Центърът на София е особено място. И още по-особени са улиците, които пресичат ларгото “Руски”. Най-особени са кръстовищата им. Не точно тези с “Руски”, защото явно са прекалено “централни” — по-скоро кръстовищата наоколо, например това на “Дондуков” и “Раковски”.
Днес се срещнахме насред кръстовището с Христина. Винаги така се срещам с хора там — забързан за работа сутринта, с мисли някъде надалеч, наваксващ в оставащите малко свободни минути преди да се напъхам зад бюрото до сървърното. И както съм се отнесъл и си чакам на светофара, изведнъж виждам познато лице отсреща. Не съм много сигурен, но в оставащите секунди до зеленото вече съм почти сигурен. Естествено, винаги пресичам в другата посока :)
С Хриси се спряхме точно на средата на пътя, там, където трамвайните линии насичат паважа на “Дондуков”. За съвсем кратко, докато безумните шофьори не са дали газ към нас, и след това побързахме и двамата да се изнесем към края на платното.
Хриси е част от компанията ми от студентските години — едни от най-истинските ми приятели, които съм имал. Все хора, които винаги много се радвам да видя и винаги са ми близки, колкото и далеч да са и колкото и дълго да не сме се виждали. С някои от тези хора поддържам връзката и се срещаме, но с други пътищата ни се пораздалечиха доста. Беше страхотно да срещна точно Хриси, която не съм виждал от няколко години, когато Павката ни се беше обадил и на двамата за среща и се бяхме събрали в едно кафе в центъра след работа да си побъбрим като едно време.
Като се разделяхме сега, вместо “чао” или “до скоро” си разменихме “да направим някаква среща” и “да, супер”.
Центърът на София с неговите кръстовища е странно място. Преди няколко дни пак така, на средата на пътя и на същото кръстовище, срещнах Надя и Биляна, пак на същото кръстовище пък скоро настигнахме с едно такси Иван и Петя.
Напоследък се натоварвам много на новата работа, отказах няколко проекта за сайтове затова, напуснах и един екип за сайт. Нямам никакво време да снимам и опитвам да “крада” две-три минутки преди работа, но все не виждам нищо интересно, може би защото съм уморен. Особено на мястото, където съм в момента, кариера няма начин да се прави, а и другите служебни стимули са слаби. Не крия, че мисля за варианти за по-добра работа, но пък точно преди зимата не е най-доброто време да рискувам да остана без доход. И все пак… Като че ли е време да “върна газта” малко и да си уговарям по-често срещи с приятелите от университета.