Не бях на гей прайда в София, защото не съм в града. Ако бях там, със сигурност щях да обмисля дали да ида. Нямам пряк ангажимент с темата, не съм хомосексуален — но това за мен няма значение. Когато някъде се разпалва дискриминация и омраза, трябва да има позитивно настроени и широко скроени хора, които да го предотвратяват. Аз се смятам за такъв. Но явно в управата на града, сред журналистите и в средите на неориентираните и незрели хлапета такава нагласа е рядкост. Отвратителното в цялата история е, че тези, които би трябвало да са най-открити и най-отговорни — управляващите — са най-лицемерни. Пред господаря-рейтинг всички те са равни, няма как. Някои журналисти ги последваха — как може, само например де, да поканиш в студиото за нещо, което претендираш, че е равностоен дебат човек, който открито и масово призовава към насилие? Но да оставим хората от националистките организации — там също сигурно има и свестни и кадърни момчета и момичета. Да оставим и журналистите — за тях пък да са повече нагаждачи и по-малко посредници им е станало навик вече.
Друго ми е по-странно — как можа да се допусне вниманието към събитието да се отмести от истинските проблеми и всички да се концентрират върху сексуалността? Хора коментираха от позицията на религията и обидното беше, че не коментираха случилото се като социално случване, като отношение между две обособени групи човешки същества, а говориха за подробността на секс-частта в темата. Къде отиде дискриминацията? Къде отиде чувствителността на обществото ни към неправдата, към насилието и към нетолерантността? Защо разговорът беше изместен към секса — защото за всички ни вече денят започва и завършва с голите каки по билбордовете и арогантните директни послания в телевизионните реклами ли? И защото за нас този въпросен секс от рекламите е ненакърним и емблематичен? Че то реклами с елемент на гей-задявка има вече от доста дълго време. Лично аз, да ви кажа, ще си живея много по-добре, ако в рекламите и билбордовете изобщо престанат да натъртват за секс и ако най-накрая вземе че свърши тоя “сезон на дините”.
Става дума за това, че една група хора организирано нападна друга група в централна София. Вторите имаха официално разрешение от властите да са там, а първите — не. Не мога да проумея как основна новина на деня стават думите на призоваващ към обществена нетолерантност и списването на дискриминиращ “регистър” от негови съмишленици в друг град. За това ли беше всичко? Къде е чувствителността на медиите към пострадалите, към тези, дето са отишли на мирно весело шествие, а са били замеряни с бомбички?
Едното е мирно събрание, а другото е организирано насилие над група хора. Едното е социално градско събитие в лятна София, а другото е престъпление. Така ли го представиха? Не, опитаха се да ”балансират”…
Става дума не за това кой какво прави в личното си пространство, а за това кой кого напада публично. Две коренно различни неща са. И не става дума за това кой е хомо и кой хетеро и т.н. На парада сто на сто е имало и хора, които не са гейове, или поне в началото са щели да се включат. Ако нямаше пуснати заплахи още дни преди парада, много хора щяха да идат, само за да подкрепят различността.
Защото всеки е различен, всеки по свой си начин. Утре може да маргинализират феновете на джаза или алпинистите, например. Доводи за “неестественост” винаги могат да се намерят и за това. Или пък да отритнат читателите на блогове или самото понятие за обществена опозиция. Крачката е малка, защото прекрачването е същото.
Аз чакам времето, когато всички тия неща няма да са “новина”. Навремето, да кажем, е имало настроения и против театъра — ама то като ги знае човек какви шматки са театралите. :P Още по-преди пък и философията е била счетена за “развращаваща младежите”. Нищо ново под слънцето.
Но и толерантността и тя е отдавна. А е нещо, от което има нужда всеки отделен човек. ;)
——
П.П.: Разбрах, че българските анархисти открито са подкрепили парада, като са участвали със свой транспарант — черен, разбира се. За пореден път се убеждавам, че политически и изобщо обществено най-адекватното е отричането на потисничеството във всичките му форми. Браво на решилите да идат и да се заявят като анархисти на парада! Официалната позиция на ФАБ е леко по-различна и е опит за дистанциране от проблема, но както знаем, точно при анархизма е малко неуместно да се говори за централизирана представителна организираност.
В този ред на мисли — никой неанархист не осъзнава, че политически най-дискриминираните винаги са били точно анархистите. То проекти за свободни местни управления са им били обещавани и след това е минавала червената армия да коли и опожарява. То колко пъти пък са били сравнявани с фашисти, националисти, комунисти, терористи и какво ли още не. Анархизмът като понятие е изцапан от нарочно насаденото разбиране, че означава “хаос”, когато всъщност изобщо не се визира хаотичност или престъпност, а само свобода и местно самоуправление.
Анархистите сме най-дискриминираните. Не защото хората не разбират анархизма, а защото го разбират по превратен начин.
