Бий хлапето, бий, бий…

Помните, нали? “Няма от него никаква радост, само само когато го прааавииш”. Не беше толкова отдавна, не може чалгата да е изтрила спомените за българския рок, уейв и пънк. От времето му, когато беше все още ценна музика, когато имаше истински групи, които се радваха, че има кой да им идва на импровизираните концерти. А не като днешните, дето все мрънкат, че нямали пари за достатъчно качествени записи или пък че ох, видите ли, как така не се класирахме за “Евровизията”. А тогава се кефехме на “Контрол”, като Кольо Гилъна викаше “Удряй с лопатата, където свариш!”, защото всичко това ни се струваше че е някаква много абстрактна метафора, нещо хем близко, защото го разбираме по свой си начин, но и хем съвсем далечно ако го мислим като нещо обществено, общо. Защото естествено, че никой няма да тръгне да бие хлапетата по улиците… Че как така ще бие, ние не сме такава страна. А и да бие, то ще е незаконно и рано или късно полицията ще му види сметката.

Мда-а, тогава още вярвахме, че синята идея е някаква “добра светлина”, че мутрите с техните пирамиди ще влязат заслужено в панделата някой ден, вярвахме и че някой ден голям бизнес ще може да се прави и без тайни куфарчета с пари. От толкова вяра намествахме централните павета, като скачахме. “Ние сме студентите, нас не ни е страх”. И обсада на парламента, и барикади видяхме. Никой не се страхуваше — не от глупост, а защото и бабите знаеха, че полицията и тя е на същата вълна, като хората. Може би не “полицията”, но нали отделните полицаи и те живеят в града, в държавата. И един дядо на една барикада в един град ми каза една нощ, че (не помня колко) години е работил като миньор, бил е и някакъв шеф после, но предния ден си е изгорил партбилета, защото го е срам от децата и внуците му. И решил да оправи поне част от това, което дълги години никой в страната не е успявал да оправи и излязъл на улицата. Друг е въпросът, че парите не достигали — по-важната причина за човека беше, че има нещо нередно и трябва да се оправи, за да са щастливи хората. За да са щастливи внуците му и да не го мразят след време.

И макар да пуснаха една вечер полицаи и вътрешни войски да разгонят хората, все пак никой не биеше хлапета. Особено пък пред фоторепортери и камери. Сега е различно — излезеш да протестираш срещу строителната мафия и безчинствата й в защитените територии и като нищо ще те окошарят. Ако възразиш и поне малко, ще те влачат, ритат и накрая ще те метнат в джипа. Да поседиш в кауша, та да ти дойде акълът — как така ще ми протестираш необявено, гад такава? Как така ще се осмеляваш да не уведомяваш общината, не знаеш ли, че там на трона е нашият предводител Генералът. Той е толкова благ и съобразителен, че ще оправи всичко и всички. Строг, но справедлив. И ти не си отишъл да поискаш разрешение да пресичаш организирано пешеходните пътеки?

Отвратен съм. Някои блогове питаха защо днес няма достатъчно реакции на блогърите след вчерашната акция на полицията срещу протестиращите. Ами честно казано, разбирам ги. И аз се чудех дали да пиша, макар да разбрах още сутринта, още от първите статии в rss-четеца ми. Чудех се, защото съм отвратен от пълната неефективност на всякакви протести у нас. Не, не казвам, че трябва промяна на реда в държавата — изобщо не говоря за държавата, тя е кауза пердута. Едни избори не решават абсолютно нищо, само “въртят едни пари”. Трябва промяна в умовете, в нагласите. Не в това, което медиите с мед на устата наричат “обществено мнение”, то е изтъркано от употреба и се представлява най-вече от платени проучвания.

Трябва промяна в мисленето. В отношението към проблемите. В разбирането на толерантността. В мотивацията, най-вече в мотивацията на хората да мислят проблемите и да са толерантни.

За да дойде ден, в който няма да е нормално да се бият хлапета, защото не протестирали по процедурата. Важен е протестът, а не процедурата. Човек — това звучи гордо! Никъде не е казано “докюмент — това звучи гордо”. Помните и това, нали?…

 
Още по темата:
Alia – Това никога не се е случвало!
Nabludatel – Еколозите си викат, полицията ги бие, а керванът си върви
Veni G. – Полицейската агресия в плът и кръв
Michel – Това никога не се е случвало!
Bulgaria.Indymedia – Репортаж – Флаш моб за Рила на паметника Левски
Maniax – Политическо
NeeAnn – Природа и власт…
Slavy – Постата се изнервй

6 thoughts on “Бий хлапето, бий, бий…

  1. Ани

    Подкрепям думите ти, Ясене!

    Добре си изразил това, което измъчва и мен, а напоследък ни най-малко не ми се искаше да пиша за това.

    Защо хората забравят да бъдат хора? Първо хора, и после – после скептици, философи, полицаи, еколози и т.н…

  2. turin Post author

    Ани, аз все повече си мисля, че проблемът е много по-мащабен, отколкото ни се вижда. Не говоря за някаква мащабна конспирация, не — там и да има нещо, я го узнае историята след сто години, я не. Проблемът е, че нещо във всички нас не е нормално. Гледаме как в някои други страни хората успяват да живеят по-… как да кажа, по-“ценно” за самите себе си. Гледаме отстрани и ни е гадно, но тайно си казваме “някой ден и тук ще се оправят нещата”. Може да сме прави, но има и друго нещо. Не само “тук” нещата трябва да се оправят, ами и в самите нас. Никой не си казва “някой ден ще се оправя”. А всъщност проблемът е точно в нагласата, вътре в нас.

    Не знам. Може би най-важното е даже не да казваме, че има хора, които развалят нещата. А да видим, че точно ние сме проблемът. Да, аз лично също имам неправилно разбиране на нещата сигурно. Ако е така, то вярвам е заради измисления “преход” дето ми изяжда младостта. Помня как още преди гимназията хората вече вярваха, че с промяната “всичко ще се оправи”. Някои от тях с това си останаха. Буквално. Животи преминават, идват нови, а ние сме хванати натясно между два обществени строя, които така се размиват в “прехода” си, че вече наистина няма значение.

    Може тъжно да звучи, а не искам… Исках да кажа, че е добре да остава вярата и надеждата. Но за това трябва да има резултати, трябва да има промяна. Никой не е толкова луд иначе. Аз пак си казвам днес, че всичко ще е наред някой ден и то недалечен.

    Но искам да мога и да си вярвам още, като го казвам…

  3. Michel

    Добре казано, Ясене…

    А аз напоследък се чувствам някак… обезверен.

    Не знам за протестите, сигурно не са хубаво нещо. Ала някак не е и хубаво че полицаите арестуват хората ЗА ТОВА, че се опитват да СПАСЯТ ПЛАНИНАТА…

    И някак не е хубаво, че мълчим. И че започва да изглежда нормално това.

    Толкова нормално, че днес като видях един Hummer 3 тона как беше паркиран НА ТРОТОАРА на “Граф Игнатиев” улицата, ОФИЦИАЛНО затворена за коли — беше прекосил и колчетата на общината и всичко, и… някак започна да ми изглежда и това НОРМАЛНО, … както и че полицията арестува протестиращи които бранят НАШАТА ПРИРОДА, а не арестува мутрите, които я РАЗРУШАВАТ :(

    Може от дъжда да е, не знам, ама ми е нещо песимистично днес…

  4. turin Post author

    Направи ми впечатление, макар и много по-малко, отколкото явно на теб. Първо — защо слагаш “малтретираните” в кавички? Някаква ирония ли долавям, може би за теб е нормално възрастни жени да се влачат с главата надолу и млади момичета да се вкарват в джипката с ритане и блъскане? Не ми отговаряй.

    За вестника — аз лично не чета “Свободна мисъл”, но по други причини. Просто не чета вестници. А ти явно имаш някакъв проблем с анархистите? Или с анархистите в България?

    Честно, не мога да възприема как в тема за насилието на полицията се намесва анархизмът в България. Ако не знаеш, българските анархисти винаги се опитват да се дистанцират от всякакви крайни и войнствено настроени групировки. Анархията, приятелю, не е нищо нито лошо, нито срамно. Определено не е нещо, заради което е нормално да те влачат по уличцата, да те малтретират — особено при условие че нищо по-агресивно не си направил от това да пишеш публично истината.

    Още нещо, аз зная коя е тази жена. И ти си чел нейни текстове вероятно. Може да не си очарован от начина й на писане, защото тя постоянно търси и подобрява стила си на писане в Интернет. Но темата й поне постоянно е една и съща — истината, правдата и неправдата. Както ги вижда, без “проходилките” на поръчковото медийно писане.

    Тъй че всички имаме трески за дялане, но как така точно в тази тема трябваше да намесваме анархизма? Разбирай ме правилно, не искам да говоря за анархия сега. Всъщност всичко, за което говоря по-горе е точно близко до разбирането за анархия, но да го кажем така — не искам да говоря с глупави журналистически шаблони и етикети, говоря за общото разбиране.

    А това не може да каже никой, че е по някакъв начин неправилно.

  5. Kanew

    Насилието над човек от човек ме възмущава, независимо в името на каква кауза.
    Но, най-силно се възмущавам от безразличието на хората за събитията около тях. Сякаш, сърцата им са обвити с бронежилетки. Изхвърлете ги.

Leave a Reply

Your email address will not be published.