Отвратен съм.
Днес бях на протеста за защита на анонимността и против подслушването в Интернет под надслов “Свобода, а не страх”. Първата ми работа, след като напиша това, ще е да махна банера с линк към поканата за протест от всичките ми сайтове. Ще го направя с погнуса, защото за мен цялата идея е омърсена и дори призивът за офлайн протест вече ми докарва само нерви и киселини. Бях казал преди време на Бого Шопов, че понятието “електронна граница” трябва да бъде оправдавано и пълнено със смисъл много повече онлайн, в самата мрежа, отколкото с казионни офлайн протести. Електронната граница е там, докъдето достига опитността ни в т.нар. “електронно”. И не, не може да се “защитава” с протести по улиците, с гласуване на избори и всякакъв род подобни глупости. Без мен тия неща вече — аз съм свободен в Интернет именно защото съм в Интернет. Иначе, в тук-сега биологичния, политически и жилищен свят е пределно ясно, че съм тотално контролиран.
Затова моят протест и моят глас в това “опипване на границата” е бил и остава изцяло онлайн. Важно е какво пиша тук, например, а не дали съм бил някъде на някой площад, за да правя масовка на една или друга офлайн кауза. Която, горката, рано или късно осъзнава, че си е най-проста и загубена (“загубена” и в двата смисъла) политическа такава.
Отидох малко преди 11ч., както беше по покана. Още на първия завой на алейката към центъра на градинката видях Йовко и Хриси, бързащи към същата цел. Малко стари клавиатури, две-три мишки и групичка от двайсетина ентусиаста, оглеждащи се с ентусиазъм за познати. Там видях и Йовков, после ми се обади Влади и каза, че трябва да дойдат и Мишел и Ани. (Към края ги видях в далечината и им махах, но не знам дали ме забелязаха.) Разменихме по два лафа с Ему, после видях Комитата с една клавиатура тип “за самоотбрана” под мишница. Бобсън изскочи със снимка на табелка от сисадминска конференция, на която пишеше “Sisko Sistems” или нещо от сорта. Сашо Шопов се завъртя с типичния поглед на програмист на джава (не подлежи на определение, трябва сами да видите). Седяхме малко настрани с Милен и си говорихме общи неща за неговата “необиколка на България“, за фотографията и за наредбите за подслушване. Бого Шопов се стрелкаше навсякъде и стоеше пред едни камери да обяснява кое как и защо и тъй нататък.
Имаше десетина момчета с черни знамена. Черни и черни с вариации — анархистите, с различните им разновидности. Не зная дали защото те си бяха съвсем адекватни на протеста и прилично кротки (само един-два пъти някой да изскандира нещо), или защото аз самият съм анархист по убеждения, но мисля че хич не пречеха. Даже напротив.
Простотията почна след това.
По някое време Нели Огнянова се приближи и се разприказвахме кой ще дойде, кого тя познава и накрая все пак кога и какво ще правим. Викнах едно “Бого?” на преминаващия и след малко, като се поосвободи, дойде при нас. Каза, че още малко трябвало да изчакаме, защото пред църквата (Ал. Невски) се събирала друга групичка и като се присъединят към нас, тогава ще се тръгне на шествие пред парламента (никаква главна буква тука вече, сори) и изобщо както си беше обявено. Хм, много добре, викам аз, значи само трябва да чакаме.
И след малко… идват откъм църквата някакви образи, мятат трибагреници. Аз се зарадвах в началото, даже им щракнах два-три кадъра отдалече. Ама нещо… не ми стоят както си му е редът. Един вид… звъни ми телефонът, ама… някак… международно ми звъни. Нещо не е таман. И по едно време като почнаха да квичат на един мегафон. Някакви простотии, лозунги против подслушването в Интернет, нещо за свободата. Даже направо изреваха в мегафона слогана на цялата протестна кампания “Свобода, а не страх!”.
Изтръпнах. Много рядко виждам знамето на БНС по събития, а всъщност хич и не тръпна от очакване да го видя, де. Отпред крачи с изпъчени гърди, широка усмивка и луд блясък в очите (не че го докарва, просто това му е естественото състояние) Боян Расате. Или както там се казва въпросният. Като почнаха да крещят тяхната си простотия, лозунгът им, там за “социален и национален” и вече не бях изтръпнал.
Понеже претръпнах. Обърнахме се с Милен и си продължихме разговора в другия край на сбирката. А оня, лудият, минава през хората с армийката си, изтъпанчва се по средата и — познайте — правилно, всичкото журналар му се лепва “вие какво мислите”, “според вас това и това”. Какво да мисли бе, идиоти с идиоти? Той не мисли — набарал е малко публично внимание и идва да го снимате, толкова ли не разбирате с малките си медийни мозъчета? Идват избори, на кого му пука за някакви си интернетци, някакви си блог-активисти, даже за някакви си анархисти? Тия не са интересни — ама виж, Расатката е друга работа. Блях, помия…
—-
Помолиха ги няколко пъти да свият знамената. Никаква реакция. Бого Шопов им каза по техния мегафон, че това е социален протест, не политически и ако обичат, да бъдат така добри да свият знамената. А оня пък се дере, че “гейовете и циганите ни карат да свалим знамената, но ние няма да го направим!” Ха сега да каже кои точно гейове и кои точно цигани от протеста са това. И още нещо — и да са гейове, и да са цигани, него какво го бърка, особено на протест със съвсем различна тематика и патос?!? Още нещо… кога и къде тоя човек е виждал “интернетя” и като как би го описал?
Евала на анархистите — веднага свиха своите. То и без това бяха общо 4-5. А тия от “расаткомандата” бяха на принципа “един човек — едно знаме”. Гора от знамена на (айде да не пиша името на партията, нямат нужда от индексиране, нали). Оня взе мегафона и почна да крещи, че това бил българският трибагреник, това в центъра бил знакът на рода Дуло, че не знам си какво. Алооооу, не ми пука, дори и да е знакът на рода Вокил, ясно ли е? Първо на първо никой не те е канил и второ, ако кан Испор види за каква злостна пропаганда се ползват символите на рода му, ще стане на вентилатор.
Видях и Калоян, не успях да му се зарадвам веднага, защото бях бесен заради ситуацията. Той вика “какво, заради фашагите ли?” Викам да, заради тях. Но не е само заради тях. И заради НАС. Защо изобщо се допусна това събиране да стане поредната превзета от Расате и компания проява? Защо толкова много хора все пак продължиха с шествието, вместо или 1) да се каже на полицията да отдели натрапниците, защото не е техен митингът, или 2) просто да се разпърснем, пък тия да си ходят да си шестват където си искат?
Повървяхме на стотина-двеста метра зад шествието, видяхме как зад Двореца на крайната спирка беше пълно със знамена с “оня знак” и… просто понапсувахме три-четри пъти за оправяне на настроението и отидохме да пием бира и да си говорим за нас си, за GNU/Linux и за бизнес.
Тъпо ми е, че толкова много хора останаха. Смесени със знамената и френетичните писъци на Расате. Не зная кои са останали, но и не ми се ходеше дотам да ги навивам един по един за среща на кафе и бира. Не ми се доближаваше до “събитието”. Дано да е било ОК все пак, дано всички са доволни и дано има някаква ефективност.
Но се съмнявам. Както казах още преди да се прецака пейзажът, “Resistance is futile!” Затова — без мен на офлайн протести. Протестирал съм доволно много. Бил съм и на барикади, блокирал съм университета си, какво ли не. Ефект — нулев. Моят протест е съществуването на Arcane Lore онлайн. Ако нещо мога да променям, ако нещо мога да казвам и да се надявам да бъда чут, това е с този сайт, това е тук.
—-
Само не разбирам…
След като има разрешение за събиране и шествие, защо лицето за контакт с полицията не поиска няколкото полицая, охраняващи митинга, да ни защитят и отделят от нахлуващите със знамената националисти? Аз съм отишъл на митинг и шествие в подкрепа на анонимността в Интернет и против подслушването — не съм отишъл на политическо събрание на Расате! Отива човекът за контакт при старшия на полицаите и му казва очи в очи “така и така, брат ми, тия НЕ СА С НАС, много моля да влезете в наша защита и да ги отделите!”
Вариант две — може би всъщност тая групичка е била очаквана и предварително уговорена?!? Ако е така, то пак е лоша организацията, защото това трябваше да се знае. И ако се знаеше, аз и още много хора изобщо нямаше да си правим труда да бием път в събота сутринта, за да ходим на такъв протест. Ако е било предвидено и ако “групичката пред църквата”, за която разбрахме, е била същата въпросна, тогава всички ние бяхме яко излъгани! Не, направо бяхме подлъгани да се намешаме в политическа проява на т.нар. “националисти”. Оставяме настрана десетината момчета от анархистични организации — анархизмът не е политическа партия, те не само че не пречеха, ами тях даже не ги вълнуват изборите. За които избори Расате натрупа още малко медиен актив днес. На наш гръб. Е… мерси!
И накрая… хора, защо не се разотидохте всички? Защо изобщо продължихте — защото това е единственият протест и защото това е единственият начин да се направи нещо ли? И защото шестването под чужди знамена е ваша “малка жертва”, която можете да си позволите и после да спите спокойно? Е, аз не мога да я направя и отказах да участвам.
Не зная какво е станало с протеста по-нататък.
И не ща да зная!
Повече на офлайн протести не участвам! Няма да храня политиците, я! И разни wannabe-политици, като този днешния.
Много хора наоколо писаха предварително за протеста, някои повече от веднъж. Аз не успях — нямах време. И съжалявах, че даже банерите поставих в последния момент.
Днес вече не съжалявам, че не съм писал. Ама хич! Напротив — съжалявам, че ми се налага да пиша днес това. Ама вече ще гледам да не съжалявам за такива неща занапред.
Все го казвам, все разправям, че истинската позиция, истинският ни глас е в самия Интернет, в сайтовете ни. Не другаде, не навън, не на митинги и пред урни, където сме никои. Вече няма само да го казвам.
Аз не че се оправдавам, и не мисля, че има за какво да го правя, но продължих да вървя с тълпата, като всячески се опитвах да се дистанцирам от хората със знамената зад мен.
Нямаше какво да направя, ако си бях тръгнал те печелеха, ако бях останал поне имаше шанс да се опитам да направя нещо, да кажа нещо. (или пък просто ми беше интересно какво ще стане, не знам)
Това са скинхед шитни — да отидем, да развалим готиното на хората и да бъдем забелязани.
Аз бях на протеста за да кажа нещо с присъствието си. Кой щеше да разбере, че не съм съгласен с тия “младежи” ако си бях заминал? Всеки сам решава, кое е правилно за него, за мен в този момент, това беше правилното решение.
Мисля че се разбра, на кои им беше мястото там и на кои не и реално погледнато Расате си докара само негативна реклама, съдейки по медиите (новините на БТВ).
Много тъжно, че се е получило така. Май в крайна сметка няма да съжалявам, че не съм бил там, но какво ли биха казали хората, които са се вдигнали от дълбоката провинция със събрани парици за пътя колкото да кажат, че не искат да ограничават правото им на лична неприкосновеност и оня дивен антибългарин им се е разкрякал под нос с мегафона.
Това май трябваше да бъде мълчалив протест…
Другите бяхме Зелените. Не си тръгнахме, защото се надявахме да променим малко картинката като ни дойдат батериите за мегафона. Крис безуспешно до последно се опитваше да обърне нещата, но така и не стана. Според мен Богомил трябваше да направи нещо още в градинката. Да заяви, че протестът няма да тръгне по маршрута си в този вид, да се заинати, да вдигне врява. Още нямахме мегафон да му услужим, но можеше да го направи и без мегафон. Да се скара на Расате, да извика полицията, да го каже пред камерите. Те веднага щяха и това да лапнат, нали си падат по скандали. Така изведнъж се оказва, че Богомил Шопов и “Елекронна гравица” и “Зелените” нямат проблем да вървят под нацистки викове и знамена. Е, дочакахме си батериите за мегафона и пак нищо не направихме. Като му го дадохме, той каза няколко общи приказки, благодари ни за подкрепата и не се обърна към онези.
А анархистите наистина на никого не пречеха. Без да съм такава по убеждение го казвам просто като впечатление от хора, присъствали на протест, на който и аз. Бяха си кротки и нормални. А не фашизоидни, нагли, агресивни, бързащи да демонстритат на всичко живо колко промити мозъци имат.
Не съм съгласна за едно нещо с теб — това, че всичко трябвада е само онлайн, никакви протести, никакви урни и т.н. Какъв процент от българския народ мислиш, че четат блоговете ни? Какъв процент влизат по сайтовете? Какъв процент изобщо влизат в Интернет? Само оттук не можем да променим много. Затова се записах в Зелените, затова и ходя на прородозащитните акции. Вниманието на обществеността не се привлича особено, когато в nookofselene пише “Гадовете секат горите”. Но когато двехилядна тълпа го изкрещи по улиците и “За да остане природа в България” и “Зелените” направят изявление, медиите записват, излъчват, вдига се шум. По дяволите, дори като заседнеш в трамвая и не можеш да минеш от тълпа протестиращи разбираш много повече, че става нещо, защото в по-честия случай вкъщи няма да си пуснеш компа да четеш блогове.
Не мисля и че обръщането на гръб на “Свобода, а не страх” е правилен ход. Кампанията реално погледнато е срещу подслушването на Интернет и нарушаването на свободата тук, онлайн, където искаш да протестираш ти. Тя не е за Расате, каквото и да стана вчера. Ако повече хора го бяха разбрали и бяха дошли, вероятно нямаше да е такъв развоят. Те бяха половината от протестиращите, как да ги изгоним? Ха да ги видя вторнишкия ни природозащитен протест от няколко хиляди човека тия петдесет мутрички как щяха да обсебят. Според мен проблемът не е в излизането на улиците, а в неизлизането на тях. Защото, когато не излизаш, други го правят от твое име. Когато не гласуваш, изборите не се анулират — просто другите взимат решението вместо теб. И пак — ако сега блогърите замлъкнат за кампанията, в България тя ще попадне изцяло в ръцете на Расате и петдесетте му мутри. Така тя ще се окаже част от една националистическа и профашистка програма и — логично — хората ще се настроят срещу нея и в полза на ограничаването на Интернет. Така то ще бъде прокарано още по-лесно и твоята свобода тук също ще бъде ограничена. Така вече наистина няма да можеш да протестираш. Моля те, помисли това ли е начинът наистина.
gotha, разбирам и приемам. Аз лично не можах да продължа. Може би бях “на ръба” да ида все пак, най-малкото за да навивам приятели блогъри и линуксчии да не ходят там, а да идем да бистрим нещата на по бира и да запретнем ръкави да организираме нещо друго. Или офлайн, ако много държат, или просто да си говорим и да пишем в блогове после. Обсъждането му е майката, обсъждане и обмисляне. Но аз не продължих. Нищо против другите, всъщност. Беше мой избор и на момчетата, с които се отделихме.
krassyo, не съжалявай, да. Пък и за теб щеше да е наистина много път, по-добре да го запазиш за по-ценно идване някой друг път ;) За мълчаливия протест… знам ли… според мен тия са способни и мълчалив протест да окрякат. Той Расате за това живее явно, за едното внимание. Чудя се на хората около него. Сто на сто сред тях има и разумни, обществено чувствителни момчета и момичета. Всъщност… тяхна си работа.
Селин, аз малко нападнах Бого, но може би и на него му е дошло в повече. Той неведнъж призоваваше за помагане през изминалите седмици. Някой помогна ли му? Най-вероятно не, всичко се е струпало само на неговата глава. А трябваше който може да му помогне. С организация, с доизмисляне, с материали, всъщност направо с пари — то всичко е разход при такъв протест.
Та в някакъв смисъл по-важно беше не да идем наготово, а да запретнем ръкавите и да помогнем на Бого да доуточни и направи протеста. Не ми се вярва той да е поканил БНС, явно са се натресли. Но това трябваше да се предвиди. Анархистите, например, доколкото зная отдавна обсъждат такива и подобни проблеми с ограничаването на свободите в средите си. Имайте предвид, че това не са лумпени, много от хората там са ерудирани и културни. Навсякъде има крайни елементи, но при анархизма, като по-маргинална нагласа, са малко на брой. Повече ги “привличат” такива “модерни” и “популярни” агитки като тази на расатковците.
Та можеше да се потърси контакт с хората от тези среди, например. С хората от “Индимедия” също. С някои, отбрани (там има страшно много плява, знам от опит, затова трябва да се подбират внимателно приятелските организации) екологични структури. (Една скоба — казваш, че “Зелените” сте подкрепили — страхотно и поздравявам!) Ако имаше такъв контакт, щеше да се разбере, да се подочуе, че БНС са “забелязали” и “набелязали” протеста и да се знае как да се реагира.
Пак казвам — радвам се, че протестът е бил успешен. Нарочно не съм гледал телевизии, защото не исках да се ядосвам. Но се радвам, ако е както казвате и наистина са отразили правилно нещата и са показали, че Расате е завзел чужд протест. Това — ОК.
Но не мога да шествам под знамето на какъвто и да е тоталитаризъм! Никога! Всеки, който призовава към диктат, насилие, силна власт и който дискриминира хора на групов признак заслужава искреното ми пренебрежение! Това е лична позиция. Знам, че може да ви звучи крайна, но за мен е 1) принципна и единствената възможна честна и 2) не пречи на никого, а само помага за заздравяване на обществото.
—-
На другата тема, тази защо трябва да правим все повече и повече пряка публицистика в мрежата, а не да си губим времето с политиканстване по улиците и пред урните. Писал съм много пъти тук и знам, че е непопулярно това ми разбиране. Може би аз не успявам да го обясня добре.
Ще ти отговоря с въпрос, ако може — ти ми кажи защо мислиш, че двехилядна тълпа може да промени нещо? Ако казваш, че е променяла и всеки ден променя, кажи ми тогава какво конкретно е променено. През 96-97г. в България не двехилядна, ами двумилионна тълпа излезе на улиците. Промени ли нещо? И да и не. Като гледам пенсиите на родителите ми, по-скоро не.
Блогърите сме най-силни онлайн. Пряката публицистика, публицистиката без посредник, без “медия” е най-голямото ни предимство. Най-страхотното в цялата работа е, че не сме някакви богоизбрани — всеки човек може да е блогър, единственият “ценз” е в това дали пишеш искрени и верни неща. В блогсферата лъжите и позите много бързо лъсват. А най-обнадеждаващото е, че така общуваме истински — споделяме и обясняваме мнения и позиции. Убеждаваме се едни други в различни спорове, дори можем да водим войни и от това да не пострада никой. Истинската свобода е онлайн, най-малкото защото още няма достатъчно развити начини да ти я отнемат. Офлайн има колкото искаш, офлайн даже тече кръв, лежи се в затвор и се умира.
Да протестирам, защитавайки онлайн свободата си офлайн е неефективно, защото във всеки един момент могат да ми отнемат цялата свобода, без да мога да се защитя. Най-малкият пример — отивам на протест, някакво цивилно ченге се оказва че снимало с камера за МВР. ЗАЩО? Аз протестирам срещу наблюдението и следенето, а този съвсем официално и законно ме наблюдава и следи в същия момент…
А урните… за мен може само да се вярва в представителната демокрация. Само вяра — иначе логически тя си е чисто противоречие.
Пряката демокрация и местното самоуправление са съвсем различно нещо. Но ние в България нито имаме референдуми (по закон референдумът няма задължителна сила, а само препоръчителна), нито имаме общини (малките кметове доскоро се назначаваха, а и хората винаги бъркат “община” и “държава”).
Ще ти отговоря с въпрос, ако може — ти ми кажи защо мислиш, че двехилядна тълпа може да промени нещо? — Да и нещата започнаха да се променят.
Благодаря ти за мнението. Наистина и аз донякъде споделям мнението ти за БНС и за анархистите — доколкото знам, след протеста те са се понабили малко, но това го чух от един блогър…
Разчитах, че някак си ще успеем да ги махнем като ги избутаме, но бяхме малко, много малко, уви на фона на 100 000 в Берлин. Няколко пъти беше говорено с него да се махне и ако иска да участва да бъде като гражданин, а не със знамена и лозунги, но няма начин, както и сам си стигнал до този извод.
Това не е политически протест и по никакъв начин не е било обявявано като такъв, както и по медиите, така и сред хората които бяха там. Съжалявам че си си го помислил, но ако всички бяхме направили нещо да ги избутаме, вместо пасивно да се махнем, щеше ефектът да е друг, нали…
Когато нещо не ти харесва, се опитай да го промениш, а не да се махннеш.
Въпреки всичко, аз няма да се откажа, защото вече ми писна от всичките тези неща и все още има нужда от доста работа. А що се отнася до офлайн протест и аз се съмнявам в ефективността им, точно заради тези причини, които и ти си изтъкнал. За радост ние работим в други направления и в двата парламента, а и се срещнах с доста хора, които са готови да помагат на протеста.
Бого
A и не сме искали да има хора от БНС със знамена и от другите — не ги знам какви бяха. Групата пред Невски беше от граждани, на които има бяха раздавани листовки със старото място на събиране, преди да ни изместят от общината на ново място. Обидно е да мислиш, че точно тези групи са нарочно доведени от мен, а и няма смисъл — целта беше друга.
бого, не съм искал да те обидя — това дали са били “доведени” беше по-скоро израз на крайното ми възмущение. Не бих повярвал, че ти си ги уговорил, просто дойдоха изведнъж от същата посока, от която чакахме другите хора от протеста. Отвратително, нямам думи просто…
А щом казваш, че е било говорено с него вече и въпреки всичко е дошъл да “жъне слава”… Гадост, гадост… Трябваше много повече да се помага в организацията. Бас ловя, че си се ангажирал с почти всичко сам, най-много в последните дни да са дошли още хора.
За “избутването” им от протеста… не знам, сега като си мисля, те точно това искат. Да има спречкване, да има кордони, да има полиция и в средата Расате да стои, разперил ръце към камерите и да квичи “помооощ, накърняват ми гражданските права”. Няма значение как би се стигнало дотам, това би била страхотна печалба за тях. Един вид “елате де, айде, бутайте ме, викайте полиция, бийте ме даже — аз после как ще рева пред мама, да знаетееее!” Това не трябва да допускаме. Простаците — с мълчание и отбягване, с нищо друго.
За всичко онлайн съм ти казвал много пъти, че съм на линия. И за обсъждане на нещата офлайн също. А ми се струва, че много разговори и обмисляния трябва да има. И то не веднъж. Просто аз явно не съм за офлайн-масовката. За мен тя е обреченият начин и не е добре да ритам срещу разбиранията си. Виж, онлайн-масовката е друго нещо! Там сме силни, наистина го мисля.
П.П.: Поздрави за усилията все пак, не се бъзикам! Имаше нужда от такъв първи протест и добре, че го износи сам. Хей, другите, следващия път да помагаме/те!
Много е странно, че толкова малко хора са отишли заради естеството на самия протест. Очаквах да са повече. Денят беше разкошен, освен това — събота.
На мен ми се струва, че с раждането на Интернет класическият протест под формата на шествие и лозунги някак загуби своята сила и очарование. Вече не е интересно да скандираш, откакто можеш да обмениш мисли с инакомислещите, да докажеш своята позиция, да обориш чуждата — изобщо да докажеш силата си. Хората нехаят за случващото се на улицата, повече им харесва да коментират и да мислят за случващото се в нереалното — биг-брадър, форуми, блогове. Все по-близка им става съдбата и все повече расте загрижеността им за непознати хора, често за сметка на най-близките. Има хора, които реагират силно емоционално и настървено, ако някой ги “настъпи” онлайн, защитават честта си яростно. Но ако това се случи в реалността, няма да се сетят да реагират дори. Явно наистина можем и трябва да лекуваме недостатъците на обществото онлайн.
А, да си кажа и че аз не се махам! Това, че не останах на шествието по никакъв начин не ме прави неангажиран с проблемите. Няма да се “махна”, разбира се! Вярвам, че поне толкова ти, а и другите четящи сега тук, ме знаете.
Нека никой не си мисли, че като съм против днешното разбиране на властта, потискането и изборите, съм се отказал да променям! Напротив, най-малкото писането тук е част от това огромно усилие. Това, че не съм на улицата и пред урните не значи, че не съм на барикадата! Днешните барикади са барикади на ума. Уличните метежи са so last century. Истинският проблем е в самите нас, потисничеството е в самото ни разбиране на свободата. Или по-лошо… в неразбирането й.
Ще ти отговаря на въпроса — да, промени. Преди година и нещо почти никой не се интересуваше от унищожаването на горите. Сега 73% от българите се обявяват срещу изсичането на горите. Това е доста значителна промяна в общественото мнение. И според мен едно добро начало.
Да, блогърската публицистика е много силна. Но кажи ми, колко хора ни четат постовете? И колко хора са гледали вчера новините с протеста и колко от тях са чули за първи път за този проблем? Мислиш ли, че преди протестите за Странджа хората са посещавали редовно forthenature.org и блога на Симион, където в този период много се пишеше за природа или пък блога на Мишел, където и до днес е така, за да четат за случващото се? Със серията протести за Странджа, за Иракли, за Рила, въобще за природата се даде гласност, която иначе никога нямаше да я има. Ние щяхме да си пишем, пишем, пишем, един определен кръг хора да ни чете и толкова. Затова и мисля, че трябва да има и оффлайн проявление на противопоставянето.
Абсолютно съм съгласна, обаче, че е недопустимо да вървим под онези знамена. Много добре разбирам какво изпитваш, защото и аз се почувствах така и съм напълно съгласна с теб. Също и това, че трябва да помогнем следващия път на Богомил повече. Вярно, че все пак стана работата със Зелените, с декларацията и т.н, но следващия път — повече.
Ясен, това, което каза в последния си коментар — за барикадите на ума — дяволски си прав. Много хора около мен смятат подслушването на Интернет за правилно и това е възмутително и най-вече плашещо. И показва много здрави барикади в мисленето. :(
…че съжалявам, задето не се видяхме в деня на протеста. Трябваше да дойдеш и да ме дръпнеш за косата лекинко, не да снимаш отдалече и да махаш, понеже говорехме със Силвина, Влади и с Велян през повечето време и освен това от взиране в монитора вече не фокусирам с лекота на разсояние над 50 см…
При всяко положение се радвам, че си отново в София — макар да знам, че ти едва ли се радваш особено. Но поне може да пием бирички скоро заедно. А и времето е разкошно направо за снимки…
(Протестът — ми той ясно какво стана. Тъжно си беше все пак… Не че очаквахме “цялата нация — на манифестация”, но… )
Ще се виждаме, Ани, мерси за думите! Аз щях да ви търся после. Щях да търся и Йовко за стрийт след събитието. Но две неща съвпаднаха — стресването ми от това абсурдно появяване на нацистите и фактът, че от няколко седмици съм без телефон… За това второто имам да пиша, то си е направо приказка с поука :) Ама като намеря време. Иначе ще гледам да мигна да се съберем, това циганско лято сега не си струва да изпускаме.
Селин, разбирам те. И все пак това е моето мнение за масовостта в социалното.
И в този смисъл да не забравяме, че 73% са и много, и много малко. Добре е да помним, че 73% днес могат да са както 93%, така и 13% утре. Обществените процеси нямат край, а само крайна цел. Доброто развитие, на което можем да се надяваме, е както днес има хора, които се замислят за света, така и утре децата ни да го правят. Не зная дали е нещо, което се “предава” по някакво наследство или е естествен стремеж в обществото към осмисляне и подобряване. Но важното е, че го има. И никакви крещящи по мегафони фанатици не могат да затиснат този процес, нито да ни заглушат, нито да ни откажат да живеем качествено заедно.
Радвам се, че по въпроса за опазване на природата има раздвижване. Аз преди време писах бая — за Иракли, за Странджа, за “Натура 2000”. Накрая ми писна и се отчаях и затова не пиша днес. Но е добре, ако е както казваш и има напредък!
Благодаря на всички ви за мненията! (С това не закривам дискусията, само благодаря наистина;)
“трябва да правим все повече и повече пряка публицистика в мрежата, а не да си губим времето с политиканстване по улиците и пред урните.”
“Блогърите сме най-силни онлайн.”
Извинявам се, ако прозвучи обидно, но това ми звучи като пълно откъсване от действителността. Както хората, които се движат да речем в по-интелектуални среди и не си дават сметка за тоталната простотия, докато не се сблъскат с нея.
Така и с тая представа за “силата на Интернет”.
Първо да си дадем сметка колко хора ползват мрежата. Не съм следил скоро статистики, ама според набързо направена справка:
http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=5&id=11301
http://www.capital.bg/show.php?storyid=217338
Процентите май са 19 за страната и 30 за София.
От друга страна, не знам, колко от тях четат блогове, ама май са съвсем малко. Аз лично не познавам офлайн нито един човек (!) който да чете блогове, въпреки, че често пращам на приятелите си линкове към интересни постинги, всички много им се възхищават, оценяват ги, но никога не посещават въпросния блог отново, освен ако не им пратя пак линк.
Вярно, че в “Капитал” и по някои телевизии започнаха да споменават за това чудо “блог”, ама за по-голямата част от населението това е нещо далечно, за което просто са чували,че го има и не са много наясно, за какво става въпрос. Също като за “хакерите”, “пиратите”, компютърните вируси и т.н. След разни шантави публикации от преди време няма да се учудя за много хора блогър да е синоним на “хакер” или “пират” даже.
От друга страна почти цялото природонаселение гледа телевизия. Като види, че някои хора са протестирали за нещо, все някой може да се замисли, че има някакъв проблем, щом хората са си направили труда да се размърдат.
Вярно, остава въпросът с правилното отразяване, но той винаги съществува. Даже и за блоговете. Да речем случаят с Мишел (http://www.optimiced.com/)
Според това, което службата на Я. Кол. изнесе, нищо чудно много хора да са останали с погрешни впечатления за него, без да си направят труда да видят какво в действителност става.
Но въпросният протест, както става ясно е бил сравнително обективно отразен; жалко, че не е имало хора достатъчно. Аз също не успях да отида.
Колкото за репликата за “урните”, мисля си, че там е единственото място, където човек може да окаже някакво реално влияние на процесите, които стават в страната. Защото ако не отиде да гласува, други отиват под строй и гласуват вместо него, Но това е дълга и сложна тема.
Божо, пак казвам — за какво ти е тълпа? Да, истина е, че много малко са онлайн-читателите. Но не това е най-важното. Важното е лека-полека да се гради нагласа, да се дава възможност на хората да мислят и да променят сами и всекидневно. Важното е посланието да успява да достига хората неизкривено. Може днес да достига до малко на брой хора, но вярвай ми, утре ще достига повече. И повече. И повече.
Когато е започвала телевизията, мислиш ли че във всеки дом е имало телевизор?!? И все пак за няколко десетилетия тя промени нагласата, с която изобщо възприемаме света. Много по-пряко, много по-бързо, отколкото са го направили книгите или публичното образование навремето, например. Вярно, телевизията си има своите смъртни грехове — най-вече това, че изкривява посланието. Но ето затова днес ни се дават блоговете. Да не ги ползваме? Да не казваме, че в тях ни е силата? Защо? ;)
За мен не е проблем, че малко хора четат блогове. За мен е проблем, че хората, които ги четат продължават да гледат и телевизия. Това е тъжното. Не визирам друг, и аз сам гледам все още телевизия :(
—-
За изборите — така е, друга тема е. Не съм съгласен, че изобщо може да се влияе на процесите, защото и там нещата са дирижирани и посланието е изкривено и пренаредено. Но това наистина е по-друга тема ;)