Arcane Lore

Днес най-накрая си се прибрахме вкъщи. Беше ни много интересно, макар и никак не “екзотично” - казвам го, ако вече си мислите за разни палми, плажове и екскурзоводи. Пътуването ни беше приятен начин да си дадем лека почивка и да бъдем сами на места, където не ни познават. Тоест… наистина да бъдем сами.
Много благодаря на всички, които са ни пожелали хубави неща! Открихме в коментарите към предишния запис поздравления, получихме и по пощата. От сърце мерси, и от двама ни!

Засега сме просто “завърнали се” - нямаме някакви конкретни планове, освен да си отпочинем. Краси има още отпуска, а аз още не съм започнал да работя. Д’Артанян ни посрещна с нескрит интерес, дори успя да ме одере бая дълбочко “за добър ден” ;) Ще имам много да разказвам - на няколо пъти по пътя се хващах, че блогвам наум. Имам и шест ленти за проявяване - от тях само две заснети на почивката, другите четири са снимани от Петя и Иван по време на сватбата с моя Canon. Петето (друга Петя; на сватбата се бяха събрали таман четири;) ще покаже тези дни видеото.

А аз се надявам да имам достатъчно снимки, за да сглобя тук готини пътеписи и разкази за самата сватба. Но това - по-нататък. Засега ще отмарям и ще подреждам лекичко спомените.

Здравейте! Здравей, София! ;)

П.П.: Малко трудно се работи с клавиатура, тъй ми се струва… Нещо метално на дясната ми ръка… странно…

Никога не съм искал голяма сватба. Не е искала и Краси. Че кой тогава иска? Познайте, от три пъти…

Утре, след часове вече, ще дойде време за сватбата ни, аз и Краси се женим и поради разни традиции и други външни мотиви, ще правим шумен бал. Колегата ми Венци, кумът, ми казва, че “традиция” идва от латинското “традо”, което значи “предавам от ръка на ръка”. Само че като всяка латинска дума има поне няколко значения и това “предаване от ръка на ръка”, от което явно е произлязло “традиция” и английски-френските производни за търговия и превод на текст, далеч не е единственото.

Друго основно значение на “традо” било “предавам”, но не в смисъла на “от ръка на ръка”, ами в смисъла на “портя”, “издавам”. И също така значение било “преподавам”, което може би идвало от едно от другите основни - “предавам от ръка на ръка” (разбирай предавам знание, де) или “предавам, издавам”.

Толкова за традициите и за “ритуалите”. На нашата сватба ще са сведени до неизбежния минимум. Нямате представа колко усилия ни е коствало отвоюването на това пред гостите-традиционалисти.

——

Причината да не съм казвал досега е, че аз исках да мога да кажа на всеки, когото ще ми е приятно да видя и да мога да поканя и да приема всички тези хора. Но организацията на тържеството е нещо смазващо, вярвайте ми. Особено ако има много и разнородни изисквания от страна на различните роднини.

Много пъти нощем не съм можел да спя и съм се чувствал като разпъван в различни посоки. Образно, естествено. Краси също се изтормози.

——

Когато през последните седмици, особено след моето дипломиране, трябваше да “наберем скорост” и да тичаме да уреждаме и да “редим дипломация” като луди разбрахме, че няма да стане съвсем както ние си го представяме, се успокоих и реших да се виждам и да разказвам на хората поотделно, защото просто няма начин да приемем всички. Не че “нашите хора” са много, просто се оказват “в много”. Нека никой не се обижда - всъщност сватбите са сигурно един от най-яките бизнеси. Стига да продаваш, не да купуваш ;)

Нямам сили да пиша подробно, ще разказвам после, след като мине цялата шумотевица и след това свърши планираната отпуска.

——

Но нека който има желание да присъства на официалните ни ритуали, най-вече църковната венчавка, да заповяда! Венчавката започва утре, 26-ти, от 11 часа сутринта в храма “Света София” в София.

——

“Света София” е старата базилика вляво от “Свети Александър Невски”, червена тухлена църква, на стената й е “вечният огън” на незнайните воини. Отпред има градинка и паметник на Вазов, до гроба му.

Църквата е една от най-старите в София, ако не ме лъже паметта е на същата възраст, на която е и ротондата зад президентството. Разликата между двете е, че ротондата е почти запазена (леко достроена за реставриране) в първоначалния си вид, докато “Света София” е многократно събаряна, изграждана наново, била е джамия, падали са й минаретата и т.н. Но пък за разлика от ротондата, през цялото време е била работеещ храм. Разбира се без годините, когато е била издигана наново. Изобщо - тежка съдба, дори за сграда ;)