Протест на вятъра

Новият свят, живеенето в него има нужда от ново разбиране. Всеки по-дързък стремеж към промяна на обществото трябва да идва от стабилна промяна в мисленето. Промяна в нагласата на хората спрямо живеенето заедно и комуникирането в общото. Промяна в морала, разбиран не като граница на свян или пък като предпоставено клише на приемливостта, а разбиран като осъзнати и постоянно изработвани в ежедневието норми за правилност на действието в общото. Промяна във визията за бъдеще — всяка общност се удържа постоянно точно през общата схема на мислене на бъдещето.

Светът се променя постоянно — променяме го. Искаме или не искаме, не можем да живеем в стари светове. А за изработване на новите и за удържането им ни трябват нови юзди, техни. Преживяването на политическото е само един от примерите — не се прави промяна, като се сменят еднакви пешки една с друга по дъската. Промяна се прави с разместване на цялостната позиция. Или с измисляне на нова игра.

Но все пак първо промяната трябва да бъде измислена, споделена, обяснена, разбрана и приета. Като всичко, което е работещо. Ако ще се променя уредбата на обществото, тоест ако наистина ще се прави качествена промяна, а не пренареждане на властовата номенклатура, то тази промяна трябва първо да бъде измислена. Но и да я е измислил някой, никъде не се чува все още обяснение, камо ли нещо повече.

Да се протестира срещу управниците е лесно. Трудно е да се протестира срещу управлението.

Казионните протести от вида “нека излезем на улицата, защото живеем зле и ни се ще да се оплачем и да обвиним, а пък после все ще намерим кой да ни обясни, поведе и представлява” са лоша парктика. Те са болестта, която пречи на здравата промяна — промяната на ума, промяната на нагласата, промяната на културата.

Тези неясни протести са като гласуванията на недоверие на правителството в парламента. Не променят нищо, но ако случайно променят нещо… пак не променят нищо. Или са като общите избори — не променят нищо, а ако случайно нещо променят, то пак нищо не се променя. Не променят нищо и революциите — те са и преносно, и буквално… едно “завъртане” (лат. “revolutio”). По идея — смяна на идеи, на практика — смяна на кадри.

—-

Не казвам, че няма нужда от промяна и от смяна — има. Но смяна на идеи и обществени концепции, а не на партии и предизборни програми. Смяната на една партия с друга, на една заявена централна политика с друга не е промяна за хората, а само за някои от върхушката. Казването, че ако тези всичките неща променяха нещо, щяха да ги забранят е познато и изтъркано, да. Тогава да го кажем другояче — ако всички тези неща променяха нещо, отдавна да сме го забелязали.

Шуми се сега за протест пред парламента. Казва се “да изметем боклука”, но на практика от такъв протест се възползват една-две от опозиционните партии. И всички ги знаем даже кои са тези партии… Не, не звучи изобщо странно — идват избори. До изборите ще видим не един и два протеста и гръмки декларации.

Това не е моята промяна, не е моят протест.

—-

 
‘That government is best which governs not at all’; and when men are prepared for it, that will be the kind of government which they will have.
Henry David Thoreau, философ от 19в., цитирайки неточно Thomas Jefferson.
 
Things are not revolutionized by making revolutions. The real revolution lies in the solution of existing problems
Buckminster Fuller, архитект от 20в.

25 thoughts on “Протест на вятъра

  1. robas

    “Това не е И моята промяна, не е И моят протест”…

    Задавам си въпроса — колко хора осъзнават истинността на това, което казваш?

    Докато основата на къщата се руши, ние можем да разкрасяваме фасадата, колкото си искаме. Къщата така или иначе ще падне.

  2. krassyo

    По принцип парен каша духа. А вече сме се парили от безрезултатни протести.

    Сега е моментът да се променим и така да променим хората около нас.

    Това ще рефлектира и върху тези, които ни управляват.

    Събуждането няма резултат, ако заспим веднага след това.

  3. Ivan

    Който не харесва протеста и не харесва управлението на държавата, да даде своето предложение как да се подобри предложението. Другото са приказки на вятъра.

  4. Acnapyx

    Мнението ми за протеста вече си го казах при Бого Шопов, подкрепям твоята позиция изцяло. Нещата наистина имат нужда от промяна — но отсъстват реални алтернативи на статуквото. Което е жалко, защото в крайна сметка ще се получи “Напънала се планината и родила… кух протест”. Може би ако беше обявена обща стачка… за да има някакъв смисъл присъствието на толкова разнородните групи, които заедно ще протестират…

  5. majo

    Моята промяна и моят протест са онова зелено AWP от CS. С многото демидж. 1-2 да изпратим така, пък после нека пак крадат и да правят договори под масата…

  6. turin Post author

    Който не харесва протеста и не харесва управлението…

    Ivan, това прозвуча заядливо. Ако е такова, не ми е приятно и е добре отношението да се премисли. Аз не се заяждам с протестиращите — напротив, който иска, нека иде на протеста. Нито пък защитавам партиите, които ни управляват (сакън!).

    Относно “приказките на вятъра” — не знам откъде сте намерил статията ми и дали сте чел нещо преди или само се възмущавате от “този, дето, ах, как може, така да отрича милия протест”. Всъщност не е и важно.

    Не твърдя, че съм дал всички готови решения, но поне идеи по темата за проблемите на властта в този блог — само да искате, пълно е.

     
    http://yasen.lindeas.com/bg/book/total-elections
    http://yasen.lindeas.com/bg/book/responsibility-resignation-accumulating-sharing

    Всъщност — има си търсачка вдясно.

  7. cybercrackerbg

    Много си прав, за огромно съжаление, в разсъжденията си. Протестът, доколкото можем да наречем така утрешното режисирано мероприятие, ще бъде употребен от политиците за пореден път. Най-вече от ГЕРБ и ДСБ. Към тях ще се присламчат Расате и Болен, упс, Волен. Нужна е смяна на концепцията, на модела — безспорно. Само че, за да не стане като ТКЗС-ата — дайте да ги ликвидираме, ама не сме много наясно какво ще правим после, трябва качествен човешки “матриал” и разум, стратегии, политики. За употребените и употребата на хорския гнет за лични/партийни/корпоративни цели не е нужно да сме живели много, за да го подозираме… Спомнете си Кошлуков и къдрокосата синя птичка Панделиева преди 18 години, спомнете си Любен Дилов — син [зелен, червен, жълт, лилав и всякакъв — според това кой му плати да лае] и лозунгите “Да им ритнем стола!”, спомнете си как неговата гергьовска партия седна на софрата в СОС, участваше в най-мътните сделки наред с Антоан Николов и Софиянски [в “Софийски имоти”, “София сити къмпани” и др.], и кой ли не и кой ли не… Аман!

  8. протестиращ

    Има нещо, за което си прав — смяна на правителството не помага. Не ме интересува цветът на управялващите, интересува ме това да управялват добре. За първи път от много време не се делим на селяни и граждани, на бакшиши и доктори, протестът е за всички нас. Ще е жалко, ако бъде употребен от някоя политическа партия, но все пак само овцете слушат безропотно господарите си! България не се е простирала на 3 морета, нито се освободила от 500 години робство благодарение на хора, които казват няма смисъл!

    Едно разединено племе се манипулира лесно и точно такива сме ние. Когато учителите протестираха — бакшишите ги псуваха, когато бакшишите протестираха — учителите не одобряваха. За това и гласецът ни няма сила да промени нищо. Не може да накара корумпирания да си подаде оставката, нито да накара някой да си свърши работата. На парламента е написано “Съединението прави силата” и точно това е нещото, което трябва да направим, за да спечелим респекта и страха на нашите “народни представители”. Резултатът ще дойде след това!

  9. Иван

    По нашия край май сме свикнали само да подлайваме и така да показваме, че сме част от някакво, уж, общество. Да предявим претенции за свой си дял някакъв. И какво? Спомням си реакцията на Станишев, когато го чакаха с подписите, готови да го свалят от власт. И после какво? Щото значение няма кой е начело на тая държава. Важно е какви са хората в нея.

    Е, този фактор сигурно никога няма да се промени. Затова и аз те подкрепям, Ясене. Цялата работа е една такава… мътна. Хем има какво да се промени, хем няма кой да го направи. И не защото желание няма, а защото работата е малко по-дебела. А тоз, дето се изправи, и той ще падне. И не само тука е така. Маркс бил казал, че неизбежно капитализмът ще се превърне в… познай какво. Туй, де е било, а сега властва и през океана.

    Така че, другари, освен да се съберете, да обърнете по една ракия като в доброто старо време, да обсъдите политиката и да се приберете вкъщи. И все пак, похвално е деловото ви. Изразява търсенето на промяна. Не се опитвам да бъда позитивист, щото ми е също толкова трудно да защитавам и позицията на черногледите. Просто ми се струва малко нереално — не е лесно с камък да убиеш великан. Не и в наши дни.

    Просто бъдете такива, каквито смятате, че трябва да бъдете. А когато след време имате властта да наложите промяната, направете го без да се замисляте. Дотогава търсете път нагоре.

  10. turin Post author

    протестиращ, не е изобщо “за първи път”. По време на протестите през 97г. нямаше селяни, граждани, доктори, бакшиши и т.н. На барикадите в София и Дупница съм говорил с много хора. От миньор с дълъг стаж и червен парт-билет, който изгорил предния ден, отвратен и отчаян от “Партията” до ученици, които помнеха доста малко от преди 10-ти.

    Но това е само история, добре…

    Още нещо — България на доста морета се е простирала, после Руската империя я е освобождавала… но това няма нищо общо с протестите без ясни цели, нито пък с хвърлянето на обвинения в лицето на казващите “точно това няма смисъл, дайте да правим неща, дето имат смисъл”.

    Един мой страх и предупреждение — много е вредно да се правят протести, само защото на някоя възрастова група й се протестира. Вярно, че аз като първокурсник съм участвал във въпросните бунтове, но това не е нещо, което трябва всеки да го “изживява”. Днес може да се правят по-ценни неща. Най-вече да се работи за справедливостта, свободата и честността в разбиранията, в нагласите на обществото. Може да се прави по много начини — най-видимият е с публицистика. С пряка публицистика например, с блогове. Може да се прави и с изкуство или наука.

    Защото контролирането на масите е занаят, но той не е нашият занаят — има си хора, които се занимават с това. И ще се “занимаят” и с този протест, просто съм сигурен. Не пожелавам, разбира се — само силно предполагам… Разбира се, протестът може и да не се окаже използван, но след като вероятността е толкова малка, защо изобщо рискуваме?

    Моля, кажете ми, че не е защото “има ненапротестирали се”! Едва ли някой ще си признае, но ще е много тъжно, ако на повечето хора вътрешният им мотив е такъв…

  11. wakeop

    Съгласна съм изцяло с постинга ти, но не и с последния коментар. Не можеш да подариш на някой опит, а и е вредно. И кой би признал пред себе си, че точно това му е интимната мисъл, ако няма минал опит? Много е лесно да се самоубедиш в смисъла на някоя кауза, когато ти изнася.

    btw trackback-a ти под постинга не работи, или поне при мен (сега) не се отваря.

  12. turin Post author

    wakeop, съгласен съм за нуждата от свой опит. Горния ми коментар може би съм го писал с повече афект, отколкото беше нужно за темата. Която опитвам да я мисля сериозно и трезво. Разочарованието преди няколко години беше доста голямо. Но права си, протестът на всеки е важен, важна е революцията в ума на всички ни.

    За trackback-а — този адрес го въвеждаш в полето за изпращане на trackback в WordPress, нали? Вътре, при редакцията на поста имаше такова поле. Сайтът ми все още (за съжаление, опитвам да го оправя, но нещо все не става) не поддържа автоматични pingbacks, както правят WordPress-ите помежду си. Тоест само при линкване няма да се получи обратната връзка, трябва изрично да се въведе trackback-адреса в съответното поле на твоя админ-панел. Конкретно за този пост адресът е “http://yasen.lindeas.com/bg/trackback/1526”

  13. by-tor

    Да, казано доста по-общо отколкото е темата за протеста, резултатът от революцията не е “еволюция” (или поне не сам по себе си), нали…;)

  14. wakeop

    и защото си спомням за разгорещените спорове с баща ми навремето, за скептицизма му и за онова: “Моето момиче, нищо няма да се промени към добро, докато всеки един от тези, с които подскачаш на площада и онези, които си стоят в къщи, не променят тотално начина си на мислене, чипчето си. А това не става с революция, еволюция е нужна…”

    Ти виждаш ли някаква промяна в начина на мислене на хората? Аз — не.

    Че то и на мен ми трябваха години, за да осъзная, че промяната трябва да я започна от себе си…

    (ъъъ… усетих се, че не правя нещо както трябва с този линк, ама късно… :) Поздрави!)

  15. nname

    много добре си беше протеста, такива сбирки освежават политическия диспут и демонстрират на едни хора, че не 4 години не са им никак сигурни

  16. Графът

    Да се протестира срещу управниците е лесно. Трудно е да се протестира срещу управлението.

    Още по-трудно срещу пътя, по който ни управляват. Защото трябва да си признаем, че как ще въртиш кормилото зависи само от пътя.

    Една „шеговита” приказчица написах преди година, http://vascont.wordpress.com/2007/12/23/pytia/ но нещата в нея хич не са шега…

  17. Vlado Rumenov

    Крайно съм разочарован от поведението на организаторите на протеста от 14.І.2009 при срещата със стоманения георги пирински (малките букви не са правописна грешка). Предали са се и са предали протеста, а в частност и мен. Какво значи, че протестът не бил за сваляне на правителството, а само за промяна на системата? Та нали правителството е емблемата и главата на змията, наречена “система”?

    Парламентът и правителството щели да удовлетворят исканията на протестиращите и да решат проблемите… Това са само трикове, за да задържат властта, да продължат да ни ходят по главите и да изпразват джобовете ни.

    Млади хора, не се поддавайте на демагогията на комунистите! Явно не знаете колко зловещо цинични са. Когато го разберете, ще бъде още по-късно и ще трябва отново да излизате по площадите и отново да ви бият.

    Резултатът от това предателство е, че мен, а вероятно и много други ни губите като подкрепа и присъствие на площадите.

    Моите искания са:

    1. Мигновена оставка на това правителство.

    2. Назначаване на експертно служебно правителство до датата на изборите.

    3. И по възможност никога повече комунисти или техните внучета и издънки в парламента.

    4. Съд за всички отговорни за провала на така наречения преход, за да може вие, децата и внуците ни да живеете достойно.

    Да сте живи и здрави и успех!

  18. Eli

    Мисля, че промяна в избирателната система е наложителна. Аз бих гласувала, само ако има бюлетина, която е против всички кандидати. Не може да гласувам за една партия и после да ме управлява един боклук.

    Искам да не пращам децата си навън, искам България да има достойнство и гордост. Сега всички видяха къде е тоалетната на Европа. Дали се сещате кои са лайната (според европейците)?

    Боли ме от реакцията на нашите политици!

  19. Малтретиран

    Продължение на ели: Станишев пък бута народа срещу Европа, защото Европа показа на нашето правителство какви са мръсльовци. Тия смотаняци трябва да четат всеки ден конституцията сутрин, обяд и на вечеря, да им влезе в мозъка като роботи, за да започнат да защитават правата на населението в България. Е както се вижда кучето кокала без бой не го пуска. Така че какво чакаме?

  20. Румен Иванов

    Аз съм по площадите от 1989г — това е достатъчно да кажа, за да знаете що за човек съм. Първо ще кажа, че винаги протестиращите (организаторите) са подценявали интелекта и съпротивата на властта — социалисти, комунисти — както искате ги наричайте, и това е една от причините за немалко провали! Властта има инструменти за въздействие — един от тях — полицията. Управляваха я умно и разумно — след като дори най-отговорни фактори от нея признаха, че знаят предварително за присъствие на “ултраси”, бяха идентифицирани и локализирани, студентите потвърдиха присъствието, полицията не направи очевидното — да раздели тях от останалите и да ги държи под контрол. А ги остави да се случи неизбежното — конфронтацията — съвсем целенасочено. След това полицията насочи усилията си към основната си цел — да прекърши нормалния протест още в зародиш, като атакува мирните демонстранти, без да им остави време да разберат дори за какво става дума и да имат време да се изтеглят. 1:0 за властта — повечето от Вас го разбират…, но сега за ръководството на протеста…

    Не може да постъпвате така наивно с добре работеща машина на власт. Не може да очаквате властите да стоят като прасе на заколение, което очаква съдбата си! Защо нямахте контрамерки, варианти??? Защо сами не неутрализирахте ултрасите??? Или друго — имате щаб, хора, които да помислят?… Това е едно, но има второ — по-важно:

    След като сте за оставка, рестарт и пр. — не предлагате кой и как да ги извърши! Няма държава в света без правителства и партии (почти), и те са призвани да извършат промените, още повече, сме член на НАТО и Европейски съюз? Не харесвате сегашните, нито опозицията и сте прави, но политиката е постигане на възможното, а не на желаното, затова сте просто длъжни да изберете най-малко “неприятната” Ви политическа формация — дали СДС, ДСБ, ГЕРБ или друг, който да Ви подкрепи, а Вие от своя страна ще поискате Вашите условия и основания от тях, за да могат и те да разчитат на Вашата подкрепа… Моето разбиране за нещата е такова, а иначе Ви желая успех!

  21. turin Post author

    Румен Иванов, мен ли репликирате или другите коментиращи? Доколкото разбирам от разнопосочния ви коментар, май е обърнат и към двете посоки. Но все пак има огромна същностна разлика между моята позиция и тази на организаторите на такива протести. Писал съм достатъчно в самата статия, а и в другите подобни й, групирани в етикетите.

    Ясно е, че властта работи по установени шаблони, които в нейните правила на играта са непобедими. Ясно е, че репресивният апарат на властта — в частност сега полицията — винаги побеждава в такива “схватки на нейна територия”. Глупаво беше даже да се отваря разговор в публичността на медиите за това как “ах, тази полиця как ни прецака” — ами това й е работата от време оно, много ясно.

    Проблемът е друг. Проблемът не е, че един или друг протест е бил прекършен. Проблемът е, че тези протести се използват от самата власт като вентили, клапани на напрежението. А не трябва да е така, ако гледаме към някаква истинска промяна.

    Гласуването на общи избори е също такъв клапан. Въпросният “избор на най-малко неприятната партия”, за който вие говорите е също такъв клапан. Изпуска се малко пара и машината продължава да работи според заданието си.

    Затова за мен е наивно да се “избира” и да се мисли винаги партийно. Партийната рамка на мисленето е лошо наследство от друго време. Имам предвид не само “комунизма” и РСО, имам предвид и времето преди 9-ти. България никога не е можела в новата си история да мисли обществения живот извън строгата партийност. Всъщност за по-старата история даже идея си нямам дали е мислно по друг начин… Това е проблем на България и на народа й, не е проблем на мисленето на обществения живот изобщо. Защото има страни, в които държавността (и съответно партийността) е сведена до някакъв минимум. Властта е намалена до необходимото и не е като по тези нашите земи — каквото и да стане, веднага всичко се мисли през власт, през партии, през полиция, през избори и какви ли не други глупости.

    Казвате постоянно “мрън, дайте алтернатива на партийността, дайте алтернатива на свръх-властта”. Алтернатива на свръх-властта има, просто народ, който от вече незапомнени времена е живял все във свръх-власт не може да види друго. Опитайте да мислите само проблемите властово, а решенията ги търсете извън властта — в културата, в ежедневието, във възпитанието и образованието, в публицистиката, в блоговете ако щете…

    Защото политическото не се движи единствено от държавно-властовото. Или поне би могло да се движи и от друго — за съжаление у нас “власт” и “политика” са срастнали понятия, както все още са например “публицистика” и “журналистика”… Тъжно…

  22. turin Post author

    Малтретиран, в тема като тази тук такава реплика си е лоша провокация. Лоша, защото ни отклонява от разговора — ако призовавате към “бой по кучето”, be my guest. Но си направете своя трибуна за това.

    Увеличават се коментарите извън темата и извън добрия тон — успявам да удържам и двете, но в скоро време май ще имам ефективна модерация на коментарите.

    Така че моля за пореден път всички да спазват темата и тона — да се чувстват у дома си, но да не забравят, че са на гости.

    Специално тази статия получи достатъчно коментари и понеже смятам, че повечето я отклоняват от темата й и са безмислени вече, затварям обсъждането. Благодаря за мненията!

Leave a Reply

Your email address will not be published.