Дойде септември и веднага трябваше да ни нападнат студовете. Не че искам да е непоносима жега, каквато прежуряше улиците до съвсем скоро. Няма ли начин за някакво средно положение, нали все пак живеем в умерен климат? Или май с това глобално затопляне нещо вече не сме го съвсем “умерили”. Като малък си спомням, че още в началото на ноември и даже някои години и през октомври градът беше застлан с чисто бяла пухкава снежна завивка. И си валеше редовно, не да валне веднъж-дваж и после да има само кал. Или пък да скове нечовешки студ и навсякъде всичко да е в лед. Помня меки зими. С много и пресен сняг, с цели седмици по ваканциите постоянно пързаляне из склоновете между новопостроените блокове с шейни, найлони и кънки. Помня и лета, вярно бяха горещи, но какво е нетърпима жега разбрах едва през последните години. Имаше топло лято, редуващо горещи дни с такива, в които жегата поотпускаше. Имаше дълги пролет и есен, имаше циганско лято и хората го забелязваха.
Сега не е така. От инфарктните топлини като дойде септември вече се сменя парадигмата рязко. Става студено, духа вятър и ако вали, то е поройно. Идва зима, която ако изобщо има сняг, то е за малко. Без никаква видима постоянност някой от зимните месеци има седмица-две, които са с кучешки студ, тротоарите са обледенени и хората се трепят и прииждат в Пирогов. Останалото зимно време е някаква странна есен, уж студено време, пък без сняг, уж щяло да вали за новата година, пък то хайде нищо, другия път. И така до пролетта, която и тя не намира по-видима граница, а идва някак размазано. Откъм средата на март докъм средата на май се редуват студени ветрове с лек дъжд и слънчеви дни с изненади от порои. По планините така и така си вали сняг и нормално, напролет всичко се топи и пълни язовири. Стават разни зулуми с реки, вирове и язовири и изведнъж цялата страна залята от наводнения. Вече втора или трета година така и не се намира причина точна, нито конкретни виновни хора и административни грешки. Бе все едно нищо не е било.
До следващата година, когато всичко пак се повтаря. Не ми харесва така, искам си умерения климат, искам си топло лято, мека есен, зима със сняг и студове само през февруари, пролет с горски потоци, но не и с наводнения. Искам нещата да са нормални. По дяволите, не може ли поне времето в тая страна да е нормално?
Най-тежко е за малките дечица. Ето, в момента вали, а внука вече проходил, трябва да си седи в къши. Страхотно шетане пада, а ние на смени го следваме по неговите невероятни пътеки. Да е жив и здрав.
Ц.
Kanew, жив и здрав да ви е и само времето навън да е проблемът ;) Ще снове из къщата мъникът, щом не може навън. На моя син му е още много рано за ходене, но шегата настрана, откакто застудя тия дни стана някак неспокоен. Едва го приспахме преди малко. Преди жегата го тормозеше, сега може би студът…
Majo, твоят директен подход винаги стопля нежното ми елфическо сърДце. С една буква само можеш така прочувствено да опишеш цялата непосилност на битието. Никакво щадене на събеседника, безмилостно директен и категоричен. Орк такъв! ;))
Хмм, и аз писах за лятото, пък за зимата… Може би времето се променя а може би е низ от случайности, не знам. Но е факт, че след ужасните жеги дойдоха студове внезапно… Хм.
Времето се променя, да — но остава все същото. Така трябва да бъде и не е нормално да ни казват, че до двадесетина години полярните шапки ще се стопят. Най-малкият проблем от това ще бъде измирането на белите мечки, най-малкият… Не обичам да съм черноглед, знаеш че гледам от веселата страна на живота. Но всичко си има някакви граници и е крайно време да се престане с политиканстването на тема “екология” и в бизнеса и политиката да влязат най-накрая по-ново поколение хора, които да са с чувствителност към тия теми. Не говоря за крайни еко-активисти, говоря за поколението, което вече вижда промените и осъзнава заплахата.
Нормално е например американците да не искат да подписват Протокола от Киото, защото не е изгоден за тях като за мега-сила в икономиката. Но не е нормално същата тая страна да гори повече въглища и да задръства въздуха повече от всички останали развити страни.
Затова все казвам, че трябва промяна в мисленето. И преди са го казвали много хора често, знам. Но сега положението е критично, маргинално. Или ще се нагодим към средата си, към природата на планетата Земя, или ще бъдем едно то последните поколения.