ДАИ, впечатления

След неприятно и натоварващо блъскане с бюрокрацията на ДАИ (или ИААА, както се казват сега), завършило с неуспех и след бърза консултация с препатили вече приятели, най-накрая успях да подам молба за прехвърляне на шофьорския ми изпит. Бюрокрацията живее в голямата сграда на министерството на транспорта в началото на ул. Гурко в центъра. Там няма оцеляване, има само мачкане на клиента, който както за всички други държавни институции е поредната мръсна мижитурка, дето си позволява да занимава държавата с незначителното си битие. И по канален ред бива упътен да се разкара, разбира се не преди да му бъде прехвърлено едно прилично количество от гнева, нервите и беса на отделните служители. А както знаем, няма държавни служители, дето да не са гневни, или да са спокойни. Това е ежедневието в ДАИ на Гурко. Не ходете там — уважавайте нервите си…

Допитването до приятели много бързо разкри една малка тайна — истинският оборот на документите става не в оборудваната със светещи табла с поредни номерца и компютри със софтуери за документооборот централа на Гурко, а в сградите на ул. Витиня №1. Това е на границата между кварталите Сухата река и Левски. Минава наблизо тролей 1. Това последното е полезна информация наистина, спестява доста маршировки из затънтените гранични области на едни от определено нецентралните квартали на София. Аз не го знаех и си помарширувах бая.

Накратко, ако искате да си карате изпитите за шофьор в друг град, различен от този, в който сте карали курсовете, трябва да отидете там и да подадете молба. Всичко е ултимално просто. Наоколо има разни нови строежи, разчиствания за още по-нови бъдещи строежи и т.н., но ДАИ се забелязва и няма да го подминете. Има голям паркинг и в дъното — две-три едноетажни продълговати офисни постройки от времето на РСО. Дето са един коридор и от едната страна кабинети. Ползваха се масово навремето, например нашата поликлиника дълго време беше в подобно комплексче, преди да й довършат специално издигнатата многоетажна и лъскава сграда.

Отивате в централното такова “офисно хале” и направо търсите първата врата вляво. Стаята на директора, всъщност тя е преходна стая на секретарката. Леличката там ви дава една готова бланка, подпечатва ви свидетелството за завършен щофьорски курс (а, да — трябва него да носите) и ви праща в кабинет номер 2. Логично той е в съседната стая. Там шефът на отдел “Водачи” (или нещо подобно), също много учтив и любезен чичко, ви подпечатва молбата, допопълва нещо на гърба на свидетелството и ви обяснява какво да направите. Две неща са — първо да върнете молбата на секретарката и да й пожелаете лек ден и приятна работа. И второ — след най-много десет работни дни да идете в желания град и да дадете подпечатаното свидетелство за курса на новия си инструктор.

Толкова. Нищо работа и даже аз, който в такива изострени бюрократични натоварвания съм готов да сея огин из пътя си, с широка усмивка на лицето благодарях и пожелавах на хората приятен ден. Искрено, между другото ;) Неприятното е, че това всичкото се намира далечко и най-удобно е човек да иде с кола. Но пък тогава… ако вече кара кола, за какво ще му е да си сменя града на шофьорския изпит. То един шофьор предполагам може да има вземане-даване с ДАИ и по други причини… Но да не си разваляме настроението все пак ;)

Разликата? Накратко, разликата е между половин час разтакаване и десет минути свършване на работата, заедно с попълването на молбата. По-подробно разликата е, че докато се добера до деловодството на сградата на Гурко, трябваше да мина през няколко подробни разпитвания. Въпросното деловодство, между другото, е на втория етаж, точно срещу стълбите, а стълбите пък са точно срещу входа — песен. Но всеки портиер или минаващ или пък пушещ с портиера дядка трябва да те пита за къде си тръгнал. После ама какво точно искаш, какво търсиш. Ама каква молба, ама за какво. И откъде си, от кой град и защо в друг. Защото имало различни видове молби, а и защо всъщност някой ще иска да си сменя града? Накрая с леко раздразнение ти посочват пътя, който така и така си е един.

Да, може на кибиците там да им е скучно — в офисите на ул. Витиня постоянно кипи някаква дейност, всякакви хора чакат в тесния коридор по-навътре пред другите кабинети, инструктори влизат и излизат, изобщо няма чак скука. Но пък от друга страна защо аз точно да правя деня на разните скучаещи дядковци портиери и други предпенсионери от ДАИ?

Самото деловодство. Четири-пет каси, над тях със светещи табла с номерца и крещящи надписи по стените, приканващи ме да си взема билетче с номер от машината и да изчакам търпеливо реда си. Оглеждах се, навеждах се, пулих се наоколо за тая машина — е не я намерих. През това време зад гишетата стоеше единствената служителка и стоически понасяше някакъв явно много скучен и бавен разговор с приятелка. По някое време затвори, аз застанах нагъл без билет и й казах за какво съм. Последва много дълго чудене и преминаване пак през същите въпроси — ама каква молба, ама вие от кой град сте, ама къде, ама защо, ама не знам може ли, ама то всъщност ние ще сме в почивка след малко… Накрая ми заобяснява как да съм идел да се обадя по вътрешния телефон на директорката на не знам си кой там отдел, понеже тя би трябвало да знае какво да се прави… Теглих й една наум, метнах ръка по нея и с насилена усмивка си тръгнах.

Аз, клиентът, който ги е намерил и има много точна представа какво иска да направи и какъв документ да подаде, трябва да ги търся и разпитвам. Отвратителна е тая нагласа на държавните (и бившите държавни, то на практика този манталитет не се маха от някаква си приватизация) институции. Вместо те да ме гонят, само и само да ме обслужат, аз трябва да се тормозя из системата им. Като че ли съм им виновен за нещо. Пък да не отваряме старата, но съвсем правилна теза — че всъщност на тия хора ние, гражданите им плащаме заплатите през всякаквите държавни вземания.

Следва изпитването.

19 thoughts on “ДАИ, впечатления

  1. diana

    Здрасти:) Много ми е интересен твоя разказ, като се има в предвид, че и аз тръгвам по този път. Та казваш няма смисъл да ходя на Гурко направо на ул. Витиня 1, нали?!

    Интересно ми е за колко време ти предвижиха документите до другия град… Понеже моят инструктор ми каза, че ставало за около месец, а тук чета че след 10-тина дни трябва да давам свидетелството за завършен курс на другия инструктор?! Ще съм ти много благодарна ако ми дадеш инфо дали на майла или тук няма значение, че ми писна от глупави хора и трябва да взема нещата в свои ръце:)

    Поздрави!

  2. turin Post author

    Здравей, diana! Да, няма смисъл да ходиш на Гурко, направо хвани тролей №1 за ул. Витиня. Наблизо минава маршрутка №39, но трябва да се повърви доста повече, с тролея е по-близо.

    На мен в ДАИ ми казаха “до 10 работни дни”. Иначе новият ми инструктор и на мен ми беше казал, че документите се придвижват за месец. Един приятел, който преди година-две прави подобно преместване също ми каза, че изчакал около месец. Така че е възможно реалното чакане да си е наистина около цял календарен месец. Десет работни дни са около половин календарен месец. Не зная кой срок ще се получи при мен — още не са минали десет работни дни, откакто писах това ;)

  3. diana

    Благодаря ти много:)

    Значи ще сме двамата в това преживяване…

    Успех. Да кажеш после как е минало:))

  4. turin Post author

    Мерси, diana, успех и на теб! Разбира се, че ще пиша ка се развиват нещата. Това с приключването на тези неща и най-накрая вземането на книжка ми е нещо като краткосрочен приоритет. А за новото място — нека като започнат там нещата, тогава да разказвам. Не съм суеверен, но ако потръгнат там часовете и после изпитването, така или иначе непременно ще разказвам ;)

  5. Stanimir

    Евалата пич, адски много ми помогна това твое ОТКРОВЕНИЕ. Защо няма повече хора като теб… Щеше всичко да е супер. All the best, Stanimir

  6. Gergana

    Мнооооооооооооого благодаря! На 8-ми Август 2008 година ме скъсаха на кормуване, дадох си сметка, че с този инструктор никога няма да успея да си взема изпита. Неговата основна тактика е ден преди изпита да те окрещи как си потенциален убиец на пътя и нищо не става… в резултат не вземаш изпита. Обмислях въпроса с прехвърляне в друг град, но не знаех как могат да се случат нещата, защото от учебния център не ми казаха нищо, те са обидени как може да не искам да им плащам вече на тях:)

    Затова благодаря за информацията, много ми помогна!

  7. Karolina Karoleva

    Много ми е интересно, защо карате курсовете в София, а ви изпитват в друг град? Щом те късат на изпита, значи трябва да потърсиш вината в себе си, а не в някой друг. Затова стават толкова много катастрофи. Защото хора като вас с претенции, самочувствие и без необходимия опит зад волана, се качват на автомобил и безотговорно правят катастрофи с жертви.

  8. turin Post author

    Karolina, тази реплика към мен лично ли е? Трябва да е към мен, това е моят блог.

    Взех изпита в друг град по мои си, лични причини. Не съм казал, че съм търсил вина, хеле пък в някого другиго. За ваше сведение, карал съм курсовете и градското кормуване в София, и то в централна част. Извънградското (тогава имаше, сега няма такова, доколкото зная) съм карал по подбалканското шосе до Копривщица. Тогава ме скъсаха на теоретичния изпит с минималния брой грешки. За ваше сведение — теоретичният изпит е един и същ във всички областни ДАИ в страната.

    И градското, и извънградското съм карал през зимата и в сняг. В София имаше даже заледявания, това беше една от най-тежките зими (не че сега прехваленият ви бате Бойко прави нещо, но тогава просто се беше случило по-студено време).

    Това достатъчно ли е за “претенциите, самочувствието и необходимия опит”?

    Колкото до това кой как се качва зад волана и намека за катастрофите — оставям го настрана и го приемам за проява на лош вкус и слаба реторика от ваша страна.

    Живеем в свободна страна и всеки може да се явява на шофьорски изпит където прецени. Мотиви за тази преценка има много и далеч не се изчерпват с “ей заради такива като вас безотговорни”. Ако намеквате, че само човек, карал курсове и взел изпити в София може да кара в прекрасната ни столица, тогава ще ви кажа, че шофирането не се научава нито с курсовете, нито с изпитите. Учи се с шофиране. В София масово се кара некадърно, но това е свързано с едно друго нещо (с неудържимия наплив към града), а не с това кой къде и как и защо.

  9. Иво

    Човече мнооого ти благодаря за инфото, и на мен ми се налага да правя такава смяна. Не отивам в друг град заради това че е по-лесно, а заради това че в София който и да види в коя автошкола съм карал ми се смее, но какво да се прави. Моят съвет е да бягате от автошкола “Автолир” имат 2 офиса в Ст.град и Дървеница. Та за офиса на ДАИ на ул.Витиня лесно ли се забелязва? Казаха ми, че до тях имало център на Мерцедес, надявам се да успея да го открия. А този който е на ул. Гурко там могат ли да ми свършат работа или не, защото от Люлин да се вдигна до Левски Г ми е малкоооо далечко.

    Благодаря предварително.

  10. turin Post author

    Иво, аз което знам съм го написал — всичкото това се случваше преди вече почти година, така че не мога да кажа подробности, особено за положението в момента. Възможно е днес да можеш да си смениш изпитите и от сградата на ул. Гурко, не знам.

    Това, в което съм сигурен е, че аз си свърших работата с ДАИ за нула време в тези офиси на ул. Витиня. Питаш за допълнителни ориентири — не се сещам дали има център на Мерцедес наоколо, но пък и може да не съм гледал. Истината е, че наистина се забелязва и бързо ще го откриеш (тъй де, поне докато все още не е застроено с блокове наоколо).

    Другото, което знам е, че един приятел, който също имаше такъв проблем преди мен, беше ходил точно на същото място и само там беше успял да си премести изпита и то пак станало бързо. Е, малок беше почакал, ама било точно на обедна почивка.

    Това е, което аз мога да ти кажа — ако някой друг прочете и има нещо конкретно, което да ти е от полза, нека да добави.

    Мерси за анти-рекламата на автошкола “Автолир” — със сигурност ще е полезно за тези, които сега ще търсят и избират школа. ;)

  11. ира

    Здрасти, много се радвам, че прочетох инфото… защото съм в безизходица. Шофьорският ми курс се превръща в гноящ цирей. Няма край на допълнителните часове кормуване и на това колко са благосклонни даиджиите (на поредното явяване), но колко зле карам всъщност. Моля, кажете ми кой дава свидетелството за изкаран курс, плаща ли се за него и колко.

    Много благодаря

  12. mimka

    Нищо не се плаща!!!

    Това обаче може би не спира някои школи да се опитват и дори да прибират по някой лев от заблудените хорица.
    Свидетелствата /и за листовките, и за кормуването/, се взимат от автошколата, в която е каран курсът. Ако се опитват да ви обяснят друго или да ви мотаят, не се хващайте. Можете да ги изтеглите веднага. Лично на мен ми отне около 40 секунди да си прибера документите и не ми струва нищо.

    Едва ли това ще помогне на Ира, но дано да помогне на някого другиго.

  13. hunter

    Mimka, може ли да обясниш подробно как стоят нещата с прехвърлянето на изпити в друг град към днешна дата? Доколкото разбирам, от школата в която съм карал трябва да взема свидетелство за изпита на листовките и свидетелство за завършен курс, т.е. че съм кормувал, а после?… Благодаря предварително :)

  14. Христо Христов

    Здравейте, много благодаря за информацията. В нашата малоумна страна, ако сами не си помогнем няма кой. Ако не беше това инфо, нямаше откъде да знам какво да правя. Вчера се явявах на изпит и ме скъсаха, защото… съм карал бавно с 40 км. Забавно а? Другия път сигурно ще ме скъсат, че карам бързо. Наистина всичко започва да се превръща в един идиотски кошмар, в който те цедят за пари колкото се може повече. Ето сметката ми до тук:
    550 лв. курсове
    20 лв. листовки и правилник
    20 лв. вътрешен изпит по листовки
    40 лв. вътрешен изпит по курмуване
    60 лв. изпит пред ДАИ за листовки
    60 лв. изпит пред ДАИ за кормуване

    Междувременно тъй като между последното ми каране и изпита минаха 20 дни, трябваше да дам още 90 лв. за допълнителни часове преди изпита.

    Сега ме скъсаха и следват 90 лева за 4 допълнителни часа и още 60 лв. за изпита пред ДАИ (не знам дали пак не трябва да правя и вътрешен изпит, който пак още 40 лв. ще ми струва).

    Е как да не предпочете човек да си купи книжката, вместо да минава през целия този ад? Ще излезе и по евтино.

    И така след всички тези пари, да те скъсат защото си карал бавно и не си нарушил правилата за движение… Е как да продължа с този ад в София?

  15. Дияна Стоянова

    Реших да карам шофьорските курсове това лято, защото най-после ми се откри свободно време и финансова възможност. Бременна съм в 6-ти месец и исках да ги изкарам максимално бързо (в рамките на месец и половина), а не като повечето курсисти по 3-4 месеца. Мои познати ми препоръчаха една фирма и до днес бях много доволна. Карам много добре, въпреки 6-те ми часа до този момент. Но днес инструкторът ме уведоми, че никой не минава, ако не плати 200лв. на ДАИ-джията. Бях много шокирана, защото щом ми го казва инструкторът, явно става въпрос за схема между него и ДАИ-джиите. Попитах го конкретно дали има човек, който да е взел изпита от първия път без да плаща и той ми заяви, че НЯМА такъв. Всички се късат, докато не си платят. А като те скъсат и не искаш да платиш, плащаш 165лв. изпит + допълнителни часове и пак не е сигурно, че ще минеш. Реших да си изкарам тук в София курса (31 часа кормуване) и да мина вътрешните, а след това изпитите да ги изкарам в друг град. Въпросът ми е – може ли да изкарам теоретичния пред ДАИ тук в София, а после само практическия да го прехвърля в друг град, или трябва и двата?

  16. Богдан

    Аз теорията си я взех в София, а сега чакам документите да ми ги прехвърлят в Ст. Загора за практическия изпит. Вече мина седмица и половина, но в Ст. Загора още нищо не са получили.

  17. Александрина

    Наистина добре, че има повече хора, които споделят мнението си. До колкото знам сега документите се превеждат по електронен път, утре ще ида и аз до Витиня да видя дали ще ми обърнат внимание.
    Ако може да се нарече “актуализиране” на информацията – вече да си платиш под масата струва 300 лв и да, все още късат за щяло и нещяло.
    Пожелайте ми успех!

  18. Митко Колев - инструктор

    Здравейте,

    Като инструктор бих посъветвал всеки да не кара шофьорски курсове в София. В София човек стои само по светофарите, вкарва се в излишни нерви и си губи времето. Препоръчвам на всички да карат в някой по-спокоен град, където реално човек в рамките на 31 кормилни часа може да премине през всякакви ситуации на пътя.

    За жалост има и нещо друго, че някои недобросъвестни колеги взимат само парите и накрая резултат няма, а в началото всъщност ви казват как ще го вземете от 1-вия път. Малък е шансът проблемът да е във вас самите – на всеки не му се отдава да бъде шофьор, но в практиката съм имал и такива случаи.

    Що се отнася до преместването – да, всичко вече става по електронен път, на регионално ниво става от самата автошкола, на национално ниво пак има ходене до ИААА

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *