Arcane Lore

Малко грижа за блога – вече има аватари за коментарите. Теглят се от gravatar.com. Отлагах дълго, защото не ми допадат услуги като Gravatar, при които даваш част от онлайн идентичността си някъде, на някакво си сайтче. Тоест харесва ми по принцип идеята за аватари, но не ми харесва начинът, по който се осъществява тя с Gravatar.

Много по-готино е с Pavatar – на практика, за читателя е същото, но вътрешната разлика е, че всеки си държи аватара при себе си, на сайта си. Много е просто – или с X-Pavatar заглавка, или с rel=”pavatar”, или чисто и просто с файлче “pavatar.png” в основната директория. За още по-мързеливите, сега видях, имало и приставка за WordPress. Но въпреки всичко не получи достатъчно слава и блясък – всичко отиде у Gravatar – може би неслучайно, все пак последният е творение на уърдпресовци.

Все едно, тия дни реших, че не си струва толкова дълго да се занимавам с такъв малък проблем и между две приспивания на бебетата метнах приставката Gravatar за Drupal. Първо се учудих защо не работи, после полека избеснях и накрая отворих модула да видя какво прави. Ами… прави уж каквото трябва, но аватарите не се показват и стоят картинките по подразбиране. Лека-полека разбирам какво се случва – цялата идея е да се показват друпал-ските аватари на профила първо и чак ако липсват или ако човекът няма профил в сайта, да се търси граватар.

Минах бързо из модула с “//”, изрязах почти всичко, всякаквите ненужни ми проверки и засилих $variables[‘account’]->mail (което съдържа адреса на пощата на коментиращия) за генериране на аватарчето. Всичко заспа. Но после се зачудих за какво ми е цял модул за нещо, което е на практика един-два реда. Порових из настройките и какво да видя – по подразбиране модулът задава адрес в gravatar.com, който се различава от дадения в документацията на самите Gravatar. Изчистих го, дадох gravatar.com/avatar/ и всичко си заработи. Проработи даже и сток модулът, с всичките му проверки. Преди да се занимавам, рових из докладите за модула в drupal.org. Някои хора се бяха оплаквали, но авторът пише “бе при мен си работи” и затваря доклада.

Drupal все повече ми отеснява някак. Особено откакто взе да става популярен и даже стана някак “модно” да се правят местни събирания на “друпалисти” – все едно е нещо чак пък толкова сложно, трудно или пък фенско, а не е само един инструмент за сложни, трудни и фенски неща. На приставките вече не може да им се хване краят – за каквото се сетиш има вече написан модул, а за каквото не се сетиш има views, panels и CCK. :) Вярно – повечето са много по-прегледно писани и по-поддържани от нещата за WP. С доклади за грешки и т.н. Обаче все по-лесно става прост и малък сайт да се направи незареждаем на по-бавен хостинг, ако е с Drupal.

Имаше една приказка – “да стреляш по врабчета с атомна бомба”. Е, нещо такова е. Та поразкършете прашасалото си PHP-fu. Например в най-близкото дожо, да кажем с CodeIgniter :) Или изберете българското – Огнян Банков от доста време бие рибата с Tangra Framework. Или още по-добре – Geany е малък, бърз и си има всичко, без да ви досажда и отклонява вниманието с безброй лъскавини и “екстри”. Най-добре се конусмира с празни файлчета, започващи с <?php и после писани на ръка.

Накратко – след дозата “мрън”, вече има аватари в коментарите. За капак на неприязънта ми към Gravatar, тия дни ще пипна модула да проверява първо за pavatar-и и така всички ще пляснат с ръце и ще има световен мир. :P

Разочаровам се от административната машина, задвижваща БАН. Не от колегите там, а от бюрокрацията. Преди да продължа, нека е ясно, че аз и от администрацията на Университета съм разочарован, че даже отвратен. И също, че никога не съм имал някакви големи ахкания пред престижа и масивността на мъглявата ми представа за академията ни. И все пак е неприятно, защото харесвам изследователското и го предпочитам пред преподавателското. Да, знам, че университетът постоянно полага усилия да развива изследвания по същия начин, по който институтът полага усилия да преподава и обучава. Но това са странични неща за мен и са в най-добрия случай оправдания в някакъв неясен спор за “надмощие” между двете организации. Който мен не ме засяга.

Личният ми извод е, че трябва да започна отново да изкарвам пари от уеб-проекти. Които спрях преди нова година, около приемните изпити, за да отдам свободното си време на докторантурата. Явно няма да стане, защото имам семейство за изхранване. Затова ще отделям минимума за следването и останалото за правене, поправяне и поддръжка на уеб-сайтове. Считано от днес.

——

Дават ни стипендиите на ръка. Всеки месец докторантите се ослушват кога ще “дойдат парите” и трябва в точния ден всички да се изредим при счетоводителката. Касиерка няма, затова явно няма и каса и счетоводителката не поема отговорност да задържа парите. Изтегля ги, раздава ги набързо и ако изпуснеш деня, после сигурно е сложно, защото трябва пак да ги тегли от банката.

Безкасово, ще подскажете вие. Да, ама не. Говорено е с тези служители да превеждат безкасово, но отговорът е бил “само ако всички имате карти и само ако картите са на ДСК, защото с тях работи институтът”. И не става аз да съм на карта, а ти да си кеш — само ако всички докторанти си извадят карти от определена банка, иначе няма да се занимава хич и няма да ни “обслужва индивидуално”.

Тъпото в случая е, че на практика ме задължават да стана клиент на банка, на която нямам желание. Изборът на банка е нещо важно, но явно не за всички. Особено за счетоводителите явно е нещо ей-така, между другото.

Грозното в случая е, че аз сигурно накрая ще си извадя банкова карта от ДСК, въпреки че ми е неприятно, неудобно, че нямам желание и нямам доверие във въпросната банка и не я познавам — но нямам избор. Някакъв си докторант, който се “прави на интересен” и на всичкото отгоре става дума за мижави (за някои) пари. Пари, които понякога ми е неудобно да кажа колко са, но пък които са ни крайно необходими вкъщи. Това, което явно ще трябва да правя, е да следя кога идват парите в тая измислена карта и да ходя в ДСК, да ги тегля всичките на каса, за да мога след това да ида в съседната каса на моята банка (ЦКБ), където да си ги внасям. И после да правя каквото реша с тях през Интернет или с карта и т.н.

Пълна загуба на нерви и време, но явно счетоводството държи да ползваме ДСК, защото “с тази банка работи институтът”. Добрата страна на цялото това развлечение е, че така ще имам повод веднъж в месеца да се разхождам без работа из центъра на София и може да се виждам с приятели, таман и със стипендия.

Писах писмо на колегите ми, в което обясних този абсурд и макар някои от тях да го разбират и разпознават, все пак е ясно, че ако постъпим принципно, сме прецакани. Та значи привет, ДСК, вашта мама! Май доста държавни институции така сте ”превзели”?

——

Другата глупост е, че първите два месеца ме държаха без пари и ми дадоха накуп цели две стипендии, а на третия месец изведнъж ми удържаха пари за някаква държавна такса или нещо такова… Ужас и безумие! Абе, след като януари и февруари така и така издържахме, защо трябваше да ми давате двете стипендии накуп? Защо не удържате от едната от тия две колкото там пари са нужни за тия такси? Та сега трябва три месеца, до лятото чак, да съм с удръжки?

Тия две, едното с банковите карти и кеш-а и другото с рязкото спиране на парите по стипендията ме карат да беснея тихо и да се разочаровам от поредната бюрократична администрация.

Няма да ми развали доброто настроение, с което влязох да продължа следването и изследването си във философията. Изследователският интерес си остава, ама да му се не види, аз изследователски интерес си имам и на чаша кафе с приятели и колеги от следването… Че на моменти може да е и по-сериозен и по-интензивен. Но нищо, де. Ценно ми е следването и съм доволен. Не съм доволен от бюрократичния натиск. Но не смятам да си губя времето в борби с вятърни мелници. Затова сигурно ще си извадя тъпата карта на ДСК.

Но не ми е приятно така да ме манипулират. Вярвам, че част от колегите също се чувстват поне леко прецакани. Това “или всички в която банка ви кажа, или си гледайте работата” е обидно. Да не говорим, че може би е и незаконно, защото нямат право да ми налагат конкретна банка. Има закони за конкуренцията в тая държава, все пак…

Да живеят. Ако продължават да ни притискат, ще се поддам на манипулацията. Но ще подаде и доверието ми към администрацията. А оттам — лека-полека и към института и академията като цяло. Не че на някого от това му пука, де… Освен на мен самия.

SEO има нужда от силна доза демитологизиране. У нас, а предполагам и навън. Но особено у нас, защото тук и цялостният уеб-опит е малко и некачествен или и двете. Продължавам да се учудвам как има хора, дето дават неоправдано пари за изработка на сайт и след това отново и отново дават пари за “оптимизиране”. Защото един “изработен” сайт трябва да е оптимален за средата си. Иначе чисто и просто е, ако щете, “недоизработен”. А за това и да се плащат пари, те не са за “сайт”, а за нещо друго. Нещо, което прилича на сайт, но не е и което само подбива цената на хората, които наистина изработват сайтове.

Казвам, че проблемът е на дневен ред не с идеята, че тази статия нещо може коренно да промени. Казвам го, защото е така — най-малкото скорошната гражданска SEO-кампания срещу некадърно скалъпения сайт на правителството го показва съвсем видимо. Няма да се впускам в обяснения, но проблем с такъв представителен сайт трябва да е самопоказателен за всички. И достатъчен за виждане на кризата, в която е родното уеб-правене.

Не критикувам директно пишещите по темата “оптимизация на уеб-страници”. Една малка част от тях ги познавам, някои от тях и лично и това тук е принципно казване, не някаква моментна лична нападка.

Да разгледаме случая на правенето на сайт. Някой решава, че има нужда от уеб-присъствие. Как стига до това е важно, но не е определящо, поне за фирмените сайтове. Щом бизнес плаща за направа на сайт, логично е решението да е измислено, обосновано и планирано. Дотук — добре. След това започва комедията.

Плащат се, явно, едни пари на хора и/или други фирми, които правят нещо, за което с увереност казват “това е най-модерното, най-доброто, абе точно това, което ви трябва, то е специално за вас изработено от нашата фирма”. Всъщност “сайтът” не е нито едно от изброените. Ако го е правило “момче от блока за сто лева” не прилича на нищо. Ако пък го е правила фирма (наричаща себе си “уебстудио с богато портфолио и специалисти”), най-често представлява горе-долу напаснат шаблон на креативен дизайн (ей, поне дизайнери си имаме, не споря) върху свободен CMS. Срещал съм и казвания “ние сами си пишем фреймуърка, защото така е по-професионално”, но това най-често е смешно и спада към съседския сайт за сто лева като качество.

Масово е мнението, че дизайнът е най-важен и “той прави сайта”. Всъщност важно е всичко. Не — критично важно е всичко. Първо сайтът трябва да се измисли, след това да се направи, после да се поддържа и да се използва. Всички стъпки трябва да са правилни, иначе е… спъната работа. Даже има примери за големи сайтове, които не са с особено “джиджан” визуален дизайн, даже почти никакъв, но за сметка на това с качествен общ функционален дизайн.

Казахме за сайта на правителството. Всеки се досеща, че не е правен от “момче от блока”. Имам смътни спомени, че един предишен вариант на сайта на правителството беше правен от познатата на всички ни фирма “Сирма”. Може да бъркам, а и не намирам доказателства онлайн сега, така че това не е важно. “Сирма” имат достатъчно други грехове в уеб, за да се споменат и тук. Иначе правят много неща, съгласен съм. Наскоро разучавах едни техни две платформи за описване и работа с формални онтологии — нещо, което се прави от малко хора в целия Интернет, а системите им далеч не са за изхвърляне. Но като оставим настрана заигравките с формални онтологии, смислови мрежи и тем подобни и вземем само уеб-проектите им, впечатлението далеч не е добро.

Давам само пример. Голяма и доказана фирма, която прави откровени глупости в уеб. Глупости, които дори най-слабите специалисти по оптимизация на сайтове или на сървъри могат да поправят. Дори и да не говорим за сайта на парвителството — вземете сайта за записване в детските градини, правен от “Сирма”. Който наскоро общината беше пуснала и се сриваше постоянно и никой не можа да запише нормално и без нерви хпалето си.

Нали никой не мисли, че всички тези неща са некачествени, защото са правени за малко пари? Не, за много пари са. По-скоро добре работят сайтовете, които пишат разработчиците на свободна практика и някои от тези в малките, но нахъсани и задържащи се с нокти и зъби уеб-студиа.

Да не си кривим душата — Google са го казали най-добре и най-синтезирано в препоръките си за изработка на сайтове. Един добър сайт трябва да е писан за хората, но да го разбират и ботовете. Не обратното. Трябва всеки “правяч” на такъв добър сайт да може спокойно и без никакво притеснение да може да разказва на правещия сайт на конкуренцията каква работа е свършил. Да може да “сподели” техническата част от работата си. Не казвам съдържателната работа по смисъла на сайта, нито по измислянето на вътрешната структура или пък на цялостната идея на сайта. Техническата работа по оптимизиране на сайта трябва да може да се сподели без никакво притеснение пред конкуренцията.

Ако не ти се иска да споделяш нещо от това техническо оптимизиране, значи правиш нещо нередно. Значи правиш сайт за ботовете, който само външно е замаскиран като сайт за хората. Толкова е просто. Има си препоръки и добри практики — ако се следват, техническата работа по оптимизиране са сайта е свършена. Остава само човешката, смисловата работа по съдържанието, развиването на общност, подобряване на услугата, каквото се сетите.

Но масово българските сайтове имат крещяща нужда от другата, техническата оптимизация. Защо? Краткият отговор е лесен — защото хората си плащат веднъж за калпави сайтове и след това многократно за оптимизиране. По-подробният отговор трябва да включва и защо тия хора правят така, защо нивото на родния уеб продължава да е на ниско ниво. Вярно, в последните години е с по-красив дизайн, тук-там ajax, тук-там копиране на наложили се функционалности от западни сайтове, но като цяло е нискокачествен. Не говоря толкова за масовите услуги — там така и така с времето нещата са се нормализирали някак. А и доста оптимизатори са наемани с годините, доста сисадмини и уебмастъри са се “преточили” през фирмите и като цяло има добри сайтове. Всичко отвъд няколкото десетки или стотина горе-долу добри сайта пада рязко надолу.

А това подбива цената на всеки, който се занимава с работа по сайтове. Стотина лева за дървен сайт, после няколко seo-та, които уж “ще направят чудеса”. Дето, ако наистина са “чудеса”, са нещо grey или black-hat. Вярно — клиентът е доволен, но той си е бил доволен и преди seo-то да почука на вратата му…

Простата истина, която лека-полека трябва да се осъзнае във фирмения уеб е, че SEO не е никаква панацея, нито е манна небесна, която храни сайта и увеличава посещаемостта и ползваемостта му “от нищото”. SEO е нещо, което е част от изработката на уебсайт. Даже самата думичка е тъпа и малко пошла — сайтът първо трябва да е оптимизиран за хората, които има за целева група. И чак след това и то евентуално — за търсачките.

Това може да е предизвикателство и към самите специалисти по seo-оптимизиране — вярвам, че малка част от тях могат с ръка на сърцето да кажат, че оптимизират за аудиторията на сайта. Образно казано, разбира се — не е нужно някой да отговаря и да се кълне — на фона на плачевните сайтове в българския уеб е нереалистично да се прави масово признание в искреност и честност при оптимизирането. Напротив — има безброй сайтове, за които само един поглед е достатъчен, за да се види, че някаква шашма е правена за “издигането” им. И защо? За какво?

Изводът, поне за мен — сайтове се правят както трябва и когато имат смисъл и се посещават сайтове, които са правени както трябва и посещението им има смисъл. Всичко друго са митове и легенди за SEO.