо, седнали край камера на bTV, наоколо шляеха унили още няколко техни колеги. Не зная дали са знаели за инициативата за жълтите стотинки.

Имаше забележимо полицейско присъствие, в лицето на двама униформени съграждани и трудно отличимо от репортерите блогерско такова. Докато си говорехме с Gergana и NeeAnn, отсреща пред партийния дом се беше събрала група, спирана от двама полицаи. Част от репортерите лека-полека се ориентираха натам и ние решихме да идем също.

Организаторите на даването на жълти стотинки пред министерски съвет бяха спрени от полицаите с аргумента, че не може така, кой ви е дал и как така ще правите разни хулиганщини, при това необявени. Явно хората не са знаели или пък не са били решили как да реагират, ако тия със стотинките вземат че наистина минат.

Беше и дядото, когото снимах на предишния протест, шествието за Странджа и против цензурата в Интернет. Докато полицаите, изведнъж оказали се сред две камери и няколко фотоапарата се съгласяваха с аргументите, че това не е протест, а няколкоминутно предаване на пратка от граждани, репортерка от МСАТ вземаше интервю от ”организаторите”.

Та дядото по едно време каза на висок глас, че всеки по конституция има право свободно да изразява мнението си. В писмена, звукова или каквато и да е друга форма. И всеки има право на граждански протест. “Като не ни пускате, пред кого да протестираме — пред кравите на село ли?”.

Това е основният проблем на властта — няма интерфейс за връзка с хората. Има някакви измислени полицейски правила за обявяване на протести, за законов канален ред за жалби и оплаквания. Но всички знаем, че каналният ред е нещо, което е канал, но не е никакъв ред. Нищо не може да бъде свършено по канален ред — може само да се зарови сред канални нечистотии.

Съгласиха се да ни пуснат и минахме през подлеза (това беше “условието”;). След това пред входа отсреща хвърляхме стотинки в сламена шапка. Хората хвърляха и лека-полека си заминаваха. Затова на репортерите им се е сторило, че сме били съвсем малко. По едно време настана такова щракане на репортерски апарати, такова типично бутане и ръчкане с лакти, че се отвратих и отидохме за кратко кафе и раздумка.

Вижте снимки от събирането на жълти стотинки за глобата за “Натура 2000”.

 
П.П.: Още снимки от събитието при Gergana, NeeAnn

Преди малко получих първата си печалба от продажби на фотографии в профила ми във Fotolia. Fotolia е сайт за микропродажби на продуктова и рекламна фотография.

Звучи малко сложно, но не е — става дума за такива снимки, които могат да се използват при изработката на печатни издания и материали, в реклами в медиите и в уеб-сайтове, например. Всъщност всяко нещо, което отговаря на няколко прости условия — да е с добро техническо качество и с идейна композиция, да има ясни акценти с фокус и премерен дефокус, да не съдържа търговски марки или изображения на продукти с авторски права. И ако съдържа ясно различими човешки лица, то снимката да е придружена от подписан от всеки сниман човек отказ от права (“model release”).

Моите снимки не са нещо особено чак — зная много профили на други хора в този и подобни продуктови сайтове, които са класи над мен. Говоря и за хора от България.

Все пак за мен това първо плащане е повод за радост, защото поне половината от снимките ми там са правени с филмовия ми апарат, преди да взема Pentax *istDL. С изцяло импровизирано осветление, временни макро-палатки от подръчни материали и вместо светкавици — лампи и спотове за четене.

Зная, че това не е професионалният начин, дори не е препоръчваният любителски начин. Но за мен беше много ценно като развитие да разучавам в дългите приготовления за всеки кадър как точно влияят тъмните отражения при снимането на стъкло, да речем. Не че съм станал специалист с това първо плащане от сайт — не, но е важно за самочувствието и развитието ми.

Долу вдясно на сайта ми има списък с няколко такива места за микропродажби на снимки. Там са тези сток-сайтове, които са достатъчно удобни, достатъчно развити и в същото време поддържат разплащания до България. До тях може да се пращат снимки през мрежата. Иначе има безброй продуктови агенции, които приемат снимки на компактдиск по пощата. Но аз нито имам достатъчно снимки за дискове, нито вяра на пощите.

В още три-четири от тези други сайтове също имам събиращ се актив, но Fotolia спечели състезанието за първи трансфер. Парите веднага се появиха в MoneyBookers — превърнати в български лева по курса на деня, както бях настроил.

Остава само да реша кога да си ги прехвърля на банковата сметка и да ги дръпна от банкомат. А и да измисля какво да правя — дали да ги взема за да потуша мигащите в червено вече битови сметки или да изчакам да се съберат и да си взема нещо фотографско все пак с тях…

Родният сайт “Фото форум” е с дълга история на неадекватност към авторските права. Пример за това е фактът, че публикува снимки от потребителите без да им оставя пълен контрол върху тях. А на сайта пише “Снимките в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на авторите е незаконно.” Не можеш хем да публикуваш снимки, хем те да са с всички права запазени, хем да си запазваш за себе си правото да използваш тези снимки както решиш за свои (на сайта) цели - “Организаторите на сайта могат да използват снимките за целите на сайта, за организиране на изложби, както и за рекламни материали на Фото Форум (в това число публикации в пресата свързани с дейността на сайта).”

За безумието в затворения кръг на публикуването на снимки в мрежата с всички права запазени сме говорили с Йовко Ламбрев - ако публикуваш с пълни права запазени, можеш или 1) да си самият автор или 2) да ти е предал всичките си права на теб. Тоест да казваш “аз публикувам снимките, те са обаче с всички права запазени от автора” е малко абсурдно. А на фона на това да си запазваш в правилата на сайта изключителното право да използваш коя да е от снимките за свои цели е… меко казано признак за неразбиране.

Всичко това са стари “лаври”, но нещо наскоро ме стресна и реших да пиша на webmaster@. Във форума някой от админите беше споменал, че еди-коя си снимка “е била открита сред изтритите”. Сетих се, че и друг път съм срещал този довод във форума им и се запитах: След като има проблем с гореописаното запазване на правата, след като има проблем и с заявеното изключително ползване на потребителски снимки… нима на всичкото отгоре те не трият снимки?

Публикувам тук кореспонденцията ми с webmaster@. Не съм искал разрешение, защото това не е личен разговор, а кореспонденция до служебен адрес на публичен сайт.

Разбира се, какво друго да ми кажат. Няма да се занимават да обясняват защо нямат описано никъде какво правят с изтритите данни и снимки, я. И защо запазват за себе си права върху снимки, които иначе са с всички права запазени за потребителя.

Да поясня пак - нямам нищо против някой някъде да си прави архив за себе си от публично достъпни данни. Проблем има, когато някой дава място за публикуване на данни и снимки и твърди, че хем снимките са с авторски права на качилия ги потребител, хем може да се използват за нуждите на сайта. Има и проблем с неизтриването на лични данни и снимки с авторски права - пак казвам, впечатляващо е сайт от ранга на “Фото форум” да се сравнява с Google, но разликите са очевидни.

Нещо повече - не е вярно, че тези въпросни изтрити снимки не се използват никъде. Използват се, най-малкото като аргумент за отказ на участие в конкурс - “вашите снимки бяха открити сред изтритите, значи са били публикувани вече и затова нямат право да участват”. Брех…

Наскоро бях проверил как се е развил Zooomr, един сайт за споделяне на фотографии, който все не съм ползвал активно. В началото се впечатлих, но днес вече зная защо не съм качвал фотографии там - вече две седмици “компанията от двама” и “с един само разработчик” се опитва да пусне новата версия на сайта. Или поне така твърдят. Постоянно на страницата им има разни неща от сорта на “Кристофър работи усилено”, “Говорете с Томас Хоук наживо по време на фоторазходката му” или “Гледайте наживо как Кристофър спи”. Две седмици няма сайт, а те се снимат с уеб-камери на фоторазходки и как спят. Откачена работа.

Толкова хора са отделили толкова време и с желание са качвали и подреждали снимките си там, а те две седмици не могат да се справят с един сайт. Да, сигурно е много сложно, сигурно наистина хардуерът не е издържал, сигурно базите от данни са много натоварени… А тестове?

Тъпо е две седмици да гледаме уеб-камери, като истинската причина да зареждаме сайта е фотографията, а не некачествени широкоъгълни уеб-камери с ниска резолюция.

Когато се прави такъв проект, написването на кода е най-малката част от работата. По-голямата е измислянето на всичко - от най-малката идея до пускането. А най-продължителното са изпитванията, тестовете. Отделяш пробна машина, на която започваш с малко натоварване и малък обем на данните да проверяваш дали всичко се държи както трябва във всички възможни комбинации от действия и натоварвания. После увеличаваш натоварването, доколкото позволява пробната установка, увеличаваш и действията… Изпитваш продукт. Хората пишат стотици страници в стандартите с най-различни процедури на изпитванията. И тези стандарти се четат, изпитванията се правят - дори и най-малкото нещо, като вафла в станиолче например, е минало изпитвания по стандарти - държавни и международни.

На фона на безхаберието на двамата кибер-герои от Зуумър отношението на екипа на 23hq не престава да ме изненадва приятно. Вчера писах на човек от екипа им с молба да провери какъв е проблема с паролата ми за тестовия им сървър. За да поработя върху превода, когато намеря време. Отговори ми с решение след минути.

Вярно, че в 23hq по-бавно се внедряват новите неща, особено след като Flickr в последно време лека-полека навакса и стана читав сайт. Вярно, че 23hq няма да стане хостинг за видео, онлайн-телевизия или пък агенция за фотопродажби и онлайн-изложби - все неща, които обещаваха от Zooomr. Но поне работи и си личи, че се прави с кеф - а това значи и внимателно.