Транспортни изнудвачи

Хамалин да си на днешно време. Не, не хамалин чак — най-добре да си “транспорт” към магазин. Без значение какъв магазин, само ако може да има тежички или обемисти неща — всичко от климатици до хладилници и гардероби, нови или на старо. Таксиджия да си е по-досадна и по-зле платена работа, а знаем, че бакшишите хич не са зле, колкото и да се оплакват постоянно част от тях.

Вземаме си ние уред тия дни. Не нов, а на старо. В магазин “Техносвят” (или нещо подобно) дамата ни уверява, че не бил точно втора употреба, ами е от тези, дето клиентът ги е върнал след две седмици употреба. След връщането бил пряк внос от Англия, така че най-вероятно клиентът просто нещо не е харесал, сигурно във външния вид. Иначе си работи безупречно, нищо му няма — така казва.

Тук отварям малка скоба, за да кажа, че не че имам нещо против купуването на нови уреди — просто бюджетът на един freelancer в България далеч не винаги ги позволява. Отварям и скоба в скобата — когато преди съм взимал нови уреди и мебели от по-големи магазини, пак същата селяния с “транспорта” е ставала. С тази разлика, че тогава съм стисвал зъби и съм хвърлял банкнотите по “момчето с колата”. Но този път вече не са познали.

Та нещото трябва да се пренесе сравнително наблизо, в същия квартал, на общо разстояние 750 метра (мерено по картата на квартала в BGMaps). “Техносвят” имат свои си фирми за транспорт, които вземат по 20 лева. Понеже ни се видя абсурдно (каквото то си е) да трошим 20 лева за доста под километър разстояние, питахме момичето дали това е единствената възможност. Оказа се, че имало и друга фирма, с която обикновено не работели, но можело да се обади на нея. Вземали по 10 лева. Десет — десет, пак добре. “Надежда” е най-изолираният от сравнително централните квартали на града. Заради железопътната линия, която го откъсва откъм изток и юг от центъра на града. Затова като чуя “транспорт” в едно изречение с “Надежда”, свива ми се сърцето и всякаква надежда забравям.

Правилният начин в такива ситуации е човек да се обади на роднини или приятели и да си свърши работата както трябва. За съжаление не можех да притеснявам никого точно в този ден. В съседни две части на квартала живеят три семейства приятели, но по обяд в работен ден за занимаване с магазини и превози може да се сетят само специалист на свободна практика и жена му. Тоест приятелите са на работа тогава.

Накратко, идва след двайсетина минути “другата фирма” с една раздрънкана “баничарка” и чичкото ми помага да качим товара. Аз тръгвам с него, а Краси се прибира с количката. Хич не прецених да си проверя парите и по случайност имах в портфейла точно 10лв. Останалите останаха у нея. Знаех, че ще имам да платя колкото си е поискал човекът, затова и бях спокоен.

Но как да очаквам, че като ме докара през тези въпросни 750 метра и ми помогне да внеса сушилнята до асансьора, изведнъж ще каже “за карането 10 и за носенето 5 — общо 15 лева”? Уточнение — 750 метра без светофари са обидно малък разход, сметнати в похарчено гориво за колата. А сушилните пък са обидно леки — пластмасови барабани, само един двигател с вентилатор, нагревател и реле за време. Перца в сравнение с перални, хладилници и гардероби.

Не че ми е за 5-те лева. Но не е почтено да се казва “цена за транспорт” и да не се включва транспортирането до дома. Щом превозваш, тогава си сметни колко средно ти струва превозването и си искай такава цена отначало. Не може масово в София (а сигурно и навсякъде другаде) като в магазин ти кажат “транспорт”, да имат предвид превозване до входа на блока и стоварване в калта. А ако искаш нещо повече — от замъкване до входа и асансьора до по-сложните неща, като носене по етажите, тогава вече ще говорим отделно за пари.

Ако оставиш клиента насред пътя и му кажеш “дотук сме се разбрали, ако искаш докрай — кихай още пари”, това си е живо изнудване. Рекет, както беше модерно да се казва на изнудването в мутренските времена.

Моят приятел, чичкото с баничарката стигна по-далеч — изчака да прибутаме уреда в асансьора, като аз влизам навътре и дърпам. (Защо ли, като сушилнята всъщност е на колела?!? Сигурно за да изглежда по-тежко, сложно и скъпо…) И чак тогава каза “нататък ще се справите ли?” Да, няма проблем, казвам, нека ви платя — и вадя парите, а той ми казва “ами добре, значи за карането десет лева и за носенето още пет”…

Тръгнах да излизам, да изкарвам сушилнята и му казвам, че просто нямам пари в мен, затова ще изчакаме жена ми — тя скоро ще дойде, настига ни с бебето по тротоарите. “Нямате ли, ами не, не — оставете ми ги в магазина, аз ще мина и ще си ги взема” — и хукна към стъпалата на партера. Хубаво, викам, щом така го влече човека… Чак после видях, че при качването на стъпалата към партера е ударил от неговата страна вратичката на сушилнята в ръба. Изкривил я е и сега се затваря малко трудно. Ама не-нова техника, върви доказвай, върви оплаквай се…

—-

Днес на пожар ми звъни продавачката “ама как така, тука е човекът, вие не сте му платили, как може”. Вдигна ми кръвното, аз пък й вдигнах скандал. Казал съм на чичкото, че ще мина тия дни — не веднага на следващата сутрин. Да, наблизо ми е магазинът — 750 метра по картата. Да си смята той дали цената му е реална. Тя продължава да дудне, аз я питам какво иска конкретно от мен. Мълчи, и после “ама то не може така, аз не съм ви посредник, вие трябвало да сте му платил на адреса”. Да, трябваше да му платя — ама и той трябваше да си изчака и вземе парите — аз какво съм му виновен, като си е тръгнал без тях?… Накрая затворих — и без това тия седмици си имам свои си неща и дори избягвам да се занимавам с уеб-разработки и използвам всяко свободно време за четене. А тая ще ми губи времето, че и нервите ще ми вдига.

Решихме малко след това да минем и да им дадем безценните 5 лева. И както го решихме, зазвъня пак, този път шефът на “Техносвят”. Говори с Краси и тя хубаво му насоли канчето. Накрая и той се заоправдава, че “не бил за пет лева, той не е бил разбрал какъв бил проблемът всъщност”. Не бил, той… Добре, че не говорих аз с него. Като не съм прилично ядосан, мога да обърна всякакъв такъв разговор. Но когато ми е нервно като днес, ми изпускат вентилите и избеснявам. Затова не мога да работя такива идиоти като съм бесен. Външно не винаги се забелязва, понякога не съм ядосан, но се правя, понякога е обратното — тъй че не разчитайте ;) Понякога играя, даже напоследък често. От много отдавна не се бях ядосвал наистина. Но сега ми кипна.

—-

Вече всяка услуга, свързана с помощен персонал (“безпомощен персонал”, както казваха в работата на татко навремето), ще я договарям цялата предварително. Искаш да ми пренесеш мебелите за еди-колко си лева? Добре, ама дай първо да кажеш колко ще ми струва “до врата”. Не можеш да кажеш, не знаеш? Или не искаш по-скоро, защото ти се ще да ме “оскубеш” на място и пред свършен факт? Сори, следващият…

—-

П.П.: При опита преди малко да додадем парите в магазина, шефът на “Техносвят” и момичето на щанда казват “не, моля ви се, няма нужда, ние ще се разправяме с шофьора, съжаляваме за неудобството и безпокойството”. Радва това, че магазинът се грижи за доброто си реноме пред клиентите. Лошото е, че трябваше ние да изпитаме всичко това на наш гръб и трябваше да възроптаем, за да се чуе за проблема.

Така че ако някой “транспортер” ви изнудва така, вдигнете скандал и се оплачете в магазина. Най-вероятно там ще знаят за това, нищо чудно и да делят парите, но отделният клиент няма начин да е запознат. Видимият резултат почти сигурно ще е в полза на клиента, защото магазинерът трябва или да е много тъп, или да не зависи от бизнеса си, за да не уважи мнението на клиента, направил си труда да протестира.

Поздравления на “Техносвят” за коректния отговор — въпросът изобщо не е в 5-те лева, а в отношението. ;)

11 thoughts on “Транспортни изнудвачи

  1. Longanlon

    Напоследък ми се налагаше да си купувам доста мебели и забелязах, че това е общо правило — взема се по 60 ст. на километър превоз (в рамките на града е за сметка на фирмата, от която купуваш) и задълженията на шофьора свършват с помощта му при разтоварването на стоката пред дома ти. За внасянето си викаш хора, все пак човекът е шофьор, а не хамалин.

    За техниката може да е по-различно, ама аз още не съм стигнал до там.

  2. turin Post author

    Случвал си на коректни фирми — наистина има доста места, където за транспорт в рамките на града е включено в цената. Може би с изключение за големи разстояния — помня, че от един от техно-супермаркетите не искаха до нас, щото си беше в другия край на града. Това преди години, сега може да е друго.

    Но за носенето не съм съгласен. Ако ще предлагат услуга, да е като хората — ако трябва, при шофьора да се качва още един човек. Те най-често като карат мебели или бяла техника например почти винаги са поне двама, имало е и случай по трима човека. За да има кой да носи. Включително и да не карат клиента да мъкне — така де, аз им плащам, откъде-накъде ще мъкна с тях? Аз купувам услуга, те си продават труда по превозването.

    Факт е, че понякога е само шофьор или и двама да са, се правят на интересни “я фани тука, ние ще фанеме отдоле”. Мисълта ми е, че щом е превоз до дома, това значи съвсем до дома — не може да ти стоварят стоката на улицата пред блока и да ти кажат “оправяй се — или плащаш още за носене, или ще чакаш да се прибере комшията”.

    Та моят съвет е като стигнеш до по-обемисти или тежки техники за носене, да си се договориш предварително. Толкова и толкова за еди-каква си услуга, без неясноти ;) Дори и да трябва да помагаш и ти за носенето — то може да се извади от цената, пък и всичко се договаря, като има ясни основи.

    А с този, нали ти казвам — какви 60ст. на километър, 10лв. твърдо. Или 20лв., ако е с камиона на магазина. При мен — за 750 метра…

  3. Близък на бакшиш

    Longanlon е прав. Прави разлика между транспортни и хамалски услуги (hamali.bg).

  4. Лъчо

    Заради ей такива “возачи на техника и мебели” ми се наложи да разнасям 200+ килограмов, 190 сантиметров хладилник от улицата през двора до втория етаж с баща ми. Разбрах точно като ми го праснаха на улицата, че не носят:

    — “Аммии, да го качим?”

    — “О, ние само возим, оправяй се.”

    Фрас вратата на буса. Ужасна работа. Много мразя.

  5. peterst

    Първо едно мрачно “честито” и добре дошъл в клубът :)

    Практикер са ми в черния списък за доставките. Нямат собствена (wtf?!) фирма за транспорт и ползват външна, която взима 12 лева при доставка, когато те искат, или 24 лева, когато клиентът желае. От там си купих бюрото (54 лева) и тъй като нямах време, платих още 24 за да ми го изсипят пред блока.

    Техномаркет доставят в удобен за тях час след около седмица, макар че първо казват “до 3 дни е доставката”. В магазините персонала изобщо не го интересува да уреди по-бърза доставка, дори не се интересуват, че няма да купиш от тях, защото ти искаш стоката ако не веднага, поне на другия ден. Иначе доставката е безплатна до блока и ако човек няма приятели, трябва да вика хамали.

    Да похваля малко Технополис: като купувах пералня и хладилник (след като в Техномаркет трябваше да чакам 7 /седем/ дни и отказах поръчката) веднага служителите ми казаха, че доставката е безплатна до вратата на апартамента в рамките на града, а след като попитах кога могат да ми ги докарат, отговорът беше, че за деня са започнали вече доставките и ще ги имам на другия ден.

    До тук допълних черния списък с “удоволствията” за ползване на някои търговски вериги. Късмет на всички :)

  6. turin Post author

    “Близкия на бакшиш”, може да има разлика между транспортни услуги и хамалски, но мен като краен клиент това не ме засяга. Аз влизам в магазина и стоварвам една бала пари — за сметка на това е нормално да очаквам стоката, която съм благоволил да закупя, да ми бъде докарана до вкъщи. Това не значи до входа, до улицата, до началото на квартала или до табелата на града. Значи до мястото, което посоча. Ако благоволя да ги пусна да ми влязат в дома, това значи даже направо да поставят уреда или мебела на съответното му подготвено място. За това клиентът плаща скъпо допълнително — а не само за натискане на газта и въртене на чекрък.

    Пука ми каква е разликата между “транспортни услуги” и “хамалин”. Има всякакви разлики между нещата в тоя свят — има например разлика между френско и немско Просвещение, разлика между прагматизъм, позитивизъм и класически немски идеализъм. Ама аз не натяквам тая разлика на хората, които тя не ги интересува, нали?

    Плащам превоз — това значи пренасяне на стоката от там, където е до там, където аз искам да е.

  7. turin Post author

    Мерси ;) В интерес на истината, и за теб се сетих в бързината. Но от една страна всичко стана бързо и нямах кога да се обаждам, а пък и от друга не бях сигурен дали да притеснявам. За друг път ще имам предвид — ако ние имаме време за организиране и не е така на момента, де ;) Аз през цялото време си мислех, че има уреден превоз от магазина и преди да броим парите изобщо не ми дойде на акъл, че ще е добре да сбера приятели…

  8. diana

    ха… в нашата мила родна България от какъвто и магазин да си купиш нещо ще те прецакат на 100% дали с пари, дали с качество…

    В чужбина не е така… дано и тук до след 30тина години някой да ги осъди и да се оправят нещата.

  9. gigi8282

    ТЕХНОСВЯТ — уреди с транспортни дефекти и втора употреба, това е най-некоректната фирма относно гаранцията на уредите, транспорта и начина, по който се предлагат уреди втора употреба за нови с транспортен дефект. Познаваме единия от продавачите в магазините, Бисер, с когото сме приказвали много обстойно по тази тема, тъй като си бяхме купили хладилник, миялна и пералня и за наше огромно учудване се оказва, че не са с транспортен дефект, а са втора употреба. Преди да влязат в магазина, те се почистват много добре и на обикновения човек изобщо не му минава през ума, че би могло да се прави такава процедура, тъй като той е с нагласата (впечатлението), че уредите са нови с транспортни дефекти. Въпреки че са втора употреба изчистени да не ви казвам с какви химикали (доста вредни за здравето, които се впиват в пластмасата на уредите), дори си позволяват на някои да им слагат найлони като току що произведени от завода. Отделно всичките им уреди пристигат повредени, ремонтират се и не се знае колко още ще издържат. След всички проблеми, които сме имали с тях, си правим всеобщо известно заключение, че всичко евтино излиза двойно по-скъпо. Нека повече хора се информират и разберат, че на техен гръб и нерви някои си правят парички. За информация: автоматична пералня Zanussi на 1200 оборота с регулация на оборотите в Метро е 382 лева с ДДС с 2 год. гаранция — чисто нова (издават ти касова бележка), а в Техносвят е 400лв. (не издават касова бележка). Що се отнася до Технохит, същата пералня е 420лв.

  10. Зара

    Аз също се сблъсках с това да ми продадат техника уж с транспортен дефект, а всъщност се оказа втора употреба техника. На това отгоре не искаха да ми връщат парите за транспорт, щото го били извършили. Не дават касови бележки изобщо за транспорта, Аз какво съм виновна, че са ми докарали това, което не съм плащала?

Leave a Reply

Your email address will not be published.