Вчера в работа се видяхме с Йовко Йовков, a.k.a. Aerion — внедряват някаква система тяхна, а пък нашите шефове си мислят, че така е по-добре и се развиваме. Нищо против системата, идеята е готина, ще стане ;) Просто се сещам за оня лаф за “чифте пищови”…, ама нейсе ;)
Та попривършиха работата си Aerion и неговият човек с моя шеф и аз реших да поработя малко, заех се с една дългоотлагана задачка-закачка с нисък приоритет. Времето беше хубаво, слънце влизаше през щорите… — защо да не се позанимава човек с LDAP?
Не зная дали ще ми повярвате, но откакто бачкам тук, наистина никога не ни е спирал токът. Освен за няколко минути при проверка на инсталацията, при смяна на UPS-и и подобни “нормални” неща.
Та значи почвам аз да тракам по-ритмично връз клавишника (не така “накъсано”, както при чат през jabber-а ми;) и точно в най-неподходящия момент (представете си да сте направили промени в 5-6 различни файла, отворени в съседни страници на gnome-terminal, плюс разни документации, прелистени до нужното място… абе нормална работна среда всъщност;) екранът ми става черен и чувам тишината. В първите няколко секунди позаглушена от спиращото свистене на всичките фърфолатори в стаята — по процесори, видеокарти, захранвания, дори онова, на малкия switch в ъгъла, дето почти “говори членоразделно”. :-O
Успях да кажа само едно “е, не!”, като в момента дори не осъзнавах, че наистина ни е спрял токът. Някои хора свикват да изпитват тази тръпка, аз явно съм разглезен тук. ;)
—-
Йовко не можа да повярва, след което започна с бъзиците. Е, всички шефове на отдела се разтичаха по коридора и беше кофти да се подхилкваме пред тях, а пък и Йовко си беше приключил задачката, затова си казахме “чао до скив” и останах само аз подхилкващ се.
Причината за изключването, естествено, беше много сериозна — голяма авария, която засяга и нас и това като се е съчетало с “нещо си там” на UPS-а, той си дърпа сам шалтера — и язък, че си мислим, че сме зад UPS. Не зная точната причина, но си беше сериозна и колегите се потрудиха доста, явно. Но пък те са си специалисти — може от компютри бъкел да не отбират, ама иначе са все “енженери”… ;)
—-
Интересните неща, дето исках да споделя, са две, всъщност…
Първо странно ми стана, че след възстановяването на захранването и тръгването на всичко имах много особено изживяване именно с въпросния LDAP. Бях работил по съседно разклонение на структурата, съседен OU (Organisational Unit) на LDAP-дървото, но много тайнствено бяха изчезнали данни от друг, важен OU. Които, колкото и странно да ми беше, лека-полека сами си се “възстановиха”.
Обяснение пълно не мога да дам и на себе си, но може би е станало нещо, което се е отразявало в непълни отговори на запитванията за търсене в дървото. Понеже всички LDAP клиенти всъщност търсят в базата със запитвания разни. Станалото “нещо” не би трябвало да е нарушение на целостта на данните на базата върху диска — ако беше така, нямаше да успея въобше да заредя ldap-сървъра. Не зная какво е, но явно по някаква причина търсенията връщаха “извадка” от истинския отговор. И тази “извадка” се увеличаваше, докато сравнително скоро след включването на машините лека-полека се изравни с правилния отговор.
Тоест данните “се възстановиха”… Странно, наистина.
—-
Другото е, че по време на аварията, след като не успявах да сдържа усмивката си пред колегите и шефовете в коридора, за да не ядосам някого с това подхилкване (хората са напрегнати, разбирам ги, и аз съм така при проблем със сървърите…) взех да подпитвам колегите от стаята ми:
— Да вземем да се обадим на ВиК?
— Ми що да им се обаждаме?
— Може да помогнат нещо…
— Е как ще ни помогнат ВиК? Няма смисъл…
— Не знам, аз пак си мисля да вземем да звъннем на ВиК…
— Защо??
— Ами имам чувството, че няма смисъл да звъним в Енергото…
;)