Избори, та избори

Не знам само аз ли го забелязвам, но цялата тая истерия около “изборите”, където и каквито и да са те, е отвратително пошла работа. Сега цяла сутрин по една от телевизиите ни занимават с “епохалните” избори в САЩ (брр, звучи ми като “структуроопределящи”, направо като нещо, свързано с “Кремиковци” или с поредния нов преход у нас).

Обама щял да спечели, ах, Обама щял да спечели, ах, ама Маккейн как топи преднината, ама вие знаете ли колко много хамериканци ще гласуват, ама направо почти 50% ще гласуват, ах, Обама щял да спечели…

Алоу, вие нищо не знаете! Какви 50%, какви пет долара? У нас някакви умни главички се напъват да направят гласуването задължително, като по комунизма — а вие за някакви си 50% се напикавате от кеф. :)

Не съм против Барак Обама, да не ме разбере някой грешно. Е, то аз не съм против и Джон Маккейн, тъй де. Да си кажа правичката, и Ралф Нейдър да спечели, хич няма да е зле. Направо ще им мине отзад на всичките “републиканци” и “демократи”. Е, вярно — няма да спечели, пък и няма да им мине. Ама нали говорим за “избори”, значи си говорим глупости. Всъщност… като се замисля, може би съм ма-а-алко повече “за” Обама. Но то не е защото зная нещо за програмата му. Не е защото съм слушал речите и дебатите му. Не е защото зная политическото му минало и развитието на позициите му. Не е защото всички тия неща съвпадат в голяма степен с моите лични разбирания.

Е, защо тогава — ще питате. Ми много просто — схемата е едно към едно с нашенските “избори” — заради телевизията.

Това, което мен лично ме интересува в краткосрочното развитие на Щатите е дали ще разрешат сондирането за нефт в шелфа, дали ще преструктурират най-накрая енергетиката, за да горят поне малко по-малко въглища за сметка на повече водни и атомни централи. И евентуално за някакви по-маломощни заигравки, ако има възможност слънчеви и в краен случай ветрени. Така де — най-най-големият замърсител в света е САЩ, а пък те на нас в бедна България ще си позволяват да ни тряскат глоби и санкции и не знам си какво. Интересува ме също как ще се развива автомобилната индустрия. Не защото съм фен на американските коли — за мен окей са си Субару, Хонда и Мазда — а защото в САЩ е най-голямата електромобилна хобистка общност. И е може би най-големият и най-стабилен пазар на бранша. И ако там индустрията успее да се обърне към електромобилите, ще стане много по-лесно и на други места, също и тук.

Но за разлика от разните тъпи “прогнози” за “изборите”, от които треперят като ученички на концерт на Бон Джоуви всички напоследък, за тия неща предвижданията хич не са розови. Щатите ще продължават да горят въглища в ТЕЦ-овете си, защото това е един от най-сладките бизнеси там. Изключения са разни “екзотики” като в Калифорния, дето има еко-ограничения и тем подобни. Ама то ако в Калифорния няма екзотика, къде? Както изключения са и каращите модния артикул Приус. За да компенсират евентуалното намаляване на запасите им от другата най-сладка суровина, нефта, ще започнат да дупчат и крайбрежието си. Трябва да се пълнят пещерите, иначе като привърши нефтът, може да изпуснат монопола върху складираните припаси. На кого му пука за екология и за туризъм — нефт си е това, трябва да се цоцне. И с електромобилите ще стане така най-вероятно. “Новината” Шевролет Волт по последните слухове може и да не види бял свят. Вилнее криза, пък те хибрид тръгнали да произвеждат серийно. И то в “Америка”. Айде, “на-а кана-а-ала!” Както става с GM EV1 в края на 90-те. Виж, отрочето на дъщерната марка на американците, Опел Волт може и да се появи. Ама тук е Европа, тук е друго — най-малкото не ни чакат “избори”.

Ах, “избори”, “избори”… Писна ми — Обама и Маккейн трябва да си плащат рекламно време заради цялата тая простотия в обществената ни телевизия. Да, знам, трябва да сме ангажирани, да сме в крак с промените в света — а нали самият Обама е промяна, пише му го с главни букви на всяка катедра, от която говори по новините.

Но много хора забравят нещо. Преди да приема, че изборите са промяна, трябва да бъда убеден в това. Преди да махна с ръка и да изгледам всичките предизборни “новини”, трябва да съм убеден, че гласът на хората има значение. Преди да мога да гледам без намръщване и псувни наум как някой ми говори за “промяна”, за “преход” и за “епохално”, трябва да бъда убеден, че нещата по принцип могат да бъдат променяни, преходи може да има и че наистина има хора и поколения, които доживяват да живеят на границите на две епохи.

Но за целта трябва да бъда убеден. Не, не е моя работа, не е мое това усилие. Трябва да ме убедят. Може с примери, може с лични примери — още по-добре. Всички, които участват на избори, са вече в бизнеса с политиката, така че са имали предостатъчно възможности за това. С правене на реални промени, с правене на истински преходи и с довеждане на надеждата за по-добър живот пред границата между епохи в тук-и-сега света ми.

Другото е плява. А, да — и избори…

1 thought on “Избори, та избори

  1. Никола Узунов

    Абсолютно съм съгласен с автора: несъщественото трябва да се остави настрана, и да се концентрираме само върху неща, които наистина си струват!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *