Наблюдение първо (мое).
Преди време Данчев беше казал някъде, че има трима български разработчика на Дебиан. Трудно го бях осмислил, защото за мен това значи да са DD, но нейсе.
А преди си знаех, че в агитката е само Антон Зиновиев.
Тия дни разбрах, че един от другите двама, Огнян Кулев, всъщност едва тия дни е подал заявка за включване в процеса new maintainer.
А моята страна на “наблюдението” е, че периодично се опитвам да си намеря осиротял пакет, който да започна опити да го поддържам. И ако нещо излезе, да започна да се обадждам евентуално на някой DD за NMU.
Интересно. Успех, Оги!
Наблюдение второ (чуждо).
Тези дни на два пъти ми казаха, че (ама хич) не съм се бил променил. Странно нещо за чуване – така де, аз самият лично много трудно успявам да си проследя променянията. Наистина се опитвам и наитсина е трудно.
А се оказва, че за “погледа отстрани” е много нормално да вижда точно промените и да се учудва, когато и той ги намира трудно.
Двама приятели, с които наживо не се бях виждал от повече от година, Ясен Захариев и Васил Видински, ми казаха при срещането ни “Яска, ама ти хич не си се променил!”.
Яската дори ми разви теория за това как хората се “променяли на стъпки” през 7-8 години. ;)
Размишление (начално).
Как ли да се справям с всички тези неща? Предполагам, че не трябва да се опитвам да замеря промяна. Както реката, която, горкичката, изобщо не “тече”, ами някакви брегове постоянно търчат около нея.
Не че съм река. Не че това е толкова важно.
Просто да ви кажа. ;)