Хроники на старата година

В предпоследния ден на петата година на века се обръщам за кратко назад, с поглед през рамо. Мда, точно петата година, защото новият век започна с 2001г., не с 2000-та, както шумяха всичките вестникари преди време. Столетието свършва, когато свърши стотната година – толкова е просто. А като се сетя, че някои журналисти бяха тръгнали да обясняват, че нулата щото и тя е число и други подобри пръстосмуци. Нулата е цифра, участва в образуването на числата, иначе специално годините си ги броим по “изтеклост”, нямаме “нулева година”. Нейсе ;)

2005-а беше странна година за мен. Сред добрите неща беше, че с Краси си прекарахме страхотно две седмици на Сарафово, но пък по същото време Арти се беше измъчил в София и беше поизтормозил Петя. Чакал ни нас, милият. За пореден път се видяхме за малко с приятел на морето и се разминахме с много други. Тази година се видяхме с Ванката, и по тоя повод обиколихме целия бургаски залив – от Созопол до Несебър. Трябва да поразкажа повечко за това, сега се сещам. Но пък аз имам да разказвам още за предишното море ;) Нищо, всичко с времето си. Пък и този бележник не е новинарска емисия все пак ;)

Това е годината, в която най-накрая започнах да се занимавам сериозно с фотография. Любителски сериозно. След като преди време оставих четката и молива, бях решил да не рисувам изобщо, от някакво мое си разбиране за перфекционизъм. Нали се сещате, за рошавите гарги и т.н. Сега, с фотоапарат, много от онези детски и юношески усещания се възстановяват. И не нарушавам решението си – това не е рисуване. И все пак е близко. Много близко…

Годината, в която за пореден път не успях да се дипломирам. На лятната сесия. Този път проблемът беше, че изпуснах срока. Иначе текстът ми е почти готов, сега го подготвям да го дам на научния по пощата и другата седмица ще му го представям на консултация. Подал съм документи за зимна сесия, надявам се в началото на февруари 2006-та най-накрая да приключа с този етап на образованието си. Стискайте палци и вие, че моите явно не стигат!

Ох, да – годината, в която напуснах работа. Хубавата, сигурна работа, с която се справях отлично и за която имах постоянен трудов договор. Системен и мрежов линукс-администратор в Електроразпределение Столично. Или, по документи – аналитичен специалист ПОКС към отдел “Анализ и развитие на ИТ” в направление “ИТ”. “ПОКС” значело “програмно осигуряване на компютърни системи”.

Заболяха ме пръстите докато го изпиша. Някого сигурно го е заболяла главата, докато го измисли. На практика бях човекът, който разбираше от GNU/Linux в “Енерго”-то. Три години там ми стигат, нищо че сега нямам постоянната им заплата. Нищо, че не беше хич голяма, разликата се усеща. Сега нямам пари, но вече мога да изкарам по няколко дни без валериан.

Годината, в която започнах да работя директно за свободния софтуер и с тази работа да си изкарвам хляба. Не “със”, а “за”, “по” свободен софтуер. Конкретно – по проекта за превод на КДЕ ми плащаха. Какво по-хубаво… мечтата – работиш по свободен софтуер и ти плащат. Песен… ;)

Но свърши – прекратиха договора след само две заплати. Тук е моментът да спомена – ако някой много желае да спонсорира превода на КДЕ, може да се свърже с мен, аз ще го насоча.

Имаше и други неща, разбира се. Някои от тях – много по-важни от тези, но ще ви ги давам на порцийки. Че нали са казали хората – много хубаво не е на хубаво ;)

П.П.: 2005-та – годината, в която започнах редовно да използвам анонимни проксита и да се грижа за неприкосновеността личните си данни. Заслужава си, прочетете какво пише за tor.eff.org. Tor се инсталира на Дебиан с една команда, “apt-get install tor”.

После само си настройвате програмите да ползват проксито privoxy.

Ето и малко литература по въпроса за четене по празниците край камината, до новогодишната елха или където там празнувате – freehaven.net/anonbib

Весели празници! И не преяждайте много – оставяйте си място за пиенето! ;) Много здраве и щастие!

Leave a Reply

Your email address will not be published.