Съвсем логично плъзна и у нас модата по Twitter/Jaiku/Pownce/whatever. През последната година има такъв шум на запад, както и Orkut беше популярен и интересен преди да влезем и ние. И да видим, че не само не е нищо особено, ами и е “evil”. И заради компанията, която държи вечно личните данни, и заради централизирането и отнемането на контрола върху профилите на отделните потребители. Да, крайно казвам и не, не е без алтернатива. Правилният опит е проектът AppleSeed — но за това друг път.
Всъщност тази туитър-мания ми прилича на една друга — по Skype. Колкото Skype е нестандартен, собственически, несвободен и съответно — във вреда на идеята за свободен Интернет, толкова и туитър-подобните сайтове объркват развитието на правилната технология. Не, не казвам “правилна” в някакъв полу-религиозен фанатичен смисъл — правилна е, защото е публикуван отворен стандарт и има имплементации, които са свободен софтуер. Казано по-просто — достъпна за всички технология. Да, говоря за Jabber/XMPP.
Някой може да каже, че е пробвал еди-кой си джабър-клиент и хич не му е харесал, еди-кой си бутон е бил в еди-какъв си цвят, или пък как нищо не е разбрал, защото не е достатъчно “интуитивен” по отношение на любимия му WindBlows. Странно как jabber е неудобен, а неудобният до побъркване клиент на icq се ползва без притеснение. Мда, някои дори харесват iPhone — вярно, красива джаджа, но нали технологиите трябва да са достъпни. Ами DRM? Ами в icq неизвестният протокол? Дето нямате представа какво става с данните или поне какво би могло да стане?
Това, което разви технологиите така бързо и масово през последния общо век вече е именно достъпността, отвореността им към хората. Всеки може да ползва електроенергия, автомобилите не са запазени за избрани или за армията, електрониката, радиото и телевизията, домашният компютър — на практика всичко около нас днес е продукт на свободни от централен контрол технологии.
Затова има комитети по стандартизация, има съгласуване на местно и международно ниво. Което следва да се прави с оглед развитието на технологията и на нейната достъпност за хората. А не на частен икономически или политически интерес.
Затова има и Интернет. Цялата мрежа, която доста хора днес ползват, “защото я има” и защото “я виж, тука има аванта” съществува, защото изграждащите я технологии са гарантирано достъпни и са описани в стандарти. И не на последно място съществува като съдържание, защото има хора, които полагат някакви усилия да “връщат” ресурс в мрежата. Но и това последното е друга тема, за свободните лицензи за съдържание и за това как някои се тупат в гърдите, че са големи и значими в мрежата, а публикуват със забрани и правят фирми и сайтове, които увеличават съдържанието със запазени права.
Всъщност какво е Twitter? Като махнем конкретните функционалности, какво е принципното му значение в развитието на интернет-идеите? В същността си Twitter или всяка подобна услуга е Jabber-сървър с PubSub. Останалото е уеб-дизайн.
Проблемът не е каква е и дали я има свързаността на тези сайтове с jabber-ботове, а е в това, че крайната имплементация на PubSub се забави доста. Вече поне от две години се знае какво е Publish-Subscribe в XMPP, дори от може би около година има работеща инсталация по подразбиране. Всяка нова версия на най-бързо развиващите се XMPP-сървъри, EJabberd и OpenFire е с включен pubsub.
С две думи PubSub е нещо като огромен класьор. Който можеш да споделяш с други потребители на jabber-федерацията, можеш да защитаваш с шифър, да преместваш, разпределяш и мигрираш. И всяка страница от него има свои си джобове, в които могат да се съдържат всякакви данни — от булеви стойности до големи файлове.
Това е краткото обяснение. Дългото е толкова дълго, че и аз му губя края още в началото. Може би точно това е проблемът и затова PubSub се внедрява толкова бавно. Има толкова визии за използването му, колкото са и разработчиците на XMPP. И всичките са мащабни визии. Ако беше нещо малко или еднозначно, досега да е направено хиляда пъти.
Не е фанатизъм, пак казвам — така работи Интернет, дето всеки ден ползваме. HTTP например е същото, но понеже е внедрен и разпространен доста преди основният финансов интерес да се обърне към мрежата, затова е пощаден от такива недоразумения като Skype и Twitter. Или Orkut и Facebook. Или Microsoft OOXML. Пак казвам — на някои им харесва, удобно и весело им е да ги ползват — радвам се. Но това не е Интернет, какъвто е замислен и какъвто се е развивал толкова време.
Не са ми ясни техническите ти обяснения, признавам. Но по отношение на собствеността имам какво да кажа. Да, twitter държи профила ми, но аз самата съм избрала да го създам по точно този начин и да го направя публичен. Всичко написано на twitter минава автоматично на собствения ми блог, където се архивира прилежно. Което значи, че twitter няма ексклузивитет върху съдържанието, което аз съм провайднала.
Не бих сравнила twitter със разните социални мрежи най-вече заради достъпа: не е нужно да си член на twitter за да четеш другите, за разлика от facebook, orkut и т.н.
Иначе съм jabber потребител от много години насам, а skype го сложих заради Владо, само той и племенничката ми са ми в контакт листа. Макар че напоследък все забравям да го пусна :-)
Не казвам, че нямаш собственост върху съдържанието или че сайтът си присвоява изключителни права — то оставаше да е така… :) За собствеността и изключителността споменавам Orkut. Дори Facebook опитват да се отстъпят от това и донякъде успяват, макар че без децентрализиране на социалната мрежа никога няма да стане. Затова давам за пример AppleSeed, като децентрализирана социална мрежа.
За Twitter и подобните мисълта ми е друга, визирам затвореността и нестандартността на технологиите. Което автоматично води към отдалечаване от потребителя, към нужда от медии на трети лица. А когато това се отнася твоите данни, винаги е притеснително. Добре, не притеснително… “неправилно” е ;)
Технически дали добре е изпипано не коментирам — сигурно е добре, да. Но въпросът е по-скоро принципен — както и въпросът в DRM и iPhone. Нищо против услуга като Twitter — просто технологията й е вредна. Както и нищо против глас и видео през Интернет — просто технологията на Skype е вредна.
Аз все пак очаквам в скоро време да се появи уеб-надстройка на PubSub.
Всъщност говоря най-вече за Twitter, защото той вътрешно използва в някаква степен XMPP-инструменти. Какво точно и как — никой не знае, но Blaine Cook, един от хората от Twitter сам го е казвал. Явно е имплементация на Ruby, защото библиотеката Jabber::Simple казва че е извлякъл от код, ползван в Twitter. Библиотеката е на Ruby, а и целият сайт доколкото зная е на RubyOnRails.
Има и заявено принципно желание за федериране с джабър-мрежата. Някой ден, по принцип. Това само по себе си е нещо хубаво, но не е достатъчно. На практика толкова време цял такъв дял от уеб-услугите няма технологично оправдание да е откъснат от XMPP-федерацията.
нито едно софтуерно решение за jabber не ми върши работа, зад ISA proxy съм и имам достъпни само HTTP и SSL.
някаква идея?
Nedko, ако имаш достъп до HTTP/HTTPS пак можеш да ползваш джабър-мрежата — има сървъри, които слушат на порт 80, вместо на стандартния 5222. Така че с всякакъв клиент може да се свържеш със сървър на порт 80, примерно jabber80.com.
Тоест може да те спре само посредник на ниво приложения (application proxy, като например Zorp). Всички проксита и защитни стени, които филтрират на ниво портове (както е масовият случай), а не протоколи и приложения не могат да ти попречат.
Всъщност чак сега виждам, че Microsoft ISA има възможност точно да филтрира на ниво приложения. Да следи трафика не просто по портове, а и дали отговаря на предвидения за съответния порт протокол. Така че горното ми предложение не върши работа. :( Извинявай — не разбирам нищо от администриране на windows-програми и съм се подвел, че става дума за филтриране по портове…
жив да си че ми го каза :) не, не ни е блокиран достъпа на application level
само че ми се струва, че е леко забавена комуникацията, ще ти се обадя допълнително на jabber акаунта да те питам разни неща