Arcane Lore

Всички сме чували за огромните проблеми, които създавал снегът на управата, на шофьорите, на възрастните хора, изобщо на всички. Когато наближи зима, започваме да се шегуваме как снегът щял отново да ни изненада. Донякъде на шега, донякъде с малко страх. Като че ли сняг не вали всяка зима и като че ли досега не сме виждали. Малко са нещата, които имат тази необяснима способност да са хем периодични, нормални и безобидни, хем все да изненадват. Или може би съвсем не са малко, а просто снегът е толкова очевидна “изненада”, че няма как да го забравяме.

А всъщност проблемът с почистването на снега въобще не е в непочистването. Нито е в неподготвеността на управата. И изобщо не е в самия сняг. Проблемът с почистването на снега е в почистването. Светът ще е много по-спокойно място, ако снегът не се ”почиства”.

Снегът си е чист. Почистването му е това, което замърсява наоколо. Самият сняг не е и опасен, поне в градските му количества. Почистването на снега прави улиците и тротоарите опасни. Освен че ги прави и мръсни, покрити с кафеникава снего-кал на буци, която после се топи интензивно и на купове, задръства каналите и прави локви – разбира се, пак кални.

Снегът не пречи на колите, на колите им пречи ледът и/или кишата, които остават след почистването му. Ако колите утъпкват и разтопяват равномерно навалялия сняг, сцеплението ще е поне с една идея по-добро, отколкото върху излъскания долен и вече позамръзнал слой, открит при така нареченото “почистване”. Върху който много бързо навалява тънък слой нов пухкав сняг. Пързалка, с други думи.

Снегът не пречи и на хората. Е, поне не на здравомислещите от тях. Много по-добре е да вървиш в леки преспи сняг или върху прясно утъпкан мек сняг, отколкото да размахваш ръце и да падаш по задник върху почистено място, което за час-два е развило върху себе си усъвършенстван горен слой тъничък лед, докато новият сняг го е покривал с измамна пеленка от снежинки.

Е, разбира се, всичко това е вярно, ако сте си купили правилната кола, ако я карате с гуми с останал дотатъчно грайфер и ако сте си купили правилните обувки. Защото кой изобщо е казал, че градът през зимата трябва да е място за разкарване на обществено опасни индивиди в трошки с изтъркани гуми или същите пешеходци, спестяващи пари от зимни обувки? Да е ясно едно – зимата в снега не се ходи с маратонки, лачени, велурени и всякакви подобни недоразумения. Вярно, обувките не са евтини, но вместо да имате по няколко чифта летни и да опитвате да ги носите и зимата, колко по-лесно и по-евтино е да имате едни за лятото, които да са си таман за лятото и едни за зимата, които пък да са си таман за зимата? Доста, бих казал.

Истерията по почистването е полезна за управата, защото задържа вниманието на хората върху такива глупости и съответно го отклонява от по-важните неща. Разбира се, когато едно почистване се прави неправилно (а то няма как да се прави правилно, ако се прави изобщо), най-лесно е да се мрънка “ама то ако не се почистваше, знаеш ли какъв ад щеше да настане”. Да бе, да. Чиста проба обществен рекет. Като застрахователите, само че по-мащабно и някак по-фино.

Ако не се почиства, колите сами ще си разтопяват и разчистват снега. Да, вярно – ще стане кал на буци, ама това заради снега ли е? Или е заради мърсотията, която цяло лято си стои по улиците? Дето уж се “почистват”? Да, вярно – ще има киша и локви и това е кофти, но това заради снега ли е? Или е заради задръстените канали, които по цяло лято си стоят задърстени, а уж се “почистват”? Не, грешка – само част от каналите са задръстени. Другите са изградени неправилно и стърчат на най-високите места по улиците. Някъде даже самите канали са на бабунки, замазани отстрани. Явно за да се стича водата от тях настрани. Някой е правил улица, ама първо я е направил и чак после е решил да я проектира. Каналът се е оказал пет сантиметра над нивото на платното – нищо бе, ще го замажем, ще насипем повечко асфалт около него и то няма да си личи. Няма, да…

Снегът е хубав, чист и бял. Бялото е чисто. Мръсен е градът и калта и прахта по улиците. Така че носете си зимните обувки, дръжте се за парапетите, като слизате по стълби, купувайте си навреме добри гуми за колата и карайте внимателно. Със зимни обувки и гуми няма да имате нужда от тая истерия по почистването. Е, ако сте от хората, които задръстват кръстовищата, боксувайки с летните си гуми в снега или ако държите да ходите зимата със сандали, само и само да се оплаквате, че “снегът е лош, защото е хлъзгав и не е почистен”, тогава четете блоговете на кмета и на транспортния министър. :)

Честит сняг! Добре, че у нас вали сняг зимата. И поне за кратко през зимата всичко става с една идея… по-чисто. Поне докато не го ”почистят”.

Наскоро казаха по телевизията, че някакво радио казало, че след някаква анкета ли, проучване ли, пресмятане ли, се оказало, че тази година най-добрият за живеене град бил София. Преди да успея да сдъвкам и изплюя “новината” с необоримия аргумент “телевизията умира и вече дори не измисля добре новините си”, всичко това беше повторено по друг канал. След ден бях в София и докато се тътрех в задръстването из булевардите край НДК, по радиото започнаха да нищят пак тази тема и “новината”. Уж музикално радио.

Вярно, че е чудо голямо. Предните две години “първа” била Варна, а аз не харесах последното си ходене до там, макар Варна да ми харесва от малък. За момент се зачудих как така са изпуснали поне една годинка да дадат на Пловдив — там става все по-задръстено и непоносимо по улиците. Може би трябва да си оставят лятото няколко пъти кофите пълни, че да настигнат София. И кучета да си завъдят, ама много, и да застроят всичките околни села. Да ги кръстят “квартали” и да вдигнат там “бизнес-паркове” и ”молове”.

Но темата беше за друго. Оставям пренаселването и претъпкването на София — и без това има порода хора, които необяснимо защо се дразнят, щом се споменава този проблем. Не трябвало да се говори така, то в София имало работа, винаги имало място за още население и проблемът бил другаде — я в инфраструктура, я в нещо друго. Е, сега правят инфраструктура — честити задръствания години напред заради метрото, дано после има друго оправдание за гмежта. Макар че… някои хора казват, че след 10-15 години София ще е мъртвило. Оглозгана и захвърлена да си ближе порутените блокове. Има резон, може би. Но да оставим това, наистина.

За доброто живеене. София бил добър за живеене град. Объркали сте се — София е добър за работене град. Не за живеене. Разликата е огромна, ако не я виждате, може би гледате отвътре на това работо-живеене. И виждате само картината в рамката на офисния прозорец, в който един “добър за живеене град” се разраства и свети с всички неща, които никога няма да си купите, но знаете че са там, “в наличност”. Живеенето, обаче, не се интересува от наличности, а от действия. Ако нямаш време да идеш на Витоша, кел файда, че живееш в град “в подножието на планина”. Ако всяка вечер се връщаш уморен и достигаш само до дистанционното, какво от това, че има емнайсет театъра, още толкова кина и два пъти повече музеи? Какво ти пука, че има за децата ти забавления в Южния парк, когато живееш чак до Северния (примерно), а пък утре си отрано на работа?

Никакво значение няма, разбира се. Със същия успех София можеше да е построена насред пустиня. Важното за това “добро работене” в София не е Витоша, а е Витошка. Което ми носи следната мисъл — колко добре за софианци би било да се построят някъде на майната си бизнес-паркове, молове и търговски улици, да им се прокара отдолу метро и чисто и просто хората, които живеят, за да ходят на работа, да идат там. Нищо лично, разбира се, но е много неприятно да не мога да дишам, когато се прибирам в града си. Да не мога да дишам от мърсотия, да не мога да дишам и от стрес.

Наскоро на интервю за работа бях поразен от едно от откровенията на шефа. Отдавна престанах да ходя на такива интервюта, но човекът, който ни свърза, ме беше препоръчал, пък на мен ми беше казал да ида да видя все пак. Та стоя аз с нагласа почти до последния момент, че това не е точно типичното нашенско интервю и по-скоро аз трябва да ги одобря — хората и дейностите им. И изведнъж в разговора ми се казва “А, то парите не са основното, те не са важни, важно е какво правим, работата, която планираме.” А фирмата не е излязла на пазара и “се развива” вече много време на свои издръжки. “То ако е за пари — продължава с весел тон — има всякакви начини за печеленето им, по-важна е визията на фирмата ни”.

И после при обсъждането на заплатата следваше обяснение как трябвало първоначално аз да “инвестирам в себе си”, а после накрая пък можело и съдружие. Нямам думи. Значи парите не са важни — един вид “ние ходим на работа, защото сме работохолици, не че нещо друго”. За тия неща си има специалисти, които помагат. Най-стряскащото беше, че после разбрах, че въпросният човек е точно такъв специалист — даже е бил асистент на Краси в университета.

Вече не знам кое движи това “добро живеене” в София. Мислех, че са парите, но май не са. Самото работене е — пристрастяват се хората. Не го казвам с някакъв добър смисъл, имам предвид болестно пристрастяване.

Не искам такъв живот. Бих се пристрастил към бира с приятели или към салатка и ракийка, но към стоене на бюро, пътуване сам в кола в задръстване два пъти на ден, броене на дните с “днес свърших еди-колко си процента от работата за утре” — не, мерси!

Преди време говорихме с yyovkov за нещата, които харесвам в Троян. Той подхвърли, че за мен днес Троян е това, което е бил преди 20-тина години кварталът ми в София. И е прав. Колкото и тъпи анкети ли, проучвания ли, пресмятания ли да правят от медиите, наистина най-добрият за живеене град за мен ще си остане София. Но моята София не е метрото, не е бизнес-паркът, не е поредният самовлюбен кмет. А е усещане, което днес го намирам в Троян. Ще ми се някой ден то да се върне в София, но какво пък — няма значение, има толкова по-истински градове, по-неунищожени градове. Има Париж и Дъблин, Ню Йорк и о-в Реюнион. Или пък Троян. Има всякакви места, но когато човек е превзет от матрицата “кола-офис-прозорец-кола-телевизия-сън”, няма как да усети разликата.

Въпросът не е кой от къде е. Нито кой къде се премества да живее и работи. Въпросът е в това дали е простак или не. Дали уважава другите или е самодостатъчен тъпанар, който винаги е прав.

Колкото и да хваля Троян на приятелите, истината е една — идиоти виреят навсякъде. Тук може да не е претъпкано като в София, може да няма навсякъде чалга в заведенията, но простотията си ходи по хората и човек може да вдигне кръвното навсякъде. Затова си заслужава да не обръщаме много внимание на простаците. Всъщност малкият град много помага в това отношение — тук, в град с под 30 хил. жители, ми е много по-спокойно и се ядосвам все по-рядко. Взимам пример от съседите и младите хора, които виждам из центъра — всички са някак много по-лежерно настроени, много по-малко стресирани, отколкото тези в София или някой друг голям град, като Пловдив или Варна, да речем.

Ако тръгна да обръщам внимание на неуредиците и простащината, винаги мога да ги намеря и тук. Макар наистина да се забелязват много, много по-трудно и по-бавно, отколкото в наблъсканата София. Често съм го казвал — София беше приятен и ентусиазиращ град за живеене, но преди години. Може би преди да се родя е бил още по-добре уреден откъм комфорт, нисък стрес, откъм “живец”. Но откакто започна да се пълни с все повече и повече хора от всички краища на страната, става все по-отвратителен.

Да не ме разбере някой погрешно — имам много приятели, които не са родом от града. Всъщност са повечето хора около мен — и са страхотни приятели всичките. Но са все хора, които са там или за да учат, или за да работят точно това което им харесва. И всички се ценим точно защото сме по някакъв начин близки, а не защото еди-кой си е от еди-къде си. От работна гледна точка в някакъв смисъл винаги по-големият град е правилният избор, защото предлага по-широка палитра от кариерни възможности.

Нямам предвид тези хора — чудя се на акъла на другите, които отиват там само за да са “в София”. Да се отъркат, да прихванат градска нагласа, да се качат на трамвай, да работят на кофти място и да стискат зъби, но само и само да могат да казват, че “са в София”…

Е точно тези… ами не ви разбирам, честно! Аз ако можех, одмах отивам да живея в малък град. Нищо че ако тръгна все по бащина линия, почти не мога да преброя от колко поколения вече дядовците ми са все софиянци. За мен качеството на живот е по-важно от името на града, но явно за някои е другояче.

——

Сега стоя на плътно затворени прозорци и продължавам да чувам надънената уредба с някаква бясна чалга отвън (започна точно в 14 часа и не спира) и си мисля, че не особеностите на някои градове са виновни за ниското качество на живота там. Виновни са особеностите на някои хора.

Както тия идиоти сега могат да си позволяват да дънят басите на уредбата, както никой от съседите не се сеща да им каже да я спрат, както може при ремонта на основна улица по цялата дължина да са изрязани големи и здрави липи и тротоарът да е асфалтиран от край до край, както може точно в “тихите часове” всички да си включват циркулярите, за да режат дърва за зимата, както може никой да не се съобразява, като вдига шум при ремонти на дома и форсиране на колата — така може и в големите градове.

Колкото повече такива простаци заливат големите градове, толкова по-неприятни за живеене ще са. И аз и ти, читателю, ще започнем или да търсим по-уютни квартали, или направо да се оглеждаме за начин да избягаме от лудницата на голямото село към някой по-малък град.

Лошото е, че дори и в малките градове има простаци. А стига само един да пусне кангото над главата ти, за да ти се вгорчи вечерта. Стига само един да надуе на макс чалгата, за да беснееш безпомощно и тихо цял ден.

Един простак стига на двеста точни хора. Защото те се съобразяват, а той — не. Няколко простака могат да прецакат цял квартал.

А простаци има навсякъде. Ерго — отърване нема…

Най-вероятно това с “купуването” на града е буря в чаша вода. “Монитор” е публикувал статия по въпроса, която опитва да налучка за кой град става въпрос. В статията се твърди още, че най-вероятно това е само шум в медиите и такава “покупка” няма. Да припомня - става дума за гръмко звучаща новина в английски вестник, според която тамошен милионер е “купил” български черноморски град и възнамерявал да го преустрои, обнови, застрои и накрая да му смени името, като го кръсти на себе си.
Според различни брокери на имоти е невъзможно всички парцели дори в малко село да се обявят за продажба. Това мен не ме впечатлява особено, защото ако човек има пари, винаги може да намери начин да стимулира хората да продават. Друго нещо е по-интересно - град с около 1000 жители край морето бил само Китен. Но пък там имотите се оценяват на над 80 млн. евро, което е много повече от въпросните 3 млн. британски лири. Но пък може да не става дума за град, а за село - такива има бол.
И все пак сигурно е кьорфишек - примерно за законна смяна на името на населено място е нужен първо местен референдум, след това указ от президента. Ако се стигне дотам, ще има новина. А не слухове като сега.

И все пак не съжалявам, че отворих дума тук. Макар всичко да беше по-жълто отколкото ми е по вкуса и да не беше съвсем за Arcane lore, все пак си е добър повод да се замислим кое прави градовете и селата ни. Хората в тях? Земята им? Къщите им? Може би улиците… мне, ако са като софийските - мерси.
За да има селище, трябва да има общи места. Да ги мислим като селския мегдан, примерно. В едно малко село именно той е общото и на практика той представлява цялото. Това, което сме свикнали да възприемаме като “градска среда”, в което се разполагаме според разбирането ни за “ърбан стайл”, градския начин на живот, е всъщност определено и съхранявано точно от общите места в селището. Независимо дали живеем на село или в най-големия град, това усещане се поддържа именно от местата и нещата, които са на всички и на никого. Наричаме ги “обществени”, “публични” и понякога само ги принизяваме до “общински”. Което е директна препратка към общината като правен собственик на имота, който може да продава и купува, да отчуждава и застроява тези общи земи.

Но основното не е че общото може да се продаде или отчужди - основното е, че то е необходимо за живота на общността. Както въздухът ни е нужен, както са уредени и неутралните води в моретата и океаните, както въздушното пространство е общо. А кой милионер коя къща на кой бряг е купил - това наистина са си скандални пикантерии. Имал бол пари - купил. Само да не ни загражда мегдана, че къде ще си правим седянките тогава? :)

Разбирането на “общото” е много важно и за една друга тема - тази за отказа от някои запазени права. Лицензите от вида “Creative Commons” и изобщо цялата тази концепция се изгражда именно върху разбиране за общото. Общото, което не просто трябва да се запази, а трябва и да се развива. Както когато правите нов квартал или нова курортна сграда трябва не просто да застроите всичко, което имате право, а и да оставите място за “общото”. Най-доброто градско планиране е свързано точно с прецизното разпределение на общото. Често споменаваната “градска инфраструктура” е на практика организация на точно това “общо”. Иначе, в частните имоти също има организация и планиране, но това не засяга директно града. Градът се интересува най-вече от общото - затова и слагаме скосени бордюри за хората с колички, затова пускаме звуков сигнал на светофарите за незрящите.
Въпросното “общо” трябва често да бъде поставяно на обсъждане и да се поддържа разбирането му. Защото в момента, в който престанем да го разбираме и започнем да го управляваме машинално и по навик, разрушаваме средата си.

Днес ми е първият ден след 20 Април, в който идвам на работа с колело. Не бях се качвал въобще на велосипеда оттогава. Един разговор с Ванката сутринта след купона вкъщи, по пътя до работата ми и неговото вкъщи, ме убеди, че никой няма право да ми казва дали да използвам велосипед или не.

Особено тъпите шофери, които си мислят, че цВилиВили-зацията същеВствува, само защото те карат коли и градовете са възникнали, за да има нещо около бензиностанциите.

А всъщност улиците не са за автомобили, пътищата от време оно са за да могат по тях да ходят хора. А не да се страхуват дали оня кретен насреща е на кеф и дали ще ги подмине, без да има опасност за живота им или белотата на дрехите им.

——

Все едно, днес мина добре, макар че всъщност през почти цялото време карах по тротоарите.

——

Имало осъдени медици в Либия, ах, на война в Ирак по войниците стреляли с истински куршуми…

Простотии! Някой сеща ли се поне веднъж на седмица колко ЖЕРТВИ ИМА ПО УЛИЦИТЕ?

А някой замисля ли се, че пешеходците винаги имат предимство, като кара колицата си, защитен зад ръждясалите й ламарини?

——

Ух, продължавам минаването ми от Amanda на Bacula, че взех да се ядосвам с тая тема за трафика…