Не мога да разебра кое му е толкова “лесното” на Django. Лесно, ама объркващо. Може би защото изтръпвам и от Python. Искам някой ей-сега да ми каже “о, ама то на питон толкова приятно, а пък с джанго е направо удоволствие”. Има нещо много перверзно в цялата концепция на обектноориентираното програмиране. Да ви имам удоволствията…
Хубавото на Django и на Python, както и на обектно-ориентираното програмиране е, че ти позволяват на сравнително високо ниво да моделираш проблема, който се опитваш да решиш. Т.е. дават ти достатъчно мощен и разнообразен набор от инструменти, както и достатъчно ясна и последователна методология, за да можеш да се съсредоточиш върху същността на проблема (така наречения domain modeling), без да ти се налага да се задълбаваш в твърде много подробности, свързани със самия език или платформа. Освен това, и Python и Django имат изключително достъпна, актуална и изчерпателна документация – нещо, за което много open-source проекти могат да им завиждат!
~ J
О, съгласен съм – Django е страхотна платформа. Аз всъщност съм много запален по него, не зная дали ти е проличало от други записи в микроблога. Точно тук се сещам, че се бях отчаял от цялата предна нощ, в която се опитвах да разбера в “учене с примери” концепцията за middleware. Не се сещам какъв беше точно конкретният проблем, но казаното е повече от афект, отколкото някаква категорична оценка.
А и още нещо – за човек, на когото се налага за пари да пише на PHP и то да пише процедурно, Django и изобщо Python си е добро предизвикателство. Дори и да мръкнам така понякога ;)